Еретиците на Дюна

Присъстващите бяха много напрегнати: Тараза (скрила под дрехата си секретна поща, тя разчиташе на извънредните предпазни мерки, взети предварително от нея), Одрейди (бдителна, защото бе сигурна, че ще се стигне до насилие), Шийена (запозната в подробности с възможното развитие на събитията тук и пазена от три свети майки от Службата за безопасност и охрана, които стояха около нея като жив щит), Уаф (обезпокоен, че здравият му разум може да бъде повлиян от някоя загадъчна измама от страна на Бене Гесерит), фалшивият Туек (показващ с цялото си поведение, че гневът му е готов да избухне всеки миг) и деветима негови ракиански съветници (до един стремящи се към надмощие — за себе си или за своето семейство). Групата беше допълнена и с пет помощници-пазачи, специално отгледани и подготвени от Сестринството за физическа разправа, които стояха близо до Тараза. Уаф се движеше със същия брой нови лицетанцьори.

Събраха се в надстройката върху плоския покрив на музея в Дар-ес-Балат. Залата с продълговата форма и стена от пластична материя бе обърната на запад към покривна градина, окичена цялата с дантела от зеленина. Интериорът включваше меки дивани и изкусно изработени вещи за показ от не-стаята на Тирана.

Одрейди се бе противопоставяла на присъствието на Шийена. но Тараза остана непреклонна. Въздействието на момичето върху Уаф и някои от жреците трябваше да осигури съкрушително преимущество за Бене Гесерит. По протежение на дългата стена с прозорците бяха монтирани долбанни отражатели, задържащи неприятния блясък на полягащото на запад слънце. Одрейди си каза, че залата не случайно гледа на запад. От прозорците се разкриваше панорама към земята на вечерния здрач — мястото за отдих на Шай-хулуд. Сякаш погледът се насочваше към миналото, към смъртта…

Тя загледа с възхищение долбанните отражатели пред себе си. Представляваха черни плочици с широчина десет молекули, въртящи се в прозрачна течна среда. Със зададения им автоматичен режим те пропускаха предварително определено количество светлина, без да намаляват видимостта. Художниците, а и търговците на антики ги предпочитаха пред поляризационните системи, тъй като през тях преминаваше целият цветен спектър. Монтирането им говореше за специалното предназначение на залата — витрина за най-ценното от съкровището на Бога-Император. Да, имаше и рокля, носена от избраната за него невеста.

Жреците-съветници спореха разпалено в единия край на залата, без да обръщат внимание на фалшивия Туек. Тараза бе застанала близо до тях и ги слушаше. Изражението ѝ говореше, че ги смята за глупаци в натруфени одежди.

Уаф и свитата му от лицетанцьори се намираха близо до широката входна врата. Тлейлаксианецът последователно насочваше вниманието си към Шийена, Одрейди и Тараза; спорещите жреци почти не го интересуваха. Всяко движение на Уаф издаваше несигурността му. Дали Бене Гесерит щеше наистина да го подкрепи? Ще успеят ли заедно да се справят с ракианската опозиция?

Шийена се приближи със защитния си ескорт до Одрейди. Светата майка видя очертанията на твърдите мускули на момичето; то бе започнало леко да се закръгля, докато мускулната му маса постепенно придобиваше предписаните от Бене Гесерит форми. Скулите вече не изпъкваха толкова рязко под мургавата кожа, кафявите очи бяха по-ясни; ала в тъмната му коса все още се виждаха червеникавите, сякаш опърлени от слънцето кичури. Вниманието към спорещите жреци показваше, че Шийена не е пропуснала да направи връзка с казаното ѝ по време на предварителния инструктаж.

— Наистина ли ще се сбият? — прошепна тя.

— Продължавай да ги слушаш — отвърна Одрейди.

— Как ще постъпи старшата майка?

— Наблюдавай я внимателно.

И двете насочиха погледите си към Тараза, заобиколена от групата на мускулестите послушници. Сега видът ѝ говореше, че се забавлява, продължавайки да следи жреците.

Групата от Ракис бе започнала спора си още в градината на покрива. Когато сенките се удължиха, пренесоха го в залата. Сега дишаха ядно и от време на време мърмореха, след което изведнъж извисяваха гласове. Не виждаха ли как ги наблюдава имитаторът Туек?

