Дивият рай

Глава четиридесета

Джаред изпрати съобщение, че организира Коледно парти и всички бяха заети с приготовления цялата седмица. След двата дни, които прекара на легло, докторът разреши на Корин да се включи в общата работа.

В сряда донесоха прасето, огромно животно, което трябваше да се превърне в пържоли. Рибата и ананасите пристигнаха в петък. Донесоха още пилета. Кокосови орехи събираха от брега, както и водорасли, които щяха да се ядат сурови. Корин беше смаяна от планините от храна.

От конюшнята бяха извадени дълги, ниски маси, за да се почистят и покрият с листа сутринта преди Коледа. От склада изнесоха огромни казани. Рибата — сьомга и сепия, както и раците, щяха да сервират сурови, но все пак отне часове докато се нарежат и приготвят, особено сьомгата, която мариноваха с парченца чесън и подправки. Пилетата вряха цял ден. Ананасът беше нарязан и сложен в лед. Корин помогна при правенето на кокосовия пудинг.

В коледната вечер Корин и Флоранс украсиха малко борче в гостната. Малиа им помогна като закачи няколко дървени играчки на дървото. Под него наредиха подаръците, включително и едно прекрасно испанско седло за Джаред.

Тази нощ Корин си легна доста притеснена. Дори не взе Майкъл при себе си за утеха, мислейки си, че Джаред може да се върне посред нощ.

Страхуваше се. Защо толкова дълго не си беше идвал? Дали заради работа или заради нея? Още ли беше ядосан?

— Хайде, Кори, някои от гостите вече пристигнаха.

Корин се размърда в леглото и се извърна да види Флоранс, която подаваше глава през вратата.

— Какво каза?

— За Бога, почти единадесет е.

Корин се намръщи.

— Спах зле.

— Но затова пък денят ти ще е прекрасен, така че ставай. Някои от съседите дойдоха, Джаред също.

— Джаред е тук? — внезапно се надигна Корин.

— Да. Довел е и някои от работниците — около двадесет. Също и Леонака. Типично по мъжки започнаха с алкохола. Партито довечера ще е доста лудо, щом започват да пият още отсега.

— Ела да ми помогнеш тогава.

— О, не мога — поклати глава Флоранс. — Акила наглежда Майкъл в кухнята, но трябва да го пазя. Господи, напълнили са пет казана с тази лигава смес от пои.

— О, стига — Корин се засмя, вече въодушевена. — Виждала съм те да ядеш пои, когато си мислиш, че никой не те гледа. Така че можеш да престанеш да се преструваш, че не ти харесва.

— Е, не е чак толкова лошо, омесено със сметана и захар — призна си Флоранс. — По-добре побързай, скъпа. Акила иска да набереш цветя и да украсиш масите.

Щом Флоранс затвори вратата, Корин скочи от леглото. Вече бе намислила какво ще облече. Туниката в червено, бяло и зелено — коледният подарък на Акила. Стоеше й плътно прилепнала и имаше ниско деколте, поръбено с бяла панделка. Смяташе да си сложи рубин с дълга верижка, който много щеше да подхожда на туниката. Косата й искреше с медни, златисти и жълти отблясъци. Остави я разпусната, тъй като явно това беше стилът на местните жени.

Отиде направо в зимната градина, откъдето можеше да гледа навън, без да я забележат. Веднага забеляза Джаред, стоеше сред група хавайци в края на двора близо до брега.

Носеше бяла ленена риза, жълтокафяво сако и бричове. Беше прашен от пътя, но все пак толкова елегантен, че сърцето й потръпна.

Беше мъж, с който нямаше да се справи, ако не използва женските си хитрости, мъж със силна воля. Въпреки това беше влюбена в него. Какво се беше променило в нея?

Много добре знаеше как любовта наранява. Но не познаваше по-вълнуващо чувство от това.

Да, чувствата й се бяха променили. А неговите?

Някои от мъжете тръгнаха към брега, но Джаред остана да си свали ризата. Внезапно Корин забеляза Малиа, която изтича към него и го хвана за ръката. Започна да го дърпа към къщата и Корин чу развълнувания й глас.

— Хайде! Искам да отворя подаръците си. Жена ти искаше да изчакаме, докато си дойдеш.

— Не мога да повярвам, че си в такова добро настроение.

— И защо не? — укори го тя. — Коледа е. Донесе ли ми нещо?

Корин изведнъж се изплаши да се изправи пред него, защото можеше да е още сърдит. Затова бързо отиде в кухнята. Там цареше голямо оживление и суетня. Някои от братовчедите на Акила бяха дошли от Кахуку да помагат. Акила приготвяше пилетата с ориз и печеше сладки картофи.

