Факторът Айнщайн

Отприщване на образния поток

И така, готови сте да отприщите образния си поток. Избирате възможно най-удобния стол, включвате касетофона, отпускате се, затваряте очи и… и нищо! Къде са образите?

Уви! Вие явно сте сред онези 30% от населението на света, на които им е трудно да проявяват въображение. Но не се отчайвайте! Всеки човек има образен поток. Просто трябва да се научите как да престанете да потискате вашия. А ако сте сред останалите щастливи 70%, които могат съвсем безпроблемно да раздвижват въображението си по желание, техниките в тази глава ще ви помогнат да увеличите мощта и яркостта на вашия образен поток.

Подсилете неврологичния контакт

Направете си следния експеримент:

Изберете два ъгъла или два отсека от стаята, в която сте. Вземете лист и химикалка. На едната страна на листа опишете подробно първия ъгъл. На другата — втория.

Когато описвате първия ъгъл на стаята, използвайте конкретни термини относно цветове, форми, материал, усещане при допир, разположение в пространството. Когато описвате втория избран ъгъл, използвайте само абстрактни термини, които нямат нищо общо със сетивните усещания — например можете да напишете „На стената виси картина, в ъгъла е облегнат тапициран стол“, но нито дума за това как точно изглеждат или какви са при досег тези предмети. Отделете за всяко описание около пет минути (три, в случай че използвате касетофон).

Сега сверете двете описания. Кое от тях е по-интересно? Кое пресъздава по-достоверно и по-пълно гледката? Кое дава по-цялостна представа за описания ъгъл от стаята?

Съвсем очевидно е, че първото описание е много по-живо. Това е така, защото то осигурява по-висока степен на неврологичен контакт с описания ъгъл. Когато слушате или четете описание, което е изпълнено с ярки сетивни представи, мозъкът ви автоматично започва да „включва“ центровете на съответните сетива, точно както го прави и по време на сън. Колкото повече сетивни усещания разбуждате с описанието си, толкова по-широка ще е основата на неврологичния контакт.

Уолт Дисни бил голям любител на класическата музика. Той твърдял, че когато слуша великите композитори от миналото, в главата му се пораждат образни картини. Воден от желанието си да сподели с останалите хора това свое „вълшебно изживяване“, Дисни създава „Фантазия“ — анимационен филм, в който класическата музика извиква за живот феерия от форми, образи и цветове.

Мултисензорният подход на Дисни целял да разшири неврологичния контакт между филма и зрителите. Творецът страстно вярвал, че това ще помогне на зрителите да възприемат музиката още по-дълбоко и по-наситено.

„В музиката има елементи, които средният зрител няма да разбере, докато не ги види на екрана, пресъздадени в ярки и живи образи — твърди Дисни. — Едва тогава зрителите могат да почувстват цялата шеметна глъбина на музиката.“

Понастоящем мнозина специалисти смятат, че Дисни е бил леко синестетичен тип. Това е естествено неврологично състояние, което се среща при по-малко от 1% от населението. То може да бъде и временно предизвикано чрез употреба на наркотични вещества. Първите изследователи на ефектите от наркотика ЛСД откриват, че неговите психоделични съставки заличават границите между различните сетива. Под тяхно влияние можете примерно да „чуете“ червения цвят или да „помиришете“ някой концерт на Бах. Днес има все повече и повече доказателства, че смесването на сетивата — наречено синестезия — вероятно е нормална функция на мозъка, която просто е потисната при повечето хора. Изглежда че ярко проявената способност на техниката за отприщване на образния поток да прехвърля трайни мостове между мозъчните полюси се дължи до голяма степен именно на този скрит механизъм. Тя активизира съществуващите връзки между петте сетива, които повечето от нас смятат за съвършено отделни и независими едно от друго.

Неврологът Ричард Читович изучава години наред синестети, тоест хора, които са родени напълно синестетични. Възможно е те да виждат златисти топки, когато слушат вибрафон, или стъклена колона, когато вкусват нещо с дъх на мента. Когато опитват една или друга храна, някои синестети имат усещането, че към кожата им се притискат различни геометрични форми. Други неволно започват да извиват телата си в характерни фигури като отговор на определени думи, които чуват. Това състояние на синестезия напомня нишката с подутинки, мъглявини и цветни зърна, която виждал руският журналист Шерешевиески, когато чувал определени срички. Всъщност той е класически пример за синестет.

Веднъж, докато правел радиоактивен скенер на мозъка на един синестет, Читович бил направо потресен от изненада, когато видял, че в моментите на синестетични изживявания, в мозъчната му кора (кортекс) приижда силен приток на кръв. „Никога, никога, никога досега не сме наблюдавали подобно нещо!“, отбелязва Читович по-късно. Кортексът, или „сивото вещество“, обикновено се смята за „най-човешката“ част от мозъка, отговорна за високо интелектуалния тип мислене. След като открива, че по време на синестезия в кортекса навлиза приток на кръв, Читович изказва хипотезата, че смесването на сетивата сигурно се осъществява дълбоко в лимбичната система, тоест в онази инстинктивно действаща част от мозъчното подкорие, където се пораждат най-силните и най-първични инстинкти — гладът и жаждата, сексуалното желание, емоциите.

При несинестетичните хора кортексът действа като Заглушител, който потиска синестезията и я задържа безопасно овладяна в недрата на мозъчното подкорие. Ето защо на съзнателно ниво при повечето хора съществуват привидно строги граници между петте сетива. Но изглежда, че подсъзнателният ни ум действа в един напълно синестетичен свят.

Неврологът Антонио Дамасо изучава жертви на прозопагнозия — състояние, при което мозъчна травма е разрушила съзнателната способност за разпознаване на лица. Дамасо показвал на пациентите си снимки на различни лица — някои на техни приятели и роднини, други на известни личности, трети на напълно непознати им хора. На съзнателно ниво пациентите му не разпознавали нито едно от тях. Но когато гледали някое лице, което би трябвало да познават, измерената електрична проводимост на кожата им се увеличавала драстично — белег за наличие на емоционален отклик на снимката пред очите им. Дамасо стига до заключението, че в действителност пациентите му разпознавали лицата на подсъзнателно ниво, но поради получената мозъчна травма това разпознаване не можело да достигне и да проникне в съзнателния им ум.

Подобен ефект се наблюдава и при така нареченото „сляпо зрение“. Изглежда че хора, ослепели вследствие на мозъчна травма — а не поради нараняване на очите или на зрителния нерв, — не изгубват способността си да виждат. Но мозъкът им не може да осмисли на съзнателно ниво зрителните импулси. Когато д-р Антъни Марсел от университета в Кембридж приканил свои ослепели след мозъчна травма пациенти да вземат някой от предметите, поставени на масата пред тях, те просто протягали ръка и уверено вземали един или друг предмет, без изобщо да опипват или да се колебаят — нещо напълно невъзможно, ако има пълна липса на зрение. Други експерименти показват, че ослепелите след мозъчна травма хора могат да избират от подредени една до друга фигури с различна форма именно онази, която им бъде поискана.

