Еретиците на Дюна

Един от бързите помощни кораби на Сестринството пренесе Майлс Тег на транспортно средство на Сдружението, намиращо се в орбита около Гамму. Никак не му се нравеше да напуска кийпа в настоящия момент, но някои неща бяха от първостепенна важност. Бе доловил в себе си и инстинктивна съпротива срещу опасното дело. Опитът, събиран в продължение на три века, го беше научил да вярва на инстинктивните реакции. Нещата на Гамму не бяха в ред. Всяка патрулна обиколка, всеки отчет на наблюдателните средства с дистанционно управление, както и докладите на Патриновите съгледвачи в градовете, подхранваха безпокойството му.

Той бе устроен и действаше като ментат, затова долови движението на силовите полета около кийпа и в него. Гола̀та бе заплашен. Получената заповед да докладва на борда на превозното средство на Сдружението дойде от самата Тараза с ясно забележим знак за тайно послание.

Тег се подготви за предстоящото сражение, докато спомагателният кораб все още се издигаше нагоре. Необходимите мерки от негова страна бяха взети. Лусила беше предупредена. Изпитваше доверие към нея. Докато нещата с Шуонгю вземаха съвсем друга посока. Имаше твърдото намерение да обсъди с Тараза някои важни промени в кийпа на Гамму. Но преди това трябваше да спечели още една битка. Не се съмняваше, че влиза в поредното си сражение.

Докато помощният кораб се насочваше към окачването, той погледна през един от илюминаторите и видя гигантска емблема на иксианците, вписана в декоративното пано на Космическото сдружение върху неосветената страна на другия кораб. Явно Сдружението бе предпочело иксиански механизми и машини, заменили традиционния щурман. За оборудването на борда бе предвиден екип от иксиански техници. Но беше осигурен и щурман-сдруженец, за всеки случай. Не се доверяваха докрай на машините, дори когато парадираха с преустроените големи транспортни кораби в качеството им на послание, предназначено едновременно за тлейлаксианците и за Ракис.

„Нали виждате — вашият меланж не ни е безусловно необходим!“

Това беше смисълът на съобщението, носено от гигантската иксианска емблема върху корпуса на космическия кораб.

Тег долови лекия тласък, предизвикан от действието на скачващия механизъм, и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Чувстваше се като пред всяка битка — без никакви измамни видения. Те значеха сигурен път към поражението. Преговорите бяха останали без резултат; сега предстоеше кървав сблъсък, освен ако не съумее да вземе връх по някакъв друг начин… Военните действия вече рядко се развихряха в големи мащаби, но смъртта винаги присъстваше.

„Ако не съумеем да изгладим противоречията помежду си по мирен начин, не си струва да се мислим за хора.“

Бе го заявил по време на преговори, положил стиснатите си юмруци върху масата и приведен към три лица със сковано изражение пред себе си — двама мъже и една жена, представящи общите интереси на Говорещите с риби и на иксианците. Тримата се бяха изправили срещу поощряван от Сдружението консорциум — прикритие за ПОСИТ в спора за пет места за пазари от планетарен мащаб. Бене Гесерит също проявяваха интерес, защото поддържаха кийпове и други представителства на всяка от планетите, а насилието като резултат от неразрешения спор щеше да бъде пагубно за тях. Сестринството се включи в ролята на заинтересован арбитър, подчертавайки още в началото, че ще отговори със сурови действия срещу всеки, посегнал към оръжията.

Познавайки модела, по който обикновено се развиваха събитията, Тег изведе на позиции шестнайсет от лично обучените от него легиони в бойни не-кораби, готови да нанесат удар веднага след подаден от башара сигнал.

Страстите се развихриха по време на преговорите, така че той не можа да разбере дали неговото красноречие или ескалацията на насилие от страна на военните му части, което неизбежно щеше да последва, доведоха до компромисно разрешение на спора. Споразумението изпрати по два от легионите на всяка от петте планети като наблюдатели. Двама от лейтенантите станаха жертва на хладно оръжие, което го принуди да екзекутира девет цивилни лица, преди въпросът да бъде разрешен окончателно — незначително количество пролята кръв, имайки предвид опасността от по-голям конфликт.

