Еничар

Докато слушаше, Ибрахим разбра, че мавляна неведнъж е посещавал не само Мека, но и Кааба. Не можеше да разбере защо учителят му разказва всичко това и дали наистина знае какво е донесъл на ал-Хадад и откъде.

- Легендата разказва - продължаваше мавляна, - че в Съдния ден той Ще оживее и ще стане застъпник за всички, които са изпълнили хадж и са целунали ал-хаджар ал-асвад. “Никой не е напуснал Мека, без да вземе със себе си камък от Светилището” - свидетелства мъдрият Хишам ибн Мохамед ал-Калби в “Китаб ал-аснем” - “Книга за идолите”. Това твърдят и басриецът ибн Хишам в “Китаб сират расул Аллах” - “Книга с житиета за посланика на Аллах” и мединецът ибн-Исхак в “Книга на военните действия и житието на пророка”.

Ибрахим слушаше, но все още не можеше да разбере дали мавляна знае, или говори само общи думи. Следващите му думи обаче увериха младия еничар, че той знае всичко.

- Всички хора смятат, че “Черния камък” ще оживее и ще се застъпи за тях. Ибрахим изтръпна. Камъкът наистина беше оживял и му беше дал това, което може би наистина щеше да се застъпи и да спаси мюсюлманите от целия свят. Спомни си как камъкът беше летял. Съжали, че тогава, в онази нощ, не знаеше всичко това. А може би беше по-добре, че не знаеше. Ибрахим не беше сигурен, че би ударил ал-хаджар ал-асвад и би го счупил, ако знаеше, че е ангел. Като слушаше мавляна, все повече се убеждаваше, че е Махди. Знаеше, че Съдният ден ще настъпи с идването на Махди и тогава ангелът щеше да оживее. А той беше видял как камъкът бе оживял, наистина, той беше Махди.

- Повечето хора - продължаваше мавляна - не познават истинската история. Те смятат, че ал-хаджар ал-асвад винаги е бил неприкосновен в Мека и се е намирал в Кааба. Сега ще ти кажа истината. Карматският лидер Абу Тахир Сюлейман, син на султана Абу Саид ал-Джанеби, в 930 година се втурнал в Мека и превзел Свещения град. Те считали хадж за идолопоклонничество. Ограбили града и взели за заложници няколко хиляди поклонници и жители на Мека. Откраднали главната светиня на Кааба - ал-хаджар ал-асвад, и я откарали в Бахрейн. Чак след двадесет години върнали разбит свещения за мюсюлманите камък!

Ибрахим изтръпна при последните думи казани от мавляна. Беше му странно да разговарят, без да се гледат, а двамата да наблюдават последните части на бавнопотъващия меден диск.

- Ти знаеш защо е бил разбит ал-хаджар ал-асвад! - каза мавляна.

Ибрахим се стресна и целият настръхна. Въпреки че виждаше, че мавляна гледа към слънцето, той имаше чувството, че някакъв поглед или може би вътрешния взор на учителя е насочен към него и внимателно го следи. Беше сигурен. Мавляна знаеше какво е донесъл и откъде.

Мавляна все така продължаваше да гледа към мястото, където допреди малко се бяха скрили последните лъчи на слънцето.

- След това се разказва, че камъкът пак се слял в едно цяло. В Бахрейн карматите търсели метал в камъка, но не открили. Камъкът не им го показал и не им го дал. Говори се, че той е жив! - каза накрая мавляна.

На другия ден всички пременени в нови бели дрехи, спазили заръките на ал-Хадад за пост и молитва, още в първи зори се намираха в подземието. Ибрахим не беше сигурен, но му се стори, че около къщата на ковача и въобще в целия квартал на ковачите е пълно с предрешени сеймени от корпуса на еничарите. Той вече беше изградил способност да ги вижда и разпознава и ги забелязваше сред тълпата. Те бяха умело прикрити, но Ибрахим различаваше силните им фигури. Военното обучение беше оставило отпечатък върху жестовете им. Дори по най-малките белези на лицето им можеше да различи дали е сеймен, еничар или най-обикновен просяк. Сега ги виждаше с крайчеца на окото си, забелязваше подхвърлените погледи и нищожните малки жестове, с които поддържаха връзка помежду си. Беше сигурен, че целият квартал на ковачите в Дамаск беше пълен със сеймени, а може би и еничари.

