Еретиците на Дюна

Одрейди следеше само с част от съзнанието си разговора между Тег и Тараза. Помощният лихтер бе малък, а помещенията за пътници — тесни. Щяха да използват промени на вътрешното налягане, за да се омекоти спускането; тя го знаеше и се беше подготвила за сътресенията. Пилотът щеше да щади суспенсорните устройства на летателен апарат от такава класа, пестейки енергия.

Оползотвори оставащите минути така, както винаги го бе правила във всички подобни случаи напоследък — подготвяйки се за неизбежното. Времето бързаше; тя се ръководеше по специален календар. Бе разглеждала един такъв преди да тръгне от Дома на Ордена, привлечена за пореден път от упоритото постоянство на времето и неговия език — секунди, минути, часове, дни, седмици, месеци, години… Стандартни години, казано по-точно. Впрочем „упорито постоянство“ беше неподходящ израз за явлението. Може би ненарушимост бе по-добре. Традиция. Никога не нарушавай традицията! Съпоставките бяха намерили сигурно място в паметта й; времевият поток се оказа наложен и върху планети, които се движеха с ритъм, различаващ се от тиктакането на примитивния човешки часовник. Седмицата има седем дни. Седем! Колко много сила бе останала в това число. Тайнствена сила. Всичко е съхранено в Оранжевата Католическа библия. Бог създал света за шест дни, „а на седмия Той си починал.“

Браво на Него! — помисли Одрейди. — След тежка работа всички трябва да почиваме.

Леко завъртя глава и погледна през пътеката към Тег.

Башарът нямаше никаква представа с колко много негови спомени разполага тя. Сега виждаше белезите, оставени от годините върху властното и изразително лице. Долавяше как обучението на гола̀та бе черпило от енергията му. Сигурно детето в кийпа на Гамму представлява нещо като гъба, попиваща всичко и навсякъде около себе си…

Майлс Тег, знаеш ли как те използваме? — запита се старшата света майка.

Мисълта я размекна, но Одрейди я остави будна в съзнанието си с усещане за предизвикателство. Колко естествено би било да се обича възрастният мъж! Не като любовник, разбира се, ала все пак с любов… Или с обич. въпреки всичко. Тя чувстваше как отвътре нещо я притегля и разпозна финото острие на бене-гесеритските си умения. Обич, проклета обич, размекваща обич.

Бе доловила същото вътрешно притегляне към първия мъж, когото бе изпратена да съблазни. Смахнато усещане. Годините на подготовка в Бене Гесерит я бяха научили да внимава с него. Никой от проктор-инспекторите не ѝ бе позволил разкоша да познае топлината без въпроси и самоанализи, а тя своевременно осъзна причините, налагащи строга изолация. Но тогава бе избрана от експерт-специалистките, насочващи хода на програмата за целенасочено размножаване, които ѝ наредиха да се доближи толкова плътно до посочения индивид, че да не му остане нищо друго, освен да проникне в нея. Данните от пълната документация на клиничните изследвания стояха събрани в паметта ѝ и тя с лекота долови сексуалната възбуда в очите на своя партньор — нещо, което бе позволила и на себе си. Все пак беше надлежно подготвена за ролята си от мъже, които експерт-специалистките по Размножаването внимателно бяха подбрали и изпитали с необходимата за целта изискана педантичност, отговаряща на спецификата на подготовката.

Одрейди въздъхна и отклони погледа си от Тег, а после затвори очи в забрава. Мъжкарите-треньори никога не позволяваха на чувствата си да изразят импулсивно и обвързващо увлечение към някоя от своите ученички. Това беше необходимата пукнатина в сексуалното им възпитание.

Ето го първото съблазняване и прелъстяване, на което бе изпратена; в крайна сметка тя се оказа доста неподготвена за томителния унес на едновременния оргазъм и за взаимния захлас от съпреживяното, старо като човешкия род, че и повече! И преливащо от сили, способни да преодолеят здравия разум. Изражението на мъжа, сладостта на целувката, неговият пълен отказ от всякакви самозащитни резерви — лишил се от закрила и напълно уязвим. Нито един от мъжкарите-треньори не бе постъпвал по този начин! Обзета от отчаяние, потърси опората на бене-гесеритските уроци. С тяхна помощ видя истинската същност на мъжа до себе си, изписана на лицето му, и долови с най-нежните си фибри своята необходимост. Само за миг си позволи да откликне равнозначно и по същия начин, преживявайки нов връх на възторга, непосочен като достижим от нито един от нейните учители. В този момент разбра какво се беше случило с лейди Джесика и с другите бене-гесеритски издънки. Това чувство бе любов!