Сестринството пристъпи към последващ анализ на случая и стигна до заключението, че приносът на Тег с внушената от него възможност за непосредствени военни действия е равнозначен с всички останали елементи при постигането на компромиса. Той прие похвалата като пореден симптом на възможността за деликатно уравновесяване на могъщите сили именно там, където е сблъсъкът на техните интереси. Всичко, сторено от такива сили, се превръщаше в залог при бъдещи преговори. А въпроси от подобно естество биха могли да се тълкуват като сериозни сблъсъци, когато целта на Сестринството беше несъздаването на монополи и дирижирането на цените.

Напускайки помощния кораб, Тег тръсна глава, за да се освободи от старите спомени. Историята се бе случила отдавна — много преди неговото пенсиониране, преди гола̀та.

Прислужник с неповторимия иксиански акцент го поведе към залата, където чакаше Тараза. Докато минаваше по коридорите и пневморъкавите, башарът почти инстинктивно търсеше знаци, които да потвърдят тайното предупреждение в посланието на старшата света майка. Всичко изглеждаше спокойно и делнично. Придружителят му дори се отнесе с особена почтителност към него:

— При Андаюи командвах с чин тирег — каза той, назовавайки една от почти-битките, където Тег бе взел надмощие.

Стигнаха до един от множеството овални люкове — входни отвори в стената на неотличаващ се с нищо специален отвор. Люкът зейна и Тег влезе в стая с бели стени и уютни размери, мебелирана със столове-люлки, ниски масички и светоглобуси в жълто. Капакът на отвора силно хлопна зад него, оставяйки водача му в коридора.

Помощничка от Бене Гесерит дръпна завесите от фина материя, които скриваха друг вход с място за преминаване, вдясно на чакащия. Кимна му. Разбрали са, че е дошъл. Тараза ще бъде надлежно уведомена.

Башарът потисна някакво леко треперене в прасците си.

Насилие?

Явно бе изтълкувал правилно секретното предупреждение. Но дали се бе подготвил както трябва? Вляво от него имаше черен стол-люлка, дълга маса и още един стол откъм другия ѝ край. Тег остана в тази част на стаята, като се обърна с гръб към стената. Забеляза, че кафявата прах на Гамму покриваше лицевата страна на ботушите му.

В стаята имаше някаква странна миризма. Той внимателно подуши. Шере! Дали Тараза и нейните хора се бяха застраховали срещу иксианския специалитет на сондиране? Преди да се качи на спомагателния кораб, бе глътнал обичайната капсулка шере. В главата си имаше прекалено много познания, полезни за някой враг. Фактът, че Тараза бе оставила мирис на шере из своите покои, убедително доказваше нейната осведоменост за наличието на наблюдател, чието досадно присъствие не е могла да предотврати.

Самата тя влезе през фините завеси. Изглежда уморена, веднага отбеляза Тег. Тази подробност му направи впечатление, тъй като сестрите можеха да прикриват умората си почти до мига, когато се сриваха от изтощение. Дали енергийният ѝ заряд бе наистина изчерпан, или измамливият жест отново бе адресиран към скрития наблюдател?

Старшата света майка се спря и проницателно го огледа. Прецени, че башарът е остарял още в сравнение с последната ѝ среща с него. Службата му на Гамму бе оказала своето въздействие, но самият факт ѝ вдъхна увереност. Очевидно си вършеше работата.

— Майлс, бързата ти реакция се оценява по достойнство — каза тя.

Оценява по достойнство! Уговорен между тях израз за: „Тайно ни наблюдава опасен враг.“

Башарът кимна, а погледът му се отправи към завесите, откъдето бе влязла Тараза.

