Факторът Айнщайн

Тълкуване на образите

Индийският цар Крез се посъветвал веднъж с Делфийския оракул дали да предприеме военен поход срещу Персийската империя. „Ако го направиш — предрекъл оракулът, — ще сринеш едно велико царство.“

Цар Крез се почувствал на седмото небе от радост. Та нима Персийската империя не е велико царство? А с предсказанието си оракулът давал пълни гаранции, че военният му поход ще я срине. Преизпълнен с увереност, лидийският цар нападнал персите и… бил сразен от тях! В своята нетърпелива прибързаност да изтълкува благоприятно за себе си думите на делфийския оракул, цар Крез пропуснал да го попита кое царство има всъщност предвид. Така той разрушил собственото си лидийско царство.

Трите клопки на тълкуването

Тълкуването на предсказанията на Делфийския оракул не се отличава особено много от разшифроването на образния поток. Три са клопките, който възпрепятстват повечето хора да тълкуват правилно своята мисловна образност. Цар Крез сам се хвърлил надолу с главата и в трите. Тези клопки са:

1. Предварителни очаквания за това какъв би трябвало да е отговорът.

2. Задоволяване с най-общите положения, вместо да се открият и разтълкуват особеностите.

3. Липса на настойчивост в изясняването на тълкуванията.

Когато отишъл за съвет при Делфийския оракул, цар Крез вече бил обзет от горещо желание за война, а това означава, че вероятно би изтълкувал в положителен за себе си смисъл всяко предсказание на оракула, независимо какво би казал той. Това е първата клопка. Като предрича на Крез, че ще срине „едно велико царство“, оракулът всъщност изказва напълно безполезно обобщение. Цар Крез би трябвало да обърне внимание, че тези думи са твърде неясни и двусмислени. Той обаче ги приема на доверие и така попада право във втората клопка.

Но вероятно най-вече третата клопка става причина за тоталния провал на цар Крез. Ако той бе проявил поне малко настойчивост да си изясни нещата, световната история нямаше да е това, което е. А е било достатъчно просто да попита: „Кое царство имаш предвид?“.

Осем стъпки за ясно тълкуване

Тълкуването на образите, също както и самото отприщване на образния поток, става все по-лесно, колкото повече го упражнявате. С течение на времето ще придобиете инстинктивно усещане и разбиране за езика на десния ви ум, което ще ви помогне да тълкувате посланията му мигновено и обикновено напълно правилно. Но докато сте все още начинаещи, е необходимо да се придържате към следните осем последователни стъпки за постигане на ясно тълкуване.

1. Решете дали посланието е буквално или символично.

2. Разграничете фактите от чувствата.

3. Открийте ключовите асоциации.

4. Приложете личния си код за разшифроване.

5. Направете си теста „Когато — тогава“.

6. Знайте, че последните моменти са най-добрите.

7. Използвайте техниката „Праг“ и изясняващите въпроси, за да откриете особеностите.

8. Постигнете изживяване на ефекта „Ахаа!“.

И така, първата божа заповед при тълкуването на смисъла и значението на закодираните в образния ви поток отговори на ваши въпроси и проблеми е: „Сам тълкувай собствените си образи“. А като следствие от нея: „Не бива да тълкуваш образите на партньора си.“

Нищо лошо няма в това да искате да получите свеж поглед относно мисловната си образност. Всяко странично мнение — независимо дали от приятел, брачен или интимен партньор, терапевт или дори открито в някоя от залелите пазара популярни книги за тълкуване на сънищата — може да ви помогне да осмислите породените от собственото ви въображение образи. Но внимавайте, пазете се да не развиете зависимост от някой външен „оракул“. Защото подобна подчинителна връзка не само ще ви попречи да си изградите способност да тълкувате собствената си мисловна образност, но ще ви направи и крайно уязвими за манипулиране — умишлено или неволно — от страна на други хора.

Особено докато сте все още начинаещи, за вас е много по-важно да заякчите „мускулите“ си на „оракул“, отколкото да разшифровате един или друг образ. Много по-добре е да си извадите ваши собствени, макар и погрешни заключения, отколкото „да минете напряко“ и да възприемете „на вяра“ нечие чуждо тълкуване, въпреки че впоследствие то може да се окаже правилно.

