Еничар

Вечерта всички еничари се събраха в хамама на сарая. С видимо облекчение всички се топяха в топлата вода.

- Тази вечер почиваме, а утре рано тръгваме на път! - каза агата.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

- Накъде ще тръгнем? - попита Неджиб ага.

- Вие, чорбаджи, Явуз Челик паша и Ибрахим ал-Махди ще се отправите към Азов. Там се води война. Трябва да поведете нашите братя срещу враговете. Юсуп, който вече е сейменбашия*, ще дойде с мен в Стамбул. Мавляна Абдаллах ефенди ще дойде с нас.

Като чуха новината за предстоящата битка, тримата мъже се раздвижиха. Това сякаш вля огън в жилите им. Кубилай Юндер извади собствения си ятаган и подаде ножницата си на Ибрахим.

- Махди, за мен ще бъде чест да държите зу-л-фикр в ножницата, която толкова време носех със себе си и смятам за част от себе си. В нея преди това стоеше “Призрачния ятаган”.

*сейменбашия - командир на всички сеймени

Ибрахим пое ножницата от агата, постави зу-л-фикр вътре и мечът пасна сякаш бе правена за него. Ибрахим с учудване видя, че ножницата на агата на еничарите беше най-обикновена, по-обикновена дори от каниите на обикновените еничари от корпуса.

Край на първа част