Одрейди отново погледна към хоризонта отвъд градината на покрива; в пустинята не се долавяше никакъв признак на живот. От Дар-ес-Балат във всички посоки се простираха само голи пясъци. Родените и отрасти тук хора имаха различно мнение за живота от жреците-съветници. Тези места сякаш не принадлежаха на Ракис с поясите си от зеленина и окъпаните от вода оазиси, изобилстващи в областите, отдалечени от екватора, и прилични на украсени с цветя пътепоказатели за безкрайните пътища в пустинята. От Дар-ес-Балат започваше нейното царство — гигантски пояс, опасал цялата планета.

— Наслушах се на глупостите ви! — избухна мнимият Туек.

Той дръпна грубо встрани един от съветниците и застана посред спорещата група.

— Всички ли сте мръднали? — додаде ядно.

Един от жреците (ей Богу, старият Албертус!) погледна през стаята към тлейлаксианеца и извика:

— Господин Уаф! Ще бъдете ли така любезен да озаптите лицетанцьора си?

Споменатият се поколеба за миг, но все пак се отправи към спорещите, следван отблизо от свитата си.

Мнимият Туек рязко се обърна и посочи с пръст към него:

— Ти! Остани на мястото си! Няма да позволя намеса на тлейлаксианци. Заговорът ви е напълно ясен.

Одрейди внимателно следеше изражението на Майстора след изреченото от имитатора Туек. Ама че изненада! Изглежда никога не бе чувал подобно обръщение към себе си от страна на някоя от собствените си креатури. Какъв шок! Конвулсии изкривиха чертите на лицето му. От неговата уста се разнесе бръмчене, подобно на раздразнени насекоми с честа промяна на тоналността, което очевидно бе някакъв език. Лицетанцьорите от свитата му замръзнаха, но мнимият Туек просто му обърна гръб, за да продължи разговора със съветниците си.

Звуците на Уаф спряха. О, ужас! Лицетанцьор отказва да му се подчини! Той рязко пое към жреците. Неистинският Туек усети движението и отново насочи към него ръката си с треперещ показалец, преди да извика:

— Казах ти да не се бъркаш! Можеш и да ме очистиш, но няма да ти позволя да ме товариш с тлейлакската си мръсотия!

Думите му явно удариха в целта, Уаф спря. Бе схванал реалното състояние на нещата. Погледна внезапно към Тараза и видя, че затрудненото му положение я забавлява. Е, поне се появи нова жертва на гнева му,

— Знаела си!

— Подозирах го!

— Ти… Вие…

— Не ние, а вие сте се престарали при изработката му. Сами сте си виновни.

Жреците изобщо не проумяваха смисъла на разменените между тях реплики. Те се разкрещяха на мнимия Туек, нареждайки му да млъкне и да се махне, като го нарекоха „проклет лицетанцьор“.

Одрейди подложи на внимателна оценка обекта на атаката им. Колко дълбок бе отпечатъкът върху него? Наистина ли бе успял да си повярва, че е Туек?

Внезапно успокоен, имитаторът изпъна достолепно рамене и с презрителен поглед се обърна към обвинителите си:

— Всички ме познавате. Знаете колко години съм служил на Раздвоения Бог, Който е Единоначален. Сега ще отида при Него, ако е включено в затворническия ви план, но не забравяйте: Той знае какво таите в душите си!

Жреците до един обърнаха погледи към Уаф. Никой от тях не бе видял подмяната на Върховния жрец с лицетанцьор. Липсваше тяло. Доказателствените средства бяха само човешки гласове, казващи неща, дето спокойно можеха да бъдат и лъжи. Неколцина със закъснение погледнаха и към Одрейди. Гласът ѝ бе сред малкото, които въздействаха убедително. Уаф също гледаше към нея.

Тя се засмя и се обърна към тлейлаксианския Майстор:

— Засега приемаме като съответстващ на целите ни факта, че Върховното жречество няма да премине в други ръце.

Дребното човече веднага схвана предоставеното му предимство. Забит бе клин между жреците и Бене Гесерит. Изчезваше една от най-опасните предпоставки за оказване на влияние от страна на Сестринството върху неговия свят.