По подобен начин синестетичните възприятия изглежда нахлуват в кортекса откъм подкорието, без повечето от нас да отчитат съзнателно съществуването им. Заглушителят в мозъка изчиства съзнанието ни от тези смущаващи работата му сигнали, но макар и недоловими за нас, техните ефекти оставят отпечатък върху изживяванията ни и са също толкова недвусмислени, колкото и галваничната реакция на кожата при пациентите с прозопагнозия на д-р Дамасо и безпогрешната умелост на ослепелите пациенти на д-р Марсел.

Свидетелства за синестетичността на нашия подсъзнателен ум откриваме в редица общоприети обрати на речта — например когато казваме, че синият цвят е „студен“, че гласът на някоя жена е „сладък“ или че даден звук е „остър“. Тези метафори нямат никакъв рационален смисъл, но инстинктивно всички хора ги разбират напълно безпогрешно.

„Знаете ли защо в ресторантите свири музика? — ме попита веднъж един синестет. — Защото музиката променя вкуса на абсолютно всичко. Ако музиката бъде подбрана правилно, всяка храна ще има прекрасен вкус. Несъмнено хората, които работят в ресторантите, са наясно с това.“ Може и да са наясно. Но дори да знаят причината, поради която обикновено подбират много подходяща музика, това тяхно знание е несъзнателно, напълно инстинктивно. Следователно несекващият поток от несъзнателни сетивни възприятия обогатява и стимулира живота ни по безкрайно много скрити начини.

Възможно е някои читатели да се уплашат, че ги подтиквам да станат синестети. Без паника, моля! Изобщо нямам подобни намерения. В действителност пълната синестезия е необичайно, ненужно, а понякога дразнещо, смущаващо и дори мъчително изживяване, както видяхме от случая с Шерешевиески. А да се живее непрекъснато със съзнателната мисъл за нея е също толкова безплодно и изнервящо, колкото и непрестанно да следиш и да се тревожиш за ритъма на сърцето си или да се опитваш да усетиш отделянето на секрети от жлезите си. Както и многото други функции на организма, синестезията се осъществява най-успешно в мрака на подсъзнанието ни, когато изобщо не си даваме сметка за съществуването й.

Но затова пък нейните прояви са от същностно значение за образния поток. Не забравяйте, че при отприщването на образния поток се използват и петте сетива, а не само зрението. Човешкият мозък е настроен по такъв начин, че зрението винаги се опитва да вземе превес при творческия процес. И това е съвсем нормално. Но когато описваме гласно — пред касетофон или пред друг човек — пораждащите се в ума ни мисловни картини, винаги трябва да се стараем да включваме в описанията си и усещанията си, предизвикани от другите четири сетива, три от които — вкус, обоняние и докосване — обикновено пренебрегваме почти напълно.

Не е нужно да чувате биенето на сърцето си, за да сте наясно, че тичането стимулира дейността на сърдечносъдовата ви система. По същия начин, не е необходимо да бъдете синестет, за да тренирате вашите синестетични „мускули“. Мултисензорното описание изгражда успешно нервни свръзки между петте ви сетива и разширява обхвата на неврологичния ви контакт с образния поток. Ефектът от подобно упражнение ще се прояви много скоро чрез все повече, по-силни, по-ярки и по-устойчиви мисловни картини.

Самозареждане

Силата и яркостта на въображението са потенциално безгранични. Ако бъдат умствено разгърнати в цялата им мощ, образите, звуците и другите сетивни усещания могат да станат толкова живи и убедителни, че да са неотличими от реалните изживявания.

При силно податлив на внушение човек умелият хипнотизатор може да предизвика състояние, наречено „позитивна халюцинация“, при което да го подтикне да вижда и дори да разговаря със събеседник, който всъщност не присъства реално на сеанса. Хипнотизаторът може да предизвика и „негативна халюцинация“, при която реално присъстващият на сеанса събеседник от плът и кръв изведнъж да стане невидим за обекта на хипнозата.

Подобни предизвикани по време на хипнотичен транс халюцинации извличат своята мощ от силата на внушението. Когато е под хипноза, по-малко податливият на внушение човек ще халюцинира своя неприсъстващ реално събеседник като неясна, призрачна форма. Докато поддаващият се на дълбоко внушение човек ще възприема своя въображаем събеседник като напълно солиден обект и дотолкова реалистично, че ако протегне ръка и го докосне, ще усети топлината на кожата му.

Но при отприщването на образния поток яркостта и стабилността на въображаемите картини не разчитат на хипнотичната внушаемост. Това е процес на един вид самозареждане. Колкото по-вглъбено, по-подробно и по-цялостно описвате породилия се в главата ви образ, толкова по-силно ще се съсредоточава умът ви върху него, в резултат на което картината ще става още по-ясна, по-отчетлива и по-солидна. Вашата собствена обективна наблюдателност, а не внушенията на друг човек, ще вдъхва живот на образния ви поток.

Подобрете уменията си да описвате

И така, да започнем. Първата крачка е да подобрите уменията си да описвате. Както и всяко друго умение, тази ваша способност също може да бъде развита посредством редовно упражняване. Най-успешният начин за „разчупване на ледовете“ е просто да започнете да описвате нещо, независимо какво.

Започнете с материалния свят около вас. Опишете стаята, в която се намирате, или някоя обичайна за вас гледка от ежедневните ви излизания навън. Изключително важно е да правите описанието на глас, пред касетофон или пред друг човек. Непрекъснато ще ви повтарям това първостепенно условие, защото то е от същностно значение за успеха ви. Всички експерименти недвусмислено показват, че отприщването на образния поток губи ефективността си, ако не се спазват съвсем точно указанията за провеждането му или ако някое от тях бъде пропуснато.

Ако правите описанията си пред касетофон, представете си че говорите по телефона. Представяйте си, че описвате една или друга сцена пред ваш приятел. Трябва да си поставите за цел описанията ви да са толкова богати на конкретни подробности и на първични сетивни усещания, че буквално да втълпите на събеседника си представата за напълно осезаема реалност.

Дори да изпитвате известни съмнения, продължавайте да говорите. Не редактирайте описанията си. Не се старайте да се изразявате правилно и с добре построени изречения. Не се колебайте дали да включите или не някой хрумнал ви нюанс или баналност — просто продължете да описвате така, както ви дойде на ум. Не съществува „правилен“ начин за описание. Ще сгрешите единствено, ако спрете да говорите, ако се колебаете дали да кажете нещо или ако редактирате думите и/или представите си. Защото именно така действа скритият в ума ви Заглушител.

