Дълга целувка за сбогом

27 Икен Хисацу

Казах на Роджър, че още е рано да тържествува, но той продължи да ме тупа по рамото. Гениален, както винаги.

— Унищожихме Маккензи — възкликна възторжено той.

— Може би. Но все още имат време да направят тестове на някой пациент, починал след операция, а Чарли Ригс няма представа какво ще покажат тестовете. Изглежда, че никой не е наясно.

— И все пак днес спечелихме — настоя Роджър.

— Така е — съгласих се аз, — но утре идва ред на Мела ни Кориган. Ако й повярват, заседателите ще те осъдят, ако не — ще те оправдаят. Експертите са само крем върху тортата.

За неговия научен ум бе трудно да възприеме това.

— Значи съдът е само театър — оплака се той, — щом печели онзи, който има по-красиви и по-симпатични свидетели.

— Понякога става точно така — кимнах аз. — Моята задача е да внуша на заседателите неприязън към нея и Серхио.

— Как ще го направиш?

Намигнах му многозначително. Все едно, че криех някаква тайна. И наистина беше тайна. Особено за мен.

Спах добре. Бях подготвен. Започвах да се отпускам. Мъчех се да забравя коя е тя и какво стори на Сюзън. Първото ми задължение беше към Роджър Солсбъри. По-късно щях да почивам.

И този път, когато тя влезе в залата, всички глави се обърнаха към нея. Но за разлика от миналия процес, не седна на масата на обвинението. Правилникът беше категоричен — свидетелите присъстват само когато дават показания. Заседателите виждаха Мелани Кориган за пръв път и това правеше появата й още по-драматична. А тя не ги разочарова. Самоуверена и достойна, крачеше с кръшна походка към свидетелското място.

Пак облечен изцяло в черно, Великият инквизитор я попита кога за пръв път е срещнала Роджър Солсбъри.

Тя беше добре подготвена.

— Всъщност бях още хлапе. Захласнах се по него. Той беше лекар, а аз учех за професионална танцьорка. Сближихме се. Той започна да ме преследва. Беше луд по мен. Желаеше ме и аз отстъпих.

И тя се изчерви. Наистина се изчерви. Много й отиваше на елегантното тъмносиньо костюмче. Беше страхотна — бяла копринена блузка, къдрава панделка, косата стегната на опашка. Малката гимназистка. Къде беше изчезнала похотливата изкусителка от видеозаписа? Всъщност нямаше от какво да се изненадвам. Обикновено се преобличат виновните. Уличните биячи се къпят, обръсват брадите си и прикриват татуировките под евтини скромни костюми. Наркотърговците пристигат в съда, облечени като дребни банкери. И ето че Мелани Кориган, бивша стриптийзьорка, бивша уличница и проститутка, идваше да се изчерви пред заседателите. Ейб Соколов започваше втория ден с победна атака.

Той я разпита за всичко, както бе обещал във встъпителната си реч. Роджър Солсбъри я преследвал дълго след края на връзката, показвал й лекарството, искал да убие съпруга си. Тя помислила, че е луд, че се шегува и никога няма да го стори. После Филип умрял, скъпият Филип. Изящна сълза в ъгълчето на окото. Естествено, въпросите спират за момент. След първото дело Роджър я поканил на гости и тя открила черното куфарче в кабинета му.

Стана по-бързо, отколкото очаквах. Соколов я разпита, изпълни обещаното и си седна. Аз заех мястото му. И стана най-лошото, което може да се случи при разпит на свидетел.

Нищо.

Никакви произшествия.

Скука, пълна скръб.

Бях хвърлил толкова усилия да се овладея, да потисна яростната омраза, че покрай нея бях изгасил и всичко останало. Не ми оставаше нито искрица злоба и вдъхновение. Скучни въпроси, кратки отговори.

— Поддържахте ли след брака интимна връзка с Роджър Солсбъри?

— Не, разбира се.

Нямаше как да я опровергая. Записът беше направен преди брака, а и съдията Крейн не го приемаше за доказателство. Роджър щеше да оспори нейните показания, но това нямаше да е кавалерска постъпка. Само щяхме да раздразним заседателите.

— Имахте ли интимна връзка със свой служител на име Серхио Мачадо-Алварес?

— Възразявам! — изрева Соколов. — Не е по същество.

Съдията стрелна очи към залата. Хелън Бкжман беше отишла до тоалетната. Той използва момента.

— Приема се. Мистър Ласитър, спомнете си какво говорихме относно молбата на мистър Соколов. В момента не съдим мисис Кориган.

— Благодаря, Ваша светлост — казах аз, за да объркам заседателите. — Мисис Кориган, било ли е някога у вас черното куфарче, за което говорихте?