— Благоприятен е и за моите цели — каза той.

След като жреците отново извисиха гневно гласове, Тараза побърза да се намеси:

— Кой от вас ще посмее да наруши съгласието, което постигнахме?

Туек изтласка встрани двама от съветниците си и прекоси стаята с бърза крачка, отправяйки се към старшата света майка. Спря само на стъпка от нея:

— Каква е пък този път играта?

— Имаш подкрепата ни срещу ония, които искат да те сменят — отвърна Тараза. — Бене Тлейлакс ни поддържа. Ето как показваме, че и ние участваме при определянето на Върховния жрец.

Няколко гласове се обадиха високо и заедно:

— Той лицетанцьор ли е или не?

Тараза погледна добронамерено към мъжа, застанал пред нея и попита:

— Лицетанцьор ли си?

— Не, разбира се!

Премести поглед към Одрейди, която рече:

— Струва ми се, че е станала грешка.

Сетне Даруи на свой ред намери с поглед Албертус в групата на жреците и го загледа право в очите.

— Шийена — каза тя, — как трябва да постъпи сега Църквата на Раздвоения Бог?

Момичето се отдели от кръга на пазителите си и отговори с цялата важност и високомерие, които ѝ бяха внушили при предварителния инструктаж:

— Ще продължат да служат на Бога!

— Темата на настоящата среща изглежда е изчерпана — рече Тараза. — Върховни жрецо Туек, ако имаш нужда от защита, отвън те очаква отделение от нашата гвардия. На твое разпореждане са.

Всички видяха неговото съгласие и разбиране. Бе се превърнал в креатура на Бене Гесерит забравил лице-танцьорските си корени.

Когато жреците и Туек излязоха, Уаф се обърна с една-единствена дума към Тараза, изговаряйки я на ислямиатски:

— Обясни!

Старшата света майка се отдалечи от охраната, стараейки се да изглежда уязвима. Ходът беше пресметнат и дори го бяха разисквали пред Шийена. Отговори на същия език:

— Преставаме да притискаме Бене Тлейлакс.

Замълча, за да може той да претегли думите ѝ.

Припомни си, че тлейлаксианците сами се наричат с име, което може да бъде преведено като „неназовими“. Същият етикет често бе ползван и за техните богове.

Този бог очевидно не бе стигнал в представите си до онова, което може да се случи на имитаторите, създадени от него, когато попаднат в обкръжение на иксианци и Говорещи с риби. Нови сътресения очакваха Уаф. Нищо чудно, че сега изглеждаше доста смутен.

Пред него сякаш се издигаше купчина от въпроси, останали без отговор. Докладите от Гамму не го задоволяваха. Бе се включил в опасна двойна игра. И Сестринството ли участваше в нея? Изгубените някога тлейлаксианци нямаше как да бъдат оставени встрани, без да се стигне до удар от страна на почитаемите мами. Тараза лично го бе предупредила. А старият башар на Гамму продължаваше ли да бъде сила, заслужаваща внимание?

Повтори на глас въпроса си.

Тараза го контрира със свой:

— Какво променихте в нашия гола̀? Какво се надявахте да постигнете?

Беше сигурна, че знае отговора, но преструвката ѝ се струваше необходима.

„Смъртта на Бене Гесерит!“ — поиска да каже Уаф.

Но Сестринството беше прекалено опасно, а стойността на живота му не подлежеше на изчисление. Той се нацупи и млъкна; мрачният взор, отправен към светите майки придаваше почти детинско изражение на личицето му на елф.

Капризно дете — помисли Тараза.

И веднага не пропусна да си припомни, че е опасно да го подценява. Счупваш тлейлакското яйце само за да намериш вътре друго — ad infinitum11! Всичко се връщаше обратно към подозренията на Одрейди, че препирните в залата могат да прераснат в кърваво изстъпление. Наистина ли тлейлаксианците бяха споделили с тях наученото от курвите и от другите Изгубени? Беше ли гола̀та само евентуално оръжие на Бене Тлейлакс?

Тараза реши да го пришпори още веднъж, ползвайки подхода на „Анализ девети“ от Съвета. Продължи на ислямиат:

— Ще си лепнеш ли петното на безчестието в земята на Пророка? Не си споделил всичко с нас, както обеща.