Тя се усмихна и пристъпи напред. Отчела бе, че у Тег не се забелязват никакви следи от меланжовия цикъл. Напредналата му възраст неизменно пораждаше съмнението, че може би прибягва към познатия ефект на подправката. Но нищо в него не разкриваше дори най-малкия белег на пристрастяване към меланжа, типично дори за най-устойчивите, усетили приближаващия край. Носеше старата си униформена куртка на върховен башар, ала без златните звезди на рамото и яката. Посланието му не бе трудно за разчитане: „Спомни си, че ги спечелих, докато ви служех. И този път не ви подведох.“

Очите му спокойно я оглеждаха и явно нищо не оставаше извън неговата преценка. Видът му говореше за вътрешно спокойствие, превъзмогнало тревогите и опасенията, които със сигурност изпълваха съзнанието му в момента. Стоеше и очакваше нейния сигнал.

— Гола̀та трябва да бъде разбуден до пълно осъзнаване при първа възможност — каза тя и направи знак с ръка да не я прекъсва. — Видях отчетите на Лусила и знам, че е твърде млад. Но трябва да действаме.

„Казва го за онези, които ни следят“ — даде си сметка Тег. Трябваше ли да вярва на думите ѝ ? — Нареждам ти да го разбудиш — повтори тя и сгъна лявата си китка като знак на потвърждение според техния таен език.

Значи е вярно! Башарът погледна към завесите, скриващи входа, откъдето бе влязла Тараза. Кой ли подслушваше там?

Превключи на способностите си като ментат. Липсваха части от цялото, но това не можеше да го спре. Един ментат работи и с част от необходимото му, стига то да е достатъчно за изграждането на първообраза. Понякога и най-общият контур върши работа. Той очертава неясната форма, която допълнително може да се запълни с липсващото. По принцип ментатите рядко разполагаха с цялата желана от тях информация; той обаче бе привикнал да долавя първообразите, да разпознава системите и по този начин да вижда нещата в пълната им завършеност. Припомни си как е бил обучаван, за да овладее основния смисъл на военното изкуство: подготвяш новобранеца да насочи оръжието и да се прицели правилно.

Тараза го бе взела на прицел. Неговата оценка за ситуацията бе потвърдена.

— Ще направят отчаяни опити за убийството или залавянето на нашия гола̀, преди да го разбудиш — каза тя.

Разпозна смисъла на изреченото от нея — безстрастно поднесени данни на ментат. Явно беше доловила превключването му на този режим.

Операцията за издирване на модел започна да се превърта в съзнанието му. Всичко започва с проекта на Сестринството за гола̀та; проектът не му е познат почти никак, но включва присъствието на младо женско същество на Ракис, което (така казват) може да се разпорежда с червеите. Голѝте Айдахо пък разполагат със своята привлекателност и с още нещо, което принуждава Тирана и тлейлаксианците да ги възпроизвеждат много пъти. Дънкановци като товар на борда! На каква служба е бивал този гола̀, че Тиранът да не го остави при мъртвите? А тлейлаксианците? В течение на хилядолетия претакат Дънкан Айдахо от аксолотловите си резервоари, дори след смъртта на Тирана. Продават дванайсет пъти гола̀та на Сестринството, което плаща с възможно най-твърдата валута — меланж от собствените си драгоценни хранилища. Защо приемат да им се плаща с нещо, което добиват в огромни количества? Отговорът е очевиден: за да изчерпат запасите на Сестринството. Специфична форма на алчност. Купуват превъзходство — игра на сила и власт.

Той се загледа в спокойно очакващата отговора му старша света майка.

— Тлейлаксианците избиват голѝте, за да упражняват контрол върху темпото ни.

Тараза кимна, но не отговори. Следователно имаше още нещо. Отново превключи на ментатен режим.

Бене Гесерит представляваше важен пазар на тлейлаксиански меланж, макар и не като единствен източник, защото тънката струйка от Ракис не спираше; да, ценен пазар, много ценен. Така че не беше разумно да се предполага, че тлейлаксианците ще му обърнат гръб, освен ако не са си подготвили някой с по-изгодни цени…

Кой друг би могъл да проявява интерес към делата на Бене Гесерит? Иксианците, без съмнение. Но Икс не беше добър пазар за меланж. Иксианското присъствие на кораба намекваше за тяхната самостоятелност. Тъй като иксианците и Говорещите с риби действаха с обединени усилия, жените-воини можеха да излязат извън обхвата на настоящия модел.

