Двестагодишният човек

19

Не се стигна до открито стълкновение. „Фейнголд и Мартин“ съветваха да се проявява търпение, а Ендрю мрачно мърмореше, че притежава неизчерпаеми запаси от него. „Фейнголд и Мартин“ подеха кампания да стеснят и ограничат зоната на конфликта.

Те започнаха съдебен процес за отказ да се заплати дълг на човек с изкуствено сърце, като се основаха, че притежанието на орган-робот го прави „нечовек“, а заедно с това премахва конституционните му права на човек.

Те водиха умела и упорита борба, като губеха на всеки етап, но по такъв начин, че решенията бяха колкото е възможно по-обхватни, а след това ги обжалваха пред Световния съд.

Борбата отне години и много пари.

Когато бе съобщено окончателното решение, Дилонг уреди отпразнуване на юридическото поражение. По този случай, естествено, Ендрю присъствуваше в бюрото на фирмата.

— Постигнахме две неща, Ендрю — обясни Дилонг, — и двете са добри. Първо, установихме факта, че колкото и да са изкуствените части в човешкото тяло, то не престава поради това да бъде човешко тяло. Второ, заангажирахме общественото мнение по въпроса по такъв начин, че то е изцяло за широко разбиране на принадлежността към човечеството, тъй като не съществува човешко същество, което да не се надява да получи някоя и друга протеза, ако с това ще удължи живота си.

— Смятате ли, че сега законодателите ще ми дадат моя човешки статут? — попита Ендрю.

Дилонг не изглеждаше уверен.

— По този въпрос не мога да бъда оптимист. Остава един орган, който бе използуван от Световния съд като критерий за принадлежност към човешкия род. Човешките същества имат мозък от органични клетки, а роботите — платиново-иридиев позитронен мозък, ако въобще притежават такъв… а вие имате позитронен мозък. Не, Ендрю, не ме гледайте с такъв поглед. Все още ни липсват достатъчно познания, за да дублираме работата на органичния мозък с изкуствени структури, достатъчно близки до органичния тип, за да попаднат в рамките на решението на Световния съд. Дори и вие не можете да го постигнете.

— В такъв случай какво трябва да направим?

— Да се опитаме, естествено. Ли Синг ще бъде на наша страна, а и някои от другите законодатели. Несъмнено президентът ще тръгне с мнозинството.

— Имаме ли мнозинство?

— О, не. Но бихме могли да се надяваме, ако обикновените хора се съгласят широкото им разбиране на принадлежността към човечеството да включи и вас. Вероятността е малка, признавам, но ако не искате да се откажете, ще трябва да рискуваме.

— Не желая да се отказвам.