Еретиците на Дюна

Хедли Туек в качеството си на Върховен жрец на Раздвоения Бог постепенно бе вдигнал градуса на своя гняв по отношение на Стирос. Макар и да беше прекалено възрастен, за да се надява на каквато и да е възможност да заеме пейката на Върховния жрец, Стирос имаше синове, внуци и голям брой племенници. Защо да не прехвърли личните си амбиции на своята фамилия? Той беше циник. Както и представител на важна фракция в жреческото съсловие — така наречената „научна общност“ — с широко разпространено и вредно влияние, клоняща в опасна близост към ерес.

Туек добре си спомняше, че не един и двама Върховни жреци се бяха изгубвали в пустинята като жертви на достойни за съжаление нещастни случаи. Стирос и неговата фракция също можеха да организират подобен инцидент.

Следобедът бе дошъл в кийпа и посетителят току-що си бе тръгнал очевидно разочарован. Беше поискал от Туек да отиде в пустинята и лично да наблюдава следващото откровение на Шийена. Върховният жрец отклони подозрителното предложение.

Последва странен спор, пълен със злонамерени намеци и неясно формулирани забележки за поведението на девойката, гарнирани от словесни атаки към Бене Гесерит. Стирос, винаги изпълнен с подозрения към Сестринството, начаса изрази неприязънта си към новия комендант на бене-гесеритския кийп на Ракис. Тази… Как ѝ беше името? О, да, Одрейди. Странно име, наистина, но Сестринството винаги използваше такива. Имаха го за привилегия. Самият Бог никога не бе отричал доброто начало у Бене Гесерит. Изказвания срещу отделни Сестри, да, но като цяло Сестринството бе споделило Святото Откровение на Бога.

Туек никак не харесваше начина, по който Стирос говореше за Шийена. Прекалено циничен! В края на краищата Върховният жрец принуди събеседника си да престане с мненията и преценките, споделени тук, и Святото място с високия олтар и изображенията на Раздвоения Бог. Сменящи се лъчи, изтеглени в призматична форма, внасяха клиновиден светлик посред носещия се дим от тамян и горящ меланж към двойната редица от колони, които отвеждаха към олтара. Туек знаеше, че думите му, изречени в подходящата за случая обстановка, отиваха направо при Бога.

— Раздвоеният Бог се проявява чрез сегашната наша Сиона — бе казал той на Стирос, забелязвайки смущението по лицето на стария съветник. — Шийена е живият спомен за нея, за оня апарат с човешки образ и подобие, който Го преведе в днешните му части.

Стирос избухна гневно, изричайки неща, които не би дръзнал да повтори пред Съвета. Отиде твърде далеч, явно разчитайки на продължителната си връзка с Туек:

— Настоявам, че тя седи тук, заобиколена от хора на почтена възраст, чието единствено занимание е да се оправдават и да доказват правотата си пред нея.

— И пред Бога! — не можа да не се намеси Върховният жрец.

Приближавайки се плътно до него, Стирос процеди през стиснати зъби:

— Позволили сме ѝ да заеме центъра на една образователна система, пригодена да възприеме всичко, което тя поиска, със силата на своето въображение. Нищо не ѝ отказваме.

— И не бива да го правим.

Съветникът продължи, сякаш Туек не бе казал и дума:

— Каниа я е снабдила с писанията от Дар-ес-Балат!

— „Аз съм Книгата на Съдбата“ — монотонно изрече Туек, цитирайки думите на самия Бог, открити в хранилището в Дар-ес-Балат.

— Точно така! И тя се вслушва във всяка от тях!

— С какво те притеснява това? — попита жрецът с възможно най-спокойния си тон.

— Защото не ние проверяваме нейните познания, а тя подлага на проверка нашите!

— Бог трябва да го е поискал.

