Дълга целувка за сбогом

5 Съдебният лекар

Чарли Ригс се изправи на подиума с широка усмивка. От задния му джоб стърчеше пластмасов модел на гръбначен стълб. Само като го видях и ми стана по-леко. Рошави прошарени мустаци и брада, искрящи от мъдрост и опит очи, кафяво вълнено сако, което би изглеждало по-уместно в библиотеката на някой колеж, отколкото в нашия модерно разпуснат град. Надежден човек. Все едно, че бях викнал за свидетел Уолтър Кронкайт.

По служба бе идвал в съда стотици пъти и изобщо не се смути, докато сядаше. Преметна крак върху крак, разкривайки сбръчкани чорапи и бели прасци. Дъхна върху очилата си и ги избърса с края на вратовръзката. После ги сложи на малкия нос, почти невидим сред гъстата растителност по лицето му. Най-сетне Чарли Ригс кимна. Беше готов.

— Моля, съобщете на съдебните заседатели името и професията си — казах аз.

— Чарлс У. Ригс, дипломиран патолог, областен съдебен лекар в течение на двайсет и осем години, а днес — жизнерадостен пенсионер.

— Кажете ни, доктор Ригс, какви са задълженията на съдебния лекар?

Дан Сефало скочи на крака.

— Възразявам! Доктор Ригс е пенсионер. Не би могъл да коментира задълженията на днешните съдебни лекари.

Отдавна не бях чувал толкова дребнаво заяждане, но тъй като беше първо за деня знаех много добре какъв ще е резултатът.

— Подкрепя се — заяви съдията Ленард, докато разгръщаше спортните страници и търсеше резултатите от конните състезания.

Хрумна ми нова идея.

— Дайте да започнем така, доктор Ригс: що е съдебен лекар?

— Ами, в добрата стара Англия са ги наричали „коронъри“. Сведения за тях срещаме още през 1194 година. Били са част от съдебната система — наполовина съдии, наполовина събирачи на данъци. Всеки коронър е бил custus placitorum corone, тоест пазител на исковете на короната. Ако някой бъдел осъден за престъпление, коронърът имал грижата имуществото му да стане собственост на краля.

Сефало го гледаше отегчено, съдията изобщо не слушаше, но съдебните заседатели бяха омаяни от брадатия стар лекар. Винаги е така. Онова, което изглежда банално за адвокатите и съдиите, очарова заседателите.

— По-късно коронърите били натоварени и със задължението да водят разследване за причините на смъртта. Шерифът събирал доброволни съдебни заседатели, почти като вас тук.

Ригс се усмихна към ложата и насреща му едновременно цъфнаха шест усмивки. Харесваха го. Половината битка беше спечелена.

— Съдебните заседатели трябвало да решат дали смъртта е била ех visitatione divina, тоест поради Божие посещение, или пък е замесена човешка ръка. Дори при някои нещастни случаи имало съдебни санкции. Например, ако каруца прегазела някого, собственикът трябвало да плати на хазната толкова, колкото струвала самата каруца. Това се превърнало в голям проблем, когато хората взели да мрат от влакове и параходи.

Заседателите закимаха, поласкани, че този мъдър старец отделя от времето си, за да им изнесе урок по история.

— Още по-късно коронърите започнали да събират сведения колко смъртни случаи са причинени от дадена болест. Понякога сядам вечер с чаша бренди и препрочитам записите на коронърите от тринайсети век. Удивително, колко много неща можем да научим от тях. Но така или иначе, работата на коронъра, както и на днешния му наследник, съдебния лекар, е да определи причината за смъртта. Девизът ни гласи: „Говорим вместо мъртвите, за да опазим живите“.

— И как се определя причината за смъртта? — запитах аз.

Чарли Ригс побутна с палец очилата си по-нагоре.

— Чрез физически и медицински преглед, с помощта на различни измервателни прибори, газова хроматография, електронна микроскопия. Използват се постиженията на токсикологията, фармакологията, радиологията, патологията. Естествено най-много узнаваме при аутопсията.

— Може ли да се каже, че сте определял причината за смъртта в множество случаи?

— Хиляди. Повече от двайсет години правех по петстотин аутопсии годишно, без да броя тези, на които само съм присъствал.