След няколко дни редовни упражнения, способността ви да описвате заобикалящия ви свят ще се е подобрила изключително много (а също и силата, и богатият обхват на вашата наблюдателност). Щом се почувствате непринудено и уверено при процеса на описване на реалността, настъпва моментът да направите следващата крачка — да започнете да описвате картини и сцени, които не съществуват в реалността, а са продукт на въображението ви.

Направете го!

И сега стигаме до същината на нещата. На следващите страници ще откриете подробни напътствия за последователното прилагане на различни техники за отприщване на образния поток. След като прочетете внимателно упътването за всяка конкретна техника, например на кадифено-гальовното дишане, оставете книгата настрани и наистина опитайте да я приложите, преди да продължите със следващия раздел.

Настоятелно ви препоръчвам, докато четете, поне по веднъж да пробвате лично всяка една от разглежданите техники, веднага щом я срещнете да се споменава в текста. По този начин ще възприемате и усвоявате материала не абстрактно, а посредством самозареждането, за което вече говорихме.

На следващите страници ще се постарая да се въздържам и да не ви натяквам непрекъснато колко огромно е значението на редовната и упорита практика за постигането на успех. Но знайте, че ако следвате този съвет, ще можете да разберете, да усвоите и да прилагате много по-добре и по-успешно всяка техника.

Отприщването на образния поток и на въображението ви се осъществява много по-лесно, когато умът ви е в отпуснато, но будно състояние. Един от начините за постигане на такова състояние е да дишате кадифено-гальовно. След като прочетете следващите няколко реда, затворете очи и останете така в продължение на десет минути. Не се опитвайте нарочно да „видите“ нещо, не дебнете появата на образи. Защото само излишно ще се напрегнете, ако нищо не се получи. Просто се съсредоточете в дишането си. Вдишвайте и издишвайте толкова леко и плавно — да няма осезаема пауза между поемането и изпускането на дъха. Вдишванията и издишванията ви трябва да се слеят в едно цяло, в дълго, продължително, плавно д-и-и-ш-а-а-н-е-е, като бавна, лека въздишка. Нека тя ви гали така, както вие бихте галили парче гладко и нежно кадифе.

При първите си опити да отприщите образния си поток, описвайте много подробно нещо, което ви е добре познато — човек или предмет. Все така със затворени очи, започнете да описвате майка си, детето си, брачния си партньор или партньорка. Описвайте Тадж Махал (стига да знаете как изглежда) или друг някой прочут паметник на архитектурата, който сте виждали и познавате добре.

Заслужавате поздравления, ако успеете да изпълните дори тази простичка наглед задача! Защото това означава, че сте започнали да раздвижвате мисловния си образен поток. Мнозина твърдят, че при тези описания не „виждат“ абсолютно нищо, но в действителност е психологически невъзможно да се опише човек или предмет само по памет, без в ума да се появи неговият образ.

Практикувайте това умение, докато не се почувствате съвсем непринудено и удобно, когато правите упражнението. След което ще сте готови да преминете към изживяване на спонтанна поява на образи от въображението ви.

Когато очаквате спонтанна поява на образи, трябва да сте готови на всичко. Не бъдете като Боб С., който потискал спонтанно възникналия в ума му образ на автомобилна гума, защото предполагал, че трябва да вижда нещо друго, „по-смислено“. Нищо не предполагайте, защото всъщност нищо не „трябва“ да виждате. Образният поток може да избликне в съзнанието ви под най-различни форми. Възможно е да видите ограда, човешко лице или клон от дърво. Може да изпитате усещане сякаш докосвате пясък, да доловите дъх на мащерка или да ви обземе някаква емоция. Възможно е първоначалният образ да е смътен и неопределен — неясно цветно петно, няколко пресичащи се линии или проблясване на светлина.

Най-важното е да сте нащрек и готови да го посрещнете. В мига, в който в съзнанието ви се появи какъвто и да било образ или усещане, веднага го „разнищете“ от описване! Мнозина се провалят при тези първи опити, защото смятат, че образът трябва да остава пред мисления им взор през цялото време, докато го описват. Нищо подобно. Дори ако проблесне само за секунда и веднага изчезне, продължавайте да го описвате по памет — точно както при предишното упражнение описвахте майка си или Тадж Махал. Ще се убедите, че дори самият акт на описването отново ще върне образа в съзнанието ви.

Изобщо не се притеснявайте дали описанията ви са прецизни. Няма никакво значение дали ще преиначите едно-друго. Съвършено свободно разкрасявайте, преувеличавайте или си измисляйте части от описанието, стига това да придава повече яркост и живост на мярналия се в главата ви образ. И не забравяйте да го описвате с помощта и на петте си сетива. Понякога мимолетен аромат ще събуди в съзнанието ви зрителен образ, или лек звук ще извика вкусово усещане. Особено докато тепърва усвоявате техниката за отприщване на образния поток, подобно съзнателно възприемане на смесица от сетивни усещания може да ви е от помощ, защото то обикновено предизвиква спонтанен изблик на мисловна образност.

А сега оставете книгата настрани, включете касетофона, затворете очи и се опитайте да отприщите образния си поток, като първо се отпуснете с кадифено-гальовно дишане.

Помнете, че първата божа заповед при отприщването на образния поток е да описвате пораждащите се в главата ви картини високо на глас. Мнозина начинаещи си въобразяват, че те най-добре знаят какво да правят. И ако изобщо си дадат труда да описват проблясващите за секунди образи, го правят само за себе си, шепнешком или дори наум. Но това всъщност е един от най-сигурните начини, които са ми известни, за да се приспи човек. Така че, ако страдате от безсъние, настоятелно ви препоръчвам след като си легнете да започнете да отприщвате образния си поток шепнешком или наум. Това ще ви приспи много по-бързо от което и да е приспивателно от домашната аптечка.

Когато предприемал своите експерименти за потъване в „дълбок размисъл“, Айнщайн например стисвал по един камък във всяка ръка. Когато започнел да се унася, изпускал единия, или и двата камъка, и това го разбуждало. Този метод сигурно ще ви предпази от заспиване, но пък при него липсват двете допълнителни измерения — на високия говор и на слуховото възприятие, които са същностно важни за успешното отприщване на образния поток.

А ето и няколко техники, които ще ви помогнат да направите образния си поток по-ярък и по-полезен за вас.

Говорете само в сегашно време

Помнете, че третата божа заповед при отприщването на образния поток е използването на сегашно време. Дори ако мярналият се в ума ви образ вече се е стопил, при описването му никога не казвайте „Видях еди-какво си“. Винаги си служете с фразите „Виждам еди-какво си“ или „В момента наблюдавам еди-що си“.