— Не.

Пак нямаше как да я оборя. Ако Сюзън бе жива, можеше да разкаже за черното куфарче в чекмеджето с бельо. Да провали показанията. Отчаяно се нуждаех от Сюзън — за това и за хиляди други неща. За миг затворих очи и я видях как ме прегръща в колата на път за бабината къща. Пак примигах и тя се озова по очи в басейна. Разсейвах се, губех контрол.

— Какво знаете за обира в бунгалото на Сюзън Кориган?

Безсмислен въпрос. С предварително ясен отговор. Затъвах все по-дълбоко.

— Нищо. Клетата, да умре толкова млада.

Задавях се от собствената си некадърност, а не можех да събера гняв и ярост. Зърнах Роджър зад масата на защитата. Седеше като вцепенен. Знаеше, че се провалям. Реших да импровизирам.

— Смятахте, че доктор Солсбъри е убил хладнокръвно съпруга ви, но все пак след първото дело отидохте в дома му?

— Да.

— Не се ли страхувахте?

— Не, но… сигурно би трябвало.

Не съм телепат. Често ми е трудно да разбера хората, дори когато казват каквото мислят. Ако знаех накъде бие, щях незабавно да млъкна. Вместо това налапах въдицата.

— И защо би трябвало?

Попиташ ли вражеския свидетел защо, сам си дириш белята.

— Преди това той ме нападна в дома ми. Удари ме ето тук, защото… защото отказах да се любя с него.

Сочеше точно под лявото си око. Две от заседателките настръхнаха. Какъв мръсник! Добре де, убил човека, това ясно. Но как смее да удря жена?

Бях онемял и тя продължи:

— Сигурна съм, че и вие си спомняте, мистър Ласитър. Бяхте толкова любезен да дойдете, когато ви се обадих. След смъртта на Филип нямах към кого да се обърна. Тогава ви благодарих, благодаря и сега.

Ха така! Колко мило. Колко женствено. Соколов сияеше. Просто умираше от удоволствие. Роджър изстена. Всичко бе вярно. Както всяка голяма лъжа, и тази се състоеше от малки истини. Роджър наистина я удари. Аз наистина отидох, за да не стане скандал. Тя наистина ми благодари с горещия си език и обещание за нещо повече. А сега ме взимаше на подбив. Много обичаше да унижава мъжете. Реших да млъкна, преди да съм затънал до шия. Тя отплава от залата, елегантна в своята скръб.

Нямах време за прегрупиране на войските.

— Обвинението призовава доктор Чарлс У. Ригс — обяви Ейб Соколов.

Приставът отвори вратата към коридора и Чарли нахълта в залата с бързи, ситни крачки. Брадата му бе все тъй рошава и очилата висяха накриво върху дребничкия му нос. От джоба на старото сиво сако, което все още пазеше за посещения в съда, стърчеше лула. Нямаше нужда да го упътват към свидетелското място. Още преди секретарката да го попита, той вдигна дясната си ръка и обеща да говори истината. Усмихна се на съдебните заседатели и зачака.

Предполагах, че Чарли няма да създава проблеми на Соколов. Обвинението искаше само да се потвърди произходът на тъканите — чиста формалност, нямаща нищо общо с въпроса за вината или невинността на Роджър. Ейб Соколов предпазливо пристъпи напред. Любезно прескочи нощното приключение на гробището. Само попита Чарли, дали е извършил дисекция на Филип Кориган и дали е предал на съдебния лекар мозъчни, чернодробни и мускулни образци.

Чарли отговори, както се полага и беше готов да стане. В този момент нещо трепна зад черните очи на Соколов. Усетих как сянка забули мислите му. Знаеше много добре — когато дойде ред на защитата, Чарли ще заяви, че Кориган е починал от естествена смърт. Соколов нямаше намерение да се предава.

— Доктор Ригс, не искам да изпреварвам събитията, но вие сте готов да подкрепите твърдението на защитата, че Филип Кориган е починал от спонтанен аневризъм на, аортата, нали?

— Правилно.

Соколов накара Ригс да обясни на заседателите какво означава това и Чарли повтори дума по дума показанията си от предишното дело. Страхотно. Не знаех накъде бие Соколов, но щом държеше да изслуша два пъти моя най-добър свидетел, нямах нищо против.

— Много неща могат да причинят аневризъм, нали?

— Разбира се. Високо кръвно налягане, атеросклероза, сифилис, травми.

— Травми. А какво ще речете за инжектиране на огромна доза сукцинилхолин вместо малките венозни дози при операция? Това не би ли довело до травма на сърцето, която може да предизвика аневризъм?