— Казахме ти, че сексуалните…

— Не си ни казал всичко! — прекъсна го тя. — Заради гола̀та е и ние го знаем.

Следеше реакциите му. Бяха също като на заобиколено отвсякъде животно. То е най-опасно. Веднъж бе наблюдавала нечистокръвна хрътка — подивял и с подвита опашка късен родственик на някогашните домашни любимци на Дън, — оградена от сюрия млади ловджийски кучета. Отчаяно се нахвърли върху преследвачите си, пробивайки с изненадваща свирепост път към свободата. Двама от младоците сигурно щяха да куцат до края на живота си, а само едно се отърва без рана! Сега Уаф приличаше на такова животно. Видя как ръцете му трескаво си въобразяват, че държат оръжие, но представителите на Бене Тлейлакс и Бене Гесерит се бяха претърсили взаимно и с особено внимание, преди да влязат. Беше сигурна, че той няма оръжие. И все пак…

Човечето заговори с грижливо сдържано напрежение:

— Мислиш, че не си давам сметка за надеждата ви да ни управлявате по свой маниер?

— Да не забравяме за развалата, дошла с хората от Разпръскването — отвърна тя. — Гнилото отвътре.

Тактиката на Уаф се бе променила. Не си струваше да пренебрегва подразбиращото се от бене-гесеритската мисъл. Ами ако тя само имитираше несъгласие?

— Пророкът заложи действащо локаторно устройство в ума на всички човешки същества — продължи Тараза. — А самите тях ни върна с цялата им непокътната развала.

Уаф скръцна със зъби. Какво правеше тя! За миг го осени смахнатата мисъл, че Сестринството е задръстило с някаква тайна дрога разума му, може би вдишана от въздуха. Знаеха неща, които не бяха споделяни с никого! Прехвърли погледа си от Тараза към Одрейди и сетне пак го върна на първата. Разбираше, че е твърде стар след серията възсъздавания по гола̀-процеса, но не и в смисъла, влаган в понятието от Бене Гесерит. Тези хора наистина бяха стари! Рядко изглеждаха много възрастни, но в действителност бяха страхотно стари, далеч отвъд всичко, което дори той можеше да си представи! Мислите на Тараза не се различаваха особено много от неговите. Успя да зърне в очите му проблясъка на по-обхватно осъзнаване. Да, нуждата отваря нови врати пред разума. До каква ли дълбочина бяха стигнали тлейлаксианците? Колко древни изглеждаха зениците му! Имаше усещането, че каквото и да е представлявал някога мозъкът на тлейлакските Майстори, сега се е превърнал в нещо съвсем друго — например в холографен запис с отдавна и напълно заличени емоции. Самата тя изпитваше недоверие към емоциите, чието присъствие подозираше у него. Можеха ли да се обединят на такава основа?

Тропизми12 на общи мисли.

— Каза, че отслабвате натиска — почти изръмжа Уаф, — но усещам пръстите ти около гърлото си.

— Някой стиска и нашето гърло — отвърна тя. — При вас се върнаха доста от Изгубените. Докато при нас няма нито една света майка, дошла обратно от Разпръскването.

— Но ми каза, че знаете всичко от…

— Разполагаме с други средства за придобиване на знания. Какво предполагаш, че се е случило на светите майки, които пратихме с Разпръскването?

— Обичайна злополука? — той поклати глава с отрицаващ жест.

Информацията беше съвършено нова. Никой от върналите се тлейлаксианци не бе споменал и дума по въпроса. Липсата на потвърждение разпали подозрителността му. Кому да вярва?

— Бяха покварени — рече Тараза.

Одрейди, чула за първи път общото подозрение, изречено гласно от старшата света майка, почувства огромната мощ, скрита в заявеното от нея. То я уплаши. Познаваше възможностите, плановете за непредвидени обстоятелства и умението за импровизации, които една бене-гесеритка беше в състояние да използва, за да преодолее появилите се препятствия. Нима нещо отвъд тях щеше да промени нещата?

Тъй като Уаф не каза и дума, Тараза постанови:

— Идваш при нас с нечисти ръце.