Отприщването на образния поток е процес на самозареждане. Почти всеки стимул може да послужи за „отключване“ на въображението ви, но оттам насетне безпрепятственото протичане на образния поток зависи единствено от собственото ви словесно описание на мисловните картини. И тук важи основният принцип на поведенческата наука, който в случая звучи така: колкото повече описвате нещо, толкова повече ще имате да описвате. Вашият описателен монолог е част от така наречената „примка за обратна връзка“. Описанието едновременно и следва образния ви поток, и го поражда (виж Фигура 3.1).

Ето защо не само че няма нищо нередно, а дори ще ви е от полза, ако разкрасявате или „доизмисляте“ нещата при описването им. Подсилването на образите на съзнателно ниво е естествен и желателен мисловен процес, който протича обратно към подсъзнанието, където се слива и захранва допълнително спонтанно възникващата образност. Също както е и при „измислиците“ на художниците или на писателите, в действителност това ваше „доразкрасяване“ е направлявано най-вече от собственото ви подсъзнание, макар привидно да изглежда подвластно на волята ви. По подобен начин, когато използвате сегашно време при описанията на мисловните си образи, вие захранвате подсъзнанието си с усещане за реалност, което пък прави образния поток по-непосредствен, по-ярък и по-продължителен.

Сега опитайте отново да отприщите образния си поток, като внимателно следите да говорите само в сегашно време. Обърнете внимание какъв ефект ще окаже това на силата, яснотата и живостта на възприятията ви.

Въпрос на чувство

От началото на шейсетте години учените започват да изследват въздействието и използването на така наречената биологична обратна връзка. При първоначалните експерименти те я прилагали, за да обучават хора да упражняват контрол над телата си, подобен на този, който имат йогите. Доброволците — обект на тези тестове, трябвало часове наред да наблюдават отчитането на данните за сърдечния им ритъм или за температурата на кожата им, като се опитвали да ги променят посредством усилия на волята. За изненада на учените, хората доста бързо се научавали да променят сърдечния си ритъм, температурата на кожата и други функции на организма, за които се предполагало, че не подлежат на съзнателно волево влияние.

Понастоящем същият принцип се прилага при опитите да бъдат създадени „задвижвани от мозъка“ уреди, апарати и машини. Повечето от участващите в тези експерименти доброволци успявали да играят на видеоигри или да работят с различни компютърни програми, като използвали за целта единствено мозъчните си вълни, предавани към захранването на уреда посредством закрепени на човешкия скалп електроди. Но участниците не били в състояние нито да обяснят как са се научили да направляват толкова прецизно мозъчните си вълни, нито пък да обучат някой друг на това умение. „Въпрос на чувство“, твърдят единодушно те. Но подобно чувство може да бъде развито само при условие, че отчитате и отреагирвате на обратната връзка. Когато мислите по един начин, компютърът или видеоиграта откликват. Когато мислите по друг — няма никакъв отговор от страна на машината. Така, като прилагате постоянно принципа на опита и грешката, постепенно може да се научите кой тип мислене постига желания ефект.

Уменията за отприщване на образния поток се придобиват по подобен начин. При редовно практикуване ще откриете, че някои образи още с появата си са естествено по-ярки и по-продължителни, отколкото други. И освен това — тук вероятно става дума за нещо повече от просто съвпадение: ще забележите, че възприемате именно тези картини като най-прекрасни и приятно вълнуващи. Позволете на инстинкта си да ви направлява. Ако се почувствате привлечени от даден образ, отдайте се на това чувство. Задръжте този мисловен образ колкото се може по-дълго. Неговата привлекателност започва да си взаимодейства със съзнателното ви внимание и така се образува нова мощна примка за обратна връзка, която укрепва способността ви да извиквате за живот още по-силна и по-ярка мисловна образност.

Принцип на описанието

Всички споменати по-горе явления могат да бъдат обяснени накратко посредством следните три елемента от принципа на описанието:

1. Докато описвате който и да било обект, реален или въображаем, вие същевременно и го наблюдавате. Самият акт на описване фокусира вниманието ви по такъв начин, че започвате да откривате, да забелязвате и да долавяте все повече и повече подробности и нюанси във връзка с описвания обект.

2. Описването на обекта на висок глас, пред външен слушател — човек или касетофон — е най-сигурният и най-мощен начин, който ни е известен поне засега, за стимулиране и за предизвикване на ефекта „допълнително откривателство“.

3. Колкото повече сетива използвате при описанието, колкото по-малко абстрактно и по-обяснително е то, толкова по-силен ще е ефектът от него, особено когато описвате отвлечени или сложни сцени или възприятия, при които трудно може да се открие нещо конкретно.

По-късно ще се върнем отново към този принцип на описание. Засега е достатъчно да кажем, че той лежи в основата не само на отприщването на образния поток, но и на самата гениалност.

Поток на съзнанието

Докато работите по отприщването на образния си поток, не забравяйте, че крайната ви цел е да постигнете изцяло спонтанна, нецензурирана, невъзпирана от каквито и да било задръжки образност. Тя всъщност наподобява свободното асоцииране при потока на съзнанието, което психоаналитиците насърчават при своите пациенти. След известен момент на практикуване ще забележите, че вече не ви се налага да се мъчите и терзаете при опитите си да извикате в ума си поява на поне някакъв образ. И сами ще бъдете изненадани от нахлуващото в главата ви изобилие от образи, от тяхната поразителна яснота и реалност, а често и от странните и неочаквани сюжети на тези мисловни сцени. Трябва да знаете, че едва когато стигнете до този момент от вашата практика, започва истинското отприщване на образния ви поток.

Типичен образен поток

По мое предложение, за да ви демонстрираме един типичен случай, сътрудникът ми при написването на тази книга — журналистът Ричард По „отключи“ един свой образен поток. Споменатите от Ричард ефект „Ахаа!“ и „праг“ са във връзка с техниките за решаване на проблеми, които ще разгледаме в следващи глави. Сега ви предоставяме нецензуриран и нередактиран запис на неговия образен поток, за да добиете представа как приблизително звучи непосредственият описателен монолог.

