Двестагодишният мъж

23.

Андрю лежеше в леглото. Мислите му бавно чезнеха.

Той отчаяно се вкопчи в тях. Мъж! Той беше мъж! Искаше това да бъде последната му мисъл. Искаше да се разтопи… Да умре с това.

Андрю отвори очи. За последен път разпозна Ли-Синг, застанала край леглото му. Имаше и други, но те бяха безлични сенки. Само Ли-Синг изпъкваше сред сивотата. Бавно той протегна ръка и усети как тя я поема.

Образът й избледняваше, последните му мисли го напускаха.

Преди да тя изчезне напълно, преди всичко да застине, една последна мисъл пробяга през съзнанието му:

— Малка госпожице… — прошепна той прекалено тихо, за да бъде чут.