Еретиците на Дюна

Тараза допря длани до слепоочията си точно пред ушите и ги притисна към главата. Дори пръстите ѝ чувстваха умората вътре. Кратко примигване отпусна клепачите и тя потъна в релаксационния унес. Ръцете бяха центърът, събрал всички усещания за телесно присъствие.

Сто сърдечни удара.

Беше го практикувала още от детска възраст, усвоено като едно от първите умения на Бене Гесерит. Точно сто удара на сърцето. Дългогодишната практика научи тялото ѝ да ги отброява автоматично, с някакъв извънсъзнателен метроном.

Когато отново отвори очи, почувства по-добре главата си. Надяваше се на поне още два часа работа, преди изтощението да я завладее напълно. Стоте удара на сърцето през досегашния ѝ живот сигурно бяха осигурили допълнително цели години будуване.

Тази вечер обаче мисълта за стария номер принуди спомените ѝ да полетят като по спирала назад във времето. Видя се още дете в спалното помещение със сестрата-проктор, която обикаляше по пътеката между леглата, за да провери дали всички вече спят в леглата си.

Нощният проктор сестра Барам.

От години Тараза не си бе спомняла нейното име. Сестра Барам беше ниска и пълна — неуспяла света майка. Нямаше никаква видима причина, но сестрите-медици и техните доктори Сук бяха открили нещо в нея.

Не ѝ бе предоставена възможност да направи дори опит за преминаване през агонията на теста с подправката. Самата тя имаше достатъчно ясна представа за своя дефект, открит още в пубертета — периодичен нервен тремор, появяващ се при заспиване. Очевиден симптом на нещо по-сериозно, станало причина за стерилизирането ѝ. Именно треморът бе я принудил да будува през нощта. Назначението за надзорник в спалното помещение изглеждаше напълно логично.

Да, имаше и други слабости, неоткрити от началниците ѝ. Някое събудило се дете, дошляпало сънено в умивалнята, я подмамваше за полугласен разговор. Наивните въпроси в повечето случаи заслужаваха и наивни отговори, но понякога сестра Барам споделяше полезни неща. Именно тя бе научила Тараза да релаксира.

Една сутрин момиче от по-старшата група бе намерило сестрата мъртва в умивалнята. Треморът на нощния проктор наистина се оказа симптом на дефект с фатален завършек — факт, важен преди всичко за сестрите-експерти по целенасочено размножаване и безкрайните им отчети.

Барам беше първият мъртвец, видян от Тараза. (В Бене Гесерит имаше установена практика на пълно „солово обучение за смъртта“ след преминаването на доста дълъг период от стажа на послушниците.) Тялото на сестрата бе открито паднало под умивалника; дясната ѝ буза беше притисната към кахления под, а лявата ръка държеше водоотводната тръба под мивката. Очевидно бе направила опит да се надигне, но смъртта я бе застигнала в същия миг, запечатвайки последното ѝ движение също като на насекомо, застинало в късче кехлибар.

Когато положиха тялото по гръб, преди да го изнесат, Тараза видя белега, останал на мястото, където бузата ѝ е лежала притисната към пода. Дневният проктор обясни наличието на този белег от научна гледна точка, с практическо приложение. Всичко преживяно следваше да бъде включено в образованието на евентуалните бъдещи свети майки при по-нататъшните „разговори със Смъртта“ на послушниците.

Следсмъртоносна синина.

Седнала пред работната си маса в Дома на Ордена и потънала обратно в годините, изминали от далечното събитие, Тараза се видя принудена да си послужи с внимателно фокусирани сили на концентрация, за да се освободи от спомена, така че отново да може да се залови с очакващата я работа. Толкова много уроци. Така претъпкана памет. Животи, складирани в нея. Препотвърди желанието си да се справя с очакващите я дела. Имаше много неща за вършене. Бе потребна. А сега просто нека търпеливо се приведе над оставената преди малко работа.

По дяволите, колко неприятна бе необходимостта от обучение на гола̀та там, на Гамму!

Но трябваше да се направи — за този. Наложи се да се запознаят отблизо с нечистата реалност, върху която бяха стъпили, преди да започне необходимата реставрация на оригинала.

Ами Ракис!

Решенията, взети там от Одрейди, не можеха да бъдат променени, въпреки че ужасно усложняваха нещата.