L>

Виждам нещо като фон от зеленикаво-жълтеникави размити петънца, наподобяват петната по кожата на ягуар или на гепард, пръснати са на общ черен фон, и всичко това трепти, приближавам се и петната стават по-големи. Погледът ми навлиза още по-навътре в тях и те стават все по-големи, между петната има черни пространства и виждам, че наистина е кожа на ягуар. Мога да протегна ръка и да я докосна, докосвам я и усещам под дланта си кадифената й гладкост и вече мога да видя главата на гепарда. Да, това наистина е гепард, не ягуар. Това са петна на гепард. Виждам главата му. Той се обръща към мен и мога да я докосна. Усещам под ръката си ушите му, усещам меката им податливост под пръстите си, еластичната им податливост и усещам как муцуната му потръпва, докато го галя по главата, и гепардът ме гледа, гледа ме войнствено, не, всъщност не войнствено, а сякаш ме приема, сякаш съм член от неговото гепардско семейство, а сега поглежда над главата ми към саваната, може би му се играе, и да, намираме се в африканската савана. Дърветата са пръснати на големи разстояния едно от друго. Мога да виждам надалеч между тях и в далечината виждам извор и край него една зебра и други диви животни, а цялата сцена е окъпана в ярка слънчева светлина, зеленината на саваната се простира до хоризонта. Вятърът докосва кожата ми и е много топъл, почти горещ и се чувствам едно цяло с гепарда. Ние с него сме заедно, и си принадлежим един на друг, и аз не съм чужд на това място, двамата с него сме ловци, наблюдаваме стадата от тревопасни в далечината, и просто чувствам вятъра по кожата си. Много е горещо. Мисля, че е някъде обяд в тропическа Африка, слънцето е жестоко. Направо гори в небето. Не мога да погледна към него, защото е ослепително ярко, но се намира почти над главите ни и просто изгаря и заслепява. Толкова е ярко, че небето всъщност не изглежда синьо. То е някак си нездраво жълтеникаво и… Трябва да престана да осъществявам неврологичен контакт пак с тази сцена… вятъра, и слънцето, необятния простор, който виждам накъдето и да погледна, не откривам никакво „Ахаа!“, не намирам отговор на моя въпрос. Моят въпрос, разбира се, е как да…, как най-добре да подходя към написването на книгата. Когато мисля за това, небето сякаш се отваря. Една голяма фигура, мисля, че е на мъж, не мога да кажа дали е на мъж или на жена, жена е, с тъмна коса, с корсаж, косата й е прибрана и е облечена така, че ми напомня Италия от Ренесанса. Косата й е тъмна. Прилича на италианка. На средна възраст е, мисля. Мисля, че е една от Борджиите или от друга от прочутите ренесансови фамилии в Италия, тя е една от тях, може би от кралско потекло, херцогиня е. И ме гледа с пронизващ поглед. Долавям парфюма й, който долита на вълни към мен, усещам и аромата на косите й. Не знам как да го нарека, но първичен аромат, като тамян, нещо някогашно и първично-естествено, парфюм, който сигурно са употребявали навремето. Зад нея има стая. Тя все още стои и отмята с ръце встрани и назад разкъсаните краища на небето, откъдето излиза, а зад нея има стая, и в стаята е сумрачно и задушно. Минавам покрай нея, влизам в стаята, въздухът вътре е прашен, спарен и много топъл. Има стъкленици, колби, бутилки и една пещ на алхимик, огнище, изградено е от тухли. И в него гори огън. Става много горещо, лъхва ме горещ вятър, целият съм в пот, защото е много горещо. Беше горещо в африканската савана, и в тази стая също е горещо, задушно и горещо, и поглеждам надолу към огъня в огнището. Гледам надълбоко в огъня и виждам едно бебе, почти като ембрион, свито на кравайче в огъня, и знам, че огънят ражда нещо, но какво е това в огъня? Вглеждам се в бебето. То заприличва все повече и повече на ембрион, колкото повече го гледам. Потта се стича по лицето ми и чувствам, че това ме пречиства, че всички отрови напускат тялото ми, изтичат с потта от мен, и мога да усетя с обонянието си горящия огън. Мириша огъня, който нажежава тухлите, миризмата е отвратителна. Чувам как огънят ръмжи вътре в себе си. Чувам силата на яростната горещина вътре в него. Когато се вглеждам дълбоко в него, в най-дълбоката му част, където гори, всичко става ослепително оранжево, проблясват пурпурни светкавици и виждам нещо като топка, пурпурна топка. Прилича на кристална топка, и решавам, че ей сега ще направя техниката „Праг“, защото когато тази топка се разпука от огъня, отговорът на въпроса ми ще е вътре. Топката става все по-черна и грапава, и се напуква като яйце, яйце на влечуго, в което има нещо. Разпуква се и, естествено, там има дракон, черен дракон, в типичната му средновековна форма с криле, и той разперва крилете си, и полетява, и с летене напуска Земята, лети в космическото пространство, лети в галактиката, в слънчевата система, между планетите и аз яздя върху гърба му, и заедно отлитаме дълбоко в космоса…

L$

Ами ако пак нищо не става?

Дотук, надявам се, повечето читатели поне веднъж са оставили книгата и са опитали техниката за отприщване на образния поток. Резултатите на поне 30% от тях са били напълно разочароващи. Някои вероятно са се отчаяли до такава степен, че сигурно вече си мислят: „Аз явно съм един от онези, които нямат ни капчица въображение.“

В действителност такива хора просто не съществуват. Всеки притежава въображение и може да вижда мисловни образи. До 1973 година аз самият бях от хората, които упорито твърдяха, че нямат абсолютно никакво въображение и че просто са неспособни да видят какъвто и да било образ, камо ли пък да отприщват цял образен поток. Едва след като се подложих на интензивен режим от упражнения и експериментиране, включително и за усвояване на умения за автохипноза, най-сетне успях да измъкна някакви образи от подсъзнанието си. Веднага след това обаче образният ми поток избликна с пълна мощ и много скоро вече се чувствах „в свои води“ в него.

Убеден съм, че на никой от вас, читателите на тази книга, няма да му се наложи да мине през мъките и затрудненията, които трябваше да преодолявам аз. Защото тук ви предоставям плодовете на моя двайсетгодишен труд — двайсет години на проучвания, експерименти и изпробване на различни похвати. До края на тази глава ще ви запозная с някои от най-силно въздействащите техники, които открих и разработих. Те ще ви помогнат да отхвърлите задръжките си, да разбиете зидовете и да освободите вашия образен поток. Откакто успях да съчетая и да усъвършенствам тези техники — процес, който завърших около 1982 година — не е имало нито един от хилядите участници в моите семинари, който да не може да освободи мисловната си образност.

Красотата е като майчин език за десноориентирания мозък. Нищо не е в състояние да стимулира образното мислене по-пряко и по-силно, отколкото възприемането на нещо красиво, на нещо удивително прекрасно.

Започнете да отприщвате образния си поток, като си припомните най-красивата природна картина, която сте виждали през живота си — гора, бълбукащ поток, градина, залез над океана… Но имайте предвид, че трябва да описвате реално място, не някаква въображаема гледка. После съсредоточете цялото си внимание в това да си припомните, не да измисляте, тази прекрасна за вас природна картина — извличайте от паметта си дремещите спомени, съхранени в нея и вероятно забравени там от години. Описвайте на глас и най-дребните подробности, и най-тънките нюанси.

