Еничар

Най-накрая чуха как младежът хлопва вратницата между двете къщи. В този момент Петко се “изстреля” към гърлото на лудия. Сега щеше да му върне за унижението пред господарката и за удара с бича. Както беше във въздуха, се сблъска с някаква огромна черна маса, която се движеше по-бързо от него. Петко се оказа с притиснато гърло, висящ във въздуха. Той висеше и безпомощно махаше с крака. Гърлото му беше силно притиснато от огромния юмрук на гиганта. Ръцете му също висяха безпомощно.

Никога досега не беше виждал такава бързина. Силата на мъжа беше очевидна и Петко не се учуди, че го държи във въздуха само с една ръка, но бързината го стъписа. Не беше очаквал, че толкова едър мъж може да се движи толкова бързо. Без да усети кога, мъжът беше опрял до гръкляна му някакво острие. Въобще не беше видял откъде бе дошла тази кама.

Както преди малко беше изпълнен с гняв, изведнъж Петко усети как силите му го напускат. Вече не желаеше да се бие. За миг проумя колко по-добър от него е противникът му. Страх скова тялото му. Човекът срещу него изцяло се бе променил. Ако доскоро го беше възприемал като добродушен гигант, сега го видя като свиреп звяр. Мъжът го гледаше в очите. А там светеше животински пламък, който като че ли прогаряше очите на младежа. Грозното и уродливо лице на Велко изглеждаше страшно и заплашително. Нямаше съмнение, че човекът пред него беше звяр. Той беше убиец! Петко го почувства с цялото си тяло. Това беше човек, убивал много пъти. Тези очи много пъти бяха виждали смъртта в очите на хората пред себе си. Именно затова сега той се взираше така в неговите.

* дървено масло - зехтин

“Нима така ще умра?” - помисли си Петко.

- Никога не подценявай противника! - каза мъжът с мощен, ръмжащ глас. - Какво си каза: Ще набия малко Делия.

Петко се стъписа. Мъжът наистина бе отгатнал мислите му. Освен това се смути, че знае прякора си.

- Запомни, никога не оставяй гнева да те заслепи! Никога не влизай в битка, когато имаш гняв в сърцето си!

При други обстоятелства Петко щеше да се разгневи, но сега не можеше да помръдне. Затова просто слушаше.

- В битката най-важна е изненадата. Оставих те да се ядосаш и ядът да те заслепи. Като стягаше юмруците си и ме гледаше злобно ми показа колко си слаб и обсебен от гнева. После те изненадах с бързината си, а сега те контролирам чрез силата си, а ти си се отчаял и си отдаден на страха.