А Майлс Тег! Дали наистина бе намерил убежище? Тя отново си зададе въпроса: дошло ли е време за играта на взиране в бъдното? Колко опасно! Тлейлаксианците бяха вдигнати по тревога със съобщението, че подмяната на гола̀та може да се окаже необходима.

„Подгответе го за изпращане.“

Насочването на Бурзмали към гаммуска сцена се оцени като добър ход. Стига Майлс да бе намерил път към някакво скривалище… Ако сега се появеше отнякъде, щеше да има нужда от цялата помощ, която би била възможна. Умът ѝ превключи обратно към проблема Ракис. Глупецът Туек трябваше да бъде държан под по-внимателен контрол. Докога някакъв лицетанцьор щеше да се превъплъщава успешно в образа му? Нямаше защо да критикува Одрейди за взетите на място решения. Беше се постарала да постави тлейлаксианците в уязвима, по-точно в незащитима позиция. Сегашният изпълнител на ролята можеше да бъде изложен на показ, хвърляйки Бене Тлейлакс в тресавището на омразата.

Играта в рамките на проекта Бене Гесерит бе станала твърде деликатна. От много десетилетия насам примамката за единение бе подхвърляна ловко на ракианското жречество. Но сега бе друго! Тлейлаксианците трябваше да смятат, че именно те са предпочетени пред жреците. Ето го триъгълният съюз на Одрейди: да се остави на жреците вярата, че всяка света майка ще положи Клетва за Подчинение на Раздвоения Бог. Жреческият съвет ще заеква от вълнение при подобна перспектива. Разбира се, тлейлаксианците ще съзрат шанса за монопол върху меланжа и предоставената им най-после възможност за контрол над единствения източник, останал извън опеката им.

Почукване на вратата извести на Тараза, че послушницата носи чай. Разпореждането се изпълняваше стриктно, когато старшата майка оставаше да работи до късно. Погледна за миг настолния хронометър, майсторски изработен от иксианците, който изоставаше само с една секунда за цяло столетие — 1:23:11.

Извика на послушницата да влезе. Бледорусото момиче с хладно-наблюдателен поглед прекоси стаята и подреди донесеното с подноса до Тараза.

Светата майка не му обърна внимание, продължавайки да гледа купчината неща за свършване на масата. Толкова много работа, по-важна от съня! Главата я болеше и тя долови издайническото замайване, предизвикано от претоварения мозък, което ѝ напомняше, че чаят ще донесе малко облекчение. Мисловното напрежение беше прекомерно и явно преминаваше във физическо изтощение. Раменете и гърбът ѝ тръпнеха.

Послушницата поиска с поглед разрешение да си тръгне, но Тараза ѝ даде знак с ръка да почака и каза:

— Сестро, разтрий ми гърба, моля те.

Умелите пръсти бавно заопипваха схванатите места. Добро момиче. Тараза се усмихна на собствената си мисъл. Така трябваше да бъде, разбира се. Никоя нескопосница не можеше да получи назначение при старшата майка.

Когато послушницата си отиде, тя отново се потопи в дълбок размисъл. Толкова малко време. Свидеше ѝ се всяка минута, преминала в сън. Все пак имаше граници. Тялото предявяваше неотменни изисквания. Дни наред бе разчитала само на кратки възстановителни процедури. Не се докосна до чая, стана, прекоси залата и отиде в дъното, където се намираше малкото спално помещение, подобно на килийка. Оттам нареди на нощната стража да ѝ сигнализират в 11 преди обяд и се отпусна облечена на твърдото походно легло.

Постепенно премина на забавено дишане, изключи сетивата си и остана в междинното състояние преди заспиване.

Сънят отказваше да я споходи.

Изпълни цялата надлежна процедура, ала той не идваше.

Лежа дълго време, докато накрая осъзна невъзможността да заспи по свое желание, независимо от всички техники, които бе използвала. Трябваше да остави време на преходното състояние да свърши възстановителните си функции. Междувременно механизмът в мозъка ѝ продължаваше да тиктака.

Никога не бе смятала ракианското жречество за основен проблем. Попаднали завинаги в религиозна зависимост, жреците можеха да бъдат манипулирани с помощта на религията. Те гледаха на Бене Гесерит преди всичко като на сила, способна да укрепи догмата им. Нека продължават да мислят по същия начин. Примамката щеше да действа и в бъдеще.