Нищо не можа да скрие силния гняв, залял лицето на Стирос. Туек продължи да го наблюдава, великодушно дал възможност на стария съветник да подреди и изложи нови доводи в своя защита. Подобни възможности бяха огромни, разбира се. Върховният жрец не отричаше фактите. Важни в случая бяха тълкуванията. И по-точно: защо именно той трябва да бъде окончателният тълкувател? Въпреки (а може би точно заради) начина си да правят обзор на историята жреците знаеха твърде много по въпроса защо и как Бог е взел решение да битува на Ракис. Те разполагаха със самия Дар-ес-Балат и с всичко в него — първата известна не-стая във вселената. Цели хилядолетия, докато Шай-хулуд се трудеше да превърне злачната планета Аракис(#) в пустинната Ракис, Дар-ес-Балат бе чакал под пясъците. От това Свято Хранилище жреческото съсловие бе взело и сега разполагаше със собствения глас на Бога, с Неговите думи в печатен текст и дори с холофотографии. Всичко беше обяснено и се знаеше, че пустинната повърхност на Ракис точно възпроизвежда първоначалната форма на планетата — как тя е изглеждала тогава, когато е била единственият познат източник на Святата Подправка.

— Шийена задава въпроси за Божието семейство — каза Стирос. — Защо ѝ трябва да пита за…

— Просто ни проверява. Дали Ги поставяме точно на Техните места. Тръгвайки от светата майка Джесика към сина ѝ Пол Муад’диб , за да стигнем до неговия син Лето II — Свят Небесен Триумвират.

— Лето III… — измърмори Стирос. — Този, който загина от ръцете на сардаукарите(#)? Какво да се каже за него?

— Внимавай, Стирос — монотонно изрече Туек. — Знаеш какво е казал по въпроса моят прадядо от същата тази пейка. Нашият Раздвоен Бог се е превъплътил, като част от Него е останала на небето, за да обмисля и крои Въздигането. Тази част остава безименна, каквато и трябва да бъде винаги Самата Същност на Бога!

— Така ли?

Туек долови ужасния цинизъм в гласа на възрастния мъж. Изреченото сякаш остана да трепти в натежалия от тамян въздух, призовавайки за жестоко възмездие.

— Е, тогава защо тя пита по какъв начин Лето се е превърнал в Раздвоения Бог? — продължи Стирос.

Нима поставяше под съмнение Светата Метаморфоза? Туек беше смаян.

— Ще ни осветли по въпроса, когато му дойде времето — каза той.

— Посредствените ни обяснения сигурно я хвърлят в тревога — подигравателно се отзова съветникът.

— Твърде много си позволяваш, Стирос!

— Наистина ли? Не ти ли се струва показателен нейният въпрос за начина, по който пясъчните твари блокират с херметична преграда почти цялата останала на Ракис вода, като по този начин връщат планетата към пустинното ѝ начало?

Върховният жрец се опита да прикрие растящия в него гняв. Стирос наистина бе представител на мощна фракция в жреческото тяло, но тонът и думите му отново повдигаха въпроси, на които отдавна бе отговорено. Метаморфозата на Лето II доведе до появата на безбройните пълчища на пясъчните твари, всяка понесла частица от Него. А от тварите се стигна до Раздвоения Бог. Цикличната последователност отдавна беше позната и превърната в култ. Да се поставя тя под съмнение, беше все едно да се отрича истинността на Бога.

— Седиш тук и нищо не правиш! — обвини го Стирос. — Станахме пионки на…

— Достатъчно! — повече не можеше да понася цинизма на възрастния мъж до себе си. Надянал мантията на гордостта, Туек заговори с Божиите слова:

— „Твоят Господар знае много добре какво таиш в сърцето си. Този ден душата ти е достатъчно доказателство за вина. Не ми трябват свидетели. Ти не чуваш гласа на душата си, а се вслушваш в своя гняв и бяс.“

Стирос си тръгна — очевидно с осуетени планове, потънал в смут.

След като подложи всичко на предварително обмисляне, Върховният жрец облече най-подходящата за случая премяна в бяло, златисто и пурпурно. После отиде на посещение при Шийена.