— Кой се осмелява да го твърди? — попита тлейлаксианецът. — Ти, дето продължаваш да източваш ресурсите ни така, както те е научила майката на башара.

— Знаехме, че можете да си позволите загубите, след като има как да ги компенсирате от Разпръскването — отвърна Тараза.

Уаф пое въздух на пресекулки. Дори това бе известно на Бене Гесерит! Разбираше, поне отчасти, как го бяха научили. Да, налагаше се да намерят начин за възстановяване на контрола върху мнимия Туек. Ракис бе силно желана от Разпръснатите и трябваше да бъде поискана.

Тараза се приближи още до него, сама и уязвима. Шийена направи малка крачка към старшата света майка, но Одрейди я дръпна обратно.

Бе приковала вниманието си върху старшата, а не към евентуалните ѝ нападатели. Дали тлейлаксианците наистина бяха убедени, че Бене Гесерит ще се съгласи да им сътрудничи? Нямаше съмнение, че Тараза проверяваше допустимите граници. И си бе послужила с ислямиатския език. Сега обаче се намираше толкова далеч от охраната и така близо до Майстора и неговите хора. Докъде ли можеше да стигне Уаф, подтикнат от очебийните си подозрения?

Тараза потръпна.

Одрейди го забеляза. Била е неестествено слаба още като дете и никога не е добавяла и грам излишна тлъстина. Затова беше чувствителна към климатичните промени и не издържаше на студ, но сега температурата в залата едва ли се бе променила. Очевидно старшата света майка беше взела важно и опасно решение; дотолкова опасно, че реакцията на тялото ѝ я издаваше. Решение, застрашаващо не самата нея, разбира се, а целокупното Сестринство. Налице беше най-голямото според Бене Гесерит престъпление — нелоялност към собствения Орден.

— Ще ви осигурим всякакви услуги с изключение на една — рече Тараза. — Никога няма да станем вместилища за голѝ!

Уаф побледня.

— Нито една от нас било сега, било когато и да е, няма да се превърне в… — тя замълча за миг — аксолотлов резервоар.

Тлейлаксианецът залитна две крачки назад. После вдигна дясната си ръка за началото на жеста, познат на всяка света майка — сигнал за нападение от страна на присъстващите лицетанцьори.

Тараза посочи вдигнатата му ръка и рече:

— Ако довършиш движението си, тлейлаксианците ще загубят всичко. Божията пратеница — кимна през рамо към Шийена — ще ви обърне гръб, а думите на Пророка ще станат прах в устите ви.

Изречени на ислямиат, думите очевидно имаха непосилна тежест за Уаф. Той свали тънкия си крайник, но не престана да гледа заплашително към старшата майка.

— Моят посланик каза, че ще споделим с вас всичко, което знаем — продължи тя. — Ти се задължи и вие да сторите същото. Божията пратеница слуша с ушите на Пророка! Какво се стича от тлейлакския Абдъл?

Раменете на Уаф провиснаха. Вещиците познаваха най-интимните тайни на техния живот, включително секретния размножително-възпроизвеждащ процес! Бяха ли останали още някакви прегради?

Тараза се обърна с гръб към него. Ходът ѝ беше изкусно артистичен, но както тя, така и всички присъстващи свети майки разбираха, че абсолютно нищо не я заплашва. Погледна през дължината на стаята към Одрейди и си позволи да се усмихне, защото бе сигурна, че Даруи ще изтълкува правилно усмивката ѝ. Беше време за поредната порция бене-гесеритско наказание!

— Тлейлаксианците искат една Атреидес за размножаване — рече тя. — Давам ви светата майка Даруи Одрейди. Ще последват още.

Уаф взе решение.

— Може и да знаете много за почитаемите мами — каза той, — но не…

— За курвите! — Тараза рязко се извъртя към него.

— Както ви харесва. Все пак в тях има нещо, което вие не разбирате. Видно е от думите ви. В подкрепа на договореното между нас ще ви го кажа. Те умеят да засилват насладата от оргазма, предавайки я през цялото тяло на мъжа. Така го предизвикват чувствено за участие. Вълните следват една след друга и могат да бъдат продължени от… хм, от женския участник за продължителен период от време.

— Тотално участие в чувственото отдаване, така ли? — Тараза не се опита да скрие удивлението си.