Проклетникът Майлс Тег! Никакъв знак от три месеца, а и нито една добра вест от Бурзмали. Обгорена земя и следи от излетяла не-сфера. Къде бе отишъл Тег? Може би гола̀та беше вече мъртъв. Башарът никога не бе постъпвал по такъв начин в миналото. Старата сигурност. Ето защо го бе избрала. Вярата в него, военните му умения и приликата му с дук Лето — всичко съзнателно подготвено.

Тег и Лусила — идеалният отбор.

Дали гола̀та е с тях, ако все още е жив? Може би вече се намираше в ръцете на тлейлаксианците? Вероятно ли бе нападение от страна на Разпръскването? Много неща можеха да се случат. Вярата в старата сигурност… Но тя мълчи. Беше ли послание мълчанието? Ако е така. какво искаше да каже?

След двойната загуба на Шуонгю и Патрин събитията на Гамму намирисваха на заговор. Възможно ли е Тег отдавна да е бил подставено лице на враговете на Сестринството? Изключено! Цялото му семейство беше гаранция срещу подобни съмнения. Дъщеря му и другите близки у дома също бяха озадачени не по-малко от останалите.

Нито дума цели три месеца.

Бдителност. Самата тя бе предупредила башара да вложи цялото си внимание за опазването на гола̀та. Тег бе съзрял сериозната опасност, скрита на Гамму. Последните отчети на Шуонгю го потвърдиха.

Къде би могъл да е отведен гола̀та?

Как се бяха сдобили с не-кораб? Може би заговор?

Мислите на Тараза продължаваха да кръжат около неизчезващите съмнения, загнездили се дълбоко в нея. Какви ги вършеше Одрейди? Кой заговорничеше с комендантката? Може би Лусила? Те двете се бяха видели за пръв път при кратката им среща на Гамму. Ами ако не е така? Кой ли се бе привеждал до Одрейди, за да дишат заедно натежал от шепот въздух? Защо да се вярва на новоизлюпената комендантка при пълното мълчание от нейна страна? Предаността на Лусила никога не е била подлагана на съмнение. Впрочем и двете изпълняваха безупречно исканото от тях. Но така биха постъпили и заговорници.

Факти! Само за факти жадуваше сега тя. Леглото под нея изскърца и изключването на сетивата ѝ се разпадна под едновременния натиск на грижите и шума от собствените ѝ движения. Тараза решително се настрои за още едно релаксиране.

Релаксиране, последвано от сън.

В замъгленото от преумората въображение прелитаха и се стрелкаха кораби от Разпръскването. Изгубените някога се завръщаха на неизброими не-кораби. Оттам ли бе намерил своя и Тег? Можеше да го стори спокойно и на всяко друго място. Тя се опита да брои въображаемите летателни апарати, които обаче се оказаха доста отдалечени един от друг, за да доведат след себе си съня. Неподвижно лежащата старша майка почувства как обсебващата я тревога изостря вниманието ѝ.

Най-дълбоките пластове на съзнанието упорито се опитваха да разкрият нещо. Изтощението бе блокирало линията за. връзка, но сега… Седна на леглото, разбудена напълно.

Тлейлаксианците поддържаха делови отношения с хората, завърнали се от Разпръскването. Както с развратните почитаеми мами, така и с дошлите обратно от Бене Тлейлакс. Долавяше контурите на един и същ проект зад случващото се. Никога Изгубените не се завръщаха, водени само от просто любопитство към изначалните си корени. Стадното желание за повторно обединение на цялото човечество не беше достатъчно само по себе си, за да ги поведе обратно. Очевидно почитаемите мами идваха, водени от мечтата си за установяване на надмощие и пълно завоюване на тукашния свят.

Ами ако тлейлаксианците, потеглили някога с Разпръскването, не са отнесли със себе си секретната технология на аксолотловите резервоари? Възможна ли беше друга причина? Меланжът. Оранжевооките курви очевидно ползваха неподходящ заместител. Може би людете от Разпръскването не бяха разрешили загадката. Те трябваше да знаят за аксолотловите резервоари и да сторят всичко възможно за възстановяването им. Но ако не успееха, оставаше подправката!

