20.

Конгресменката Ли-Синг бе остаряла от деня, в който Андрю я срещна за пръв път. Прозрачните й дрехи бяха история. Косата й бе гладко сресана, дрехите й — цилиндрични. Стилът на обличане на Андрю си бе останал същият, както от преди век.

— Направихме, каквото можахме, Андрю — каза тя. — Ще опитаме пак, но честно да ти кажа, мисля, че трябва да се предадем. Всичките ми усилия единствено ме дръпнаха назад в предстоящата кампания за конгреса.

— Знам и това ме смущава — отговори Андрю. — Веднъж ми каза, че ако стане така, ще се откажеш. Защо не го направиш?

— Хората променят намеренията си понякога. Да те изоставя, ми се струва прекалено висока цена за още един мандат. Бях член на Законодателната комисия повече от четвърт век. Достатъчно ми е.

— Няма ли начин да променим мнението им, Чий?

— Всички, които се поддадоха, са на наша страна. Останалите, а те са мнозинството, не отстъпват от емоционалните си антипатии.

— Емоциите не са добър съветник при разрешаването на който и да било проблем.

— Знам това, Андрю. Те не изтъкват своята антипатия като основен мотив.

— Причина за всичко е мозъкът — каза внимателно Андрю. — Трябва ли да го дефинираме единствено като клетъчна версия на позитроните? Не трябва ли да изтъкнем неговата функция? Толкова ли е важно от какво е направен той? Не е ли най-важно, че мозъкът е материална основа на мисленето?

— Няма да стане — отговори Ли-Синг. — Твоят мозък е произведен от човек, а човешкият — не. Твоят е конструиран, техният — резултат на еволюция. За всеки, решен да издигне бариера между себе си и робота, тази разлика се превръща в желязна стена, висока и дебела по километър.

— Ако се справим с източника на тяхната антипатия…

— Толкова години си живял сред хората, Андрю — отбеляза Ли-Синг. — Въпреки това все още се опитваш да откриеш причина за човешките действия. Бедният ми Андрю! Прости ми, но именно твоята същност на робот е причина за това!

— Не знам… Ако можех да променя…



Ако можеше да промени…

От много време знаеше, че може да се стигне дотам. И ето, озова се при хирурга. Откри един достатъчно добър в своята работа. Разбира се — робот. На човек не можеше да се довери, нито като специалист, нито като намерения.

Хирургът не можеше да извърши такава операция върху човешко същество. Превъзмогнал веднъж вътрешния си смут, предизвикан от Първия закон, Андрю каза:

— Аз също съм робот.

След това с твърдост, която бе усвоил от хората през изминалите десетилетия, отсече:

— Заповядвам ти да извършиш операцията върху мен!

При отсъствието на Първия, такава заповед моментално активира Втория закон.

Загрузка...