Значи това целеше. Плашеше се от моя разпит на Маккензи и искаше да свърже инжекцията с аневризма. Вкарваш на човека лекарството и артерията се пука. Пълна измислица.

— Би трябвало да попитате кардиолог — каза Ригс. — Но аз имах предвид съвсем друг вид травми.

Той се усмихна на Соколов уверено и спокойно. Беше давал показания пред съда стотици пъти. Щом Соколов искаше да си бъбрят за медицина, Чарли Ригс с удоволствие се съгласяваше.

— Правилно. Неотдавна дадохте показания, че шофьор може да получи аневризъм, ако при катастрофа се блъсне във волана, така ли е?

Ейб беше изчел за домашно протоколите от предишното дело.

— Да. Виждал съм няколко подобни случая.

— Такава катастрофа е жесток шок за организма, нали?

— Несъмнено — съгласи се Чарли Ригс.

— Можете ли категорично да заявите, че аневризмът е причинен от удара във волана, или причината може да се крие в шока на целия организъм и на сърцето?

Сега го усукваше, мъчеше се да направи сравнение между автомобилна катастрофа и инжекция със сукцинилхолин. Това нямаше да го доведе доникъде. Нито помагаше, нито вредеше на обвинението. Просто един от заобиколните пътища, по които понякога тръгват юристите.

Чарли Ригс не се хвана на въдицата. Поклати глава и неколцина заседатели последваха примера му.

— По мое мнение, разкъсването на аортата е причинено от удара. За това трябва много силен тласък, но все пак се случва при катастрофа или дори при умело насочен юмручен удар на професионален боксьор.

— Дори при юмручен удар — повтори Соколов, очевидно щастлив, че толкова много неща могат да предизвикат аневризъм.

— Юмрук, ритник, дори удар от карате.

Соколов продължи да разпитва за всички известни причини на аневризъм при човека, маймуните и белите мишки. Но моят ум бе блокирал намясто.

Юмрук, ритник, дори удар от карате.

Не бях мислил за това. Но сега мислех. Сестра Ребека Инграм каза, че Роджър напуснал стаята в десет вечерта. Някъде между десет и половина и единайсет довтасала Мелани Кориган заедно с онзи ситен маниак на бойните изкуства.

Удар от карате.

Не знаех дали да рискувам сега или да изчакам, докато призова Чарли за втори път.

— Свидетелят е на ваше разположение — каза Ейб Соколов.

Хвърлих се с главата надолу.

— Доктор Ригс, ще потвърдите ли пред съдебните заседатели, че един каратист може да разкъса аортата чрез удар в корема?

Чарли Ригс погледна към ложата и се почеса по брадата. Кажи да, умолявах мислено аз. Кажи да, чорлав вълшебнико.

— Да. Нарича се икен хисацу, смърт с един удар. Разказите за този удар са преувеличени, едва ли не до нивото на мит, но той съществува. Убийците, обучени на бойни изкуства, могат да го нанасят. В основата на карате стои киме, експлозивна атака с максимална мощ от близко разстояние. Разбира се, би било трудно да се разкъса аортата на добре тренирай атлет със силни коремни мускули, особено ако очаква удара.

Въздъхнах със страхопочитание пред необятните познания на Чарли. Сега беше време да разиграя представлението.

— Как лежи пациентът след ламинектомия?

— След гръбначна операция слагат пациента по гръб. Натискът предотвратява кръвотечението.

— Значи лежи с открит корем?

— Да?

— И с отпуснати мускули?

— Напълно. Пациентът все още е под упойка.

— Ако предположим, че мъж на петдесет години, в не особено добро физическо състояние, лежи по гръб упоен, с отпуснати коремни мускули, може ли опитен каратист да разкъса аортата му с един удар?

Соколов скочи.

— Възразявам! Засягане на факти извън процеса, отклоняване от темата, подвеждане, въпрос извън компетентността на свидетеля.

— Още нещо да кажете? — попита съдията.

Соколов поклати глава. Беше прекалил с протестите.

— Отхвърля се — каза съдията.

— Да. При умело насочване ударът шоуто учи, наричан още саблен удар, може да разкъса аортата. Вероятно същия резултат би дал и низходящият лакътен удар сто-ши хижи-ате.

Чарли демонстрира двата удара, като се усмихваше свенливо към заседателите.

— Понаучих едно-друго в Окинава след войната — добави той.

О, благословен да си, Чарли Ригс, познавач на хиляди теми, енциклопедия на тайнственото, избавител на невинно осъдените.

— Нямам повече въпроси — казах аз и седнах на грубия дървен стол като на трон.