Когато работите с партньор, разбира се, непрестанно ще споделяте с него образите и картините, които се появяват в съзнанието ви. При все това обаче, съответният човек трябва да се въздържа и да не ви налага собственото си тълкуване за тях. Естествено същото е валидно и за вас, когато вие сте в ролята на нечий „свидетел“. Дори когато работят сами, повечето хора обикновено изгарят от желание да споделят изживяванията си с някой друг. Основното правило в тези случаи е да извървите всичките осем стъпки самостоятелно, преди да обсъдите образния си поток с когото и да било другиго.

Понякога значението на образите, които се появяват в съзнанието ви, са напълно буквални по смисъл. Когато Боб С., чийто случай описахме в Първа глава, вижда протритата гума от колата на своята годеница, посланието на този образ не крие никакво метафорично значение, а иска да му каже чисто и просто, че гумата от колата на годеницата му е пред спукване!

Естествено буквалните образи са и най-лесни за разшифроване. За жалост обаче, тяхното буквално значение не винаги е очевидно от пръв поглед. На Боб С. му били необходими няколко минути, за да се досети къде именно е виждал и преди същата гума.

Психолозите знаят, че потиснатата подсъзнателна информация може да бъде извлечена най-лесно, когато човек е отпуснат. Ето защо, когато искате да разтълкувате даден образ, първо изпълнете техниката „Кадифено-гальовно дишане“, както я описахме в Трета глава. Когато почувствате, че сте пределно отпуснати, извикайте в съзнанието си съответния образ, поогледайте го, помислете малко върху него и вижте дали в ума ви няма да проблесне някакво конкретно негово значение. Ако това не стане, образът вероятно е символичен. В такъв случай преминете към следващата стъпка за тълкуването му.

При анализирането на сънищата психолозите от школата на Карл Юнг прокарват ясна разграничителна черта между наблюдението на действителни конкретни събития по време на съня и предположенията, които наслагваме върху тях впоследствие. Тази техника е от голяма полза, когато искаме да отстраним изкривяванията на смисъла, предизвикани от намесата на съзнанието, и да стигнем до първичното, чисто съдържание на съня.

И при тълкуването на образния поток фактите също са от много по-голямо значение, отколкото каквито и да било чувства или впечатления, които бихме имали по отношение на тях. Например в описанието от Трета глава, което Ричард По прави на своя образен поток с гепарда, откриваме следния пасаж:

L>

… Мога да виждам надалеч между тях и в далечината виждам извор и край него една зебра и други диви животни, а цялата сцена е окъпана в ярка слънчева светлина, зеленината на саваната се простира до хоризонта. Вятърът докосва кожата ми и е много топъл, почти горещ, и се чувствам едно цяло с гепарда. Ние с него сме заедно, и си принадлежим един на друг, и аз не съм чужд на това място…

L$

Първата част от този пасаж е съставена изцяло от факти. Описание на физическа действителност и нищо повече. Но впоследствие Ричард казва, че се чувства „едно цяло с гепарда“ и се отплесва в тази посока. Сега вече той не описва първичното съдържание на образния си поток, а собствените си чувства или впечатления за ставащото — а те могат да бъдат както верни, така и неверни, съобразно оригиналното послание на подсъзнанието. Забележете, че малко по-рано в същото описание Ричард казва:

L>

… Виждам главата му. Той се обръща към мен и мога да я докосна. Усещам под ръката си ушите му, усещам меката им податливост под пръстите си, еластичната им податливост и усещам как муцуната му потръпва, докато го галя по главата, и гепардът ме гледа, гледа ме войнствено, не, всъщност не войнствено, а сякаш ме приема, сякаш съм член от неговото гепардско семейство…

L$

Първото впечатление на Ричард е, че очите на гепарда го гледат „войнствено“. Веднага след това обаче той променя мнението си и решава, че гепардът го гледа така, сякаш го „приема“. От направеното описание не можем да сме напълно сигурни кое е по-достоверно. По-късно Ричард ме уверяваше, че като преосмислил видяното, си спомнил, че в изражението на гепарда нямало никакъв по-ясен белег за каквато и да било конкретна емоция. Котешките му черти били напълно непроницаеми. Следователно по време на описанието съзнателният ум на Ричард просто се е опитал да запълни тази пустота, като му е предоставил две коренно противоположни тълкувания едно след друго.

