Досието O.D.E.S.S.A.

3.

Докато Петер Милер и Зиги потъваха в обятията на съня здраво прегърнати, един огромен лайнер „Коронадо“ на Аржентинските авиолинии прелетя над тънещите в мрак хълмове на Кастилия и се насочи за кацане на мадридското летище Барахас.

На трети ред до прозореца в салона за първа класа седеше един около шестдесетгодишен мъж със стоманеносива коса и акуратно подстригани мустачки.

На света беше известна само една фотография на този човек, направена преди двадесетина години. На нея той беше с къса коса и без мустаци, които да прикриват устата като миши капан и белега от порязване с бръснач върху лявата му скула. Малцината, които бяха виждали тази снимка, едва ли биха я свързали с човека от самолета, тъй като сега косата му беше пусната свободно назад и покриваше челото му, без да бъде разделена на път. Снимката в паспорта съвсем точно отговаряше на новия му външен вид.

В този паспорт пишеше, че приносителят му се нарича сеньор Рикардо Суертес и е гражданин на Република Аржентина. Изборът на това име беше негова малка и горчива шега, напук на целия враждебен свят. Защото „суерте“ на испански означава „късмет“, а на немски късмет е „глюк“. Пътникът през онази януарска нощ всъщност беше Рихард Глюкс, генерал от СС, началник на Главното управление по икономическите въпроси на Третия райх, лично назначен от Хитлер за генерален инспектор на концентрационните лагери. В списъка на най-търсените нацистки престъпници, изготвен от ФРГ и Израел, той фигурираше под номер три — непосредствено след Мартин Борман и бившия шеф на Гестапо Хайнрих Мюлер. Този човек се оценяваше по-високо дори от доктор Йозеф Менгеле — известния сатрап на Аушвиц. В ОДЕССА той беше вторият човек след Мартин Борман, наметнал още през 1945 година мантията на фюрер.

Ролята на Рихард Глюкс в престъпленията на СС е наистина уникална и може да се сравни само с начина, по който той успява да заличи следите си през май 1945-а. Участието му в акцията за унищожение на евреите е по-осезателно дори от това на Адолф Айхман, макар самият Рихард никога да не беше се докосвал до оръжието.

Ако някой от пътниците можеше да научи с кого се вози в един самолет, несъмнено би се учудил от факта, че началникът на един икономически отдел е толкова напред в списъка на търсените нацистки престъпници.

Ако прояви интерес, той би научил, че 95 процента от всички престъпления срещу човечеството, извършени между 1933 и 1946 година, се падат на СС. Осемдесет-деветдесет на сто от тях се падат на два отдела на гореспоменатата организация — Главното управление за сигурност на Райха и Главното управление по икономическите въпроси.

А ако някой реши, че участието на един икономически отдел в толкова много масови убийства е странно, той трябва да се запознае с начина, по който е била организирана тази работа. Крайна цел на поставената пред СС задача е била не само физическото ликвидиране на всички евреи в Европа, а заедно с тях и на повечето славянски народи, но и привилегията на жертвите сами да заплатят за този акт. Още преди откриването на газовите камери есесовците вече са автори на най-масовия грабеж в историята на човечеството.

При евреите заплащането се е осъществявало на три етапа. Първо им заграбват бизнеса, къщите, фабриките, банковите сметки, колите, мебелите и дрехите. След това ги депортират на изток към лагерите на смъртта. Предварително им съобщават, че подлежат на изселване, и им позволяват да вземат толкова багаж, колкото могат да носят — обикновено два куфара на човек. Тези вещи, заедно с дрехите, им ограбват на лагерните плацове.

От багажа на шест милиона души се изземват ценности на стойност милиарди долари, тъй като по онова време европейските евреи пътуват с цялото си богатство. Това с особена сила се отнася за евреите от Полша и източните земи. От лагерите към Германия тръгват цели автоколони, натоварени със златни бижута, диаманти, сапфири, рубини, сребърни украшения, луидори, златни долари и всякакви банкноти. Местоназначението им е едно — Главната квартира на СС. През цялото свое съществуване тази организация взема процент от печалбата. Част от нея, под формата на златни слитъци, върху които печат с двуглавия орел на Райха и двойната мълния на СС, се депозира в различни банки на Швейцария, Лихтенщайн, Танжер и Бейрут след края на войната. Именно тя е базата за огромното състояние, върху което по-късно се изгражда и ОДЕССА. Голяма част от това състояние и до днес се намира под паважа на цюрихските улици, ревниво пазено от алчните и самодоволни банкери, които в този град се срещат в изобилие.

