Екстази (Три розови рейв романа)

10. Възстановяването на Ребека

Лорейн мереше температурата на Ребека, когато пристигна видният гост на Нейно Превъзходителство Болницата.

— А-а-нгел мой! — издекламира Фреди. — Гледай к-а-а-аква стана! Още вчера трябваше да мина да те в-и-и-дя, но това събрание за набиране на средства се проточи толкова д-ъ-ъ-лго. — К-а-а-а-к си?

— Мъмммм — започна Ребека и Лорейн извади термометъра от устата й с трепереща, нестабилна ръка.

— Фреди! Скъпи! — Ребека простря ръце и театрално прегърна Фреди.

— Какво да я правиш, Р-е-е-бека си е Р-е-е-бека — насили се да се усмихне Лорейн. Беше ужасно посърнала. Ивон се пазеше от нея. Заради нея нещата изглеждаха толкова глупаво, извън всякакъв контрол. Не, не, сама си бе виновна. Лорейн спря този психически тормоз над себе си, преди да набере скорост. Сега не беше момента.

— Благодаря ти, скъпа моя Лорейн… познавате ли се с Фреди?

— Не… — каза Лорейн. Тя се доближи, за да се здрависа с него. Фреди стисна сладострастно ръката й и я целуна по бузата. Лорейн примигна, усещайки студената мокрота на мазната слюнка, която Фреди остави по лицето и.

— Чувал съм мн-о-о-о го за теб и за това как чуд-е-е-сно се грижиш за А-а-нгелчето ни — усмихна се Фреди.

Лорейн повдигна рамене.

— О, Фреди, Лорейн е толкова мила, нали скъпа?

— Е, чак толкова. Все пак, това ми е работата.

— Но ти го правиш с такъв стил, такъв такт. Фреди, твърдо настоявам да използваш значимото си влияние и да подпомогнеш служебния напредък на момичето в тази здравна институция.

— Струва ми се, че преувелич-а-а-ваш влиянието на едно просто ф-е-е-рмерско момче от Съмърсет, Ангел мой, но абсол-ю-ю-тно се ангажирам, н-я-я-коя добра дума да дост-и-и-гне до уш-и-ите на подход-я-ящите хора, ако мога т-а-ака да се изразя.

— О, задължително, Фреди. Благодарение на сестра Лорейн ме изписват следващата седмица. Успях да сваля повече от шест килограма. О, Фреди, скъпи, толкова се бях отпуснала напоследък. Трябва да ми обещаеш, че ако напълнея, веднага ще ми кажеш и няма да ми угаждаш. Моля те, скъпи, кажи, че ще го правиш!

— К-а-а-кто кажеш, А-а-нгел мой! То-о-ва, че ще те изписват, е страхотно — усмихна се Фреди.

— Да, и Лорейн ще идва да ме вижда, ще наминава на гости, нали Лорейн?

— Ъ, ами… — смотолеви Лорейн. Това бе последното нещо, което искаше в момента. Краката я боляха и болката щеше да се засили още преди края на смяната. Очите й бяха изморени. Тя погледна леглата, които трябваше да оправя и така й се прииска да полегне на някое от тях.

— О, моля те, обещай ми — нацупи се Ребека.

Ребека караше Лорейн да се чувства особено. Част от нея презираше покровителственото й, глупашко държание. Част от нея искаше да разтърси глупавата, шишкава, наивна и разглезена женица. Да й каже, че е била пълна глупачка, че трябва да се стегне и да излезе от детинския свят на фантазиите си. Въпреки това, друга част от Лорейн съжаляваше Ребека, искаше й се да я защити.

Лорейн разбираше, че въпреки дразнещите си навици и жалката си неадекватност, Ребека всъщност бе добър, сърдечен и открит човек.

— Добре, обещавам — каза тя на пациентката си.

— Великолепно! Разбираш ли, Фреди, Лорейн ме вдъхнови да пиша отново. Смятам да я използвам за прототип на своя героиня. Дори ще запазя името й — Лорейн. Героинята щеше да се казва Агнес, но струва ми се, че е напълно достатъчно името да звучи френски и нищо повече. Тъкмо си мислех, че Флора би могла да има един френски любовник, преди да срещне своя пастор. Добрият стар алианс, така да се каже. Божичко, отново съм пълна с всякакви идеи. Определено тази книга ще посветя на теб, скъпа моя сестричке, Лорейн!

Лорейн почувства как я стяга отвътре.

— Ще бъде ч-у-у-у-десно — каза Фреди, изгаряйки от нетърпение да слезе в моргата. — Но се нал-а-а-га да потеглям. А-а-нгел мой, кажи ми само какво й е на о-о-онази жена в съседната-а стая?

— О, много е болна. Едва ли ще изкара и няколко дни — въздъхна Ребека.

— Уж-а-а-сно — отвърна Фреди, опитвайки се да сдържи широката си усмивка на радостно очакване. Беше плътна, масивна жена. В такова тяло, Фреди с радост можеше да се потопи изцяло. Всичката тази огромна плът.

— Ще бъде като да изкачиш Е-е-е-верест — каза си под сурдинка, щастливо замислен той.