Двестагодишният мъж

17.

В крайна сметка, протезологията стана причина Андрю да напусне планетата. В последвалите тържеството десетилетия Луната бе добила облика на Земята. Различаваше се от нея по липсата на гравитация, както и по пренаселените си подземни селища.

Протезите там трябваше да се приспособят към отсъствието на земно притегляне. Андрю прекара пет години на Луната, които посвети на съответните адаптации. Когато се разхождаше из роботни популации, всеки го третираше с раболепието, демонстрирано към хората.

Посрещането му на Земята, когато се завърна, можеше да се нарече скучно в сравнение с това в офисите на „Финголд и Мартин“.

Настоящият ръководител на фирмата, Саймън Де Лонг, бе изненадан.

— Съобщиха ни, че се завръщаш, Андрю. — За миг да се обърне към него с „господин Мартин“. — Очаквахме те следващата седмица.

— Загубих търпение — сряза го Андрю. Искаше час по-скоро да стигне до същественото. — Саймън, на Луната ръководих екип от двадесет учени. Никой не подлагаше на съмнение моите заповеди. Лунарните роботи се обръщаха към мен, като към човешко същество. Защо тогава не съм човек?

Де Лонг стана предпазлив.

— Скъпи ми Андрю, както самият ти подчерта, хора и роботи се отнасят към тебе като към човек. Де факто ти си човек!

— Това не е достатъчно! Искам не само да се отнасят с мен така, а законът да ме признае за човек. Искам да бъда човек де юре.

— Това е съвсем друго нещо — подчерта Де Лонг. — Тук ще се сблъскаме с човешката предубеденост. Може много да приличаш на човек, но не си такъв.

— В какво отношение? — попита Андрю. — Имам формата и тъканите на човека. Моите органи са идентични с протезите, имплантирани в някои хора. Притежавам художествен, литературен и научен потенциал, за какъвто много от вас биха мечтали. Какво повече се иска?

— Аз самият не искам нищо. Проблемът е, че Законодателната комисия трябва да те провъзгласи за човек. Честно казано, не очаквам това да се случи.

— С кой от тази комисия трябва да разговарям?

— Предполагам, с председателя на Комитета по наука и технологии.

— Можеш ли да уредиш срещата?

— Но с твоята позиция ти едва ли се нуждаеш от…

— Не, искам ти да ми съдействаш! — Не му направи впечатление, че заповядва на човек. На Луната бе свикнал с това. — Искам да знаят, че фирмата „Финголд и Мартин“ стои зад гърба ми и ме подкрепя!

— Да, но…

— Саймън, за изминалите сто седемдесет и три години, по един или друг начин, съм помогнал на фирмата. Беше време, когато бях задължен на нейни членове, но сега е обратното. Настоявам дълга към мен да бъде изплатен!

— Ще видя какво мога да направя — отговори Де Лонг.