Нейната сила я изплаши (както експерт-специалистките по Размножаването знаеха, че ще стане) и Одрейди се върна обратно при зорко бдящото бене-гесеритско обучение, като позволи на маската на удоволствието да скрие краткотрайното, но най-естествено изражение на нейното лице, прибягвайки до пресметнати заучени ласки.

Както се очакваше, мъжът реагира като бавно схващащ. А това ѝ даде възможност да мисли за него като за глупак.

Второто изпълнение на ролята на съблазнителка постави по-малко трудности. Все още можеше да си спомни чертите на предишния си партньор, макар и понякога да се учудваше защо го прави. От време на време лицето му се появяваше без да го е призовала, а после самата тя трудно намираше обяснение на факта, че не го е разпознала веднага.

Жалоните за останалите мъже в паметта ѝ — мъже, при които бе изпращана с вече обстойно обяснената цел, бяха различни. Налагаше ѝ се да преравя миналото си, докато съумее да улови техния образ. Записите на сетивните ѝ усещания за онези преживявания не достигаха до същата дълбочина. Не като с първия.

Ето, такава беше опасната сила на любовта.

А какви големи беди бе причинила скритата ѝ мощ на Бене Гесерит през всички хилядолетия! Лейди Джесика и страстта ѝ към нейния дук представляваше само един от неизброимите примери. Любовта хвърля облак върху здравия разум. Тя пречи на Сестрите да изпълняват задълженията си. Към любовта може да се прояви толерантност само тогава, когато не е причина за очевиден и незабавен срив, или ако е в услуга на по-важни за Бене Гесерит цели. Във всички останали случаи тя трябва да бъде отбягвана.

И въпреки това, необходимо е винаги да се следи за нея с тревожно внимание!

Одрейди отвори очи и отново погледна към Тег и Тараза. Старшата света майка бе подхванала друга тема. Колко неприятно дразнещ можеше да бъде понякога гласът й! Заслуша се в разговора, знаеща много добре за онази връзка с гласовете на двамата в съзнанието си, която никога не бе успявала да изключи.

— Хората не си дават реална сметка колко много инфраструктурата на една цивилизация е инфраструктура на зависимост… Правили сме сериозно изследване по проблема.

И любовта е инфраструктура на зависимост — помисли Одрейди. Защо ли Тараза точно сега обръща внимание на този въпрос? Старшата майка рядко прави нещо, без да я движат важни подбуди.

— Инфраструктурата на зависимостта е понятие, което включва всичко необходимо за оцеляването на дадена човешка популация, независимо дали е с установена за момента големина или се намира в растеж — поясни Тараза.

— Меланжа ли имаш предвид? — попита Тег.

— Разбира се, само че хората гледат подправката и просто си казват: „Чудесно е, че я имаме, защото тя ни осигурява много по-дълъг живот в сравнение с нашите предци.“

— При условие, че могат да си я позволят — Одрейди долови язвителност в гласа на башара.

— Докато пазарът не се контролира само от една-единствена сила, повечето хора ще имат достатъчно — отвърна Тараза.

— Изучавах икономика от малък — каза Тег. — Храна, вода, годен за дишане въздух, чиста от отрови жизнена среда, както и още множество други важни неща са пари, чиято стойност се изменя чрез степента на зависимост.

Заслушана в думите му, Одрейди почти кимна в знак на съгласие. Сякаш сама ги беше изрекла. Не се коси, Тараза! Той само сподели твоята гледна точка.

— Искам от теб да си спомняш много ясно уроците на майка си.

Колко благ стана внезапно гласът й! Но отново рязко се промени, когато светата майка добави:

— Хидравличен деспотизъм!

Умело прехвърли мястото на ударението — прецени Одрейди, а в паметта ѝ плисна поток от информация, също като от внезапно отворен докрай кран. Хидравличен деспотизъм — централизирано управление на потреблението посредством контрол над някакъв жизнено важен продукт като вода, електрическа енергия, гориво, лекарства, меланж… Подчини се на главната контролираща сила, или кранчето се затваря и тогава си жив умрял!

Тараза бе заговорила отново:

— Разработена е и друга полезна идея. Сигурна съм, че майка ти не е пропуснала да ти я обясни. Става дума за така наречения труп-ключ.

