Еретиците на Дюна

— Е, най-сетне се срещнахме — рече Тараза. Вгледа се в Тилвит Уаф през двата метра свободно пространство между столовете им. Нейните психоаналитици бяха я уверили, че мъжът пред нея е тлейлаксианският Майстор на майсторите. Явно бе събрал в своята дребна елфоподобна фигура колосална мощ. Светата майка си припомни, че сега бе длъжна да отстрани всички предубеждения, свързани с външния му вид.

— Мнозина няма да повярват, че е възможно — кимна Уаф.

„Гласчето му е пискливо — отбеляза Тараза. — Ето още нещо, което следва да бъде измервано с различен стандарт.“

Намираха се на неутралната територия на един не-кораб от Сдружението, към корпуса на който се бяха прилепили бойни кораби на Бене Гесерит и на тлейлаксианците — подобно на хищни птици, вкопчили се в леш. (Малодушното в случая Космическо сдружение бе загрижено да спечели благоразположението на Бене Гесерит. „Ще си платите!“ Сдружението добре бе разбрало ситуацията, защото не му беше за първи път.) Малката овална стая, в която се срещнаха, беше с обичайната медна облицовка и „шпионоустойчива“. Тараза дори за миг не бе повярвала на последното твърдение. Предполагаше, че съюзните връзки между Сдружението и Тлейлакс, установени на меланжова основа, продължават да действат с пълна сила.

Уаф също не хранеше никакви илюзии по отношение на старшата света майка. Беше далеч по-опасна от всяка почитаема мама. Дори да я убиеше, тя незабавно щеше да бъде заменена с друга, не по-малко опасна, а и притежаваща всяко ценно късче информация, достояние на настоящата.

— Намираме новите ви лицетанцьори за много интересни — рече Тараза.

Той не успя да сдържи гримасата си. Да, много по-опасна от почитаемите мами, които все още дори не бяха порицали тлейлаксианците за загубата на цял не-кораб.

Жената погледна към малкия часовник с цифрово показание на двете си лица, поставен на ниска странична масичка вдясно от нея, удобно и за двамата. Лицето откъм Уаф отговаряше на времевия ход на неговия собствен свят. Направи ѝ впечатление, че двете показания се намираха в границите на десетсекунден синхрон. Още една от подробностите на срещата-сблъсък, за която дори разположението на столовете и разстоянието между тях беше подробно указано по време на предварителната подготовка.

И двамата бяха сами в стаята. Дължината на най-голямото разстояние на празното овално пространство около тях беше шест метра, широчината — наполовина. Седяха на абсолютно еднакви окачени столове-люлки от оранжева тъкан, опъната между две пръчки; и у двамата нямаше метални предмети или нещо друго, изработено от изкуствен материал. Единствената мебел в стаята беше масичката с часовника. Плотът ѝ с черна повърхност се намираше върху три вретеновидно източени дървени крака. И двете страни в срещата бяха грижливо прослушани с „копойче“. Всеки имаше по трима лични охранители, застанали до единствената врата-люк на стаята. Тараза не вярваше, че тлейлаксианците ще опитат отново подмяна с лицетанцьори, особено при сегашните обстоятелства!

„Ще си платите.“

Бяха наясно с уязвимостта си, особено след като знаеха, че една света майка засича новите им модели.

Уаф се окашля, с което потвърди предишните си прояви на нервност.

— Не очаквам да стигнем до съгласие — каза той.

— Тогава защо си дошъл?

— Търся обяснение за странното съобщение, което получихме от кийпа ви на Ракис. За какво трябва да платим?

— Умолявам те да престанеш поне тук с глупавите си преструвки. И двамата знаем за факти, които не могат да бъдат пренебрегвани.

— Например?

— Нито едно женско същество от Бене Тлейлакс ме ми е било предоставяно за целенасочения размножителен процес. — Тя изрече това абсолютно безстрастно и помисли: Нека се поизпоти малко!

Амбициозните изследвания на Бене Гесерит ужасно страдаха от липсата дори на една родословна линия с тлейлаксианските Други Памети и Уаф със сигурност го знаеше.

Майсторът на майсторите се намръщи.

— Не можеш да мислиш сериозно, че ще седна да се пазаря за живота на… — той прекъсна думите си и поклати глава в знак на несъгласие: — Едва ли ще настояваш да платим подобна цена.