Започна да обмисля последната възможност за развитие на нещата.

Някога Изгубените са привършили до шушка меланжа, взет от предците им, тръгнали с Разпръскването. Какви други източници имаха? Червеите на Ракис и порочната школа Бене Тлейлакс. Курвите не биха се осмелили да разкрият същинските си интереси. Предшествениците им са вярвали, че червеите не могат да бъдат преселени на друго място. Възможно ли е все пак да са намерили подходяща планета? Възможно е, разбира се! А защо не и да са започнали да се пазарят с тлейлаксианците, просто за отвличане на вниманието. Ракис би трябвало да е истинската им цел. Ако ли не — щеше да е вярно противоположното.

Преносимо богатство.

Беше се запознала с отчетите на Тег за струпалото на Гамму богатство. Някои от завърналите се разполагаха с машини за сечене на монети и други ценни предмети, подходящи за плащания и размяна. Различните видове банкова дейност го доказваха несъмнено.

Каква по-силна валута можеше да има от подправката?

Да, богатство. Така беше, разбира се. И каквито и да бяха чиповете, наддаването бе вече започнало.

Тараза долови шум от гласове до вратата. Послушницата на стража спореше с някого. Говореше се тихо, но чутото от старшата майка бе достатъчно, за да изостри до краен предел вниманието ѝ.

— Нареди да я събудим по-късно преди обяд — протестираше стражата.

Някой каза тихо:

— Тя лично ми заповяда да ѝ докладвам веднага, щом се върна.

— Повтарям, че е много уморена. Трябва…

— Трябва да бъде изпълнена заповедта ѝ! Кажи ѝ, че съм тук!

Тараза седна и провеси краката си през ръба на леглото. Стъпалата ѝ докоснаха пода. О, богове! Как жестоко я боляха коленете. Стана ѝ неприятно и от факта, че не успя да разпознае по шепота човека, който спореше със стражата.

За чие завръщане… Бурзмали, разбира се.

— Будна съм! — извика тя.

Вратата само се открехна и послушницата се показа едва-едва през тясната пролука:

— Старша майко, Бурзмали се е върнал от Гамму.

— Пусни го веднага! — Тараза бързо запали светоглобус откъм мястото за главата на походното легло. Жълтата му светлина прогони мрака от стаята.

Върховният башар влезе и затвори вратата след себе си. Без да чака да му бъде наредено, натисна ключа на системата за звукова изолация.

Поверителни вести!

Следователно — лоши.

Погледна към него. Бе нисък и крехък наглед човек с остри черти на триъгълното лице, завършващо с тясна брадичка. Над високото му чело преливаше руса коса. Зелените му широко раздалечени очи изглеждаха необичайно живи и наблюдаваха внимателно. Стори ѝ се прекалено млад за отговорностите на длъжността си, но при Арбълоу Тег имаше още по-младежки вид. Остаряваме, по дяволите. Сама си заповяда да бъде спокойна, доверявайки се на факта, че лично Майлс бе обучил човека пред нея и му бе гласувал пълно доверие.

— Кажи ми лошите новини — рече тя.

Бурзмали се изкашля.

— Все още никаква вест за башара и групата му на Гамму, старша майко — прозвуча мъжествено-плътният му глас.

Но най-лошото предстои — помисли Тараза, виждайки ясно нервността на башара.

— Да чуя всичко! — заповяда тя. — Предполагам, че си свършил с прегледа на развалините, останали от кийпа.

— Няма останали живи. Нападателите са действали с цялото си усърдие.

— Тлейлаксианци ли са били?

— Възможно е.

— Имаш ли някакви подозрения?

— Атакували са с новия иксиански експлозив 12-Ури. Мисля, че е направено с цел да ни заблудят. Още нещо — по черепа на Шуонгю има дупки от механична сонда за вземане на проба.

— А Патрин?

— Точно както е докладвала Шуонгю. Самовзривил се е в кораба-мюре. Идентифициран е по късчета от два пръста и отчасти запазено око. Но няма нищо достатъчно голямо за по-детайлно опознаване.

— Таиш още някакви съмнения. Да чуем и тях!

— Шуонгю е оставила послание, което само ние можем да разчетем.

— С белези от износване по мебелите, така ли?