Шестимата влязоха в подземието. Всички бяха избръснали главите си. Вместо високите еничарски шапки, бяха си навили чисто нови бели чалми. Ал-Хадад ги беше предупредил и те бяха оставили оръжията си в коридорчето горе. Откакто се беше разделил с льо Комб пред стените на Йерусалим, Ибрахим не носеше със себе си друго оръжие освен дългото арабско копие и джамбията. Той също ги бе подпрял при останалите оръжия. Като се сети за джерида, Ибрахим си спомни и за френския си приятел. Къде ли се намираше сега льо Комб? Беше ли мъртъв приятелят му? От отговора на Явуз Челик беше разбрал, че е по-добре да не пита повече, така че засега остана само с догадки.

Гласът зад завесата изчака всички да се настанят, след което заговори:

- Аз съм ал-Хадад. Много хора вярват, че съм бог. Нашият род е смятан за най-добрия род сред ковачите. Много хора вярват, че ние произлизаме директно от боговете, че сме били боговете, научили хората да коват. И сме били в основата на разцвета на всяка цивилизация и религия. Според моите предци сме били наричани Хефест, Вулкан, Хурса, Гарба Накпо, а откакто се появява исляма и ние сме тук в Дамаск ни наричат ал-Хадад. Други смятат, че винаги сме живели в Мала Азия, защото дори Хефест е от Анадола. Ние винаги сме постъпвали както е било писано в нашата история и нашите бащи са постъпвали с нас както са постъпвали родителите с Хефест.

Еничарите гледаха мрачно към завесата, клатеха глави, но нищо не разбираха. Българинът мъчеше да си спомни за нещо казано от Инокентий или прочетено в скрипторията, но не можеше да си спомни откъде му е познато името Хефест и как са постъпвали родителите му с него. Отначало му се стори, че се сеща, но после разбра, че бърка Хефест с Хермес. А дали двамата не бяха едно нещо? Единствен мавляна Абдаллах ефенди явно знаеше, защото като чу тези думи, се намръщи.

- Така че ще се наложи да ми помагате. Ние трябва да изковем Втория меч на исляма - зу-л-фикр, ако се съгласите да го наричаме така. Това е последният меч, който ще изкова. След това моят живот ще е изпълнил мисията си. Мисията на моя род също ще е изпълнена. Ние живяхме толкова хиляди години заради този момент, за да изковем този меч. Това ще бъде последният меч, който ще направим на тази земя. Аз се радвам, че Махди е дошъл, но нека всичко оставим в ръцете на Аллах, защото той е всемилостив и ни е определил съдба, каквато заслужаваме. Аллах Акбар!

- Аллах акбар! - повториха всичките мъже, насядали отсам завесата. Те не разбираха много от нещата, които ал-Хадад казваше, но уловиха тъгата и силата на предопределението, които водеха този мъж. Всички в стаята, освен мавляна, бяха свирепи воини, хора убивали стотици пъта. Дори Ибрахим - най-младият измежду тях, вече не знаеше броя на хората, които бе убил. За Кубилай Юндер и Явуз Челик се носеха легенди. Неджиб ага също беше свиреп воин, участвал в много войни. Ибрахим сам беше виждал Юсуп в няколко ситуации да убива. Беше видял ръката му и знаеше, че това е ръка, която може да принадлежи само на изключително силен човек и безспорно добър воин. Ако някой някога бе имал съмнение, че човекът от другата страна на завесата е богът на ковачите ал-Хадад, сега, след като чуха думите му, всички бяха убедени, че това е той. Мъжете изпитаха уважение и се преклониха пред си¬лата и волята на ал-Хадад.

След това последва дълга пауза. Ал-Хадад сякаш беше изчезнал иззад завесата. Мъжете стояха и се чудеха какво да правят.

Ибрахим беше забелязал, че когато ал-Хадад говореше за Хефест, само мавляна знаеше за какво говори. За да си обясни думите на ковача, той реши да попита учителя на бекташите.

- Учителю, кой е Хефест и защо ал-Хадад каза, че трябва да му помогнем?

- В старата елинска митология Хефест е бог на огъня и ковачите. Той е бог от анадолски произход и събира в себе си всички черти на огнената стихия.