След като Тараза замълча, Уаф добави:

— Глупавото нападение на ракианския храм бе предприето самостоятелно от хора, озовали се случайно на мястото на събитието. Те бяха наказани.

Очакван гамбит номер три — помисли Тараза.

Бе взела участие в многобройни анализ-брифинги преди настоящата среща. За тлейлаксианския Майстор, седящ сега пред нея — Тилвит Уаф, се знаеше твърде малко. До някои особено важни преценки относно бъдещи възможности за избор се стигна по пътя на умозаключенията (дано самите те се окажеха верни!). Бедата идваше от факта, че повечето от най-интересните сведения бяха от несигурни източници. Обаче на един очевиден факт можеше да се разчита напълно — елфоподобното човече, седнало срещу нея, носеше в себе си смъртоносна опасност.

Вниманието ѝ се концентрира в гамбит номер три, избран от Уаф. Дойде време да отговори на хода. Старшата света майка го направи с усмивката на знаеща.

— Ето я лъжата, която очаквахме от теб — каза тя.

— С обиди ли започваме? — попита тлейлаксианецът, без да се горещи.

— Ти заложи модела. Но искам да те предупредя, че в никакъв случай не ще можеш да ни подхлъзнеш така, както стана с онези курви от Разпръскването.

Замръзналият му поглед обясни на Тараза онова, което искаше да знае. Заключенията на Сестринството, дошли по дедуктивен път и основаващи се отчасти на изчезването на иксиански конферентен кораб, се оказаха точни! Без да сваля усмивката от лицето си, тя подхвана нишката на предположението така, сякаш беше категорично проверен факт:

— Мисля, че на курвите може и да им стане приятно, като разберат, че между тях има лицетанцьори.

Уаф осезаемо се сви в себе си. Ах, проклети вещици! Разбрали са! Вече знаят, въпреки всичко! Съветниците му ненапразно изказаха категорични съмнения за необходимостта от срещата им. По-чувствителното малцинство направо се възпротиви. Защото бяха убедени, че вещиците са сатанински изчадия… А репресивните им мерки!

Време е да започна с Гамму — помисли Тараза. — И да не му позволявам да се окопити.

— Дори когато успеете да прилъжете някоя от нас — каза тя, — както стана с Шуонгю на Гамму, не стигате до нищо значимо!

Този път Уаф пламна:

— Шуонгю си помисли, че може да ни наеме като банда убийци!… Потърсихме начин да ѝ дадем заслужен урок!

Аха, честолюбието му се обади. Става интересно. Последиците от морално естество, произтичащи от наранената гордост, следва да бъдат използвани.

— В действителност никога не сте прониквали в редовете ни — рече Тараза.

— А вие не сте успели да прилъжете нито един тлейлаксианец! — с подобаващо удовлетворение съумя да контрира Уаф. Трябваше му време, за да обмисли нещата! Да ги планира!

— Може би искате да узнаете цената на нашето мълчание? — подсказа му тя и, приемайки вкаменения му поглед за съгласие, добави: — При всички случаи ще трябва да споделите с нас онова, което научихте за курвите, пръкнали се от Разпръскването и самонарекли се почитаеми мами.

Тръпки побиха Уаф. Много неща бяха намерили потвърждение чрез убийството на онези ужасни жени. Каква сложна и умело хвърлена мрежа се оказаха сексуалните им похвати. Само най-силна психика беше в състояние да устои на предизвиквания от тях екстаз. Огромна бе силата на това оръжие! Но трябваше ли да го споделят с вещиците?

— Всичко научено — настоятелно повтори Тараза.

— Защо ги наричаш курви? — жалостиво попита Уаф.

— Опитват се да ни подражават, но всъщност се продават, домогвайки се до силата и властта, като превръщат в пародия всичко, което ние представляваме. Пфу, почитаеми мами!

— Но по брой ви превишават поне десет хиляди към едно! Сами се убедихте.

— Дори една-единствена от нас може да се справи с всичките!

Тлейлаксианецът замълча, загледан в нея. Дали не се изхвърляше? Никой не можеше да е сигурен, когато нещата опрат до бене-гесеритските вещици. Бива ги. Наистина умееха. Тъмната страна на магичния свят бе тяхно достояние. Не веднъж и дваж бяха отнемали от силата на шериата. Дали следовниците на истинската вяра не бяха подложени на поредното изпитание по волята на Бога?