Втората фаза на експлоатацията е свързана с живите тела на жертвите. Те притежават известно количество калории, които трябва да бъдат съответно използвани. В тази фаза евреите се приравняват с русите и поляците, попаднали в плен без пукната пара. Негодните за трудова дейност са били ликвидирани като безполезни. А годните се изпращат за безмилостна експлоатация както в принадлежащите на СС фабрики и работилници, така и в заводите на най-големите германски концерни — „Круп“, „Тисен“ и „Фон Опел“. Имало е и заплащане — три марки дневно за неквалифицирани работници и четири за специалисти. Определението „дневно“ означавало максималното количество труд, което може да се изтръгне от жив организъм в продължение на двадесет и четири часа срещу минимално количество храна. В резултат на това стотици хиляди хора намират смъртта си направо на своето работно място.

Знае се, че СС е била държава в държавата. Тя е притежавала собствени фабрики и работилници, проектантски и строителни организации, цехове за производство и монтаж на резервни части, фабрики за облекло. Тя си произвежда сама почти всичко, от което се нуждае, използвайки труда на робите — хора, които изцяло й принадлежат според един специален декрет на Хитлер.

Третата фаза на експлоатацията е свързана с труповете на умрелите. Хората се изпращат на смърт абсолютно голи и след тях остават цели планини от обувки, чорапи, четки за бръснене, очила, сака и панталони. Остават и косите им, които заминават за Райха и там се използват за пълнеж на филцовите ботуши на армията. Остават и златните корони, изтръгвани от мъртвите с клещи, претопявани и изпращани в Цюрих под формата на златни слитъци. Правени са опити костите да се използват за наторяване, а мазнините — за производство на сапун, но след известно време се преценява, че икономическият ефект от тях е нисък, и те се изоставят.

Отговорник за печалбата вследствие унищожаването на 14 милиона човешки същества е Главното управление по икономическите въпроси на Райха — онова подразделение на СС, ръководено някога от човека, който през тази нощ заемаше място Б-3 в аржентинския пътнически лайнер.

Глюкс не беше от тези, които биха рискували свободата си, затова след войната кракът му изобщо не стъпва на германска земя. А и нямаше нужда от подобен акт. Разполагащ с предостатъчно средства да прекара живота си в Южна Америка сред разкош и охолство, той не се колебае да прави точно това. Вярата му в нацисткия идеал не се разколебава дори след събитията от 1945 година. А това, заедно с високия пост в миналото, му осигурява респекта на укрилите се в Аржентина нацисти, които не след дълго се превръщат в основоположници на ОДЕССА.

Самолетът се приземи без проблеми. Без проблеми преминаха през митницата и неговите пасажери. Отличният испански на пътника от третия ред не направи впечатление на никого, защото той отдавна успяваше да минава за чистокръвен латиноамериканец…

Озовал се пред сградата на летището, той по стар навик нареди на шофьора на таксито да го откара на цяла пряка от хотел „Зурбуран“, където обикновено отсядаше. В центъра на Мадрид той плати сметката, взе си чантата и измина пеш двестата метра, които го отделяха от хотела.

Резервацията му беше направена предварително по телекса, затова той просто се регистрира, качи се в стаята си и влезе в банята за душ и бръснене. В девет нула нула на вратата му се почука три пъти, а след кратка пауза — още два пъти. Той отвори, разпозна лицето на своя посетител и се дръпна да му направи място.

Новодошлият затвори вратата зад себе си, изпъна се и вдигна ръка в милия стар боен поздрав.

— Зиг хайл! — отчетливо прошепна той.

Генерал Глюкс одобрително кимна и отговори с нацисткия поздрав:

— Зиг хайл!

Ръката му посочи едно от удобните кресла и посетителят се отпусна в него. Той също беше германец, бивш офицер от СС, оглавяващ в момента мрежата на ОДЕССА на територията на Федералната република. Гордееше се, че са го повикали в Мадрид за среша с толкова високопоставен ръководител, и беше почти уверен, че тази среща има нещо общо със смъртта на президента Кенеди, за която светът научи тридесет и шест часа по-рано. Оказа се, че е прав.

Генерал Глюкс си наля чаша кафе от подноса със закуската пред себе си, след което внимателно запали голяма хаванска пура.