Въпреки че чувствата и впечатленията на Ричард за настроението на гепарда могат да са от полза при тълкуването на неговия образен поток, те трябва да бъдат възприемани като етерична реакция, един вид нанос върху първичните образи. Откривам подходящо сравнение за тези две възприятия в еврейските религиозни писания. Би могло да се каже, че конкретните образи са метафора на Тора — тоест, на неподправеното Божие слово, — докато вторичните чувства на Ричард по отношение на тези образи са като Талмуда — сборник с тълкувания, които различни равини правят на Божието слово, но те може да са в съзвучие, а може и напълно да се разминават с него. В християнската религия също може да се открие такова сравнение — между Светото писание и проповедите на апостолите.

Подобно на свещенослужители, които тълкуват различни теологични теми, и ние също трябва да основаваме заключенията си изключително върху първоизточника — Тора или Светото писание, а в нашия случай първичните образи от образния ни поток. Възможно е чувствата в Талмуда и в проповедите на апостолите да ни възпламеняват и да ни вдъхновяват за различни тълкувания, но нека не забравяме, че най-важното за нас са фактите, които можем да открием само в чистото и неподправено Божие слово.

Колкото и парадоксално да звучи, но като знаем къде именно можем да намерим първичните и същностно важни за тълкуването факти, това ни предоставя по-голяма свобода да изследваме вторичните си чувства и асоциации. Сами по себе си те много лесно могат да ни подведат да продължим по пътеката към тъмния лес, но ако не губим изпод краката си здравата почва на фактите, винаги ще можем да намерим пътя си обратно към дома, независимо колко сме се отдалечили.

Асоциациите са не нещо друго, а онези вторични мисли, които образният поток събужда в съзнанието ни. Припомнете си някой от вашите образни потоци (или преслушайте записа му, ако сте работили с касетофон) и ще откриете как всеки образ предизвиква в ума ви ясна асоциация с нещо друго. Запишете тази асоциация така, както ви е хрумнала, дори ако ви се струва глупава.

Ричард споделя, че сцената с гепарда му напомнила за един епизод от научнопопулярен филм за дивата природа, който бил гледал преди време — как женски гепард отглежда малките си в африканската савана. Когато видял приличащата на Лукреция Борджия женска фигура, облечена по модата на ренесансова Италия, се сетил за моя „Проект Ренесанс“ — институция, посредством която разпространявам и усъвършенствам техниките за ускорено обучение. Начинът, по който „Лукреция“ разкъсала небето, за да се появи, напомнил на Ричард една традиционна картина, изобразяваща християнския Апокалипсис. А за алхимичната лаборатория в „небето“ на „Лукреция“ смята, че е породена от дългогодишния му интерес към мистичните практики.

Образът на дракона бил тясно свързан с любовта на Ричард към древния и към средновековния фолклор. Възприемал черния му цвят едновременно като белег за могъщество, но и за зло. Що се отнася до неочакваното отлитане на дракона в космическото пространство, Ричард отбелязва, че това митично същество напуснало Слънчевата система по посока наляво, под ъгъл около 10°, поемайки въображаемия курс, който той от дете свързвал с пътя към Алфа Кентавър, където се развивало действието на негов любим от детството му научнофантастичен роман. И освен това свързвал сцената на отлитане в космоса с теорията на относителността на Айнщайн и с висшата наука като цяло.

И тъй като това бяха най-ясните, най-силните и най-очевидните асоциации, които Ричард можа да направи, именно тях възприемаме за ключови асоциации в неговия образен поток.

„Възприех строгото правило — пише Карл Юнг малко преди смъртта си в 1961 година — често-често да напомням на самия себе си, че никога не бих могъл да разбера нечии чужди сънища дотолкова добре, че да ги тълкувам правилно.“

Макар че е възпитаник и любимец на Зигмунд Фройд, Юнг се дразни от догматичния подход на своя велик покровител към психоанализата на сънищата. Фройд бил дълбоко убеден, че всички пури, пръти за знамена, бухалки, с една дума абсолютно всеки прав цилиндричен предмет, появил се в нечий сън, винаги означава едно и също т.е., сещате се какво. Юнг смята подобно убеждение за глупаво. Той вярвал, че символите имат различно смислово значение за различните хора, в зависимост от контекста на съня.