Тараза остави мълчанието да продължи да създава напрежение. Долавяше почти осезаемо смута, обхванаха Уаф. Той внезапно ѝ напомни за подготвителната конференция на Сестринството преди днешната среща. Белонда бе задала въпрос с привидна простота:

„Какво в действителност знаем за тлейлаксианците?“

Тараза бе усетила приливната вълна на отговора, надигнала се в съзнанието на всички, седнали в конферентната зала на Дома на Ордена: Със сигурност можем да знаем само това, което те искат да стигне до нас.

Нито един от психоаналитиците ѝ не можеше да избегне подозрението, че тлейлаксианците умишлено създават лъжлива представа за себе си. Тяхната интелигентност бе съизмерима с факта, че единствени владееха тайната на аксолотловите резервоари. Дали бе въпрос на щастлива случайност, както предполагаха някои? Тогава защо никой не съумя да повтори вече толкоз хилядолетия достижението им?

Голѝ̀_те._

Самите тлейлаксианци не бяха ли овладели безсмъртието, служейки си с гола̀-процеса? В действията на Уаф тя съзираше показателни загатвания в този смисъл. Нищо определено все още не можеше да се каже, но подозренията оставаха…

По време на заседанията в Дома на Ордена многократните акцентирания на Белонда към изказаните от нея съмнения удряха в една и съща точка:

— Всичко… Казвам ви, всичко! Събраното в нашите архиви до последната буква става само за фураж за свинохлите.

Алюзията ѝ предизвика неприятна тръпка у някои от поотпусналите се свети майки около масата.

Свинохлите!

Бавно пълзящите създания — кръстоска между гигантските охлюви и свине — осигуряваха месо за широко разпространените диетични ястия във вселената им, но в безобидните твари Сестринството сякаш бе събрало всичките си противни мисли за тлейлаксианците. Свинохлите бяха едно от перата в най-ранните бартерни сделки на Бене Тлейлакс — продукт, отгледан в техните резервоари и оформил вида си по законите на същата спираловидна ядка, от която тръгваше всяка живинка. Бене Тлейлакс направи възможното ореолът на гадостта да свети ярко около тварите, чиито множество усти дъвчеха непрекъснато какъвто боклук им попадне, превръщайки го почти веднага в отходни продукти, дето не само ухаеха на кочина, но бяха мазни и лигави.

„Най-вкусното и благоуханно месо откъм нашата страна на небосвода“ — цитира Белонда рекламно послание на ПОСИТ.

— А идва от боклука и мръсотията — бе добавила Тараза.

От нещо противно.

Ето какво мислеше сега старшата света майка, загледана втренчено в Уаф. Каква ли причина би могла да накара хората нарочно да създават отблъскваща представа за себе си? Избликът на неговата гордост никак не се покриваше с подобен лицемерен образ.

Уаф тихо се окашля в шепа. Почувства леко притискане на местата, където в ръкавите му лежаха скрити двата мощни стреломета. Групата на малцинството от съветниците му бе препоръчала: „Както стана и с почитаемите мами, победител от двубоя с Бене Гесерит ще бъде оня, който събере най-секретната информация за другата страна. Смъртта на опонента гарантира успеха.“ „Мога да я убия, а после?“

Три пълноправни свети майки чакаха отвън до вратата-люк. Без съмнение Тараза се беше погрижила за сигнал след отварянето ѝ. Ако той не бъдеше подаден, неминуемо щеше да последва насилие. И в най-смелите си мечтания не виждаше как новите му лицетанцьори ще се справят с бене-гесеритките. Вещиците несъмнено бяха в пълна бойна готовност, разпознали естеството на Уафовите пазачи.

— Ще внимаваме, споделяйки отговорността — каза тлейлаксианецът.

Признанието, подразбиращо се от думите му, го обвързваше и му тежеше, но той добре бе осъзнал, че няма друга алтернатива. Може би хвалбата на Тараза за сродни заложби и умения бе неточна с прекомерността си, ала в нея имаше голяма доза истина. Във всеки случай не хранеше никакви илюзии какво ще последва, ако почитаемите мами научат истината за случилото се с техните пратенички. Липсата на не-кораба все още можеше и да не бъде записана на сметката на тлейлаксианците. Кораби бяха изчезвали и друг път. Но със сигурност щяха да направят всичко възможно, за да ликвидират толкова нагъл противник. Дори само за назидание. Поне така смятаха тлейлаксианците, върнали се от Разпръскването. След като бе видял същинските почитаеми мами, Уаф вярваше на предупрежденията им.

