Двестагодишният човек

18

Председателят на Комитета по наука и техника произхождаше от Източна Азия и беше жена. Казваше се Чи Ли Синг и прозрачните й одежди (затъмняващи онова, което тя не искаше да излага на показ) я караха да изглежда, сякаш бе опакована в луксозна пластмасова обвивка.

— Съчувствам на желанието ви да получите пълни човешки права — каза му тя. — В миналото е имало времена, когато групи от човешкото население са водили борби за пълни човешки права. Но какви права можете да искате вие, които да ви липсват?

— Толкова просто нещо — като правото ми на собствен живот. Роботът може да бъде разглобен по всяко време.

— Човекът може да бъде екзекутиран по всяко време.

— Екзекуцията може да бъде резултат само на законен процес. За разглобяването ми не е необходим никакъв процес. За да приключи съществуването ми, е достатъчна само думата на някой властен човек. Освен това… освен това… — Ендрю отчаяно се опитваше да не покаже никакви признаци на гореща молба, но грижливо конструираните устройства за човешки израз на лицето му и тонът на гласа му го издадоха. — Истината е, че искам да бъда човек. От шест поколения човешки същества го искам.

Ли Синг го погледна със съчувствие в тъмните си очи.

— Законодателите могат да приемат закон, с който да ви обявят за човек — те могат да приемат закон, с който да обявят за човек каменна статуя. Но дали ще направят това, е еднакво вероятно и в двата случая. Законодателите са хора като всички други и у тях винаги съществува известно подозрение към роботите.

— Дори сега?

— Дори сега. Всички ще се съгласим, че сте заслужили наградата да бъдете човек, но ще остане опасението от създаването на нежелателен прецедент.

— Какъв прецедент? Аз съм единственият свободен робот, единственият от моя вид и никога няма да има втори. Можете да се осведомите от „Ю. С. Роботс“.

— „Никога“ е дълго време, Ендрю… или ако предпочитате, мистър Мартин… тъй като лично аз с удоволствие ще ви приветствам като човек. Ще се уверите, че повечето законодатели няма да пожелаят да създадат прецедент, колкото и незначителен да е той. Мистър Мартин, съчувствам ви, но не мога да ви вдъхна надежда. Всъщност… — Тя се облегна и сбърчи чело. — Всъщност, ако спорът се разгорещи, може да се породи желание както в законодателното тяло, така и извън него да ви разглобят, както сам споменахте. Може би дилемата би се разрешила най-лесно, като ви премахнат. Обмислете тази възможност, преди да продължите постъпките си.

— Никой ли няма да се сети за техниката на протезологията, нещо, което е напълно моя заслуга? — запита Ендрю.

— Може да изглежда жестоко, но едва ли ще се сетят. И дори да си припомнят, ще го използват срещу вас. Ще кажат, че сте го направили само за собствена изгода. Ще кажат, че е част от кампания за роботизнране на хора или очовечаване на роботите; и в двата случая със зли намерения. Никога не сте участвували в политическа кампания на омраза, мистър Мартин, и ще ви кажа, че ще се превърнете в обект на такива клевети, каквито нито вие, нито аз бихме могли да допуснем, че съществуват, но ще има хора, които ще им повярват. Мистър Мартин, живейте си спокойно живота.

Тя се изправи и пред седналата фигура на Ендрю изглеждаше дребна, почти дете.

— Ако реша да се боря за човешки права, ще бъдете ли на моя страна? — попита Ендрю.

Тя се замисли и след това рече:

— Ще бъда… доколкото мога. Ако по някое време това становище може да заплаши политическото ми бъдеще, ще трябва да ви изоставя, тъй като не става въпрос за принцип на който държа. Опитвам се да бъда честна спрямо вас.

— Благодаря ви, и аз не искам повече. Възнамерявам да изведа борбата докрай, каквито и да са последствията, и ще ви моля за помощ дотогава, докато можете да ми помагате.