Когато потънете дълбоко в описанието на тази реална прекрасна гледка, в един момент ще забележите, че в главата ви се пораждат и други, несвързани с нея образи. Не се съпротивлявайте, поемете нишката на тези нови картини и започнете тях да описвате.

Вгледайте се съсредоточено в поносимо силен източник на светлина, например 40–60 ватова крушка — но в никакъв случай не и в слънцето! — в продължение на около половин минута. После затворете очи и опишете на глас спомена си за наблюдавания източник светлина, тоест неговия така наречен остатъчен образ.

Много скоро той ще започне да променя цветовете, формата и разположението си. Ще започнат да се появяват нови образи. Все така със затворени очи продължавайте да описвате гласно всичко, което виждате, и доста бързо ще се озовете насред буен образен поток. Всички визуално ясно определени шарки — райета, кръгчета или карета — също оставят остатъчни образи, ако преди това сте се вглеждали достатъчно дълго и задълбочено в тях.

Вариант на този начин за отприщване на образния поток е техниката на Фосфен. Разтърквайте леко очите си с кокалчетата на показалците на свитите си юмруци — така, както го прави сънливо дете — и описвайте светлинните ефекти и цветовете, които ще се появят под натиска на пръстите ви.

Всички сме имали необичайно ярки сънища, които остават за дълго в паметта ни. Някои от тях запомняме дори за цял живот. Опитайте се да отприщите образния си поток, като тръгнете от един такъв сън. Започнете да го описвате на глас, колкото се може по-подробно и по-живо, в оригиналната последователност на действието в него. Също както и при описанието на образния поток не се притеснявайте да попълвате празнотите, като доизмисляте и разкрасявате това-онова. Ако продължите да описвате всичко в сегашно време, все едно че „гледате“ съня си в момента, а не си го припомняте, много скоро ще откриете, че сякаш наистина изживявате това, което описвате, в напълно реални и осезаеми образи.

В един момент сънят ви ще заживее свой собствен живот, ще продължи да се развива и по-нататък, отвъд онова, което се е съхранило в паметта ви за него, ще се допълва в съзнанието ви. Много е възможно да преоткриете оригиналното послание на съня си или да видите неговия край, който вероятно с течение на годините сте забравили или сте потиснали дълбоко в подсъзнанието си.

Можете да предизвикате отприщване на образен поток, като тръгнете от историята, разказана във всеки увлекателен и интересен за вас роман, разказ, филм или телевизионна програма. Но това трябва да е нещо прочетено или видяно съвсем наскоро, или което ви е впечатлило толкова дълбоко, че споменът за него е все още жив в паметта ви. Подберете и с помощта на въображението си започнете да описвате подробно сцени от тази история, които авторът само е загатнал. Когато описанието ви набере скорост и наситеност, ще започнете да правите свободни асоциации между съответната история и скритата във вас образност, докато най-сетне преминете изцяло към оригинален и независим образен поток.

Тази техника стимулира синестетичен отговор по-пряко от която и да било друга. Слушайте със затворени очи някоя музикална композиция с богата хармония. В резултат на редица експерименти стана ясно, че най-подходящи и най-ефективни за целта са френската импресионистична музика, класическата музика (и по-точно създадената в периода между 1750-та и 1825-та година) и прогресивният джаз. Ключови фактори са наситеността и комплексното звучене на хармонията. Подсигурете си колкото се може повече „музика на единица музика“, така да се каже, за да предизвикате по-чувствителен и по-богат отклик от страна на подсъзнателната си образност. Този тип музика ще стимулира такива приятни и феерични зрителни образи, каквито виждаме във филма „Фантазия“ на Уолт Дисни.

Читателите с по-силно развита тактилна сетивност, тоест които са по-чувствителни към усещанията при докосване, могат да постигнат по-добри резултати посредством техниката „Сляп досег“. Един подходящ за прилагане неин вариант е да завържете очите си, така че нищо да не виждате, и да започнете бавно да се движите из стаята и дома си, като докосвате и опипвате различните предмети, които срещате по пътя си. Най-подробно описвайте как изглежда и какви усещания събужда у вас при досег всеки от тях. Друг вариант на същата техника е някой да сложи в торбичка или в кутия най-различни предмети, след което вие да ги вадите един по един и да ги описвате пак така възможно най-подробно и най-цялостно. И при двата варианта постепенно започва да протича независим образен поток. Продължете известно време да описвате породените от него образи.

Тази техника помага в описанията да бъдат включени и двете най-пренебрегнати сетива — вкуса и обонянието. Преди да седнете на масата, завържете очите си така, че нищо да не виждате. Започнете да се храните бавно, като описвате всичките си усещания и най-малкия нюанс. Продължавайте, докато не се отприщи оригинален образен поток и известно време описвайте събужданите от него образи.

Друг много интересен вариант на тази техника е да подберете четири-пет бурканчета с различни подправки, които имат не особено остър и характерен мирис. Свалете им капачките и ги наредете на масата пред себе си. Затворете очи, разместете ги слепешката, после ги вземайте едно по едно и се опитвайте по мириса да определите каква е подправката. Ще се изненадате колко интензивен и разнообразен образен поток ще отприщят в съзнанието ви различните миризми. Ароматите са особено ефективни за събуждане на отдавна забравени спомени.

Затворете очи и започнете с ръце да оформяте във въздуха въображаема скулптура на някой предмет. Когато свършите, задръжте я в ръцете си и започнете най-подробно да я описвате.

Направата на истинска скулптура от глина също върши работа, стига да нямате нищо против малко да се поизцапате. Както и техниката „Сляп досег“, „Въздушна скулптура“ е особено подходяща за хора с по-силно развита тактилна сетивност.

Докато пътувате с влак, автобус или кола, затворете очи (но не и ако вие шофирате, разбира се!) и започнете подробно да описвате пейзажа или уличните сцени, покрай които смятате, че минавате. Не се смущавайте да описвате на глас. Когато другите пътници видят касетофона ви, ще предположат, че сте някой отговорен шеф, който диктува деловите си писма. Тази техника е изключително подходяща за много заетите и често пътуващи хора, които по този начин могат да превърнат загубеното по транспорта време в обогатяващо и развиващо ума им преживяване.

Представете си, че се разхождате сред природата. Вървите нагоре по един хълм, на чийто връх има едно-единствено огромно дърво. Включете всичките си сетива в описанието. Усетете с кожата си и вдъхнете топлия бриз; опишете слънчевата светлина и топлина по лицето, врата и раменете си; полските аромати; мускулните усещания при дългото изкачване нагоре по хълма… Описвайте различните диви цветя, шума на стъпките в тревата, околните звуци, собственото си дишане…

Когато стигнете върха на хълма, легнете на меката, прохладна земя в основата на дървото. Плъзнете поглед нагоре по дънера му. Вижте през клоните му небето, по чиято безбрежна синева бавно се носят различни по форма облаци. Обърнете внимание как тяхното движение създава илюзията, че самото дърво сякаш плува, заедно с вас и с целия хълм. Отпуснете се по вълните на тази незрима река. Нека течението й ви носи накъдето пожелае. (И през цялото време описвайте, описвайте, описвайте!)

