Дяволското блато

XVI. Стрина Морис

Един ден стрина Морис и Жермен се озоваха сами в овощната градина. Тя му каза приятелски:

— Клети зетко, струва ми се, че не сте добре. Не ядете с охота както обикновено, не се смеете, почти не продумвате. Да не би някой в къщи или ние самите, без да знаем и да сме искали, да сме ви обидили?

— Не, майко — отговори Жермен, — вие винаги сте били добра към мен като родна майка и аз, дори да бях най-големият неблагодарник, пак не бих се оплакал от вас, от мъжа ви или от когото и да било от домашните.

— В такъв случай, дете мое, да не би пак да ви мъчи мисълта за жена ви? Вместо с време болката ви да стихва, тя като че ли се усилва! Непременно трябва да послушате баща си, който така умно ви съветва да се задомите втори път.

— Да, майко, и аз така мисля, но жените, които ме съветвате да погледна, не ми харесват. Като ги видя, вместо да забравя моята Катрин, още повече почвам да мисля за нея.

— Сигурно е така, Жермен, защото ние не сме разбрали коя ви е по сърце. Трябва да ни помогнете, като ни кажете истината. Все ще има някъде жена като за вас, защото добрият бог е сътворил всеки човек тъй, че друг да може да му дари щастие. Ако знаете къде да търсите жената, която ви подхожда, вземете я, и хубава или грозна, млада или стара, богата или бедна, ние със стария сме решили да се съгласим, защото тежко ни е, като ви гледаме колко сте тъжен и не можем да живеем спокойно, след като вие не сте спокоен.

— Майко, вие сте добра като господ, а също и татко. Но съчувствието ви не е лек за моите рани. Девойката, която аз искам, не ме иска.

— Да не е много млада? Безразсъдно е да се привързвате към младо момиче!

— Какво да правя, мила мамо, така си е. Направих тая лудост да се влюбя в млада и много се осъждам за това. Правя всичко възможно да не мисля за нея, но и като работя, и като почивам, на молитва или в леглото, с децата или с вас, все мисля за нея и за нищо друго.

— Туй е като магия, Жермен. За нея има само един лек. Тази девойка да си промени мнението и да ви изслуша. Трябва, значи, да се намеся аз, да видим възможна ли е тази работа. Кажете ми коя е и как се казва!

— Уви, мила мамо, не се решавам, защото ще ми се смеете!

— Няма да ви се смея, Жермен, защото на вас ви е мъчно. Как тъй ще ви огорчавам още повече! Да не е Фаншет?

— Не, майко, не е тя.

— Или Розет?

— Не.

— Кажете я вие тогава, защото тъй никога няма да свършим, ще трябва да изредя всички девойки от селото.

Жермен наведе глава и не се реши да отговори.

— Хайде тогава — каза стрина Морис, — днес ще ви оставя на мира, може би утре ще се окажете по-доверчив към мене или снахата по̀ ще знае как да ви разпита.

И тя вдигна кошницата и отиде да простре бельото по храстите.

Жермен постъпи като децата, които се решават да си кажат болката, като видят, че вече не се занимават с тях. Той тръгна след тъща си и й каза цял треперещ името на „малката Мари на стрина Гийет.“

Стрина Морис страшно се изненада. Никога не би се сетила за малката Мари. Но тя прояви достатъчно деликатност да не се развика и мислено да направи заключението си. После, като видя, че мълчанието й тревожи Жермен, тя му подаде кошницата и каза:

— Нима любовта е причина да не ми помагате? Вземете кошницата и елате да си поговорим. Размислихте ли добре, Жермен? Твърдо ли сте решили?

— Уви, мила мамо, няма място за съмнения. Аз отдавна да съм се решил, ако можех да разчитам на успех, но тъй като няма да ме изслушат, трябва да се излекувам, ако успея.

— А ако не успеете?

— На всеки ще му дойде краят, майко Морис. Когато пренатоварят един кон, той пада, когато волът не яде, умира.

— Значи, ще умрете, ако не успеете? Пази боже, Жермен, не ми е приятно да слушам човек като вас да говори такива неща, защото щом ги казва, сигурно ги мисли. Вие сте със силен характер, а слабостта е опасна при силните хора. Хайде, не се отчайвайте! Не мога да си представя, че девойка, която живее в такава беднотия и на която вие оказвате такава чест, може да ви откаже.

— И въпреки това тя ми отказва.

— По какви причини?

— Че вие винаги сте им правили добро, че семейството й ви дължало много, че не искала да ви ядосва, като ме отклонява от богата сватба.

— Щом казва това, ясно е, че има добри чувства и е честна. Но като ви говори така, Жермен, тя не ви лекува, защото сигурно ви казва, че ви обича и е готова да се ожени за вас, ако ние се съгласим.

— Най-лошото е, че казва, че не съм й по сърце.

— Ако говори това, което не мисли, за да ви отдалечи от себе си, значи, че е дете, което си заслужава да го обичаме и което въпреки младостта си, можем да приемем заради ума му.

— Тъй ли? — възкликна Жермен, обзет от надежда. — Това би било умно и много порядъчно от нейна страна. Но след като е тъй разумна, страхувам се да не би да не й харесвам.

— Жермен — каза стрина Морис, — обещайте ми да живеете спокойно през седмицата, да не се измъчвате, да ядете, да спите и да бъдете весел като преди. Аз ще поговоря със стария и ако успея да го убедя, вие ще проверите какви са истинските чувства на девойката към вас.

Жермен обеща и през цялата седмица татко Морис не му каза нито дума, като че ли не подозираше нищо. Жермен се помъчи да изглежда спокоен, но все повече пребледняваше, все по тревожен ставаше.