Коя голяма сила или сбор от сили в тази вселена притежава…

Прикова последната си мисъл, сякаш бе дръпнал забавящите приспособления за пикиране на топтер, оставяйки ума си да се рее на воля, докато самият той е зает с подредбата, на други аргументи.

Не в тази вселена.

Оформи се първообразът на модела: Богатство. Гамму пое нова роля в неговите мисловни операции. Много отдавна Харконите бяха унищожили почти всичко на тази планета, оставяйки я като разлагащ се труп, който хората от Дън върнаха към живот. Но имаше време, когато за Гамму не бяха останали дори мечти. А без мечти няма и надежда. Изпълзявайки едва-едва от помийната яма на своята планета, хората се придържаха към най-ниското равнище на прагматизма. Добро е, щом влиза в работа.

Богатство.

Когато за първи път попадна на Гамму, направи му впечатление броят на банките. Някои от тях дори носеха застрахователната маркировка на Бене Гесерит. Планетата служеше като опорна точка за завъртането на огромно богатство. Посетената от него банка — с цел да се запознае с възможността за ползването ѝ в критични обстоятелства — остана плътно в съзнанието му на ментат. Веднага бе разбрал, че учреждението не ограничава дейността си до бизнес в планетен мащаб. Това беше банка на банкери.

Не просто богатство, а БОГАТСТВО.

Умът му тогава не разработи Изходен образец, но имаше под ръка достатъчно за Опитна проекция. Богатството не беше от тази вселена, а на хората от Разпръскването.

Няколко секунди бяха нужни, за да завърши с подреждането. След като стигна до отправната точка, башарът-ментат се самоосвободи от мускулно и нервно напрежение, погледна веднъж към Тараза и се отправи с енергична стъпка към прикрития вход. Увери се, че тя не дава никакъв знак за тревога. Издърпа със замах завесите встрани и се озова пред мъж, висок почти колкото него — в облекло с военна кройка и кръстосани копия на петлиците. Лице с груби черти, масивни челюсти и зелени очи. Изражението му говореше за внезапно разбудено внимание; едната ръка се намираше над джоб, очевидно издут от оръжие.

Тег се усмихна на мъжа, пусна завесите и се върна на мястото си.

— Наблюдават ни хора от Разпръскването — каза той.

Светата майка видимо се отпусна. Изпълнението на башара се оказа забележително.

Завесите отново изсвистяха встрани. Високият чужденец влезе и спря на две крачки от Тег. Лицето му беше изопнато от гняв.

— Предупредих те да не му казваш! — проскърца баритоновият тембър на гласа му с непознат акцент.

— И аз те предупредих за възможностите му на ментат — каза Тараза с леко презрителна гримаса.

Мъжът отстъпи, по лицето му пропълзя сянка на страх.

— Почитаема мамо, аз…

— Не се осмелявай да ме наричаш така! — Тялото на светата майка се напрегна и тя зае бойна поза, която башарът никога не бе виждал в нейно изпълнение.

Мъжът леко сведе глава.

— Уважаема госпожо, нещата не са в твои ръце. Длъжен съм да напомня, че тези заповеди…

Тег реши, че бе чул достатъчно.

— Според мен всичко е в нейните ръце — каза той. Преди да дойда, приведох в движение някои защитни мерки. Това тук… — посочи с поглед около себе си, а после се вгледа внимателно в лицето на неканения посетител, по което сега ясно се четеше смущение — определено не е не-кораб. Два от нашите бойни не-кораба вече ви държат на прицел.

— Вие също ще загинете! — почти изрева мъжът.

Тег се усмихна дружелюбно:

— Никой няма да оцелее. — Той стисна челюсти, с което активира миниатюрен контролен регулатор на пулса в черепа си, изпращащ сигнали към зрителните центрове.

— Времето за вземане на решение е кратко.

— Обясни му как го правиш — настоя Тараза.

— Старшата света майка и аз имаме лични средства за установяване на връзка — каза башарът. — Нещо повече, тя нямаше защо да ме предупреждава. Повикването беше достатъчно. Старша майка в такива времена на кораб на Сдружението? Невъзможно!