Представете си, че в тих слънчев ден плавате с лодка по гладката повърхност на езеро. Вгледайте се надълбоко във водата, отвъд искрите и проблясъците на повърхността й. Опитайте се да видите какво се крие в глъбините на езерото. Отначало няма да виждате нищо друго освен играта и отраженията на слънчевата светлина по дъното, но колкото по-настойчиво се взирате, толкова по-отчетливи форми ще придобива един цял подводен свят. Собственото ви въображение ще определи дали виждате потъналата Атлантида, или някакви фантастични морски същества. Описвайте в най-големи подробности всичко, което се мерне пред вътрешния ви взор.

Именно тази техника довела Айнщайн до неговата „Специална теория на относителността“. Припомнете си онова, което казахме по този повод в Първа глава — Айнщайн прекарал цели десет години в опити да си представи какво би било да лети със скоростта на светлината. Е, и вие също може да опитате подобно изживяване.

Представете си, че вие самите сте нещо като електромагнитен или гравитационен феномен — например радиовълна, лазерен лъч, квант или дори черна дупка. Представете си, че се движите в дълбокия Космос, между звездите, между галактиките, към неизвестността. Не е нужно да сте физици, за да стигнете до някои дълбоки прозрения посредством тази техника. Но ако предварително попрелистите някоя и друга научнопопулярна книга, това ще зареди въображението ви и ще обогати изживяванията ви по време на експеримента.

Ако чрез самостоятелно прилагане на споменатите дотук техники не постигнете желания резултат, вероятно имате нужда от помощта на реален партньор. Този метод — наричан понякога техника „Помощник“ — се основава на предположението, че в действителност вие през цялото време плувате в образния поток на вашето подсъзнание, но просто не можете да го „видите“ със съзнанието си. Ролята на реалния партньор е именно да ви помогне да изведете мисловната си образност на съзнателно ниво.

Използвайте обичайните стъпки за отприщване на образния поток, включително техниката „Кадифено-гальовно дишане“. Помолете помощника си да ви наблюдава внимателно през цялото време, като следва дадените по-долу указания. В тях местоимението „вие“ и второ лице множествено число се отнасят за помощника ви, а не за вас. Вие в случая сте „Мечтател“.

1. Следете за „кукички на вниманието“. „Кукички на вниманието“ наричаме онези едва доловими белези, по които разбираме, че нещо е привлякло вниманието на Мечтателя. Мигновената пауза в дишането е една от най-показателните „кукички“, особено в момент, когато Мечтателят прилага техниката „Кадифено-гальовно дишане“. Паузата в дишането означава, че той реагира на някакви подсъзнателни стимули, например на ярък мисловен образ. Друга издайническа „кукичка“ е движението на очните ябълки под спуснатите клепачи. Когато очите на Мечтателя са затворени, движението на очните ябълки означава, че той „гледа“ нещо. Какво би могло да е то? Единствено мисловни образи. Помнете, че трябва да следите за истинско движение на очните ябълки, а не за потрепването на клепачите.

2. Привлечете съзнателното внимание на Мечтателя. В мига, в който забележите някаква „кукичка“, веднага привлечете към нея съзнателното внимание на Мечтателя, като го попитате „Какво виждаш точно сега?“ Ако не сте съвсем сигурни дали наистина сте уловили „кукичка“, не се колебайте, а веднага задайте въпроса — дори да се окаже, че сте сбъркали, това с нищо няма да навреди на процеса.

3. Бъдете настойчиви. Възможно е някои Мечтатели да имат толкова силни задръжки и такъв мощен Заглушител, че упорито да отказват да повярват, че в ума им протича образен поток, дори ако многократно сте привличали съзнателното им внимание към различни „кукички“. Бъдете търпеливи. Продължавайте настойчиво да търсите и да откривате „кукички“, упорствайте да привличате вниманието на Мечтателя към тях, докато упражнението доведе до желания резултат.

4. Напътствайте Мечтателя. В определен момент Мечтателят най-сетне ще се „закачи“. Вероятно ще оповести с огромно вълнение, че най-после е уловил някакъв образ. От този миг насетне ролята ви се променя — от „ловец на кукички“ се превръщате в един вид касетофон и наставник на Мечтателя. Сега вече трябва да го напътствате да продължава да описва най-подробно всеки мярнал се пред вътрешния му взор образ, в сегашно време и посредством всичките си сетива. Настоятелно му припомняйте да продължава с описанието още няколко минути, дори ако образът се е мярнал в съзнанието му само за секунда. Подсещайте го, че за да стимулира образния си поток спокойно може да поукрасява или да доизмисля малко видяното. Обзет от вълнение и ентусиазъм при появата на първия мисловен образ, Мечтателят може и да забрави тези основни разкрепостяващи принципи, така че ще му е от полза да му ги припомняте от време на време.

Ако провеждате експериментите си с участието на реален партньор, сигурно ще ви е интересно да предприемете заедно с него едно съвместно пътешествие в мисловната образност. Това е техника за малко по-напреднали и е добре да бъде прилагана едва след като и вие, и партньорът ви вече сте усвоили индивидуалното отприщване на образния поток.

Седнете един срещу друг, затворете очи. След като преминете през въвеждащите техники за отпускане и за настройване с кадифено-гальовно дишане, всеки от вас започва да описва на другия пораждащите се в ума му образи. Но не се изчаквайте да свърши да говори единият, за да започне другият. Просто когато говорещият поспре, за да си поеме дъх, партньорът веднага взема думата и започва да описва собствените си мисловни образи. Веднъж щом започнете, не позволявайте ни секунда „празно“ време. Това увлекателно като игра упражнение е съвършен катализатор за образния поток. Освен това, то много бързо ще изостри въображението ви и способността ви за живи описания.

Подсилете неврологичния контакт с образния си поток

Веднъж щом сте установили неврологичен контакт с вашия образен поток, вероятно ще пожелаете да изпробвате и да изследвате неговите граници. Колкото по-остра става наблюдателността ви, толкова по-силни ще стават и уменията ви за предизвикване на ярка мисловна образност. По-долу ви предлагам някои подходящи за целта техники. Тези и много други подобни на тях упражнения не само заякчават „мускулите“ на въображението, но и съвсем реално разширяват онова пространство в съзнанието, където се разгръща мисловната образност. Като предоставите на ума си по-широкообхватно поле за действие и му изградите панорамна „сцена“, вие го освобождавате да твори и го подтиквате да разиграва още по-сложни и по-увлекателни „пиеси“.

