Драконите на сломеното слънце

Денят полека си отива.

Цветя за сън се в листи скриват.

И сетните лъчи погиват

в болнав и блед просвет.

Нощта донася чернота,

звезди повива в тъмнина

и ето, потопен света

е в мъка, страх и гнет.

Спи сън всевечен, спи.

Нощта над тебе бди.

В дълбоки мрачини

спи сън всевечен, спи.

Души, сега сте покорени

в чертози празни, вледенени —

за Нея в дар определени —

туй ваша е съдба.

Сънувайте от мрак небе

и сладко изкупление

след бран — от любещо сърце,

от Нейната ръка.

Спи сън всевечен, спи.

Нощта над тебе бди.

В дълбоки мрачини

спи сън всевечен, спи.

Очите морни си склопете,

вси мисли в жертва принесете

и свойте воли положете

във Нейните нозе.

Покой изпълва небеса

и потопени в тишина,

душите ви летят сега

към ласкави ръце.

Любими мой, завинаги заспи.

Нощта над тебе бди.

В дълбоки мрачини

любими мой, заспи.