— Вторият въпрос, подготвен от мен за срещата — рече Тараза, — засяга нашия гола̀.

Майсторът на майсторите се завъртя неспокойно в стола-люлка, но демонстрира нещо като усмивка, състояща се от почти равни части дружелюбно отношение и внимателно претеглени леки гримаси, разчетени да покажат намаляване на напрежението. Бе усвоявал настоящия ход с помощта на ментат-пауинда и се надяваше (дори се помоли) да е избрал подходящия учител.

Тараза видя преструвката и я изтълкува веднага: пореден знак за слабост. Всичко в Уаф я отблъскваше — ситните оченца, кръглото личице с чип нос и прекалено острите зъби.

— Избивахте нашите голѝ, за да държите в ръцете си развитието на проект, в който участието ви се свежда само до осигуряването на един-единствен елемент — обвини го директно старшата света майка.

Той неуспешно се опита да изтрие от лицето си всякаква реакция, но погледът му неволно се стрелна вляво и вдясно. Възможно ли беше нещо да остане скрито от гадните вещици! Немалкото подозрения за наличието на изменник в тлейлаксианския елит, работещ в услуга на Бене Гесерит, не биваше да остават извън вниманието му. Можеха ли да узнаят по друг начин?

— Старша света майко — започна с треперещ глас, — уверявам те, че гола̀та…

— Не ме уверявай! Ние сами се уверяваме — с тъга на лицето изрече Тараза, като завъртя бавно глава в знак на отрицание. — Освен това си мислите, че не знаем за увредените стоки, които ни продавате.

Този път Уаф се отзова прекалено бързо:

— Той отговаря на всички изисквания, посочени в договора ни!

Светата майка отново поклати глава. Мъничето, зовящо се Майстор на майсторите, нямаше и представа за онова, което непрекъснато разкриваше с поведението си.

— Заложихте собствена схема в психиката му — хладно рече тя. — Уважаеми Уаф, предупреждавам те, че ако внесените от вас изменения възпрепятстват проекта ни, ще ви ударим по-болезнено, отколкото мислите, че е възможно.

Тлейлаксианецът потърка с ръка лицето си, усетил потта по челото. Тараза също я виждаше, разбира се. Гадни вещици! И все пак не знаят всичко. Завърналите се от Разпръскването и почитаемите мами. за които тя не спираше да злослови, бяха осигурили оръжие с мощен сексуален заряд, което няма да намери място на масата на преговорите, независимо от дадените тук обещания!

Смълчаната за миг света майка бе осмислила реакциите на Уаф и реши да атакува смело с лъжа:

— Когато пленихме вашия иксиански конферентен кораб, новите ви лицетанцьори не умряха достатъчно бързо. Понаучихме някои неща.

Уаф се присви дълбоко в стола си.

Право в десетката! — помисли тя.

Човечето, седящо насреща ѝ, бе стъписано. Мигновено извадено от равновесие, все още не успяваше да се окопити. Дръзката лъжа разкри твърде много, потвърждавайки едно от най-екстравагантните предположения, до което достигнаха нейните съветници. Сега вече то не изглеждаше толкова необичайно.

Тлейлаксианците правят всичко възможно, за да постигнат пълна имитация на прана-бинду — бяха подсказали те.

„Пълна ли?“

Всички Сестри в конферентната зала буквално се изумиха от предположението. Хипотезата изискваше наличието на форма на наподобяване, простираща се далече отвъд обхвата на мисловния отпечатък, за който вече знаеха.

Сестрата-съветница Хестерион от архивната служба бе дошла с грижливо подготвен списък на материали, поддържащи нейното твърдение: „Известно ни е, че постигнатото от иксианците по механичен път посредством сондиране е овладяно от тлейлаксианците чрез нервно-мускулен способ. Следващата им стъпки също е ясно очертана.“

След като прецени как Уаф реагира на наглата ѝ лъжа, Тараза продължи да го наблюдава внимателно Сега той имаше пълно основание да рискува докрай.