Сега любопитството на Одрейди наистина пламна. Старшата майка насочваше разговора към нещо много важно. Труп-ключ. Древно понятие — от времената, когато суспенсорните устройства не са били познати и дървосекачите спускали по реките отсечения материал до дъскорезниците в централния район. Нерядко трупите се заклинвали; и тогава изпращали познавач, за да посочи оня ствол, наричан труп-ключ, чието измъкване отново освобождавало пътя на останалите. Тя знаеше, че Тег разбира термина в интелектуален план, но самата Даруи, както и Тараза можеха да извикат от Другите Памети зрителната картина на колосалния взрив от вода и дървена маса в момента на освобождаване.

— Тиранът беше труп-ключ — рече Тараза. — Той сътвори задръстването, което после сам разби.

Спомагателният лихтер рязко затрепери, когато направи първия си контакт с атмосферата на Гамму. Няколко секунди Одрейди чувстваше силното притискане на предпазните ремъци в тялото си, след това движението на кораба се успокои. Разговорът бе спрял по време на вибрациите.

— Извън така наречените естествени състояния на зависимост — продължи Тараза, — съществуват и някои от религиозно естество, създадени в психологичен план. Дори потребностите от материален характер могат да притежават подобна скрита съставка.

— Факт, който се разбира много добре от Мисионария Протектива — кимна Тег.

Одрейди отново чу подземното бучене на възмущението в гласа му. И другата света майка не може да не го е доловила. Какви ги върши тя? Би могла да разочарова башара!

— Ах, да — възкликна Тараза, — нашата Мисионария Протектива! Човешките същества изпитват остра нужда да знаят, че тъкмо собствената им верска система е „истинската“. Това дарява удоволствие или чувство за сигурност… пък и каква силна зависимост се създава, ако е включено в собствената им ценностна система!

Старшата майка отново се притаи, докато лихтерът бе яко раздрусван от атмосферните бичове.

— Как ми се иска да задействат суспенсорните устройства! — почти проплака тя.

— Пести се гориво — поясни Тег. — Ограничаване на зависимостта.

— О, Майлс — иронично се усмихна Тараза, — добре знаеш урока си. И тук съзирам приноса на майка ти. Проклета да е родителката, когато детето нанася удар в опасна посока.

— За дете ли ме смяташ? — запита той.

— Приличаш ми на човек, който за първи път се сблъсква с интригите и козните на така наричаните почитаеми мами.

Аха, най-сетне — помисли Одрейди, изумено осъзнавайки, че думите на светата майка са прицелени в мишена, по-голяма от Тег.

Говори на мен!

— Онези почитаеми мами, както те сами се назовават — рече Тараза, — са съчетали в едно сексуалния екстаз и религиозния култ. Съмнявам се дали дори осъзнават опасностите.

Одрейди отвори очи и погледна към старшата света майка. Погледът на Тараза бе впит в Тег с неразбираемо внушение, ако не се смяташе вменяването на необходимостта башарът непременно да разбере последните ѝ слова.

— Опасности — повтори Тараза. — Огромната част от човешкия род притежава безпогрешно усещане за обща идентичност. Тоест че може да бъде едно цяло. Че може да действа като отделен организъм.

— Същото казваше и Тиранът — контрира Тег.

— Същото показваше Тиранът! В неговите ръце се намираше Общата Душа и той непрестанно и ловко манипулираше с нея. Майлс, идват времена, когато оцеляването изисква от нас да общуваме с душата. А, както сам знаеш, душите винаги търсят отдушник.

— В наше време общуването с душите не излезе ли от мода? — попита Тег. Закачливият му тон не се понрави на Одрейди, забелязала, че ѝ Тараза се подразни от същото.

— Мислиш, че говоря за моди в религията, така ли? — Старшата света майка извиси гласа си с подчертано груби нотки. — И двамата знаем, че религии могат да се създават! Имам предвид почитаемите мами, които добре имитират някои от нашите способи и маниери, но не притежават и следа от способността ни да осъзнаваме нещата в дълбочина. Те се осмеляват да се настанят в самия център на култа!

— Нещо, което Бене Гесерит винаги избягва — допълни башарът. — Майка ми казваше, че поклонниците и култът се обединяват от вярата.

— Но могат да бъдат и разделени!

Одрейди видя как Тег внезапно премина в режим на ментат — разфокусиран поглед на очите и спокойно отпуснати лицеви черти. Едва сега тя проумя част от намеренията на Тараза.

Ментатът язди като римлянин — изправен на два коня. Всеки крак е стъпил върху различна действителност, докато операцията за търсене на модел го движи стремително напред. Налага му се да обяздва различни по характер реалности, воден от една цел.