— Да, старша майко, както и…

— Изглежда е знаела, че ще бъде нападната, след като е имала време да остави съобщение. Прочетох по-ранния ти доклад за опустошенията при нападението.

— Било е бързо и съкрушително. Атакуващите дори не са се опитвали да вземат пленници.

— Какво е казала тя?

— Дело на курвите.

Тараза направи опит да прикрие шока си, въпреки че бе очаквала да чуе същото. Желанието да остане спокойна изчерпа почти всичките ѝ сили. Наистина новината бе много лоша. Позволи си само да въздъхне дълбоко. Шуонгю бе упорствала с противодействията си до самия край, но виждайки страшното бедствие, беше постъпила правилно. След като е разбрала, че ще умре, без да може да предаде на друга света майка Паметта на животите, събрани в нея, реагирала е с възможно най-голяма преданост. Когато не можеш да направиш друго, подсили оръжието на сестрите си и объркай неприятеля, като го разочароваш.

И така, почитаемите мами са нанесли удар!

— Кажи ми докъде стигна с издирването на гола̀та — настоя Тараза.

— Старша майко, не сме първите, извършили претърсване. Има много допълнителни следи от изгорели дървета, камъни и храсти.

— От не-кораб ли?

— Само белези, оставяни от не-кораб.

Тараза кимна на себе си. Дали е мълчаливо послание от старата сигурност?

— Отблизо ли проучи местността?

— Облетях я по установения маршрут.

Тя посочи на Бурзмали стол близо до долния край на леглото си и каза:

— Сядай и се успокой. Искам да разбера някои от догадките и предположенията ти.

Башарът внимателно се отпусна на стола и попита:

— Какви догадки?

— Ти беше любимият му ученик. Искам да си представиш, че си на мястото на Майлс Тег. Знаеш, че трябва да изведеш гола̀та от кийпа. Нямаш пълно доверие на никого от останалите, дори на Лусила. Какво ще направиш?

— Нещо неочаквано, разбира се.

— Разбира се.

Бурзмали потри тясната си брадичка и след малко добави:

— Вярвам на Патрин. Имам му пълно доверие.

— Добре, двамата с Патрин. Как постъпвате?

— Патрин е родом от Гамму.

— Мислила съм за същото — кимна тя.

Мъжът гледаше пода пред себе си.

— Патрин и аз отдавна ще сме подготвили авариен план за спасение. Винаги разполагам с допълнителни средства и начини за решаване на проблемите.

— Много добре. Да минем към плана. Какво ще направите?

— Защо Патрин се е самоубил? — внезапно запита Бурзмали.

— Сигурен ли си, че го е сторил?

— Твърдят го отчетите. А също Шуонгю и неколцина други. Приемам го за вярно. Беше достатъчно предан към своя башар, за да го направи.

— Според теб — да. Но сега ти си Майлс Тег. Какъв план сте подготвили с Патрин?

— Никога не бих го изпратил на сигурна смърт.

— Освен ако?

— Освен ако не го направи на своя глава. Възможно е при положение, че планът е само негов, а не и мой… Би могъл да постъпи по този начин, за да ме спаси и никой да не стигне до тайната.

— Как Патрин може да повика не-кораб без наше знание?

— Той е роден на Гамму. Родът му съществува още от времето на Гайъди Прайм.

Тараза затвори очи и отвърна главата си от Бурзмали. Башарът вървеше по същите указващи следи от предварителните ѝ мисловни операции. Знаем произхода на Патрин. Колко съществена бе направената връзка с Гамму? Умът ѝ отказа да преценява повече. Ето резултата от преумората, до която сама се бе довела. Погледна пак към Бурзмали и попита:

— Успял ли е Патрин да установи тайна връзка със семейството си или със стари приятели?

— Проверихме всяка предоставила ни се възможност за подобен контакт.

— Излиза, че не си проверил всичко.

Бурзмали сви рамене.

— Не, разбира се. Не влизаше в предположенията ми.

Тараза пое дълбоко въздух и се разпореди:

— Върни се на Гамму. Използвай всички и всичко, което няма да наруши сигурността ни. Кажи на Белонда, че заповедта е моя. Трябва да вмъкнете съгледвачи навсякъде в обществото. Издири познатите на Патрин. Кой е останал жив от семейството му? От приятелите? Научи онова, което те знаят.