Изражението на лицето му бе като на сгащено отвсякъде животно. Вещиците очевидно знаеха прекомерни опасни истини! Изобщо не се усъмни в твърдението на Тараза. Длъжен съм да я убия, независимо какво ще последва за мен! Трябва да ги избием до крак. Абоминации! Да, отвратителни Изчадия! Сами са се нарекли така, а думата ги представя в истинската им светлина.

Светата майка изтълкува правилно реакцията му. — Не ви грози никаква опасност от наша страна — бързо изрече тя, — докато не станете заплаха за проектите ни. Защото религията, както и начинът ви на живот, са си изцяло ваша работа.

Уаф бе разколебан, но не толкова от думите ѝ, колкото от мисълта за силата, стояща зад тях. Докъде ли бяха стигнали разкритията им? Не, не бива тлейлаксианците да продължават с раболепното си поведение на подвластни! Още повече че отхвърлиха подобен съюз, предложен им от почитаемите мами. А бяха така близо до установяването на надмощие след всички изминали хилядолетия! Смущение и страх го изпълваха до краен предел. Все пак групата на малцинството от съветниците му бе се оказала права: „Единението между нашите народи е невъзможно. Всяко съгласие със силите на пауинда е връзка, основаваща се на злото.“

Сетивата на Тараза доловиха потенциална опасност за насилие от негова страна. Дали не бе го притиснала прекалено? Почувства в себе си готовност да прекрати настъпателните действия. Внезапно трепване на ръцете му обаче я хвърли в тревога. Оръжия в ръкавите! Тлейлаксианските резерви и възможности не бяха за подценяване. „Копойчетата“ ѝ не бяха открили нищо.

— Знаем за оръжията, които носиш — изрече тя следващата си дръзка лъжа, появила се някак от само себе си, — Ако сега направиш същата грешка, и курвите ще научат как си служиш с онези нещица.

Уаф направи три недълбоки вдишвания. Когато заговори, гласчето му трептеше от емоции:

— Няма да станем сателити на Бене Гесерит!

Тараза се отзова с равен, утешаващ глас:

— Нито с дума, нито с дело съм подсказвала подобна роля за вас.

Зачака. Все още нищо не се бе променило в изражението на лицето отсреща. Уаф продължаваше да я гледа със същия несъсредоточен поглед.

— Заплашвате ни — измънка той. — Искате от нас да споделим всичко, което…

— Да споделите! — рязко го прекъсна тя. — Недопустимо е с неравностойни партньори.

— А вие какво ще ни предложите? — попита тлейлаксианецът.

Старшата майка го сгълча с тон, подходящ за дете:

— Уаф, задай си сам въпроса защо ти, който си ръководната фигура в олигархията ви, дойде на днешната среща?

Той контрира с все още неовладян глас:

— А защо ти, старша света майко на Бене Гесерит, дойде тук?

— За да укрепим позициите си — кротко изрече Тараза.

— Но не отговаряш на въпроса ми какво предлагате в замяна. Все още се чувствате в привилегировано положение.

Тя не снемаше внимателния си поглед от него. Рядко ѝ се беше случвало да усети толкова трудно сдържан гняв в човешки глас.

— Попитай ме открито за онова, което искаш да узнаеш — каза най-сетне светата майка.

— И ти ще ни го предоставиш поради голямата си щедрост!

— Не. Ще преговарям.

— За какви преговори става дума, когато направо ми заповядваш… ЗАПОВЯДВАШ НА МЕН!

— Виж какво, сам знаеш, че пристигна с твърдото намерение да унищожиш всичко, за което се бяхме договорили. Нито веднъж не направи дори опит да започнеш истински преговори! Чисто и просто си заел стола срещу човек, реално търсещ постигане на съгласие, но единственото, което искаш, е…

— Да се спазарим, а? — прекъсна я Уаф, чиято памет светкавично го върна към спомена за гнева на почитаемата мама, разбуден от същата дума.

— Да — рече Тараза. — Да стигнем до съгласие.

Нещо като усмивка размърда ъгълчетата на устните му, преди да попита:

— Мислиш ли, че имам право да се пазаря с теб?

— Внимавай, Уаф — каза тя, — и то много. Разполагаш с всички права на върховната власт. Концентрирани са във възможността за пълното премахване на даден противник. Не те заплаших с нищо, докато ти вече го стори. — Тараза погледна пак към ръкавите му.

