16.

Отне само необходимото време. Операцията протече успешно.

— Бях много против тази интервенция, Андрю — каза Магдескю. — Съвсем не е това, за което си мислиш. Не исках да експериментираме върху тебе. Сега позитронните ти вериги взаимодействат със симулантни нервни пътища. Но ако нещо се случи с тялото, трудно ще съхраним мозъка ти.

— Нито за миг не съм се съмнявал в уменията на Вашите специалисти — успокои го Андрю. — Сега мога да се храня.

— Да, можеш да приемаш маслинено масло. Това предполага периодично почистване на камерата за разпад. Това не е съвсем приятна операция.

— Така щеше да бъде, ако не търсех напредък. Самопочистването не е невъзможно. Сега разработвам устройство, което ще се справя и с твърда храна. Ще изхвърля несмлените частици.

— Това предполага наличието на анус?

— Негов еквивалент.

— С какво друго ще се снабдиш, Андрю?

— С всичко останало.

— И с гениталии?

— Ако съответстват на плановете ми. Тялото ми е платно, върху което ще изрисувам…

Магдескю изчака да довърши изречението. Тъй като Андрю продължаваше да мълчи, той каза:

— Мъж?2

— Ще видим.

— Не разбирам амбициите ти, Андрю. В сравнение с всеки един от нас, ти си най-добрият. Започна да пропадаш от момента, в който стана органичен.

— Мозъкът ми не се повлия от това.

— Вярно е и ти го признавам. Андрю, патентът за протезите носи твоето име. Признат си като изключителен изобретател и новатор. Защо е необходимо да правиш експерименти със собственото си тяло?

Андрю запази отговора на този въпрос за себе си.

Почестите не закъсняха. Приеха го за член на няколко научни съвета. Един от тях се отнасяше към нова наука, планирана като роботобиология. Сега се бе превърнала в протезология.

Послучай неговата сто и петдесет годишнина, „Американски роботи“ организира тържествена вечеря. Ако Андрю съзря ирония в този акт, той запази чувството за себе си.

Алвин Магдескю беше пенсионер, но дойде да председателства празненството. Самият той беше на деветдесет и четири години, но живееше, благодарение на протези. Сред многото функции, които изпълняваха, те поддържаха неговите бъбреци и черен дроб. Върховен момент на тържеството бе тостът, вдигнат от Магдескю. След кратка и емоционална реч той вдигна наздравица за безсмъртния робот.

В лицето на Андрю бяха аранжирани мускули и сухожилия, позволяващи известна изразителност. Но по време на цялата церемония то остана сериозно. Андрю не искаше да бъде безсмъртен робот.

Загрузка...