„Научете колкото е възможно повече за символизма — съветвал Юнг своите студенти, — а после, когато се заемете да анализирате някой сън, напълно забравете всичко научено.“

Съгласен съм с Юнг. Петнайсетте години работа със стотици хора при отприщването на техните образни потоци ме научиха, че всеки човек си има свой личен символен код, различен от кодовете на всички останали. Единствено и само вие лично можете да разшифровате собствените си символи.

Водете си дневник на кодовете. Ако смятате да се занимавате сериозно с отприщване и изследване на мисловната си образност, определено си струва да отделяте време и да си водите дневник на кодовете за разшифроване на образните си потоци. В него записвайте всички предмети, хора и ситуации, появяващи се повече или по-малко редовно в различните образни потоци, а също и предполагаемото им, според вас, значение. Често — особено в началото, докато все още не сте овладели достатъчно добре процеса — те биха могли да имат повече от едно възможно тълкуване. Но колкото по-опитни ставате в отприщването на образния поток, толкова по-ясно и по-недвусмислено усещане ще имате за значението, което различните образи имат за вас.

Друга техника, взаимствана от психоанализата на Юнг, е това, което нарекох тест „Когато — тогава“. Той е много полезен при изследване на динамичната последователност на събитията по време на протичането на образния поток.

В описания образен поток на Ричард сред пламтящите отблясъци в алхимичното огнище изплува кристална топка, която впоследствие се превръща в яйце. От яйцето се излюпва дракон, размахва крилете си и отлита в космическото пространство. После Ричард скача върху гърба му и полетява с него в междузвездната пустош.

Дори сами по себе си тези образи могат да ни разкрият много неща, но онова, което им придава по-особено смислово значение, се корени в тяхната последователност. Защо тези събития се развиват именно в този специфичен ред?

За да изследвате този въпрос, приложете теста „Когато — тогава“. Можем да кажем: „когато кристалната топка се отдели съвсем отчетливо от пламъците, тогава се превърна в яйце.“ Като рамкираме по такъв начин действието на образния поток, това ни помага да изострим чувствителността си по отношение на причинно-следствената връзка между събитията. За да си доизясним взаимовръзките, можем да продължим да задаваме въпроси: Дали кристалната топка винаги се превръща в яйце, когато излиза от пламъците? Ами ако сложим яйцето обратно в огъня, дали то ще се превърне отново в кристална топка? Какво качество притежава огънят, което задържа или пречи на яйцето да ни се разкрие под тази си форма, докато още е сред пламъците?

А ето и още няколко въпроса от типа „когато — тогава“ за разкриване на причинно-следствените връзки в образния поток на Ричард:

• „Когато драконът излезе от огъня, тогава полетя в пространството.“

• „Когато драконът полетя в пространството, тогава Ричард скочи върху гърба му.“

• „Когато Ричард се почувства едно цяло с гепарда, тогава Лукреция Борджия разтвори небето.“

• „Когато Ричард долови парфюма на Лукреция Борджия, тогава се озова в небесната алхимична лаборатория.“

Колкото по-дълго и по-настойчиво описвате даден образен поток, толкова по-дълбоко изпадате под магичното влияние на десния си ум. Именно поради тази причина, също както става и при техниката „Гимнастика, на ума“, идеите и образите, които се появяват последни в образния ви поток обикновено са най-освободени откъм изкривявания и задръжки от страна на съзнанието ви.

Много може да се узнае от проучването на образния поток като цяло, следвайки сюжетното му развитие от сцена в сцена. Но усилията ви ще са най-плодоносни (и при това с най-бърз резултат), ако ги съсредоточите към последните няколко момента от изживяването на образния разказ.

Ако направите някое прекалено дълбокомислено и сложно тълкуване на образния си поток (или на специфични негови части), то вероятно ще бъде твърде обобщено. Всеобхватните философски разсъждения обикновено не са от особено голяма полза при решаването на конкретни проблеми. Пък и чрез тях твърде лесно се манипулира — нещо, което всяка „врачка“ знае много добре. Стига „предсказанието“ да е достатъчно мъгляво и обобщено, то ще пасне на каквито и да било житейски факти и обстоятелства.

На Ричард не му било никак трудно да извлече някакъв смътен смисъл относно основната тема на неговия образен поток. В действителност това тълкуване му било подсказано от съпругата му Мари веднага щом той й описал виденията си (е, да, боя се, че в това отношение моят съавтор не е „играл“ съвсем по правилата).