Одрейди също слушаше шокирана, което се отнасяше и за всички присъстващи сестри, дори за послушниците. Само Шийена изглежда не разбираше нищо.

— Старша майко Тараза — продължи Уаф с алчна и злорада усмивка на лицето си. — обяснявам ти, че го вкопирахме в собствените си хора. Дори в мен самия! В яда си принудих лицетанцьора, който изпълняваше ролята на жена, да се саморазруши… Никой… Чуваш ли. вече никой не може да има такава власт над мен!

— Каква власт?

— Ако беше някоя от… курвите, както ти ги наричаш, щях да ѝ се подчиня безропотно — той потръпна и продължи: — Имах единствено желанието да унищожавам…

После тръсна главата си, объркан от спомена за станалото и поясни:

— Спаси ме гневът.

Тараза направи опит да преглътне, но гърлото не ѝ се подчиняваше напълно:

— Как…

— Как става ли? Е, добре! Ала предупреждавам, преди да ти кажа: ако някой от вас се опита да злоупотреби чрез тази сила с тлейлаксианец, ще последва кървава касапница! Подготвили сме всички наши хора да избият светите майки, мернали се пред очите им, при най-малкия знак, че искате да се сдобиете с въпросната мощ за наша сметка!

— Никой няма да го направи, но не заради заплахата ти. Предпазва ни познанието, че то ще доведе до собственото ни унищожение. Кървавата разправа просто се оказва ненужна.

— Тогава защо познанието не премахва тези… курвите, де?

— Прави го! Унищожава и всеки, до когото те се докоснат!

— Но не и мен!

— Бог те пази, мой Абдъл — изрече почти молитвено Тараза. — Както Той е поел защитата на всички истински вярващи.

Убеденият Уаф обходи залата с поглед и отново се обърна към старшата майка:

— Нека всички да знаят, че изпълнявам своята част от задълженията ни в земята на Пророка. Така и трябва да бъде. А сега… — той махна с ръка към двама от своите пазачи-лицетанцьори — ще ви покажем как става.

Много по-късно, когато бе останала сама в залата от надстройката на покрива, Одрейди се запита дали трябваше да позволят на Шийена да види цялото изпълнение. Защо пък не? Девойката бе вече посветена на Сестринството. Отстраняването ѝ сигурно щеше да разбуди подозренията на Уаф.

Изпълнението на лицетанцьорите очевидно разпали чувствеността на Шийена. Прокторите-възпитатели трябваше да се погрижат по-рано от обичайното и да ѝ представят своите асистенти-мъжкари. Как щеше да постъпи сега тя? Дали ще направи опит да приложи новите си познания спрямо мъжете? Трябваше да ѝ бъдат внушени предпазващи я задръжки! Задължително беше да познава опасностите, които я застрашава!

Присъстващите сестри и помощници реагираха с нужната сдържаност, но запаметявайки твърдо наученото. Подготовката на Шийена трябваше да продължи на основата на видяното от нея. Останалите знаеха как да укротят разбудените вътрешни сили от подобно естество.

Наблюдаващите лицетанцьори запазиха непроницаемо изражение, но при Уаф имаше какво да се види. Той вече бе обявил, че ще премахне двойката демонстранти, ала дали нямаше да предприеме нещо преди това? Щеше ли да се поддаде на изкушението? Какви мисли минаваха през главата му, докато гледаше как мъжкият лицетанцьор се гърчи в екстаз, лишил го напълно от разум?

В известен смисъл днешната демонстрация припомни на Одрейди за танца, който бе наблюдавала на Големия площад в Кийн. В кратък отрязък от време той умишлено оставяше впечатление за аритмичност, но постепенно в него се очертаваше фигура с голяма продължителност между слаби и силни тактове, която се повтаряше през около двеста стъпки… Танцьорите удължаваха този и без туй сложен ритъм със забележително майсторство.

Същото бяха сторили и лицетанцьорите-демонстранти.

Сайънок бе установил сексуална власт върху неизброимите милиарди от Разпръскването! ’

Тя продължи да мисли за танца с разтеглен ритъм, последван от хаотичното насилие. Възхитителната фокусираност на енергии с религиозно естество в Сайънок бе преминала в обмен от съвсем различен порядък. Досети се и за възбудата на Шийена, наблюдаваща танца на Големия площад. Одрейди си спомни, че тогава я бе попитала:

— Е, какво споделят онези долу?

