Двестагодишният човек

23

Както си лежеше в леглото, мислите на Ендрю бавно чезнеха.

Той отчаяно се мъчеше да ги задържи. Човек! Той беше човек! Искаше това да бъде последната му мисъл. Искаше да се разпадне… да умре с нея.

Отвори още веднъж очи и за последен път разпозна Ли Синг, която бдеше тържествено край него. Имаше и други, но те бяха само сенки, неразличими сенки. Сред общата сивота изпъкваше единствено Ли Синг. Бавно, сантиметър по сантиметър, той й подаде ръка и едва усети как тя я пое.

Образът й избледняваше пред очите му, докато изтичаха и последните му мисли.

Но преди да избледнее напълно, една последна случайна мисъл се мярна в съзнанието му и се задържа за миг, преди всичко да свърши.

— Малка мис — прошепна той толкова тихо, че никой не го чу.