Дивият рай

Глава двадесет и девета

Корин седеше сама на кухненската маса и отпиваше от китайския чай, който й беше направила Акила. Беше първи ноември, три седмици от деня, в който Джаред се върна в града. Опитите й да се добере до Хонолулу бяха осуетявани един след друг.

Почти веднага разбра, че не й е позволено да пристъпва до конюшнята. Капу, хаваецът, който се грижеше за конете, й се разкрещя, когато отиде там. Джаред беше наредил да не й позволяват да ползва карета или кон. И всеки път щом проникнеше в конюшнята и се опитваше да вземе кон, едрият хаваец я разкриваше и отново започваха да си крещят, но не се разбираха, тъй като той знаеше едва няколко английски думи, а тя беше научила само две-три хавайски.

Пред Корин оставаше само още една възможност за бягство — чрез човека, който доставяше периодично лед. Тя бързо го попита дали ще я закара до близкия град, като му тикаше малко пари, които имаше. Но Акила я беше чула и го заплаши, че Джаред ще го пребие, ако се опита да откара тази бяла жена където и да било. Очите му едва не изскочиха и светкавично побягна от страх.

— Колина не си тръгва. Ялека така каза.

Корин се разсърди на Акила, но огромната жена просто се извърна и си тръгна. Това стана преди повече от три седмици. Не можеше да подкупи Акила. Тя беше с Джаред от бебе и никога нямаше да продаде верността си.

— Защо се омъжи за Джаред?

Този въпрос внезапно се вмъкна в мислите й и тя затаи дъх. Корин вдигна глава и видя Малиа срещу себе си от другата страна на масата. Това беше първият път, когато момичето й проговаряше от три седмици насам, всъщност първият път, когато се доближаваше до нея. Винаги излизаше от стаята, когато Корин влизаше и се хранеше само в стаята си.

— Е?

Корин не можеше да я обвинява за омразата й.

— Имаше няколко причини, поради които Джаред и аз се оженихме — отвърна тя, надявайки се, че момичето няма да и притиска.

— Ти обичаше ли го?

— Не.

— А той?

— Не, със сигурност не — Корин все още успяваше да сдържа яда си.

— Тогава защо?

Корин се почувства като притисната в някой ъгъл.

— Наистина… не е твоя работа.

Малиа сложи ръце върху облегалката на един стол и се наведе напред.

— Той ми е брат — каза тя почти умоляващо. — Питах го защо се е оженил за теб, но той ми отвърна по същия начин, както ти току-що. Сега те моля, помогни ми да разбера.

Корин извърна очи от умоляващия израз върху лицето на Малиа. Опита се да се постави на мястото на това младо момиче и разбра колко ужасно объркана може би е тя.

— Брат ти ми обеща да ми даде онова, което исках от брака — никакъв съпруг.

— Какво искаш да кажеш?

— Да не се бърка в делата ми. Щяхме да живеем разделени.

— Ако не си искала да живееш с него, тогава защо дойде тук?

— Не мисля, че наистина би искала да знаеш отговора — каза твърдо Корин. — Не говори добре за брат ти.

— Брат ми не е направил нищо лошо, освен да се ожени за теб! — Малиа защити Джаред и отново се наежи.

Корин отвърна на гнева на Малиа с гняв.

— Джаред съвсем не е образец за добродетелност, за какъвто го мислиш, скъпа. Излъга за причините си да се омъжи за мен. Твърдеше, че е въпрос на чест. Но виждаш ли, скъпият ти брат ме изнасили. Предложи да спаси репутацията ми чрез брак.

— Лъжеш!

— Питай него и да видим дали ще отрече. Това беше извинението му, за да се ожени за мен, Малиа. Но е било само привидно, защото брат ти няма съвест. Истинската причина, за да се ожени за мен е била тази: мислеше, че като мой съпруг ще може да управлява дела ми от фирмата на баща ми. Искаше да съсипе баща ми. Но твърде късно откри, че въобще няма да има права върху моя дял. Трябва да е било голям удар.

— Баща ти е… — Малиа не можа да довърши.

— Джаред каза ли ти за баща ми? Или ти е разкрил само своята версия?

— Той… той каза, че майка ми е умряла — че майка ми се е самоубила, защото не можела да живее без Самуел Бъроуз — запъвайки се, произнесе Малиа.

— Да, тя е обичала баща ми, както и той нея. Не е била достатъчно силна, за да продължи без него. Но баща ми не е знаел колко лошо й се е отразила раздялата им. През всичките тези години си е мислил, че е жива и щастлива със семейството си. Сърцето му се разби, когато Джаред му каза какво се бе случило, защото той все още я обичаше. Спомняш ли си, тя сама отпратила баща ми оттук.

— Но Джаред каза, че той е виновен!

— Никой не може да е отговорен за слабостта на другия — отвърна Корин. — Джаред никога не го е поглеждал от тази страна. Затова дойде на континента и се ожени за мен, за отмъщение. Той ме използва, Малиа, докато аз не съм му направила нищо, за да заслужа подобно отношение.

— Значи затова дойде тук? — попита Малиа. — Искала си и ти да му отмъстиш?

— Сякаш искаш да ми кажеш, че не съм имала основание? — каза тихо Корин.

— Ами да. Получила си това, което си искала. Джаред се върна вкъщи — оставил те е да си живееш отделно, както си искала.

— Да, остави ме, но не е само това. Напусна ме публично, Малиа, в деня след сватбата, когато разбра, че не може да ме използва, за да разори баща ми. Но вместо това съсипа мен. Пусна официално съобщение във вестниците, че съпругата се е показала незадоволителна и че той я изоставя. Не беше вярно. Брат ти нямаше за какво да ме критикува. Искаше само да ме засегне. И ако се чувстваш унижена от това, което направих, помисли как съм се чувствала аз след публичното съобщение.

— Не ти вярвам! Казваш го, само защото Джаред не е тук, за да отрече! Нищо не оправдава това, което направи — нищо!

Корин изгуби цялото си търпение.

— Не съм направила нищо, от което да се срамувам. Направих скандал, но всичко беше само фарс.

— Какво говориш? Всички знаят, че си спала с много мъже!

— Всички мислят, че съм — отвърна ядосано Корин, без да се замисля какво щеше да каже. — Забавлявах мъже в хотелския си апартамент, но не и в спалнята си. Не беше необходимо да отивам толкова далеч, за да засрамя Джаред, не и когато хората винаги си съставят най-лошото впечатление. Всичко беше само театър, Малиа. Единственият мъж, който някога ме е докосван, е брат ти!

Малиа се изправи.

— Въобще не трябваше да търся истината от теб.

Корин също стана, очите й бяха пълни с раздразнение.

— А аз въобще не трябваше да ти казвам истината. По-лесно е да мислиш, че съм курва, нали? Можеш да продължаваш да си го мислиш, защото не ми пука какво мнение имаш за мен.

— Ти… ти си ужасна! — извика Малиа и избяга от стаята разплакана.

Корин се свлече обратно на стола. Отново я беше наранила. Защо, по дяволите, не можеше да сдържа нервите си? Каза на Малиа, че брат й е мръсник и опита да изкара себе си невинна, когато знаеше, че не е.