Мари предположила, че драконът символизира интереса на Ричард към всичко магично, митично и древно. И в такъв случай това, че Ричард яхва дракона и се понася с него в космическото пространство, е символ на сливането, на постигането на хармония между страстта му към древната езотеричност и също толкова силния му интерес към съвременната наука.

Като цяло, направеното от Мари тълкуване се сторило на Ричард съвсем правилно и точно. Но било прекалено обобщено. И изобщо не допринасяло за решаването на особения проблем, с който Ричард трябвало да се справи — как да спази невъзможно кратките срокове за довършването на книгата „Факторът Айнщайн“. Някъде в неговия образен поток бил скрит отговорът на този въпрос, но до тайната може да се стигне само чрез настойчиво изясняване на смисъла.

Изясняване на смисъла чрез техниката „Прекрачване на прага“. Ако образният поток носи смътно или неудовлетворително за вас послание, техниката „Прекрачване на прага“ ще ви помогне да проникнете в него и да го изследвате в дълбочина. Следвайки принципа „последните моменти са най-добрите“, Ричард се вгледал по-настойчиво в края на своя образен поток, като използвал пулсиращото яйце на влечуго за „праг“.

В първоначалния образен поток яйцето се разпукало и от него се появил малък черен дракон. Когато се потопил отново в тази сцена, за да изясни смисъла на посланието, Ричард пожелал яйцето да му разкрие някакъв алтернативен образ. При първия му опит за прекрачване на прага от черупката отново се появил малък черен дракон — напълно еднакъв с първоначалния. Ричард предположил, че драконът се е появил в отговор на неговите съзнателни очаквания и затова потиснал образа му. (Тоест, съавторът ми престъпил още една божа заповед относно образния поток, но пък, в крайна сметка, никой не е съвършен, нали?) И тогава, като прекрачил за втори път прага, Ричард зърнал от мрака на яйцето да изплува загадъчната усмивка на Мона Лиза.

Това обаче също му се видяло неудовлетворително и неясно и затова той продължил да прекрачва отново и отново избрания праг. Следващият образ, който видял, бил този на златна рибка в стъклена колба, която плувала около деликатно бяло изображение на олмецка глава — такова, каквото бил виждал в книгите по история на древните обитатели на Мексико. Тръгвайки от този образ, Ричард продължил да следва свободното течение на породения от него нов образен поток и скоро се озовал в сцени от фантастичния роман на Сесил Б. Демил „Десетте Божи заповеди“. Дори в един момент се сблъскал с Чарлтън Хестън в образа на Мойсей, ръководещ първия голям преход през времето и пространството при описаното в романа междугалактическо пътешествие. Тогава Ричард помолил Мойсей да му разкрие тайната на яйцето и изведнъж се озовал сред тълпа оживели герои от комичен анимационен филм, облечени по модата на древна Гърция от пети век преди новата ера, които се движели насам-натам край него с походката на Чарли Чаплин. Сцената се разигравала на входа на дълбока пещера или тунел, който изглежда символизирал прочутата метафора на Платон от произведението му „Републиката“. Ричард навлязъл в тунела и потъвал все по-дълбоко и по-дълбоко навътре, с надеждата да открие отговор на своя въпрос в подземните пещери. Уви! Открил само един Циклоп, който държал малка палка, бил увит в дебела кожена наметка и изглеждал „някак безпомощен и отчаян, като изгубен“.

Открийте свързващите общи елементи. Повечето хора не биха имали времето, търпението или пък способността да проявят настойчивост за разшифроване на всеки образ и причинно-следствените връзки „когато — тогава“ от своя образен поток, особено ако вариантите при прекрачването на прага започнат да се трупат, както стана при Ричард. Един по-кратък път при тълкуването е да се прескачат онези аспекти от мисловната образност, които изглеждат твърде мъгляви, и да се търсят свързващите общи елементи в различните сцени и варианти, като по тях се гради смисълът на цялото.