— Може би сте отгатнали причината за моето внезапно и в известна степен опасно пътуване до Европа — започна той. — Ще премина направо върху въпроса, защото не обичам да се застоявам на този континент по-дълго от необходимото.

Подчиненият му офицер от Германия изпъна гръб в очакване.

— Смъртта на Кенеди е голям шанс за нас — продължи генералът. — И ние несъмнено трябва да се възползваме в максимална степен от създалата се ситуация. Следвате ли мисълта ми?

— По принцип — да, хер генерал — въодушевено отвърна събеседникът му. — Но все още не зная за какво ще стане въпрос.

— Имам предвид тайната сделка за покупко-продажба на оръжие между бандата предатели в Бон и свините в Тел Авив. Чували ли сте за нея? Знаете ли колко танкове, артилерия и други оръжия дори в този миг пътуват от Германия за Израел?

— Да, разбира се.

— Значи знаете и друго — че нашата организация прави всичко възможно да подпомага египетската кауза така, че един ден тази страна да победи в неизбежния военен конфликт.

— Разбира се. В тази връзка вече сме организирали привличането на известен брой немски учени.

— Върху това ще се спра по-късно — кимна генералът. — Сега става въпрос за нашата политика по отношение на максималната информация, която можем да предоставим на нашите арабски приятели относно подробностите на тази предателска сделка. И по този начин те да могат да окажат силен дипломатически натиск върху Бон. Досегашните протести на арабския свят доведоха до създаването на една силна политическа опозиция вътре в Германия срещу сделки от подобен характер. Без да подозира, тази опозиция налива вода в нашата мелница и притиска онзи глупак Ерхард6 да се откаже от оръжейни доставки за евреите и на правителствено равнище.

— Дотук всичко ми е ясно, хер генерал.

— Отлично. Ерхард все още не е наредил да се прекратят доставките, но вече показва признаци на колебание. Досега най-силният аргумент за привържениците на престъпната сделка беше фактът, че на нея държи лично Кенеди. Знае се, че Ерхард не е отказал нищо на американския президент.

— Да, наистина е така.

— Но Кенеди е мъртъв.

Човекът от Германия се облегна назад и очите му заблестяха от вълнение. Той ясно си представи какви перспективи се разкриват пред него. Есесовският генерал тръсна двусантиметрова пепел в чашата от кафе и насочи горящия край на пурата си към своя подчинен.

— От това следва и главната задача на нашите привърженици в Германия до края на годината — да се настрои общественото мнение срещу тази сделка, да се засилят приятелските отношения на Германия с арабите — нейни традиционни приятели.

— Да, това може да бъде направено — усмихна се широко събеседникът му.

— Наши приятели в египетските правителствени среди ще се погрижат посолствата на всички главни държави в Кайро да бъдат засипани с дипломатически протести — продължи генералът. — Други приятели ще организират демонстрации на арабски студенти и техни симпатизанти на територията на Германия. Вашата задача ще бъде да координирате широкото отразяване на тези акции в печата. Не само във вестниците и списанията, които тайно подкрепяме, но и във всички основни информационни издания. Ще оказвате подкрепа на близки до правителството висши сановници, както и на всички политици, които са против оръжейната сделка.

Веждите на по-младия от събеседниците леко се сбърчиха.

— В днешна Германия никак не е лесно да се създадат антиизраелски настроения — загрижено промърмори той.

— За това не може да става и дума — натърти генералът. — Въпросът трябва да се постави на чисто практическа плоскост — Германия не може да си позволи да настрои осемдесет милиона араби срещу себе си само за да спечели някакви трохи от тази глупаво засекретена сделка. Много наши сънародници, особено дипломатите, биха се вслушали в подобен аргумент. В такава кампания биха могли да се включат някои наши приятели и във Форин Офис. Подобна практична гледна точка е напълно приемлива. За това, разбира се, ще бъдат отпуснати съответните средства. Сега задачата ни е следната — след смъртта на Кенеди наследникът му Джонсън едва ли ще продължи тази подчертано проеврейска политика. Ето защо Ерхард трябва да бъде обект на постоянен натиск на всички възможни равнища, включително и от собствения си кабинет. Така положително ще стигнем до анулиране на подписаните споразумения. Успеем ли да покажем на египтяните, че сме в състояние да влияем върху външната политика на Бон, акциите ни в Кайро ще стигнат небето!