Ибрахим знаеше, че в някои от арабските и турски библиотеки се пазят книгите на старите елини. В техни ръце беше попаднала старата Александрийска библиотека. В арабския свят и в исляма се сблъскваха две тенденции. Повечето мюсюлмани смятаха, че няма смисъл да четат друга книга, освен Корана, че е безсмислено да четат за знания или удоволствие, след като само една книга им осигурява спасение на душите. Голяма част от моллите, духовниците и обикновените мюсюлмани се гордееха, че в живота си не са чели никаква друга книга освен Корана. Все още имаше учени и духовници, които четяха книгите на джайхилията и мавляна беше един от тях. “Знанието не е истинско, ако му се поставят граници” - Ибрахим беше запомнил много добре тази мисъл на мавляна.

- Пази се от хората на едната книга! - беше му казал мавляна. - Все още се разказва примера с халифа Омар. Когато превзел Александрия, той заповядал книгите в най-голямата библиотека в света за всички времена да бъдат унищожени. Тогава учените араби отишли при него и му казали:

- О, превелики, отмени тази заповед! Спаси мъдростта на човечеството събирана през столетията в таза сграда! Тук се намират всички книги, които хората някога са написали! Това е хранилище на мъдростта!

Тогава халифът Омар отговорил и с този отговор останал в историята.

- Ако това, което пише във всичките тези книги, потвърждава написаното в Корана, това означава, че те са ненужни. Ако пък е различно, значи е лъжа. Така и в двата случая книгите трябва да бъдат унищожени. След това в продължение на година Александрия се отоплявала с древни папируси и пергаменти, в които била събрана цялата история на Земята и мъдростта на всички хора живели някога.

Ето защо се казва, че мюсюлманите са хора на едната книга. Повечето от тях през живота си са чели само Корана. Пази се от хората на едната книга, защото те са безпросветни фанатици!

Сега обаче Абдаллах ефенди разказваше за древната елинска религия, а Ибрахим слушаше внимателно.

- Висшият бог на елините се казвал Зевс, а неговата първа жена - Хера. Та Хефест бил син на Зевс и Хера, затова заемал специално място сред останалите богове. Но родителите му го недолюбвали и два пъти го хвърляли от небето, така че Хефест се удрял в земята. Първият път го хвърлила майка му Хера, за което богът на ковачите й отмъстил, като я приковал с пирони за трона. Вторият път го хвърлил Зевс, когато Хефест си позволил да защити майка си пред него. Затова Хефест бил куц с двата крака и обезобразен.

Не разбрах - продължи Абдаллах ефенди - дали ал-Хадад искаше да каже, че е куц със счупени крака и обезобразен, или родителите му не са го желаели и са го използвали в споровете помежду си. Тъй като все пак каза, че трябва да му помогнем мисля, че е сакат.

Ибрахим слушаше с широко отворени уши. Останалите мъже също бяха притихнали. Личеше си, че Ибрахим задава въпроси, които се въртяха и в техните глави. Мавляна знаеше толкова много, че когато слушаше нещо, той разбираше много повече неща от останалите хора. Ибрахим искрено си пожела и един ден да стане толкова умен и знаещ. Тогава щеше да бъде прекрасно, щеше да знае много повече за хората и да разбира думите на останалите умни хора. Сега, като слушаше думите на учителя, осъзна колко малко знае. Как ще бъде Махди, като знае толкова малко? Той беше като едноок, а искаше да гледа и с двете си очи. В този момент не знаеше какво иска повече - да стане велик воин или мъдър и знаещ човек. Скоро осъзна, че ако не знае много и не е умен, никога няма да може да стане велик воин. Знанията и уменията са като двете ръце на един човек - трябва да владееш и двете си ръце, за да станеш добър воин. И независимо с коя ръка държиш меча - със знанието или с умението, трябва да имаш и друга ръка. А най-добрият воин е въоръжил и двете си ръце.

Докато слушаше мавляна, Ибрахим го сравни с останалите умни хора, които беше срещал досега по пътя си: дядо си, бен Йохай, далила Осман и емира Абу ар-Разан. Дори си спомни за Йосиф Брадати. Всички те бледнееха пред мавляна.

Мавляна явно реши, че е приключил, но Ибрахим беше толкова заинтригуван от съдбата не само на ал-Хадад, а и на Хефест, затова попита:

- Учителю, бихте ли ми разказали за по-нататъшната съдба на бог Хефест?

Абдаллах ефенди се сепна, но после продължи да разказва.