Докато Ричард преразглеждал различните алтернативи, получени след прекрачванията на избрания от него праг — яйцето, изведнъж му хрумнало, че във всички тях има някакъв шеговит или закачлив елемент, който сякаш го предизвиквал да се опита да открие нещо на пръв поглед несъществуващо. Мярналата се Мона Лиза му се усмихвала загадъчно, както се и очаква от всички Мони Лизи по света, като упорито отказвала да издаде тайната си. Златната рибка сякаш намеквала леко подигравателно за истинското злато, което алхимиците открай време се опитвали да „забъркат“ в своите огнища от какво ли не. Очаквайки да чуе Откровение за Истината от устата на самия Мойсей, Ричард с удивление откривал комиксови фигурки на древни гърци, които щъкали с походка на Чарли Чаплин пред пещерата на Платон — и сякаш нарочно иронизирали дълбокомислената сериозност на неговата философска метафора. И най-сетне когато самият Ричард навлязъл в тази пещера, като се опитвал да прозре най-тъмните глъбини на подсъзнанието си, той се сблъскал с един унил Циклоп, който според него много приличал на същия герой от някакъв глуповат телевизионен сериал за подвизите на Херкулес.

Малко по-нататък в тази глава ще откриете някои подходящи техники за изясняване и тълкуване на образния поток, които Ричард би могъл още тогава да приложи успешно, но не го направил, просто защото — въпреки наближаващия краен срок за предаване на ръкописа — още не бил стигнал до написването на тази глава от книгата.

Цялото това натрупване на мъгляви образи при всяко поредно прекрачване на прага допълнително обърквало Ричард и му подсказвало повече от ясно, че върви в погрешна посока. Вместо да търси алтернативи на дракона, той е трябвало да се вгледа по-внимателно и по-настойчиво в самия дракон, който в крайна сметка се излюпил от яйцето при две последователни прекрачвания на прага.

Първа поява на „Ахаа!“ При Ричард това бил драконът — единствено и само той носел истинския отговор на неговия въпрос. Нито алхимичното злато, нито Божието слово, Платоновата пещера или откровенията на „Долната земя“ не могли да го отведат по-бързо и по-напряко до правилното тълкуване. Образният поток на Ричард го предизвиквал и изисквал от него да се „пребори“ именно с дракона, а не с нещо друго.

Втора поява на „Ахаа!“ Ричард постигнал своя втори ефект „Ахаа!“ с измама. В драстично нарушение на първата божа заповед за тълкуване на образния поток, той не издържал и потърсил съвет от съпругата си Мари. Двамата заедно обсъдили надълго и нашироко всичките му образни потоци, като нахвърляли един през друг най-различни предположения за скритото в тях смислово значение. В един момент разговорът им тръгнал горе- долу в следната насока:

Мари: Какво означава за теб драконът?

Ричард: Мъдрост. Подобно на змията, и той също е олицетворение на познанието, но може да бъде и опасен, да носи зло — както е в библейската притча за змията, която изкусила Адам и Ева с една ябълка от дървото на познанието. Тоест, драконът въплъщава идеята, че в познанието са заложени едновременно и добри, и лоши възможности.

В случая Ричард прилагал своя личен код за разшифроване, споделяйки с Мари собственото си виждане за символичния смисъл на образа на дракона, което си бил изградил въз основа на дългогодишните си задълбочени проучвания на митологията и фолклора. За други хора същият този дракон може да означава нещо съвършено различно.

Въоръжена с тази информация за разбиранията и представите на Ричард, Мари стигнала до заключението, че подобно на дракона, алхимичната лаборатория също е символ на дълбока и тайнствена мъдрост, с нотка на скрита опасност или зло в нея. Освен това, горещата и влажна алхимична лаборатория била като задушен затвор. Тя била владение на стари, езотерични традиции, зародили се преди хилядолетия, още в епохата на древен Египет. И Мари си извадила извода, че като отнася Ричард далеч от този потискащ свят, драконът всъщност му помага да се освободи.

Следователно това че Ричард яхва дракона с безразсъдна, дръзка постъпка, предоставяща му възможност да се възползва от една опасна, но освободителна сила, която може да го отведе към нови и по-добри светове, и по-специално в открития космос — а той, според неговия личен код за разшифроване, е олицетворение на спокойната вселена на чистите научни търсения.

Мари предложила на Ричард да си „отпусне душата“, да „наруши внушените му правила“ и да не се притеснява какво биха казали критиците или който и да било друг относно „Факторът Айнщайн“. И колкото и да е странно за Ричард този неин съвет се оказал особено разкрепостяващ по отношение на една съвсем конкретна и специфична тема, свързана със Седма глава от книгата, която го тревожела, а тепърва трябвало да напише!