— Самите танцьори, глупачко!

Отговорът ѝ бе недопустим.

— Шийена. вече те предупредих да не говориш по този начин. Искаш ли веднага да научиш какво наказание може да ти наложи една света майка?

Изречените тогава думи прелетяха като призрачно послание през ума на Одрейди, докато гледаше как мракът се скупчва извън надстройката на покрива на Дар-ес-Балат. Почувства самотата да я залива. В залата нямаше никой друг.

Остана само наказаната!

Колко ясни бяха очите на момичето в стаята над Големия площад и колко много задаваните от него въпроси:

— Защо винаги говориш за причиняване на болка и за наказания?

— Трябва да овладееш самодисциплината. Как ще заповядваш на другите, след като не можеш да контролираш себе си?

— Урокът не ми харесва.

— Така е било с всички нас. Но само преди опитът да ни покаже колко струва този урок.

Отговорът ѝ дълго време измъчва съзнанието на Шийена. Накрая момичето разказа всичко, което знаеше:

— Някои от танцьорите успяват да избягат. Други отиват право при Шейтан. Жреците казват, че заминават при Шай-хулуд.

— Какво става с онези, които оцелеят?

— Когато се съвземат, длъжни са да започнат голям танц в пустинята. Ако Шейтан пристигне, умират. Не дойде ли, дават им награда.

Сега Одрейди вникна в конструкцията на модела. Обясненията вече бяха ненужни, въпреки че девойката бе оставена да продължи разказа си. Каква горчивина имаше в гласа й!

— Дават им пари, място на чаршията или нещо подобно. Според жреците те са доказали, че са човешки същества.

— А загиналите не са ли хора?

Шийена мълча дълго, потънала в дълбок размисъл. Одрейди виждаше ясно пътя — изпитанието за хуманност на Сестринството. Нейният преход в приемливата за Бене Гесерит форма бе вече повторен от момичето. Колко леко изглеждаше преходът в сравнение с другите болки!

Тя вдигна дясната си ръка в мъждивата светлина, изпълнила надстройката на музея, погледна я и си спомни за кутията със скритите в нея мъчителни гърчове на агонията и за отровния гом джабар(#), който чакаше готов да прободе врата ѝ, ако трепне или извика.

Шийена също не извика. Очевидно бе знаела отговора на въпроса още преди допира до кутията с нетърпима болка:

— И те са човешки същества, но различни.

Одрейди заговори на висок глас в празната зала с подредените за показ експонати от съкровището в не-стаята на Тирана:

— Какво направи с нас, Лето? Само Шейтан ли си, който ни говори? Какво ни караш силом да споделим сега?

Танцът-фосил следва ли да се превърне в секс-фосил!

— С кого разговаряш, майко?

Гласът бе на Шийена, застанала в рамката на отворената врата на другия край на залата. Сивата роба на послушница изглеждаше като бледа сянка там — сянка, чиято големина нарастваше с приближаването ѝ.

— Старшата майка ме изпрати да те потърся — каза момичето и спря близо до нея.

— Говорех на себе си — отвърна Одрейди.

После погледна към необичайно спокойното лице, припомняйки си за тръпките на възбудата, когато Най-Важният Въпрос бе зададен на Шийена.

„Искаш ли да станеш света майка?“

— Защо говориш на себе си? — немалка загриженост прозвуча в гласа на девойката.

Да, прокторите-преподаватели трябва решително да се намесят, за да бъдат отстранени ненужните емоции!

— Спомних си случая, когато те попитах дали искаш да станеш света майка — каза Одрейди. — После ме споходиха и други мисли.

— Ти настоя да следвам заръките ти във всичко, да не крия каквото и да е и в никакъв случай да не ти възразявам.

— А ти попита: „Това ли е всичко?“

— Тогава не знаех много неща, нали? И все още не знам достатъчно.

— Същото важи за всяка от нас, дете. Но добре разбираме, че до една сме в танца. И Шейтан непременно ще дойде, ако някоя — дори най-посредствената — сбърка.