— Можете ли да ни разкажете за своите методи, за някои от най-интересните случаи?

Дан Сефало стовари длан върху масата на ищеца и скочи. Десният крачол на панталона му беше пъхнат в чорапа, левият се влачеше по земята и от маншета стърчаха протрити нишки.

— Възразявам — уморено изрече той. — Историята на някакъв си пенсионер не представлява интерес за съда.

Обиждаше Ригс на възраст. Надявах се двамата по-стари заседатели да са чули добре.

— Ваша светлост, държа да представя доктор Ригс като опитен експерт.

Сефало беше предвидил това. Не искаше да даде на Чарли Ригс и минута повече от необходимото.

— Признаваме, че доктор Ригс е дългогодишен съдебен лекар, че е извършил множество аутопсии и може да даде точна оценка за причината на смъртта.

Би трябвало да се задоволя с това, но много исках да послушам историите на Ригс. Падне ли ти добър свидетел, не го изпускай. Нека заседателите да усетят присъствието му.

— Възражението се отхвърля — каза съдия Ленард.

Добре, беше мой ред да спечеля.

— Доктор Ригс, канехте се да ни разкажете за своята работа и за методите, с които установявате как е настъпила смъртта.

Без да чака нова покана, Чарли Ригс се впусна в безкрайни спомени. Имало някога един застаряващ женкар, който живеел на остров Търнбъри. Веднъж го намерили мъртъв, с огнестрелна рана в челото. Поне така изглеждало на пръв поглед. При аутопсията обаче не открили нито куршум в черепа, нито изходно отверстие — нищо, освен кръгла дупка в челото, като от малокалибрен куршум.

— Полицаите недоумяваха що за оръжие е било — продължаваше Чарли Ригс. — Понякога си струва човек да не отхвърля и най-невероятното. Претърсих околностите и в една боклукчийска кофа край пристанището за яхти намерих червена дамска обувка със следи от кръв по металното токче. Кръвната група съвпадаше с тази на жертвата, токчето съвпадаше с раната, а собственичката на един магазин за френски обувки в Мейфеър разпозна жената, която преди две седмици закупила чифт подобни обувки за шестстотин долара. Жената си призна. Нещастно стечение на обстоятелствата. Скарали се, искала само да го зашемети, но ударила по-силно.

Сетне дойде ред на загадката с изгорената жена. Седяла си на канапето — мъртва, съвсем облечена… и цялата покрита с мехури от изгаряния. Дрехите били незасегнати. В апартамента нямало нито дим, нито следи от пожар. Трупът бил открит от приятеля на жертвата. Казвал, че се прибрал пиян, отишъл да си пусне един душ, а когато излязъл, видял трупа на канапето.

— Взех водопроводен ключ и проверих канала на ваната — обясни Чарли Ригс. После помълча. Неколцина от заседателите ахнаха тихичко. — Беше просто догадка. Открих късчета човешка кожа и разбрах отговора.

Чарли Ригс се усмихна мъдро и приглади брадата си като стар професор пред тълпа влюбени студентки.

— Двамата се прибрали пияни и тя припаднала. Приятелят се опитал да я свести във ваната, но бил дотолкова къркан, че пуснал горещия кран и си излязъл. Врялата вода изгорила жената до смърт. Когато онзи изтрезнял, изпаднал в паника. Изсушил мъртвата, облякъл я, сложил я на канапето и повикал полицията.

Заседателите слушаха като омагьосани. Няма нищо по-увлекателно от умело поднесени приказки за смъртта. Ригс продължаваше да разправя как сравнявал следи от гуми с отпечатъци по телата на прегазени хора, как открил съвпадение между челюстите на един обвиняем и следите от ухапвания по трупа на изнасилена жена, как издирвал в канализацията единствения corpus delicti6 за чудовищно престъпление — зъби от човек, чийто труп бил разтворен в сярна киселина. Тази безкрайна поредица от престъпления си имаше определена цел — да смае съдебните заседатели с деянията на истински изверги, да им пошушне тихичко, че съдебната система трябва да преследва убийци, а не почтени хирурзи, дори и да са допуснали грешка. Errare humanum est. И да е имало грешка, станала е без умисъл.