Девойката се оказа в градината на покрива в централната част на жреческия комплекс заедно с Каниа и още двама други — млад жрец на име Балдик, лично нает на служба при Туек, и жрицата-помощница на име Кипуна, която се държеше по-скоро като света майка за негова радост и удоволствие. Разбира се, Сестринството се бе погрижило да има и свои съгледвачи, но той не обичаше да си го спомня. Кипуна бе поела по-голямата част от физическата подготовка на Шийена; между двете се бяха установили близки отношения, разбудили ревност у Каниа. Но и самата тя не можеше да се противопостави на нарежданията на Шийена.

Четиримата бяха застанали до каменна пейка, почти в сянката на вентилаторната кула. Кипуна държеше дясната ръка на момичето, заета с някакви упражнения за пръстите. Туек отбеляза, че Шийена бързо расте на височина. От шест години беше негова повереница. Видя как започналите вече да се оформят гърди повдигаха робата ѝ. На покрива не се долавяше и най-слаб повей на вятър; ала той чувстваше тежестта на въздуха в дробовете си. Обходи с поглед градината, за да се убеди, че заповяданите от него мерки за сигурност не са пренебрегнати. Човек никога не знае откъде може да се появи опасност. Четирима от личната охрана на Туек, добре въоръжени, но без това да си личи, оглеждаха покрива от разстояние — по един в четирите ъгли. Градината бе опасана с висок парапет, така че над горния му ръб се виждаха само главите на гвардейците. Единствената сграда, по-висока от жреческата кула, беше главният ветрокапан на Кийн, разположен на около хиляда метра в западна посока. Въпреки видимите доказателства за изпълнение на разпорежданията му във връзка с безопасността Туек усещаше някаква опасност. Дали Бог не го предупреждаваше? Все още беше ядосан заради цинизма на Стирос. Може би грешеше, отнасяйки се към него с прекомерна търпимост?

Шийена видя приближаващия Върховен жрец и спря странните сгъвателни упражнения за пръстите, които изпълняваше по указание на Кипуна. Придавайки си вид на разбираемо търпение, девойката остана права и мълчаливо закова погледа си върху Туек, с което принуди придружителите си да се обърнат и да погледнат в същата посока.

Жрецът не вдъхваше страх у нея. По-скоро тя харесваше възрастния мъж независимо от факта, че някои негови питания бяха твърде несръчно отправяни, Ами отговорите му! Съвсем случайно бе открила най-обезпокоителния за Туек въпрос: „Защо?“

Неколцина от жреците бяха го интерпретирали като: „Защо вярваш, че е така?“ Шийена моментално взе думите им на въоръжение и по-нататъшните ѝ сондажи на Туек и на останалите възприеха почти неизменна форма.

„Защо вярваш, че е така?“

Върховният жрец спря на около две крачки от нея и се поклони, след което поздрави:

— Добро утро, Шийена.

Изви малко нервно врата си, протриван от яката на дреха. Слънцето жареше раменете му и той се запита по каква причина момичето предпочита да бъде толкова често навън.

Шийена продължи да го гледа втренчено. Знаеше, че с този поглед го безпокои.

Туек прочисти гърлото си. Когато девойката се взираше в него по такъв начин, винаги си казваше:

Дали Бог не ме гледа с очите й?

Каниа заговори първа:

— Днес Шийена разпитва за Говорещите с риби.

С възможно най-голямо притворство в гласа си Върховният жрец додаде:

— Личната Свята Войска на Бога.

— Само от жени ли? — запита момичето.

Изрече въпроса си така, сякаш не можеше да повярва. За хората, намиращи се в основата на ракианското общество, Говорещите с риби бяха древно понятие за човешки същества, поразени от Времената на глада.

Туек прецени, че го подлага на проверка. Говорещите с риби! Днешните носители на това название представляваха малка търговско-шпионска група на Ракис, състояща се от мъже и жени. Древните им корени никак не съответстваха на сегашната им дейност, а повечето от тях бяха и помощни ръце на иксианците.