— Ще се вдигне шум, независимо от максималното внимание от наша страна. Ще разберат и други.

— Няма как да го предотвратим. Бурзмали, още нещо!

— Слушам, старша майко — той се изправи.

— Длъжен си да предвождаш останалите по време на претърсването.

— Мога ли да ползвам щурман от Сдружението?

— Не!

— Тогава как…

— Какво ще кажеш за възможността Майлс, Лусила и гола̀та да са още на Гамму?

— Вече споменах, че не възприемам идеята за заминаването им с не-кораб!

Тараза дълго мълча, заета с внимателното разглеждане на мъжа, който стоеше изправен до долния край на походното легло. Подготвен лично от Майлс Тег. Най-добрият ученик — любимец на башара. Какво подсказваше тренираният инстинкт на Бурзмали?

— Да? — подкани го тя с тих глас.

— Гамму е бил Гайъди Прайм, владение на Харконите.

— Това подсказва ли ти нещо?

— Старша майко, те са били богати, много богати.

— Е, и?

— Толкова богати, че дори са можели да си позволят тайното построяване и обзавеждане на не-стая… Даже и на не-кораб…

— Няма го записано! От Икс не са намекнали нищо по въпроса, дори и с най-мъгляви общи думи. На Гамму не са правили сондажи за…

— Подкупи, подставени лица, голям брой случаи на трансбордиране — довърши вместо нея Бурзмали. — Времената на глада са били изключително разрушителни, а не трябва да се забравя и за хилядолетията на Тирана.

— Когато Харконите са свеждали глави или са се разделяли с тях. И все пак допускам възможността!

— Записаното е могло да бъде изгубено — предположи башарът.

— Но не и от нас или от другите форми на управление, които са оцелели. Кое те кара да следваш посочената линия на разсъждение?

— Патрин.

— Аха.

Внезапно мъжът заговори по-бързо:

— Ако подобно нещо бъде открито, роден на Гамму човек не може да не узнае.

— Колцина ще разберат? Немалко, струва ми се. Мислиш ли, че тайната може да бъде запазена през… О, да! Разбирам какво искаш да кажеш. Ако е била известна само на семейството на Патрин…

— Не си позволих да питам нито един от тях.

— Разбира се, че не! А къде би проверил, без да привлечеш нечие внимание?

— Онова място в планината с оставени следи от не-кораб…

— Ще трябва да отидеш там лично!

— Опазването от шпиони ще бъде трудно — съгласи се той. — Освен ако не тръгна с много малка бойна сила и с привидно друга цел.

— Каква?

— Да оставя погребален знак в памет на стария ми башар.

— С което да заявим, че го считаме за мъртъв ли? Да!

— Доколкото знам, вече е поискано от тлейлаксианците да подготвят подмяната на нашия гола̀.

— Само обичайна предпазна мярка, която… Виж какво, Бурзмали, крайно опасно е. Съмнявам се, че ще успеем да заблудим онези, които ще те следят на Гамму.

— Външният вид на хората с мен, както и самата траурна процедура ще говорят за дълбока драма, представена напълно достоверно.

— Но достоверното не убеждава непременно внимателния наблюдател.

— Да вярвам ли, че има пълно доверие към мен и хората, които ще взема?

Тараза замислено сви устни. Припомни си, че неизменната преданост бе нещо, което бене-гесеритките се бяха научили да усъвършенстват по модела, оставен от Атреидите. Как да се създават и възпитават люде, на чиято максимална вярност може да се разчита. И двамата — Бурзмали и Тег — бяха безупречни примери в това Отношение.

— Планът може и да сработи — съгласи се тя, докато гледаше замислено дребния мъж.

Нищо чудно любимият ученик на Тег да се окаже прав!

— Е, да тръгвам — каза башарът и се обърна към вратата.

— Един момент.

Той спря и се извърна към нея.

— Всички се натъпчете с шере. Изгорете главите си или ги разбийте на парчета, ако ви пленят, особено ако попаднете в ръцете на новите лицетанцьори. Вземете необходимите предпазни мерки.

Внезапно появилото се сериозно изражение по лицето на Бурзмали ѝ вдъхна доверие. За миг дори почувства гордостта му от самия себе си. По-добре беше да я приглуши. Безразсъдната смелост е излишна.