Дивият рай

Глава четиридесет и първа

Гощавката продължи през целия ден, а гостите не преставаха да идват. Повечето отидоха да плуват, дори организираха и малко състезание по сърф. Корин се запозна с толкова много хора, че беше невъзможно да им запомни имената. Даваха й лие, докато в един момент престана да се вижда от уханните венци и се наложи да ги свали.

Група хавайци неуморно свиреха на китари, а щедро разливаната бира поддържаше настроението им. Всички бяха много весели, а Корин установи, че непрекъснато се смее. Истинското празненство, на което всички заедно седнаха на масата, започна едва късно следобед. Почти всички приятели на Джаред дойдоха, но Корин не се чувстваше неловко. Оглеждаха я любопитно и се чудеха за отношенията й с Джаред, но тя не позволи това да й развали празника.

На масата Джаред седна до Корин, но не си размениха повече от няколко изречения.

Пиенето и веселието продължиха и след това. Джаред стана, а Корин остана на масата при Флоранс и Майкъл. Хавайците прехвърляха детето от ръце на ръце. Леонака се присъедини към тях за момент, за да наблюдава как Малиа и другите момичета танцуват. Носеха поли от нарязани листа, а венци украсяваха вратовете и главите им.

След залеза из цялата градина накачиха фенери и празненството продължи. Някои плуваха, други караха сърф на лунна светлина и Корин разбра, че празникът ще трае цяла нощ.

Седеше и наблюдаваше сърфистите. До нея се приближи малко по-възрастна жена и се представи като Даяна Калан. С няколко години по-млада от Джаред, тя беше доста хубава, със светлокафява коса и сини очи. Корин се почувства объркана не знаеше какво да каже, когато Даяна внезапно я изненада.

— Предполагам си чула, че всички смятаха, че един ден Джаред и аз ще се оженим?

Корин задържа дъха си, преди да отговори.

— Не, не бях чула…

— О, скъпа, извинявай. Сигурно мислиш, че съм ужасна затова, че го казах така направо, но смятах, че знаеш. Исках да го преодолеем, в случай, че се чувстваш неудобно да разговаряме.

Корин се опита да реагира подобаващо.

— Джаред молил ли те е да се омъжиш за него?

Даяна се усмихна.

— За щастие — не. Нашето беше по-скоро мълчаливо споразумение. Винаги отлагаше да ме попита. И по-добре — тя снижи тон. — Боях се от деня, в който ще го направи.

— Не разбирам.

— Виждаш ли, аз израснах с Джаред. Семейството ми имаше къща по-нагоре по брега и прекарваме шест месеца тук всяка година. Джаред и Лео ми бяха като братя. Можеш ли да си представиш перспективата да се омъжиш за мъжа, когото приемаш като свой брат?

— Значи не си искала да се омъжиш за него?

— Да. Успокоих се, когато се върна от континента и ми каза за теб. Мисля, че съм единствената, на която се довери. Всъщност, разказа ми всичко, което беше направил. Беше доста нещастен, когато си дойде и, сигурна съм, съжаляваше за поведението си. Когато до него стигнаха слуховете за теб, го виждах как изгаря от ревност. Опитваше се да скрие чувствата си, но аз знаех.

За първи път Корин почувства огромно смущение от фарса, който беше изиграла.

— Сигурно мислиш, че съм ужасна жена.

— Наистина не знаех какво да си мисля. Но след като знаех какво е извършил Джаред, не можех да те виня. А и това беше само слух, а към слуховете трябва да се отнасяме скептично.

— Но Джаред не го направи.

— Е, Джаред често реагира със сърце, а не с разум. От момента, в който те видях, разбрах, че не си направила това, за което говореха. Но Джаред не притежава женската интуиция. А и ревността може да разстрои здравото мислене.

— Трябва да ти пука, за да ревнуваш — отвърна Корин.

— Именно — Даяна натърти думата и се усмихна. Погледна Корин право в очите.

Корин я разбра.

— Радвам се, че се запознахме. Иска ми се да беше станало по-рано — усмихна се тя тъжно и въздъхна.

— Трудно ли ти е с Джаред?

— О, не е толкова държанието на Джаред, колкото непрекъснатите подозрения. Изглежда и аз съм обзета от ревност.