— Съветниците на Говорещите с риби винаги са били мъже — каза Туек, като следеше внимателно за реакцията на Шийена.

— Следователно винаги е имало Дънкан-Айдаховци — вметна Каниа.

— Да, да, Дънкановци, разбира се. — Върховният жрец не се опита да скрие недоволната си гримаса, предназначена за жената, която винаги търсеше начин да го прекъсне.

Не обичаше да му напомнят за това особено историческо присъствие. Периодично появяващият се гола̀ и статутът му в Светата Войска носеха специфичния привкус на привилегиите за Бене Тлейлакс. Но нищо не можеше да промени факта, че Говорещите с риби бяха пазили от всякакви неприятности Дънкановците — в изпълнение на повелята на Бога, разбира се. Нямаше място за съмнения, че Дънкановците също бяха свещени, макар да попадаха в специална категория. Съгласно собствените писания на Бога самият Той бе убил неколцина от тях, очевидно превеждайки ги веднага на небето.

— Кипуна ми разказа за Бене Гесерит — каза Шийена. Как непредвидимо се стрелкаше мисълта й!

Туек се окашля, давайки знак за противоречивото си отношение към светите майки. Дължима бе почитта към онези, които бяха „обичани от Бога“ като Непорочната Ченои например. А първият Върховен жрец бе сътворил логично издържано описание как Светата Хви Нории в качеството си на Божия Невеста е била и света майка в сянка. Като отдаваше дължимото на посочените обстоятелства, жречеството изпитваше към Бене Гесерит някакво дразнещо го задължение, изпълнявано предимно посредством продажбата на меланж за Сестринството на цена, смайващо по-ниска от наложената от тлейлаксианците.

Шийена каза с внимателно подбрани извивки на гласа си:

— Хедли, разкажи ми нещо за Бене Гесерит.

Туек изпитателно заоглежда лицата на възрастните, събрани около нея, като се опитваше да улови там нечия усмивка. Просто не знаеше как да реагира, когато тя се обърна към него с малкото му име. От една страна, подронваше престижа му, но, от друга, му оказваше чест с близостта, която бе подчертала.

Бог ме подлага на горчиви изпитания — помисли той.

— Светите майки добри хора ли са? — попита момичето.

Туек въздъхна. Всички архиви потвърждаваха възраженията и резервите на Бога към Сестринството. Божиите слова по въпроса биваха внимателно разглеждани и предавани за окончателна оценка и тълкуване на Върховния жрец. Бог-Императорът не бе позволил на Сестринството да заплашва неговата Златна Пътека. Дотук нещата бяха ясни.

— Много от тях са добри — отвърна Туек.

— Къде най-близо има света майка? — поинтересува се Шийена.

— Тук, в посолството на Сестринството в Кийн — каза той.

— Познаваш ли я?

— Има много свети майки в кийпа на Бене Гесерит…

— А какво е кийп?

— Името, с което те наричат тукашния си дом.

— Трябва да е поверен на една от светите майки. Знаеш ли коя е тя?

— Познавах предишната. Казваше се Тамалани. Сега има нова, току-що пристигнала. Името ѝ е Одрейди.

— Странно име.

Туек споделяше това мнение, но рече:

— Един от историците ми каза, че е производно от името Атреидес.

Шийена се замисли върху чутото. Атреидес. Родът, сътворил Шейтан. Преди Атреидите е имало свободни и Шай-хулуд, Устната История, съхранена въпреки всички изрични забрани на жречеството, възпяваше сътвореното от най-бележития народ, живял на Ракис. Много нощи тя бе слушала същите имена в селцето си.