Само тя липсваше там, но къде другаде можеше да отиде, за да избегне Джаред? А ето, че Малиа подаде глава на вратата.

— Лельо, ела да си починеш — каза възбудено тя. — Хайде, Колина, Ялека си е вкъщи!

Джаред се появи на прага и очите им се срещнаха. Но изражението му беше неразгадаемо. Не можа да разбере какво чувства. И тогава Малиа отново сграбчи ръката му и го задърпа към гостната, а Акила побутна Корин след тях. Флоранс и Майкъл вече бяха там и гледаха малкото борче.

— Чия беше идеята за това? — попита Джаред като видя дръвчето.

— Колина предложи — обади се глезено Малиа. — Хареса ми и вече всяка година ще го правим.

— А това откъде се появи? — и той измъкна седлото изпод борчето.

— Това е за теб, от Колина.

Джаред бавно се изправи и погледна Корин право в очите. Изражението му беше сурово и обвиняващо. Къде беше сгрешила? Погледът му я накара да заплаче и тя изхвърча от стаята.

След няколко минути Джаред влезе в спалнята им.

— Защо, по дяволите, плачеш?

Тя се опита да се извърне, но той бързо я задържа.

— Не знам защо плача. Мислех, че коледното дърво ще ти хареса но — не. Мислех, че подаръкът ми ще те зарадва, но съм сгрешила. Нямаше те близо месец, а когато се върна, дори не дойде да ме поздравиш.

След дълго мълчание гласът му прозвуча меко.

— Не дойдох при теб, защото не бях сигурен, че би искала.

Гласът му я изненада.

— А и седлото ми харесва.

Внезапно в гласа му отново прозвучаха студени нотки.

— Но това е най-меката кожа, която съм виждал и сигурно е скъпа. Искам да знам как си го платила.

Тя внезапно проумя това, което Джаред си мислеше.

— Нима ми имаш толкова малко доверие?

— Знам, че нямаш никакви пари, Корин, защото те са у мен. Как си купила това седло, ако не си…

— Дори не смей да го изречеш, Джаред! — ядосано го възпря тя. — За твое сведение, Флоранс купи седлото вместо мен, защото аз бях на легло. Да не искаш да кажеш, че гувернантката ми се е продала? Станат си непоносимо вулгарен!

Той потрепна при думите й.

— Какво искаш да кажеш с това, че си била на легло?

— Недей да сменяш темата!

— Отговори ми!

— Нищо сериозно. Имах малка злополука, която завърши с цицина на главата ми, това е.

— И сега си добре? — Джаред очевидно си отдъхна.

— Да. Но се учудвам каква е тази загриженост за здравето ми, след като преди минута ме обвиняваше безмилостно?

— За Бога, какво друго можех да си помисля? Знаех, че нямаш никакви пари, защото ги изтеглих преди да дойдем тук.

— Продадох всичките си бижута — сопна се тя. — И без това имах повече, отколкото са ми нужни.

— За Бога, Корин, извинявай.

Беше твърде обидена, за да му прости толкова бързо.

— Едва ли си искрен, по-скоро мислиш, че наистина съм се продала. Сега ми се ще да не бях се разделяла с диамантите си, въпреки че тогава не ми пукаше. Исках само да ти купя нещо хубаво. Май съм по-голяма глупачка и от теб, Джаред Бъркет!

— Добре де, Корин, какво друго можех да си помисля? Никога не би ми хрумнало, че можеш да се разделиш с бижутата си. В покер клуба не носеше никакви от страх да не ги загубиш на залагания. Смятах, че бижутата са важни за теб.

— Някога бяха, когато баща ми държеше парите ми. Но сега съм богата и вече не ми пука за тях, защото винаги мога да си купя още.

Изражението му стана напрегнато. Не искаше повече да спорят и излезе от стаята, но бързо се върна с една дълга кутия, която хвърли на леглото.

— Това е нещо, което мислех, че ще ти хареса, но явно съм сбъркал.

Джаред напусна стаята, а Корин колебливо се приближи до леглото и отвори капака. Видя разкошните опали, които проблеснаха с огнените цветове на дъгата и от очите й отново рукнаха сълзи. Бавно свали верижката с рубина и си сложи опалите. Стисна ги в ръце и ги допря до бузата си — бяха студени.

— О, Джаред, защо непрекъснато трябва да се караме?

Денят беше започнат толкова лошо. Но беше Коледа и Корин реши да се наслади на останалата част от празника. Замисли се за Майкъл и за подаръците, които трябваше да отвори, и настроението й се повиши.