Щом в съзнанието ви се появи някоя мисловна сцена, докато я описвате, започнете леко да измествате вътрешния си взор наляво — сякаш главата ви е видеокамера, а словесното ви описание е звуков запис. Какви нови картини се разкриват пред погледа ви? Продължавайте все така мислено да се извъртате. Какво виждате? Каква е гледката, когато сте се обърнали на 180°? Продължавайте бавно да се измествате по кръга и да описвате видяното. Когато се извъртите на 360° и сте обхванали с мисления си взор цялата панорамна картина, ще я изживеете невероятно реалистично и ще имате усещането, че сте в триизмерно пространство.

Тъй като зрението е най-силно развитото от всичките ни пет сетива, неминуемо ще проявявате склонност да разчитате предимно на него. Ето защо е добре да усвоите и техниката „Разгръщане на сетивата“, като от време на време описвате образния си поток само с останалите четири сетива. Докосването е може би най-важното от тези незрителни сетива, тъй като то стимулира особено успешно всички останали. Изследвайте с докосване различните повърхности във вашата въображаема сцена. Пипнете и почувствайте възлите по дънерите на дърветата; усетете под пръстите си нагрения от слънцето груб тухлен зид (който впрочем има и твърде необичайна и характерна миризма); мислено докосвайте с голите си, пети свежата трева; ако сте в стая — опипайте и изследвайте грапавините и нишките на нелакираните дървени мебели, докоснете и погалете тапицериите… За да бъде упражнението още по-ефективно, все така със затворени очи се опитайте да усетите топлината и студа, влажността, атмосферните промени, пространството и движението, тежестта и лекотата.

Можете да промените пространствената си гледна точка, като се придвижвате насам-натам във въображаемата си картина, без да забравяте подробно да описвате всички промени в перспективата. Докато сте в мислената си картина, можете също така да се придвижвате напред и назад във времето, като променяте часовете на деня, сезоните, вековете, хилядолетията. И най-сетне, можете да променяте и самите себе си — да ставате по-големи или по-малки, също като Алиса в Страната на чудесата. Опитвайте и си играйте с всички тези промени, за да започнете да долавяте и да стимулирате още повече и по-феерични гледки при отприщването на образния си поток.

Принцип на Да Винчи

Докато усвоявате и практикувате всички тези техники, несъмнено ще откриете много лично ваши си трикове за разгръщане и за подсилване на образния поток. Дори е възможно вашите собствени подходи да ви вършат много по-добра работа, отколкото предлаганите от мен. Важно е да знаете, че освен основните три принципа на описанието, няма някакви строго „заковани“ или пък „вълшебни“ правила. Всъщност най-главният принцип при отприщването на образния поток е, че няма никакво значение как ще предизвикате появата на образите. А веднъж щом бъде отприщен, вашият образен поток сам ще ви понесе натам, накъдето трябва. И много скоро ще се озовете именно в онова психологическо пространство, в което изпитвате най-огромна необходимост да бъдете.

Наричам това „Принцип на Да Винчи“. Психолозите днес знаят, че буквално всички стимули — например хаотичните мастилени петна от теста на Рьоршах — могат да „отключат“ поредица от асоциации, които бързо да ви отведат до най-чувствителните кътчета на ума и на душевността ви. Леонардо да Винчи открива този принцип петстотин години преди Зигмунд Фройд. За разлика от Фройд обаче, Да Винчи не използва свободните асоциации, за да открива и да изследва дълбоко вкоренените си комплекси. Вместо това, този велик ренесансов мъж, живял през петнайсети век във Флоренция, открива чрез свободно асоцииране пътя си към невероятни творчески и научни прозрения.

„Не би следвало да ви затруднява — пише Да Винчи в своите «Бележници» — да поспирате от време на време, за да се вгледате в драските по стените или в пепелта в огнището, или в облаците, или в калта…, където е възможно да откриете наистина удивителни идеи.“

В един свой трактат за изобразителното изкуство Да Винчи казва, че ако бъдат наблюдавани съсредоточено, тези и други подобни случайни форми много скоро „заприличват на различни пейзажи, изпъстрени с планини, реки, скали, дървета, долини, широки полета, разнообразни групи от хълмове. Ще можете също да видите и бойни сцени, фигури в бързо движение, лица със странни и невероятни изражения, необичайни костюми, безкрайно много неща, които после може да сведете до разграничени една от друга и ясно отличими форми.“

Да Винчи се е вдъхновявал също и от звука на камбаните, „в чиито гласове можете да откриете всяко име и всяка дума, за която изобщо се сетите.“

Възможно е да се чувствате леко глуповато, докато практикувате описаните в тази глава техники, но не се притеснявайте. Знайте, че се намирате в добра компания. Да Винчи също признава, че хората с циничен ум посрещали с подигравки неговия „нов творчески подход“.

„Този мой нов подход може да изглежда банален и почти достоен за присмех — пише той, — но всъщност е изключително полезен, за да възбуди ума за различни откривателства.“

Ефект на Уитман-Блейк

Преди двеста години поетът Уилям Блейк е написал в „Поличба за невинност“ четири стиха, които според мен отразяват съкровената същина на отприщването на образния поток:

Сто години по-късно Уолт Уитман отразява като ехо същата идея, когато пише „Виж Вселената, побрала се в единствено стръкче трева.“ Привидно и най-незначителните стимули могат наистина да предизвикат мисловна буря от образи и безгранични феерични видения. Посредством процес, който аз наричам „Ефект на Уитман-Блейк“, вашият лимбичен мозък преобразува чрез своята тайнствена синестетична алхимия първичните сетивни възприятия, които му подавате, и ги превръща в гениалност.

Поспрете за миг, преди да вземете следващото си важно решение. Поогледайте се наоколо си и забележете леките грапавини по тавана, усетете материала на подовата настилка под краката си, почувствайте как се свива и изправя коляното ви, доловете различните леки потръпвания и мимолетни усещания в раменете, стомаха, тила и по лицето си. Невъзможно е наистина да си обясним защо става така, но когато разширим по този начин неврологичния си контакт със света около нас, започваме да се чувстваме по-силни, по-уверени, по-мъдри и с много по-богата творческа мисъл — а съответно да вземаме и по-умни решения.

Отприщването на образния поток увеличава стотици пъти въздействието от този ефект. Когато овладеете техниките, за които говорихме в тази глава, ще сте придобили нещо като мощен мозъчен микроскоп, чрез който ще можете да откривате наистина огромни светове и безкрайни вселени и в най-ситните песъчинки, и в най-тъничките стръкчета трева на вашия ум.