Двестагодишният човек

1. (реприза)

Ако можеше да се реши…

Отдавна бе разбрал, че е възможно да се стигне до това, и ето че накрая беше при хирурга. Бе намерил достатъчно опитен специалист за необходимата операция, което означаваше хирург робот, защото не можеше по този въпрос да се довери на човек — нито на способностите му, нито на убежденията му.

Хирургът не би могъл да извърши операцията на човешко същество — затова Ендрю, след като отложи мига на решение с тъжни размисли, които отразяваха вътрешната му обърканост, отстрани Първия закон, като каза:

— Аз също съм робот.

После добави така твърдо, както се бе научил да се обръща дори към човешки същества през тези последни десетилетия.

— Заповядвам ти да извършиш операцията върху мен.

При отсъствието на Първия закон така твърдо дадената заповед от същество, което толкова приличаше на човек, задействува достатъчно Втория закон и денят се увенча с успех.