— Безизходно положение — изръмжа мъжът.

— Вероятно, да — каза Тег. — Но нито Сдружението, нито Икс ще рискуват нападение с всички сили от страна на Бене Гесерит под командването на военачалник, подготвен лично от мен. Говоря за башара Бурзмали. Вашите подкрепления май се изпариха и изчезнаха.

— Не съм му казвала нищо по въпроса — потвърди Тараза. — А ти току-що присъства на изпълнение на ментат-башар, за което не можеш да намериш равностоен из вашите светове, сигурна съм. Помисли, струва ли си да се изправиш срещу пълководец, подготвен от такъв учител?

Неканеният посетител внимателно премести поглед от Тараза към Тег и сетне обратно към светата майка.

— Ето пътя за излизане от привидно безизходното положение — каза башарът. — Старшата света майка Тараза и нейната свита си тръгват с мен. Трябва да решиш на мига. Времето изтича.

— Блъфираш — думата прозвуча без никаква увереност в произнеслия я глас.

Тег се обърна с лице към Тараза и се поклони: — Беше голяма чест да ти служа, старша света майко. Сбогом.

— Може би смъртта няма да ни раздели — отвърна тя, като си послужи с традиционния поздрав при раздяла на света майка към равна по сан сестра.

— Тръгвайте! — Мъжът с грубите черти на лицето се втурна към люка, водещ в коридора, и рязко го отвори, откривайки двама изненадани вардияни, на които нареди с дрезгав глас: — Отведете ги до кораба им.

Отпуснат и напълно спокоен, Тег каза:

— Старша майко, повикай хората си.

После се обърна към застаналия край входа иксианец:

— Не си добър войник, защото прекалено много цениш собствената си кожа. Никой от моите офицери не би направил подобна грешка.

— На борда има истински почитаеми мами — скръцна със зъби мъжът. — Клел съм се да ги пазя.

Тег направи гримаса и се обърна към Тараза, която извеждаше хората си от съседната стая — две свети майки и четири послушници и помощнички. Разпозна едната от светите майки — Даруи Одрейди. Наблюдаваше я сравнително отдалече, но овалното лице и хубавите очи веднага спираха вниманието — приличаше извънредно много на Лусила.

— Имаме ли време за запознанства? — попита Тараза.

— Разбира се, старша майко.

Башарът поздрави с кимване и се ръкува с всяка от представените му жени. На тръгване се обърна към униформения чуждоземец.

— Човек винаги трябва да зачита любезността. Инак не сме истински разумни същества.

Едва след като се качиха на помощния кораб и Тараза седна до него с разположилата се наблизо свита, той зададе въпроса, който отдавна го терзаеше.

— Как успяха да те заловят?

Лихтерът им се насочваше към планетата. Тег видя на екрана пред себе си как корабът на Сдружението с емблемата на Икс изпълни нареждането му да остане на орбита, докато те навлязат достатъчно навътре в обсега на защитните системи.

Тараза не бе смогнала да отговори, когато Одрейди се наклони през пътеката между тях и каза:

— Старша майко, аз отмених заповедта на башара за унищожаването на сдруженския кораб.

Тег рязко обърна глава и я загледа с широко отворени очи:

— Но нали са ви пленили и… — той се намръщи и продължи: — Как сте разбрали, че…

— Майлс!

В гласа на Тараза прозвуча съкрушително порицание. Усмихна се обезсърчено. Да, тя наистина го познаваше почти толкова добре, колкото и той себе си. А в някои аспекти дори и по-добре…

— Майлс, в действителност ние не бяхме пленници — рече Тараза. — Просто се оставихме да ни заловят. Привидно придружавах Даруи до Ракис. Сменихме нашия не-кораб в Разпределителния възел и поискахме най-бързия лихтер на Сдружението. Всички от моя Съвет, включително и Бурзмали, бяха единодушни, че чуждоземците от Разпръскването ще опорочат превоза и ще ни заведат при вас, защото са си поставили целта да съберат цялата информация по проекта за гола̀та.

Тег се вцепени. Ама че риск!