Възрастният мъж се обади със замисления и без интонация глас на ментат:

— Разделените ще се бият за върховенство.

От устата на Тараза се разнесе почти чувствена въздишка на облекчение и задоволство.

— Инфраструктура на зависимостта — рече тя. — Жените от Разпръскването ще насочват разделящи се сили и всяка от силите ще се опитва да овладее водачеството. Военният служител на кораба на Сдружението говореше за своите почитаеми мами едновременно със страхопочитание и омраза. Майлс, сигурна съм, че си ги доловил в гласа му. Знам, че майка ти те е научила много добре как се прави.

— Да, чух го.

Отново бе съсредоточил погледа си в Тараза, вслушвайки се внимателно във всяка нейна дума, също като Одрейди.

— Зависимости — повтори старшата света майка. — Колко елементарни могат да бъдат те, но и колко сложни. Вземете за пример развалата на зъбите.

— На зъбите ли? — смаяно попита Тег.

Одрейди ясно видя как той внезапно бе изхвърлен от пистата на ментат, а реакцията му беше точно предвидената от Тараза. Да, не може да се отрече, че умееше майсторски да настройва своя башар!

А от мен се очаква да го видя и да се поуча.

— На развалените зъби — кимна събеседничката му. — Едно просто приспособление, имплантирано още при раждането, спасява по-голямата част от човешкия род от това неприятно зло. И все пак ние мием зъбите си и полагаме за тях всички необходими грижи. То е напълно естествено и дори рядко се замисляме за него. Ползваните средства и приспособления се приемат като обичайни елементи на окръжаващата ни среда. А в действителност те, вложените в тях материали, инструкторите по опазване на зъбите и мониторите на Сук са обвързани във взаимна зависимост.

— Един ментат не се нуждае от обяснения на взаимните зависимости — каза Тег с останки от любопитство в гласа си, но и с категорична нотка на възмущение.

— Напълно вярно. Такъв е естественият фон на мисловния му процес.

— Е, тогава кому са нужни обиди?

— Огледай наличните си познания за почитаемите мами и ми отговори на въпроса кой е техният основен недостатък.

Башарът заяви без никакво колебание:

— Те могат да оцелеят само ако продължат да засилват фаталната зависимост на онези, които ги подкрепят. Познатото безизходно положение на пристрастената жертва.

— Съвършено точно. А каква е опасността?

— Биха могли да повлекат със себе си немалка част от човешкия род.

— Майлс, това беше проблем на Тирана. Убедена съм, че го е знаел. А сега впрегни цялото си внимание. Също и ти, Дар — Тараза погледна през пътеката и пресрещна взора на Одрейди. — Слушайте ме и двамата. В Бене Гесерит продължаваме да залагаме много мощни, хм… елементи, които се носят по течението на човешкия живот. Те могат да предизвикат задръстване. И със сигурност ще причинят големи щети. Ето защо ние…

Лихтерът отново се разтърси от поредица силни удари. Разговорът беше прекратен, телата прилепнаха в седалките, а тримата се вслушаха в ревящия шум и трясъци около себе си. Когато всичко утихна, Тараза първа извиси глас:

— Ако някак си оцелеем с тази проклета машина и стъпим на Гамму, ти, Майлс, заедно с Дар трябва да останете насаме. И двамата видяхте Манифеста на Атреидите. Тя ще те осведоми за всичко и ще те подготви. Нямам какво повече да ви кажа.

Тег се обърна и погледна към Одрейди. Чертите на лицето ѝ отново го върнаха на спомените за събраните в него памети и към забележителната ѝ прилика с Лусила. Имаше и още нещо в добавка, но той съзнателно отклони мисълта си в друга посока. Манифестът на Атреидите! Прочете го, разбира се, защото му бе изпратен от Тараза със заръката да го стори. Да ме подготви ли? За какво!

Одрейди ясно видя натежалото от въпроси изражение на лицето му. Вече разбираше мотивите на Тараза. Нарежданията ѝ придобиха нов смисъл, също като думите от самия Манифест.

„Подобно на вселената, сътворена с участието на съзнанието, зрящият в бъдното пренася тази съзидателна способност, довеждайки я до върховната ѝ величина. Именно в това се корени дълбокото неразбиране на мощта на атреидското копеле, която то предаде на своя син — Тирана.“

Одрейди познаваше горните думи с почти авторска компетентност, но сега те се завърнаха обратно при нея така, сякаш никога не ги бе срещала.

Дявол да те вземе, Тар! — помисли тя. — Ами ако бъркаш!