Погледът на Корин се насочи към Нанеки, която танцуваше сама и Даяна го проследи. Хавайката танцуваше красиво, съблазнително. Вниманието й беше насочено изцяло към Джаред, който стоеше наблизо и я наблюдаваше.

— О, скъпа…

Корин се обърна към Даяна.

— Какво има?

— Мислех, че Нанеки се е отказала от Джаред, но изглежда не е — намръщи се другата жена.

— Била му е любовница, нали?

— Е, да, за известно време. Но това беше преди да се ожени за теб. Мислех си, че… — провлачи тя.

— С Джаред нямахме меден месец — каза Корин.

Даяна я погледна право в очите и проговори:

— Може да ти прозвучи доста нахално, но трябва да те попитам нещо, което въобще не е моя работа. Обичаш ли Джаред?

— Да.

— Е, тогава ще трябва да се бориш за него — отвърна Даяна с блясък в очите.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си много красива жена, Корин. Ако Джаред знае, че го желаеш, няма и да си помисля да поглежда встрани. Друга жена не би имала шанс с него.

— Наистина ли смяташ така?

— Сигурна съм. Защо не започнеш още сега? Иди и отнеми вниманието му от Нанеки. Късно е и на никого не би му се сторило странно, ако двамата се оттеглите — намигна й Даяна, а Корин се изчерви.

— Ами ти? — попита Корин, надявайки се, че отново ще я види. — Скоро ли ще си тръгваш?

— За щастие — не. Едно от най-забавните неща в празненството е да си намериш място за спане. Почти всички остават до сутринта и помагат при почистването.

— Не го знаех.

Даяна се засмя.

— Хората ще се натъркалят из цялата къща, даже и в конюшнята. А сега върви. Ще се видим сутринта, преди да си тръгна. Тогава можеш да се запознаеш с кавалера ми — Марк Карлтън.

Корин стана от масата и бавно се приближи до Джаред. Не знаеше как да го заговори. Нервно опипа гердана си и разбра, че има прекрасно извинение, за да говори с него.

— Джаред?…

Трябваха му няколко секунди да откъсне поглед от Нанеки и да се обърне към нея.

— Искам да ти благодаря за опалите. Много са красиви.

— Ако ти харесват, радвам се. Ако ли не… — сви рамене, като че ли искаше да каже, че не му пука.

— Наистина ги харесвам, Джаред — бързо каза тя и добави: — Искрено!

Той я хвана за ръка и я отведе настрани до люлката. Защо беше толкова нервна?

— Опалите ти отиват — подхвърли небрежно Джаред без да я погледне. — Кожата ти е потъмняла, докато ме нямаше.

— Съжалявам, ако не ти харесва.

— О, не. Имаш тен, но косата ти е изсветляла. Изглеждаш екзотично!

— Харесва ли ти?

— За бога, нищо не може да накърни красотата ти. Наивна ли си или просто си търсиш комплименти?

Корин предизвикателно вирна брадичка и Джаред се изсмя.

— Не се ядосвай, само те подразних.

Тя се отпусна и реши да засегне въпроса, който наскоро доста я занимаваше.

— Защо не се върна толкова време?

За миг я погледна с любопитство, а после се обърна към океана.

— Имах неприятности около хотела. Един от работниците ми едва не загуби крака си при падане. Не можех да го оставя да лежи в болницата, без да знам дали ще се оправи или не.

— Вече добре ли е?

— Да, но ще куца до края на живота си. След това някои други неща ме задържаха в града.

— Какви?

— Лични причини, Корин.

— Искаш да кажеш заради мен? — тя изведнъж скочи.

— Не, по дяволите — извика той с раздразнение. — Щом толкова искаш да знаеш, търсих Джон Пиърс. Имахме сметки за уреждане.

— Откри ли го?

— Напуснат е острова.

— Завинаги? — попита тя.

— Очевидно — отвърна той разочаровано. — Разбрах, че земята му е обявена за продан — после тонът му омекна. — Но стига за това. Акила ми каза, че доста си помогнала в приготовленията. Оценявам го. Изминалата седмица трябва да е била доста трескава за вас.

— Беше ми забавно.

— Сигурно си изморена след такъв дълъг ден. Отново я погледна с онези искрящи сини очи. Питаше ли я, или й подсказваше друго?

— Аз бих си лягал вече.

