Двестагодишният човек

5

Такива случаи се появиха. Поправките бяха скъпи, а още по-скъпо струваха подобренията. С годините се произвеждаха нови модели роботи и Сър се грижеше Ендрю да получава всяко ново устройство, докато той се превърна в образец на метално превъзходство. Всичко беше платено от Ендрю. Той настояваше за това.

Само позитронните схеми оставаха недокоснати. По този въпрос Сър беше категоричен.

— Новите не са толкова добри като твоите, Ендрю — твърдеше той. — Новите роботи нищо не струват. Компанията се научи да прави по-точни схеми. Новите роботи не дават отклонения. Те вършат онова, за което са предназначени, и нищо друго. Аз те предпочитам пред тях.

— Благодаря ви, сър.

— И това се дължи на теб, Ендрю, не го забравяй. Сигурен съм, че Майски е сложил край на обобщените схеми веднага след като те видя. Той не обича непредвиденото… Знаеш ли колко пъти те е искал, за да те изследва? Девет пъти! Но аз никога не му разреших да те вземе и сега, след като се пенсионира, ще ни остави на спокойствие.

И така, косата на Сър оредя и посивя, а лицето му подпухна, докато Ендрю изглеждаше по-добре, отколкото когато бе дошъл в семейството.

Мем се бе присъединила към някаква артистична колония някъде из Европа, а Мис бе станала поетеса в Ню Йорк. Те пишеха понякога, но не много често. Малка мис бе омъжена и живееше наблизо. Тя казваше, че не иска да се разделя с Ендрю и когато се роди детето й, Малък сър, позволи на Ендрю да държи биберона и да го храни.

Когато се роди внукът, Ендрю почувства, че Сър има кой да му замени тия, които го бяха напуснали. Нямаше да е толкова несправедливо да се обърне към него с молбата си.

— Сър, много щедро беше от ваша страна да ми позволите да харча парите си, както пожелая.

— Те са твои пари, Ендрю.

— Само благодарение на вашето добро желание, сър. Не вярвам законът да е можел да ви попречи да ги задържите за себе си.

— Законът не може да ме убеди да постъпвам нечестно, Ендрю.

— Въпреки всички разходи и въпреки данъците, сър, аз имам близо шестстотин хиляди долара.

— Зная, Ендрю.

— Искам да ви ги дам, сър.

— Няма да ги взема, Ендрю.

— В замяна на нещо, което можете да ми дадете, сър.

— И какво е то, Ендрю?

— Свободата ми, сър.

— Твоята…

— Искам да откупя свободата си, сър.