„Муад’диб създаде Тирана.“

„Тиранът създаде Шейтан.“

Нямаше усещането, че спори за истината с Туек. Днес той излъчваше странно уморен вид. Затова само разпореди:

— Доведи ми светата майка Одрейди. Кипуна прикри с ръка злорадата си усмивка. Слисан, Туек отстъпи крачка назад. Как да изпълни подобно искане. Дори ракианското жречество не можеше да нарежда на Бене Гесерит! Ами ако Сестринството му откаже? Би ли могъл да им дари меланж в замяна? Възможно е да се изтълкува като признание на слабост. Светите майки като нищо могат да започнат пазарлъци! Никой не познаваше живи същества, по-упорити и неотстъпчиви в сделките от тях. А новата, наричана Одрейди, изглеждаше като една от най-лошите. Само за миг всичко това прелетя през ума му.

Намеси се Каниа, за да смекчи неудобството, в което бе изпаднал.

— Навярно и Кипуна би могла да предаде поканата на Шийена — каза тя.

Върховният жрец хвърли бърз поглед към младата помощница. Да! Мнозина подозираха (очевидно и Каниа) , че Кипуна шпионира за Бене Гесерит. Впрочем на Ракис всички бяха нечии съгледвачи. Той измайстори най-благосклонната си усмивка, когато кимна към Кипуна:

— Познаваш ли някоя от светите майки?

— Някои от тях са ми познати, почитаеми Върховни жрецо — отвърна запитаната.

Поне все още не си спестява дължимото уважително отношение!

— Чудесно! — продължи Туек. — Ще бъдеш ли така любезна да се погрижиш благосклонната покана на Шийена да стигне до посолството на Сестринството?

— Ще се постарая с най-доброто от малкото, което мога, почитаеми Върховни жрецо.

— Сигурен съм, че ще го сториш!

С горделиво изражение Кипуна понечи да се обърне към девойката. Беше съвсем лесно да се даде ход на искането ѝ, имайки предвид техническите порядки на протокола, въведен от Сестринството. Помощник-жрицата се усмихна и отвори уста да каже нещо. В същия миг цялото ѝ внимание бе привлечено от някакво движение при парапета на около четирийсет метра зад тях. Нещо проблясна там на слънчевата светлина. Нещо малко и…

С приглушен вик Кипуна сграбчи Шийена и я тласна силно към слисания Туек, след което изкрещя:

— Бягай!

Сетне с мигновено движение се хвърли към бързо приближаващия блестящ предмет — малък ловец-преследвач(#) с опъната отзад дълга шигърова жица(#).

На младини Туек бе доста добър в играта с топка и бухалка. Инстинктивно подхвана Шийена; поколеба се за миг, само колкото да осъзнае опасността. После рязко се завъртя с извиващото се в ръцете му момиче, което протестираше със силни викове. Втурна се напред и буквално влетя в отворената врата на стълбището на кулата. Дочу трясъка на хлопналата зад гърба му тежка входна преграда и бързите стъпки на Каниа, която го следваше отблизо.

— Какво става? Какво има? — Шийена блъскаше с юмруци по гърдите му, без да спре да вика.

— Тихо… Замълчи! — изсъска Туек, когато стигна до първата площадка. Оттук към централната част на сградата водеха шахта-улей и суспенсорна система за спускане. Каниа спря до него, шумното ѝ дишане изпълни тясното пространство.

— Преследвачът уби Кипуна и двама от постовите гвардейци — задъхано изрече тя. — Разряза ги на парчета! Видях всичко. Бог да ни пази!

В главата на Туек бушуваше водовъртеж от мисли. Както шахтата-улей, така и суспенсорната система за спускане бяха плътно изолирани и наподобяваха дупки-канали, проядени от червеи по цялата дължина на кулата. Много подходящо място за саботаж. Нападението на покрива можеше да се окаже само детайл от доста по-сложен заговор.

— Пусни ме! — настоя Шийена. — Какво се случи? Туек ѝ позволи да стъпи на пода, но не разхлаби хватката на пръстите си около едната ѝ ръка. Наведе се над нея:

— Мила Шийена, някой се опитва да ни премахне. Устата на девойката беззвучно се отвори, преди тя да е в състояние да попита:

— Кипуна е пострадала, така ли?