Човекът от Германия кимаше с глава и вече мислено чертаеше плановете на бъдещата кампания.

— Ще бъде изпълнено — каза той.

— Отлично! — похвали го генерал Глюкс.

— Господин генерал, споменахте нещо за работещите в Египет германски учени… — въпросително го погледна събеседникът му.

— А, да, казах ви, че по-късно ще се върна на този въпрос. Те са втората част на плана ни за окончателната ликвидация на евреите. Вие, разбира се, знаете за ракетите в Хелуан?

— Само съм чувал, но без подробности.

— И нямате никаква представа за действителното им предназначение, така ли?

— Е, за някой неща се досещам…

— Не знаете ли, че те могат да пренесат няколко тона силни експлозиви до територията на Израел? — Генерал Глюкс широко се усмихна. — Ако бяхте убеден в това, положително щяхте да сбъркате! Но мисля, че вече е дошло времето да ви обясня защо са толкова жизненонеобходими за нас тези ракети и хората, които ги създават.

Генерал Глюкс се облегна назад, отправи поглед в тавана над себе си и започна да разказва на своя подчинен истинската история на хелуанските ракети.

В първите месеци след войната Египет все още е под управлението на крал Фарук. Хиляди нацисти и бивши есесовци намират сигурно убежище край бреговете на Нил. Сред тях има и известен брой учени. На двама от тях кралят лично възлага разработката на проект за ракетен завод, но малко по-късно е свален от власт с държавен преврат. Германските професори са Паул Гьорке и Ролф Енгел, годината е 1953-та. Начело на Египет застава Гамал Абдел Насър и проектът потъва в забрава. Но разгромът на египетската армия в пясъците на Синай през 1956 година кара новия диктатор да произнесе една страшна клетва — да изтрие от лицето на земята държавата Израел.

През 1961 година, получил твърдия отказ на Москва да му достави тежки ракети, Насър се сеща за проекта на Гьорке и Енгел. Той получава зелена светлина и въпреки ограничените средства двамата професори завършват и пускат в действие само за една година „Фабрика 333“ — първото и единствено в Египет предприятие за производство на ракети, което се намира в градчето Хелуан, северно от Кайро.

Но едно е да пуснеш в действие завод, а съвсем друго — да произвеждаш ракети. Именно по това време е поставено началото на тясното сътрудничество между най-близките съратници на Насър (почти всички с пронацистко минало) и представителите на ОДЕССА в Египет. А бившите есесовци са тези, които разрешават най-големия проблем за Египет в момента — откриването на учени, които да конструират ракетите.

За такива проекти не може да се разчита на помощ нито от Русия и Америка, нито от Англия и Франция. Но ОДЕССА набляга на един очевиден факт — ракетите, от които се нуждае Насър, са близки по конструкция с ФАУ-2 — създаденото преди години от Вернер фон Браун оръжие за обстрелване на Лондон. Много хора от работилия в Пенемюнде екип все още са налице.

Привличането на германските учени започва в края на 1961 година. По-голямата част от тях работят в западногерманския Институт за космически проучвания, чието седалище се намира в Щутгарт. Но те проявяват доста резерви, тъй като Парижкото споразумение от 1954 година забранява на Германия да се занимава с научноизследователска дейност и производство на всякакви технологии в областта на ядрената физика и ракетостроенето. Освен това изпитват хронически недостиг от средства. За много от тези учени предложението да работят в слънчева и топла страна при наличието на щедра финансова помощ е твърде съблазнително. Още повече, че там ще могат да създават истински ракети.

ОДЕССА изпраща специален човек за набиране на кадри в Германия, а той, от своя страна, ползва услугите на бившия сержант от СС Хайнц Круг. Двамата обикалят страната и търсят хора, които биха приели да заминат за Египет и да се заловят с производството на ракетите.

Със заплатите, които предлагат, търсенето им е лесна работа. Сред имената в списъка на наетите учени заслужава внимание това на професор Волфганг Пилц, който непосредствено след войната създава френската ракета „Вероник“ — основа на съвременната аерокосмическа програма на Франция, разработена по личните указания на Де Гол. Професор Пилц заминава за Египет в началото на 1962 година. Друг известен учен в този списък е доктор Хайнц Клайнвахтер, при Насър заминават и бившите сътрудници на Фон Браун — доктор Йоген Заунгер със съпругата си Ирене, докторите Йозеф Язиг и Кирмайер — все известни специалисти по ракетните горива и технологии.