Тлейлаксианецът въздъхна. Недоумяваше какво да направи в затрудненото положение, в което се бе озовал. Тя беше пауинда! Как би могъл човек да се пазари с пауинда?

— Стигнахме до проблем, който не може да намери разрешение с рационални средства — рече светата майка.

Уаф отново се опита да скрие изненадата си и отново не успя. И почитаемата мама бе казала същото! Нещо го преряза отвътре при мисълта за едно напълно вероятно значение на думите ѝ. Възможна ли бе обща кауза на Бене Гесерит и почитаемите мами? Язвителното отношение на Тараза говореше за съвсем друго, но можеше ли да се вярва на вещиците за каквото и да е?

Той още веднъж се замисли дали би се осмелил да пожертва себе си, като премахне старшата майка. Какво би постигнал? И други от хората им несъмнено притежаваха нейните познания. Единствено сигурното в този случай бе ускоряването на катастрофата. Вътрешни противоречия между вещиците очевидно имаше, но можеха и те да бъдат поредната им хитрост.

— Искаш да ти предложим нещо в замяна? — прекъсна мислите му Тараза. — Ами ако сме готови да ви предоставим някои от първокласните ни линии на онаследени черти?

Уаф по никакъв начин не съумя да скрие разбудения си интерес, видимо противоречащ на отговора му:

— Защо да ги търсим при вас? Имаме си нашите резервоари, така че можем да взимаме генетични образци почти отвсякъде.

— Образци на какво? — попита тя.

Тлейлаксианецът въздъхна. Никой не би могъл да избяга от режещата проницателност на Бене Гесерит. Приличаше на удар с бръснач. Предположи, че без да иска е разкрил неща, дали ѝ възможност да доведе разговора до подхванатата от нея тема. Лошото бе вече станало. Тя съвсем правилно бе стигнала до заключението (или пък съгледвачите ѝ се бяха погрижили!), че безразборният запас от човешки гени не представлява почти никакъв интерес за тлейлаксианците, чиито познания за живота бяха систематизирани до най-фини нюанси. Но никой не би си позволил лукса да подценява било Бене Гесерит, било достиженията на програмите им за планиран разплод. Самият Бог знаеше, че те бяха създали Муад’диб и Проповедника!

— А не бихте ли поискали нещо друго в замяна? — попита той.

— Най-сетне пазарлък! — възкликна Тараза. — Разбира се, и двамата знаем, че предлагаме майки за разплод от потомството на Атреидите.

И си помисли: Ще има да чакаш! Те ще изглеждат досущ като тях, но няма да бъдат истински Атреидес!

Уаф почувства как пулсът му се ускорява. Беше ли възможно? Имаше ли тя дори бегла представа какво могат да научат тлейлаксианците от работата си с подобен генетичен материал?

— Ще искаме възможност за подбор от първото потомство — добави Тараза.

— В никакъв случай!

— Ами от поредното през едно?

— Може би.

— Как да те разбирам? — тя се наведе напред, доловила от напрегнатото му състояние, че е попаднала на вярна следа.

— Какво точно ще поискате в добавка?

— Нашите разплодни майки да имат свободен достъп до генетичните ви лаборатории.

— Да не си мръднала? — раздразнено завъртя глава Уаф. Нима можеше да се надява, че тлейлаксианците ще разсекретят току-така най-доброто си оръжие?

— Тогава ще се задоволим и с функциониращ аксолотлов резервоар.

Този път той не каза нищо, само я погледна втренчено. Тараза сви рамене.

— Бях длъжна да опитам.

— Предполагам, че е така.

Тя се облегна и направи бърза равносметка на постигнатото. Интересна бе реакцията на Уаф при нейното опипване по въпроса за Зенсуни: „Проблем, който не може да бъде разрешен по рационален път.“ Думите ѝ не бяха му оказали особено въздействие. Въпросителните искрици в очите му обаче говореха, че темата му е близка. Бог да пази всинца ни! Възможно ли е той да се окаже потаен следовник на Зенсуни!

Въпросът изискваше допълнително внимание независимо от съпътстващите го опасности. Одрейди трябваше да разполага на Ракис с всички възможни преимущества.

— Струва ми се, постигнахме възможното засега — рече Тараза. — Има време да довършим спазаряването. Единствен с безграничната си милост, Бог ни е сподобил с безкрайни светове, където всичко е възможно.

Уаф плесна с ръце, без да се замисли.