Върховният жрец погледна нагоре към вратата на покрива. Идващият оттам звук не беше ли от орнитоптер? Стирос! Заговорниците с лекота биха могли да отвлекат три беззащитни жертви в пустинята!

Каниа вече бе успокоила дишането си.

— Чувам топтер — каза тя. — Не е ли по-добре да се махаме оттук?

— Ще слезем по стълбите — реши Туек.

— Но…

— Слушай какво ти казвам!

Той пое надолу към следващата площадка, като продължаваше да стиска здраво ръката на Шийена. В допълнение на шахтата-улей и суспенсорната система за спускане на тази площадка имаше и врата към широко заобикалящо преддверие. Само на няколко къси крачки зад него се намираше входът на Шийениното жилище, което някога беше квартира на самия Туек. Жрецът отново се поколеба.

— На покрива става нещо — пошепна Каниа.

Той сведе поглед към момичето, млъкнало от страх. Тънката ръка, която държеше, лепнеше от пот.

Да, от покрива идваше силен шум — викове, съсък на огнемети и тичане в различни посоки. Останалият над тях покривен отвор, който сега не се виждаше, се отвори с трясък. Това принуди Туек да вземе светкавично решение. Разтвори широко вратата към преддверието и буквално влетя в ръцете на облечени в черни роби жени, плътно събрани във ветрилоподобна група. Доловил в гърдите си пустотата на поражението, веднага разпозна първата застанала в челото на черното ветрило: Одрейди!

Някой издърпа Шийена от него и я въвлече в плътната тъмна маса. Преди който и да е от двамата да може да възрази, ръце затулиха устите на Туек и Каниа. Други ръце ги притиснаха към стената на преходното помещение. Неколцина от облечените в роби фигури излязоха през вратата и поеха нагоре по стълбите.

— Детето е живо и здраво, а това е единственото важно нещо засега — пошепна Одрейди и го погледна в очите: — Не протестирай.

Ръката бе свалена от устата му, а старшата света майка му нареди, използвайки Гласа:

— Разкажи ми какво стана на покрива!

Видя се принуден да се подчини безусловно:

— Преследвач с дълга шигърова жица. Мина над парапета. Кипуна го забеляза и…

— Къде е Кипуна?

— Мъртва е. Каниа е видяла как…

Туек заразказва за смелото втурване на младата жена към летящата заплаха.

Кипуна мъртва! — помисли Одрейди. Прикри обзелия я свиреп гняв при вестта за загубата. Каква жертва! Храбрата ѝ смърт, разбира се, ще бъде посрещната с възхищение, но на ужасна цена! Сестринството винаги имаше нужда от прояви на храброст и преданост, ала не по-малко важно за него беше и богатството на генетичния материал, събран в помощницата. Пропаднал заради нескопосаните глупци!

Одрейди даде знак и жените свалиха ръцете си от устата на Каниа.

— Кажи ми какво видя — каза светата майка.

— Преследвачът омота врата на Кипуна с шигровата жица и… — свидетелката потръпна от ужас.

Над тях глухо протътна взрив, последван от тишина. Одрейди махна с ръка. Жените тихомълком се заизнизваха по коридора, изчезвайки една по една зад кривата. Само старшата майка и други две по-млади от нея останаха при Туек и Каниа. Шийена не се виждаше.

— Иксианците също са намесени — каза Одрейди.

Туек не възрази. Толкова много шигърова жица…

— Къде отведохте детето? — запита той.

— Под наша защита е — отговори Одрейди. — Успокой се и замълчи. — Тя леко наклони главата си, вслушвайки се внимателно в нещо.

Една от облечените в черно жени забързано зави по кривата на преходното помещение, приближи се и ѝ пошепна няколко думи. Светата майка едва забележимо се усмихна.

— Всичко свърши — каза тя. — Отиваме при Шийена.