Светът се запознава с първите резултати от техния труд по време на състоялия се в Кайро на 23 юли 1962 година военен парад, отбелязващ осмата годишнина от свалянето на Фарук. Пред ревящата от възторг тълпа бавно преминали две ракети — „Ел Кахира“ и „Ел Зафира“ с обхват съответно 300 и 500 километра. Макар че на практика това били просто два празни метални цилиндъра без гориво и бойни глави, те били първите от замислените 400 ракети, които след време трябвало да полетят към Израел.

Генерал Глюкс млъкна, подръпна от пурата си и се върна към настоящето.

— След като решихме успешно всички въпроси, свързани с производството на корпуса, бойните глави и горивото, пред нас остана най-главният проблем — системата за телеметрично насочване. — Пурата се наклони към събеседника му. — Именно тази система не сме в състояние да осигурим на нашите египетски приятели.

По зла ирония на съдбата не успяхме да убедим нито един от добрите специалисти да емигрира в Египет, макар в Щутгарт и на други места доста хора да се занимават именно със системите за насочване — продължи той. — Доставихме на Насър специалисти по аеродинамика, ракетни двигатели и бойни глави, но нито един по телеметрични насочващи системи. Но ние сме обещали на египтяните ракети и ще си удържим на думата. Президентът Насър е твърдо убеден, че един ден отново ще воюва с Израел, и в това няма съмнение. Той вярва, че победата му може да бъде осигурена от армията и танковите подразделения, но нашата информация не е толкова оптимистична. Египетската армия няма шансове за победа въпреки своята многочисленост. А сега си помислете каква позиция ще си извоюваме, когато закупеното за милиарди долари съветско оръжие бъде разгромено, а войната спечелят ракетите на нашите специалисти. Позицията ни ще бъде непоклатима за години наред! С един удар ще постигнем две изключително важни задачи — вечната благодарност на държавите от Близкия изток, който ще се превърне в сигурен дом за нашите хора за поколения напред, и окончателното ликвидиране на мръсната еврейска държава — последното желание на умиращия ни Фюрер! Това е огромно предизвикателство и затова не трябва да се провалим в никакъв случай!

В очите на по-младия германец се появи страхопочитание и леко объркване, докато началникът му кръстосваше стаята.

— Извинете ме, хер генерал, но нима смятате, че четиристотин бойни глави от среден тип ще бъдат достатъчни за окончателното ликвидиране на евреите? — попита той. — Съгласен съм, че те ще доведат до огромни разрушения, но чак окончателно ликвидиране?

Глюкс се извърна към своя събеседник и на устата му се появи тържествуваща усмивка.

— Зависи какви бойни глави имате предвид! — самодоволно възкликна той. — Нима мислите, че ще прибегнем само до обикновен експлозив за ликвидирането на тези свини? Насър безрезервно прие предложението ни бойните глави на ракетите от типа на „Кахира“ и „Зафира“ да бъдат малко по-особени. Част от тях ще бъдат заредени с концентрат от чумни вируси, а останалата — тази, която ще експлодира високо над израелска територия — ще изсипе над страната известно количество стронций 90. Броени часове по-късно цялото им население ще бъде смъртоносно заразено с чума и лъчева болест. Ето какво сме им приготвили!

Другият зина смаян.

— Фантастично! — прошепна той. — Сега си спомням, че четох някъде за съдебен процес, състоял се миналото лято в Швейцария. Само общи неща, тъй като уликите се пазеха в тайна. Значи всичко е било вярно… Планът е просто брилянтен, хер генерал!

— А и неизбежен, ако ние, хората от ОДЕССА, успеем да оборудваме ракети със системи за телеметрично насочване, които не само ще осигурят изстрелването им в желаната посока, но и експлодирането им на точно определени места. Човекът, който отговаря за всички изследвания в тази област, в момента работи на територията на Федералната република под псевдонима Вулкан. От гръцката митология знаете, че Вулкан е ковачът, който изработва гръмотевиците на боговете.

— Той учен ли е? — учуди се събеседникът му.

— Не, разбира се. През 1955-а му се наложи да изчезне и съвсем естествено се озова в Аржентина. Но ние помолихме вашия предшественик да му изготви фалшиви документи, за да може да остане на германска територия. По-късно му отпуснахме един милион долара от резервите ни в Цюрих и с тях той построи фабрика за прикритие на научните изследвания, с които се занимавахме в момента. Разбира се, всички те бяха изоставени и работата се концентрира единствено върху насочващите системи за ракетите от Хелуан.