— И аз — усмихна се тя.

Пожелаха лека нощ на гостите си и влязоха вътре. Промъкването през зимната градина беше трудно. Децата вече бяха заспали на голямата черга и канапетата. Джаред й помагаше да заобикаля заспалите, а когато стигнаха до гостната видяха, че и тя е вече препълнена.

Коридорът към спалните беше тих и празен, Флоранс и Майкъл си бяха легнали доста по-рано. Малиа също не издържа дълго, от вълнение беше станала в зори.

Джаред спря пред спалнята на Флоранс, за да пожелае лека нощ на Корин. Беше решил да не я насилва. Тази сутрин направи ужасен гаф, доста глупав, и беше сигурен, че Корин все още е ядосана. Но тя се насочи към неговата стая и влезе. Изненадан, Джаред я последва. Тя отиде до нощното шкафче, запали лампата и свали гарденията от косата си.

Джаред бавно прекрачи прага като не сваляше очи от нея.

— Отново си се пренесла тук?

Тя го погледна престорено смирено.

— Надявам се нямаш нищо против.

— Не, разбира се — отвърна той, чудейки се как ще преживее нощта без да я докосва.

Корин продължи малко нервно, докато сваляше огърлицата си.

— Нанеки се върна. Тук е откакто ти замина, така че няма свободни спални. Не мисля, че е удачно с Флоранс да делим малката й стая.

— Корин, казах ти, че нямам нищо против — прекъсна я той. — И без това тук ти е мястото.

Тя се обърна с гръб към него:

— Би ли разхлабил връзките на туниката ми?

Той се зае непохватно и скоро нежният й гръб се разголи. Тилът й беше толкова беззащитен, че му се искаше да се наведе и да го докосне с устни, да усети копринената й кожа. Дали щеше да отскочи от него и да се разгневи? Той запази самообладание, обърна се и започна да се съблича.

Корин отиде до гардероба, туниката й се свлече на земята; после свали и бельото си. Доста време си търси нощница, надявайки се, че Джаред поне ще я погледне. Накрая, като не можеше повече да се бави, избра една тъмнозелена от сатен.

Обърна се към Джаред преди да си нахлузи нощницата и видя, че я съзерцава като омагьосан. Усмихна се на себе си и отклони поглед. После много бавно плъзна нощницата надолу по тялото си.

Джаред стоеше вцепенен и я наблюдаваше как съблазнително се приближава към леглото и се пъха под завивките. Нима не знаеше какво му причинява?

— Няма ли да си лягаш, Джаред?

Гладът на Корин беше примамливо сладък и той разбра, че е стоял без да помръдне няколко минути. Свали останалите си дрехи и отиде до леглото.

— За бога, ясно ли ти е какво ми причиняваш? — остро запита той. — Не мога да издържам повече.

Тя не каза нищо, само бавно го обгърна с ръце и сложи глава на гърдите му.

Стори й се, че ще умре от страст по него, от желание да го почувства в себе си. Това би било единственото й доказателство, че той изпитва нещо към нея, дори и да беше само страст. Корин разкъса нощницата си и понечи да го притисне към себе си, но той я спря.

— Не анѝ, — каза той дрезгаво — искам да ти се насладя. Господи, колко копнях за теб, колко си мечтаех!

Бавно я оттласна назад и легна до нея, преметнал крак върху бедрата й собственически.

И започна да я измъчва със сладки, нежни целувки, които я подлудяваха. Устните му докосваха нейните с дива страст, докато дланите му изгаряха кожата й. Тялото й жадуваше да се освободи, но той продължаваше с чудесното мъчение. Най-накрая, когато вече не можеше да издържа, тя хвана горещото му, кораво като стомана копие и го насочи към себе си.

Джаред изстена при докосването й и се прехвърли върху нея.

— О, моя Колина… — промълви задъхано той.

Зарови устни в извивката на врата й, докато в същото време пулсираше в нея. Само за секунди Корин се понесе и завъртя вихрено някъде навъзбог, към кулминационния момент на експлозията. Изживяването й беше върховно, защото Джаред беше в нея в момента на блаженството — напълно споделиха разтърсващия миг.

Корин дълбоко въздъхна, когато Джаред се отмести настрани и я притегли към себе си. Не си казаха нито дума, а и не беше нужно.