Девойката седеше в син стол с меки възглавници в голямата стая на жилището си. Зад нея се бе построила защитна дъга от облечени в черно жени. Туек прецени, че се е възстановила достатъчно от сътресението, преживяно при атаката и последвалото бягство; в очите ѝ обаче все още блестеше възбуда и гъмжаха незададени въпроси. Бе насочила вниманието си към нещо, намиращо се вдясно на Туек. Той спря, погледна натам и остана отворена уста.

Голо мъжко тяло лежеше странно извито и подпряно на стената, а главата бе изместена встрани така, че брадичката полягаше на лявото рамо. Отворените очи се взираха в нищото с празния поглед на смъртта.

Стирос!

Разкъсани парцали от връхната дреха на съветника, очевидно отпрани със сила, лежаха захвърлени близо до краката му.

Туек погледна към Одрейди.

— Той беше един от участниците — поясни тя. — С иксианците имаше и лицетанцьори.

Върховният жрец се опита да преглътне, но гърлото му се оказа пресъхнало.

Каниа бързо мина покрай него и се отправи към тялото. Не можеше да види изражението на лицето ѝ, но нейното присъствие го накара да си спомни, че тя и Стирос са имали нещо помежду си на млади години. Инстинктивно се премести, за да застане между Каниа и детето.

Жената спря до трупа и го побутна с крак. После погледна, злорадо усмихната, към Туек.

— Трябваше да проверя дали наистина е мъртъв — каза тя.

Одрейди се обърна към една от служителките до себе си и нареди:

— Махнете тялото.

После се взря в Шийена. Имаше възможност за пръв път да огледа внимателно момичето, след като бе повела щурмовата група, ликвидирала нападателите на храмовия комплекс.

Туек заговори откъм гърба й:

— Света майко, ще бъдеш ли любезна да обясниш какво…

Одрейди го прекъсна, без да се обръща:

— По-късно.

Шийена се оживи при думите му и каза:

— Мислех си, че си света майка!

Одрейди само кимна. Какво очарователно момиче! Бе доловила в себе си същите усещания, които почувства, когато стоеше пред древната картина в жилището на Тараза. Нещо от силата, вложена в творбата, я вдъхновяваше и сега. Вдъхновение на обезумял! Да, това бе посланието, дошло от лудия Ван Гог. Хаос, превърнат във най-великолепен порядък. Не беше ли то част от кодата6 на Сестринството?

Момичето е моето платно — помисли Одрейди. Почувства как дланта ѝ потръпва от вълнение, също като при усещането за четката, дошла от древността. Мирисът на масла и бои разшири ноздрите ѝ.

— Оставете ме сама с Шийена — заповяда тя. — Всички вън!

Туек направи опит да възрази, но една от облечените в роби придружителки на старшата света майка го хвана здраво за ръката.

Одрейди втренчено го изгледа.

— От Бене Гесерит и друг път са ти правили услуги — рече тя. — Сега спасихме живота ти.

Жената, хванала ръката на Върховния жрец, леко, но подсещащо я дръпна.

— Отговори на въпросите му — каза ѝ Одрейди, — но друго място.

Каниа пристъпи към Шийена с думите:

— Момичето е…

— Махай се! — отсечено извика Одрейди, вложила цялата мощ на Гласа в заповедта.

Каниа се вцепени.

— За малко да я оставиш да загине от ръцете на несръчни заговорници — добави светата майка, вперила поглед в нея. — Ще преценим дали трябва да бъдеш и занапред при Шийена.

В очите на жената се появиха сълзи, но тя разбираше, че укорът на Одрейди е заслужен. Обърна се и напусна с всички останали.

Старшата света майка насочи цялото си внимание към неотклонно следящото я с поглед момиче, чиято наблюдателност веднага бе забелязала.

— Твърде отдавна те чакаме — каза Одрейди. — Няма да дадем на тези пипкавци друга възможност да те погубят.