В момента фабриката на Вулкан произвежда транзисторни радиоприемници. Просто като прикритие. А в научноизследователската й лаборатория един солиден екип от учени експериментира теленасочващите системи за бъдещите египетски ракети.

— Не е ли по-просто да работят непосредствено в Египет? — попита другият.

Глюкс отново се усмихна и продължи да се разхожда из стаята.

— Именно тук се крие гениалният замисъл на цялата операция — отвърна той. — Вече ви казах, че в Германия има хора, способни да създадат такива системи за насочване. Но те отказват да емигрират. Голяма част от тях работят именно във фабриката на Вулкан, но подписвайки свръхсекретен договор, те живеят с представата, че са се предоставили на разположение на бонското Министерство на отбраната.

Този път представителят от Германия не издържа и скочи на крака. Кафето му се разплиска по килима.

— Велики Боже! — смаяно викна той. — Как е било възможно да се организира всичко това?

— На практика доста лесно. Парижкият договор забранява на Германия всякаква научноизследователска дейност в областта на ракетостроенето. Хората от екипа на Вулкан са подписали клетвена декларация пред съвсем автентичен представител на Министерството на отбраната, който всъщност е един от нашите. С него е бил и генерал, чието лице учените добре помнят от последната война. Всички те са хора, готови да работят за благото на Германия дори в разрез с клаузите на Парижкия договор. Но това съвсем не означава, че биха работили и за Египет. В момента те са убедени, че наистина работят за Германия.

Разходите, разбира се, са огромни. При нормални обстоятелства подобна научноизследователска дейност може да бъде по силите само на някоя от великите държави. Изпълнението на тази програма ще доведе до драстично намаление на нашите секретни фондове. Сега вече, надявам се, разбирате колко важен за нас е Вулкан.

— Естествено — отвърна германският представител на ОДЕССА. — А ще продължи ли програмата, ако с него се случи нещо?

— Не. Той ръководи всичко сам. Притежава еднолично както фабриката, така и свързаната с нея търговска фирма. Той е президент и генерален директор, единствен притежател на акциите, единствен работодател. Само той има право да изплаща заплатите на научните работници, както и да поема огромните разходи по тяхната работа. Никой от учените няма контакти с други служители във фирмата, а последните пък нямат и най-слаба представа за истинската дейност на доста големия отдел за научни изследвания. Работниците и служителите знаят само, че напълно изолираната научноизследователска лаборатория разработва нов тип микровълнови системи, които ще направят истински бум на пазара за транзистори. Секретността се приема като предпазна мярка срещу евентуален промишлен шпионаж. Единственият човек за свръзка между двата отдела на фабриката е самият Вулкан. Изчезне ли той, пропада целият проект!

— Ще ми кажете ли името на фабриката?

Генерал Глюкс се замисли за момент, после кимна и спомена някакво име. Събеседникът му го погледна изумено.

— Но аз познавам тази марка радиоапарати много добре! — възкликна той.

— Естествено, че я познавате. Фирмата е действителна и си произвежда съвсем редовни радиоприемници.

— А генералният директор? Не е ли?…

— Да. Той е Вулкан. Сега вече разбирате колко важен е този човек, колко значителна е работата, която върши. В тази връзка трябва да ви инструктирам допълнително. Ето…

Генерал Глюкс бръкна във вътрешния джоб на сакото си и подаде на своя помощник снимка. Онзи я гледа известно време с объркано изражение на лицето, след което я обърна и прочете написаното върху обратната страна.

— Велики Боже! А аз си мислех, че той отдавна се намира в Южна Америка!

— Напротив — поклати глава Глюкс. — Той е Вулкан. В момента работата му се намира в най-критичната фаза. Което означава, че чуете ли някой да задава въпроси за него, трябва незабавно да… да го обезкуражите. Отправяте му едно-единствено предупреждение и после без колебание прибягвате до терминално разрешение на въпроса. Следвате ли мисълта ми, камерад! Никой, повтарям — никой не трябва да заплашва работата и личността на Вулкан под каквато и да било форма!

Есесовският генерал стана и посетителят му го последва.

— Това е всичко — приключи Глюкс. — Разполагате с всички необходими инструкции.