Екстази (Три розови рейв романа)

Лондон, 1961

Брус Стърджис пристигна както обичайно, петнадесет минути по-рано в съвещателната зала. Пусна диапроектора и провери един по един диапозитивите за яркост и яснота на изображението от всяко място в облицованата с дърво, миришеща на застояло зала. Доволен, Стърджис се приближи до прозореца и се вгледа в строящата се насреща нова административна сграда. Работите по основата продължаваха безкрайно, но веднъж щом приключеха, сградата много бързо щеше да се извиси в небето, променяйки градския хоризонт поне за няколко поколения. Ето, те поне оставят нещо зад себе си, помисли си той.

Мислите му бяха прекъснати от пристигането на другите. Първи влезе Майк Хоторн, следван от пълния с енергия Барни Дрисдейл, с когото бяха изкарали много приятно предишната вечер, пийвайки и заговорничейки в „Белия дом“, близо до Трафалгар. В малкия, претъпкан бар, посещаван главно от служителите на близкото южноафриканско посолство, те посветиха доста време на предстоящата среща. Бари тайно му намигна и започна да пуска весели закачки към началниците на отдели, заемащи един след друг местата си около голямата, полирана дъбова маса. Както обикновено, Сър Алфред Уудкок пристигна последен и тромаво зае председателското място. През главата на Брус Стърджис премина една мисъл, която винаги го навестяваше, докато Сър Алфред сядаше там: ИСКАМ ДА СЪМ НА ТВОЕТО МЯСТО.

Шумът от разговорите моментално секна. Известно време след това гласът на Барни продължи да боботи сам в тишината.

— О… извинете, Сър Алфред — изрече високо той.

Усмивката на Сър Алфред издаваше нетърпение, но едновременно с това излъчваше някакво бащинско чувство на опрощение, което само Барни бе способен да предизвика у него.

— Добро утро, джентълмени… днес сме се събрали главно, за да обсъдим предложения нов бъдещ пазарен хит „Теназадрин“… всъщност, очакваме Брус да ни обясни, защо точно този продукт трябва да бъде новия хит. Брус — кимна към него Сър Алфред.

Стърджис стана, усещайки силен вътрешен импулс. С показна самоувереност, напук на студената, намръщена физиономия на Майк Хортън, той включи диапроектора. Скапаният Хортън се занимаваше с промоцията на някакво лекарство за язвички в устната кухина. „Теназадринът“ просто щеше да помете такива дребни глупости. Брус Стърджис вярваше в своя продукт, дори повече от това — Брус Стърджис вярваше в Брус Стърджис.

— Благодаря ви, Сър Алфред. Джентълмени, ще се опитам да обясня, защо ако не заложим на този продукт, компанията ще изпусне шанс във фармацевтичния бизнес, който се явява вероятно само два-три пъти за един човешки живот.

След което, Брус Стърджис стори именно това. Хортън усети как хладната сдържаност в стаята започна да се топи. После забеляза разбиращите кимания и надигащото се одобрение, и почувства, че устата му пресъхва. Прииска му се да обърне един гълток от прехваленото си лекарство за язвички в устата — един продукт, който явно щеше да продължи да чака своя ред още много, много дълго време.