Не бях казал на Чарли Ригс за разговора със Сюзън Кориган. Всъщност, какво да му кажа — че дъщерята на покойника, замаяна от омраза и скръб, смята клиента ми за убиец? Нямаше доказателства, нямаше улики, нищо нямаше, освен подозренията, че Роджър Солсбъри и Мелани Кориган са се сдушили. Щях да поговоря със Солсбъри за това, но не сега.

Докато Чарли Ригс продължаваше да говори, аз гледах Роджър. Той непрестанно въртеше очи към безупречния профил на Мелани Кориган. Тя изобщо не го забелязваше, гледаше само свидетеля. Днес носеше памучна рокля, според мен с два номера по-голяма от необходимото, но сигурно такава беше последната мода. На кръста бе пристегната с широк колан и благоприличие прикриваше коленете. Една от ония измамно простички женски дрешки, които сто на сто крият етикетче с името на италиански моделиер и главозамайваща цена.

Опитах се да разчета изражението на Роджър Солсбъри, но не успях. Имаше ли възможност всичко да се окаже истина? Не че само е чукал жената на пациента си. Пет пари не давах за това. Питах се, дали не е убил Кориган. Дали цялата работа не е заговор, а процесът — просто прикритие или пък начин да отмъкнат още един милион. Ако имаше нещо вярно, Солсбъри все още можеше да се издъни. Трябваше да даде показания след Ригс.

Аз продължих разпита на свидетеля.

— А сега, доктор Ригс, кажете ни, имахте ли възможност да се запознаете с медицинските документи, съставени от лекарите и болничните сътрудници?

— Да.

— Въз основа на тези документи и своя дългогодишен опит, съставихте ли си основателно мнение какво е причинило смъртта на Филип Кориган?

— Да.

Залата стихна, чуваше се само неуморното бръмчене на климатичната инсталация. Всички знаеха какъв ще е следващия въпрос.

— И каква е причината за смъртта?

— Разкъсване на аортата. Вътрешен кръвоизлив, който на свой ред е причинил спадане на кръвното налягане. Казано на нормален човешки език, сърцето е помпата на кръвоносната система. След като не разполага с достатъчно кръв за напомпване, то спира.

— А какво е предизвикало разкъсване на аортата, сър?

— Няма начин да отговорим категорично. Можем само да изключим някои от причините.

— Например?

Гледах да задавам по-кратки въпроси. Сега топката беше в полето на доктора.

— Ами например, не го е причинил доктор Солсбъри с форцепса. Ако вината беше негова, разкъсването щеше да е от задната страна на аортата. Но както пише в своя доклад хирургът, който се опитал спешно да зашие кръвоносния съд, разкъсването е било от предната страна. Очевидно при разрез откъм гърба и операция на гръбнака няма начин аортата да се разреже отпред, откъм корема.

Дан Сефало бе пребледнял като платно. В наше време съдът рядко предлага изненади. Следствието ги елиминира почти напълно. Но Чарли Ригс бе дал първоначалните си показания преди да се запознае с протоколите от втората операция — трескавия опит да се зашие разкъсана аорта само дванайсет часа след ламинектомията. Никой друг не се беше запитал къде точно е пробивът — стигаше им само, че го има.

През следващите петнайсет минути вещото лице Чарлс У. Ригс най-подробно показваше на съдебните заседатели своя пластмасов модел на гръбначния стълб с провиснали около него кръвоносни съдове. Сетне излезе наяве докладът на гръдния хирург, предприел неуспешен опит да спаси Кориган. Заседателите гледаха доктор Ригс право в очите и непрекъснато кимаха. Време беше за решаващия удар.

— Щом доктор Солсбъри не е пробил аортата с форцепса, както доказахте, то каква е причината за разкъсването?

— Наричаме го спонтанен аневризъм на аортата. Разбира се, това не е причина, а следствие. Причините са много. Някои заболявания или тежки травми в коремната област могат да причинят подобно разкъсване. Атеросклерозата уврежда стените на аортата и така повишава опасността от аневризъм. Същото се отнася и до високото кръвно налягане. А може и да е нещо, което медицината просто не е в състояние да обясни — както са казвали през средновековието, ex visitatione divina.