— Знаехме, че ще ни спасиш — добави Тараза. — Бурзмали беше в непосредствена близост в случай, че не успееш.

— Пощаденият от вас кораб на Сдружението — каза башарът — ще изпрати призив за помощ и ще атакуват нашите…

— Няма да нападнат Гамму — прекъсна го старшата света майка. — Там са събрани прекалено разнообразни сили от Разпръскването. Изключено е да рискуват прекомерно отдалечаване от своите.

— Искам да съм толкова сигурен за това, колкото изглеждаш ти — каза Тег.

— Бъди сигурен, Майлс. Впрочем има и други причини да не унищожим кораба. Както Сдружението, така и иксианците бяха засечени да взимат страна при сделките. Това никак не е добре за бизнеса, а те имат нужда от всичко, което могат да извлекат…

— Освен ако не са си намерили важни клиенти, предлагащи по-високи печалби.

— Еех, Майлс! Знаеш, че в последно време Бене Гесерит прави всичко възможно за осигуряването на спокоен тон при решаване на подобни въпроси.

Тег не можеше да не се съгласи с нея, макар вниманието му да бе привлечено от началото на фразата. „В последно време…“ Думите някак си напомняха за равносметка, която пък неизбежно внушаваше усещане за край. Но преди да попита каквото и да било, Тараза продължи:

— Предпочитаме да разрешаваме и най-кризисните състояния далеч от бойното поле. Мисля, че дължим благодарност на Тирана за нашето поведение. Предполагам, Майлс, че никога не си мислил за себе си като за продукт на усилията на Лето II за подобряване на състоянието на много важни неща… но ти си такъв продукт.

Тег го прие без коментар. Посоченото беше важен фактор в цялостния диапазон на човешкото общество. И никой ментат не би могъл да не му обърне внимание.

— Първото, с което ни привлече, беше именно това твое качество — добави светата майка. — Понякога можеш да накараш човека да се почувства отвратително обезкуражен, но ние не искаме да бъдеш друг с нас.

Съвсем фини нотки в тона и маниера ѝ̀ говореха, че тя не се обръща само към него, а ѝ към своята свита.

— Майлс, даваш ли си сметка колко дразнещо е, когато те чуят да убеждаваш с една и съща сила и двете страни по някакъв неразрешен въпрос? Тази твоя особеност е мощно оръжие. Как смразяващо зле са се чувствали нашите неприятели, когато си заставал срещу тях именно там, където никой не е подозирал, че ще се появиш!

Тег си позволи съвсем лека усмивка. Погледна към жените, седнали от другата страна на пътечката. Защо ли Тараза отправяше думите си към тяхната група? Даруи Одрейди сякаш бе решила да си почине с облегната назад глава и затворени очи. Неколцина от другите разговаряха помежду си. Но това не беше достатъчно за заключение от негова страна. Дори послушничките в Бене Гесерит можеха да следват едновременно няколко мисловни писти. Той отново насочи вниманието си към Тараза.

— Всъщност искам да кажа — рече светата майка, — че ти реално приемаш нещата така, както ги чувства и неприятелят. Разбира се, когато едновременно си превключил и на ментатски режим, за теб просто няма равностоен враг.

— Не, има!

— Не тълкувай думите ми погрешно, Майлс. Никога не сме подлагали на съмнение твоята преданост. Но е много необичаен и обезпокоителен начинът, по който ни караш да виждаме събития, на които не можем да погледнем другояче. Случва се ти да бъдеш като второ зрение за нас.

Тег видя, че Даруи Одрейди е отворила очите си и го гледа. Беше очарователна жена. Във вида ѝ имаше нещо смущаващо. Също като Лусила тя му напомняше за нещо и за някого, останали в неговото минало. Но преди да съумее да продължи хода на мислите си, Тараза попита:

— Гола̀та притежава ли способност да балансира между противостоящи сили?

— Може да бъде ментат — отвърна Тег.

— Майлс, той беше ментат в едно свое превъплъщение.

— Наистина ли искаш да го разбудим толкова млад?

— Необходимо е, башаре. Ужасно е необходимо.