— Дарът на изненадите е възможно най-голямото благо — каза той.

Не само на Зенсуни — помисли Тараза, — но и на суфитите7 — Явно трябваше да преосмисли представите си за тлейлаксианците. — Отдавна ли тези идеи са близо до сърцата им!

— Времето не отчита само себе си — отново опипа почвата тя. — Достатъчно е да се погледне постоянната смяна на всичко, което се намира в кръгово движение.

— Слънцата са в кръговрат — каза Уаф. — Същото важи и за всяка вселена. — Затаи дъх в очакване на отговора ѝ.

— А кръговете са ограждащи линии — потърси Тараза в своите Други Памети точния за случая отговор. — Всяко нещо, което затваря и огражда, следва да се отвори към безкрая.

Уаф вдигна ръце, за да ѝ покаже дланите си, после ги отпусна в скута. Раменете му сякаш клюмнаха.

— Защо не го каза в началото? — запита той.

Трябва много да внимавам — предупреди себе си Тараза. Промяната в думите и поведението на тлейлаксианеца изискваше грижливо премисляне.

— Случилото се помежду ни не разкрива нищо повече от факта, че сега говорим по-открито — каза тя. — Но всичко се свежда само до размяна на думи.

Уаф съсредоточи вниманието си върху лицето ѝ, опитвайки се да намери зад бене-гесеритската маска потвърждение на съдържащото се в думите и маниера ѝ. Отново си напомни, че тя е пауинда. На една пауинда никога не бива да се има доверие… Но ако споделя Великата Вяра…

— Нима Бог не изпрати своя Проповедник на Ракис, за да ни подложи на изпитание и да ни поучи? — попита той.

Тараза се вглъби в Другите си Памети: Проповедник на Ракис? Муад’диб? Не… Никак не съвпадаше както с вярванията на суфитите, така и на Зенсуни.

Тиранът! — присви уста в жестока гримаса.

— Когато нещо не може да се овладее, трябва да се приеме — каза тя.

— А то неминуемо е Божие дело — отвърна Уаф.

Достатъчно бе чула и видяла. Неслучайно Мисионария Протектива отдавна я тъпчеше с познания за всяка известна религия. Другите Памети ги допълваха и обогатяваха. Сега чувстваше в себе си единствено нуждата да напусне стаята невредима. На всяка цена трябваше да подаде сигнал за тревога на Одрейди!

— Мога ли да предложа нещо? — попита тя.

Уаф потвърди с вежливо кимване.

— Възможно е помежду ни да съществува по-значима връзка, отколкото двамата си представяме. Ето защо ти предлагам гостоприемството на кийпа ни на Ракис и помощта на тамошния ни командващ.

— От Атреидите ли е?

— Не — излъга Тараза. — Разбира се, потребностите ви ще бъдат в центъра на вниманието на кадрите ни, които контролират процеса на целенасоченото размножаване.

— Аз пък ще трябва да подготвя нещата, искани от вас като насрещно плащане. — Защо се налага да финализираме сделката именно на Ракис?

— Не е ли най-подходящото място? Кой би си позволил неискреност в дома на Проповедника?

Уаф се облегна назад с отпуснати в скута ръце. Очевидно Тараза добре знаеше точните отговори. Никога не бе очаквал да стигне до подобна истина.

Светата майка стана.

— Всеки от нас се вслушва сам в казаното от Бога — рече тя.

И заедно в кехла — помисли той.

Погледна нагоре към нея, припомняйки си, че тя въпреки всичко е пауинда. На такива не бива да се вярва. Внимание! Жената пред него е и бене-гесеритска вещица. А за тях се знае, че създават религии, преследвайки собствените си цели. Пауинда!

Тараза отиде до вратата-люк, отвори я и даде сигнал на охраната. После отново се обърна към Уаф, останал на стола.

Не успя да се добере до същинските ни проекти. Трябва да подготвим много внимателно онези, които ще изпратим при него. Никога не бива да се усъмни, че е част от заложената стръв.

Тлейлаксианецът спокойно пресрещна погледа и с елфоподобното си личице.

„Колко е невъзмутим — помисли Тараза. — Но не може да не падне в капана! Един съюз между Сестринството и тлейлаксианците предлага нови и привлекателни перспективи. Само че условията ще определяме ние!“

— До срещата ни на Ракис — сбогува се тя.