Усмихнах се на доктор Ригс. Той също ми се усмихна. Заседателите ни се усмихнаха. Бяхме като едно голямо щастливо семейство.

Вече приключвах, но имах още една мъничка изненада за Дан Сефало. Последен гвоздей в ковчега. Подадох на Ригс веществено доказателство номер три на ищеца — здравния картон на Филип Кориган.

— Доктор Ригс, страдал ли е Филип Кориган от някакви други заболявания?

Чарли Ригс плъзна бърз поглед по документа, но вече знаеше отговора от нашите предварителни разговори.

— Да, при преглед при кардиолог е установена атеросклероза.

— До какво води това заболяване?

— До отслабване на артериите и опасност от аневризъм. Мъжете над петдесет години обикновено проявяват признаци на артериални заболявания. За това е виновен американският начин на хранене с наситени мазнини, прекалено много говеждо и масло. При това положение мистър Кориган е можел да получи аневризма по всяко време.

— По всяко време — повторих аз, за в случай, че някой не е чул.

— Да, без никаква друга причина. Просто, както си гледа телевизия или вечеря — по всяко време.

— Благодаря, докторе.

Леко се поклоних към подиума в знак на почит пред дълбоката мъдрост, озарила съдебната зала. После се завъртях към Дан Сефало и с небрежната самоувереност на човек, който току-що е прозрял в бъдещето, любезно го осведомих:

— Свидетелят е на ваше разположение.

Сефало стана и разкопчаното му сако се разтвори, разкривайки под джоба на ризата червено мастилено петно, оставено от зле захлупена писалка. Или пък, кой знае — може да се беше самонаранил.

Разпитът му бе пълна скръб. Спечели съвсем безсмислена точка, като накара Ригс да си признае, че не е ортопед и никога не е извършвал ламинектомия.

— Но съм направил хиляди аутопсии, а именно те определят причината за смъртта — бързо добави Ригс.

— Казахте, че разкъсването може да бъде причинено от травма, нали? — попита Сефало.

— Да, просто нямате представа колко шофьори съм виждал в моргата преди появата на предпазните колани. При челен сблъсък воланът може да удари гръдния кош и корема с такава сила, че да разкъса аортата. Разбира се, става дума за удар отпред.

— Но все пак, при неточно насочване форцепсът също може да разкъса аортата, нали? — настоя Сефало.

Сам си го просеше.

— Може, но не и в предната част на кръвоносния съд, след като хирургът оперира откъм гърба — каза Ригс.

Сефало не мирясваше.

— Гръдният хирург е работил извънредно напрегнато, опитвайки да спаси пациента, нали?

— Вероятно — отвърна Ригс.

— И при това напрежение може да е допуснал грешка относно мястото на разкъсването, нали?

Ригс го погледна с добродушна бащинска усмивка.

— Всяко доказателство, представяно някога пред съда, може да бъде погрешно. Може всички ваши свидетели да грешат. Може да грешат и свидетелите на мистър Ласитър. Но с друго просто не разполагаме. Няма никакви доказателства, че разкъсването е било другаде, а не там, където казва гръдният хирург — в предната част на аортата.

Чудесно. Превъзходно. И аз не бих го казал по-ясно. Сефало си седна като попарен. Вече минаваше един часът — крайно време за обедна почивка. Съдията Ленард се въртеше неспокойно на стола.

— Поради напредналия час смятам, че е уместно да отложим заседанието за утре — каза той. Превод: Днес следобед има надбягвания, а снощи подочух нещичко от един жокей, който не е платил нито цент издръжка, откакто миналата година разводът му попадна в мои ръце. — Възражения? Няма. Отлага се за утре сутрин в девет и половина.

Роджър Солсбъри сияеше. Не приличаше на човек, който е искал да загуби. Гордеех се с постиженията си тази сутрин. В дъното на залата зърнах Сюзън Кориган с тениска и найлоново спортно яке. Гледаше ме така, сякаш се бях изплюл в черква.

Казах на Роджър Солсбъри, че за обяд ще го черпя раци, пържени картофи и студена бира. Време беше за скромно празнуване.

Както и за някои неизяснени въпроси.