Разшифроване в дълбочина

Бариерите и задръжките, които блокират работата ни, обикновено са породени от дълбоко вкоренени конфликти, терзаещи умовете ни от години наред. Посредством отприщването на образния си поток можем да открием тези измъчващи ни демони и да започнем да ги изтръгваме от душите си. От своя страна, подобно разшифроване в дълбочина често хвърля неочаквана светлина върху специфичния смисъл на самия образен поток.

Когато Мари подканила Ричард да отпусне душата си и да наруши внушените му правила, той почти мигновено осъзнал кои именно са онези набити в главата му постулати, които възпират работата му. В детството си Ричард бил силно заинтригуван и увлечен по науката, като се чувствал най-щастлив, когато прекарвал часове наред да наблюдава под микроскоп трескавия живот, бъкащ във взетата от някое блато лъжичка тиня. На дванайсетгодишна възраст той вече можел да прави кръвна намазка и да извършва такива клинични изследвания като диференциално преброяване на белите кръвни телца — умения, които бил усвоил от майка си, микробиоложка. На петнайсет години спечелил наградата на Националната научна фондация — да изучава на нейни разноски геология през летния семестър в Сиракузкия университет. На шестнайсетгодишна възраст Ричард завършил с награда подготвителния курс към същия университет. С една дума, от най-ранно детство той бил основно запознат и възприел правилата на строго научната работа.

Но ето че през първата година от редовното си обучение в колежа Ричард претърпял драстична промяна, която шокирала и ужасила както преподавателите, така и родителите му. Той изведнъж изгубил всякакъв интерес към чистата наука и се прехвърлил в курса по творческо писане. Увлякъл се страстно по всичко мистично и езотерично, започнал да си води препоръчаните от Юнг дневници на сънищата, потънал в романите на Херман Хесе и Джак Керуак, възприел необичайните житейски философии на Томас Уулф и на „Тибетската книга на мъртвите“. По-късно изцяло изоставил университета, за да изучава поезия при Алън Гинсбърг в неговата будистка школа в Колорадо, а после се установил в Калифорния и се заел да пише роман. През следващите двайсет години неизменно следвал пътя си на писател, като изцяло зарязал първоначалните си планове да стане лекар или учен.

По-късно обаче на Ричард започнало да му се струва, че изоставянето на научната кариера означава за него личен провал. А когато му предложих да стане мой съавтор за написването на „Факторът Айнщайн“, решил, че това е невероятен шанс да изкупи „греха“ си към науката и да възстанови името си на научен мислител. Ето защо Ричард буквално надхвърляше себе си при проучването на научната основа на моите теории, като се стараеше да представи всяко нещо с възможно най-пълни и най-точни технически подробности.

Яхнете дракона

Но ето че стигнахме до написването на Седма глава. Както вероятно е напълно неизбежно във все още неразработени области на знанието, каквато е ускореното обучение, на моменти моите проучвания ме отвеждаха в онези крайни състояния на човешкия опит, където познатите научни обяснения за нещата са не само неудовлетворителни, но и невалидни. В Седма глава разглеждаме по-подробно именно тези проблеми.

За Ричард като мой съавтор това обаче създаваше доста голям проблем. Дали прямото обсъждане на въпросите, свързани с тълкуване на сънища и видения, при метода за ускорено обучение няма да изложи на риск научната стойност на книгата? Дали няма да е по-добре тези феномени да бъдат изложени по-завоалирано или да бъдат потърсени по-традиционни, макар и неточни, обяснения за тях? Подобен подход несъмнено би бил най-безопасен. Но пък щеше да обезсмисли редица ключови открития на „Проект Ренесанс“ относно ускореното обучение и повишаването на интелигентността. И все пак, докато не изживял ефектите „Ахаа!“ при изследването на собствения си образен поток, Ричард не осъзнавал колко дълбоко го тревожи тази дилема.

Ледовете на задръжките му се разпукали, когато прозрял смисъла на образа на летящия в космоса дракон. За Ричард драконът олицетворявал всички тайнствени и загадъчни теми и въпроси, засегнати в Седма глава, които му се стрували опасни за научната стойност на книгата. Отлитайки в космоса, драконът от неговия образен поток ставал все по-голям, по-застрашителен и сякаш напълно се изплъзвал от контрол. Но благодарение на своята настойчивост да прозре смисъла и значението на този образ, Ричард най-сетне успял не само да „обязди“ дракона, но и да полети на гърба му през вселената на Айнщайн.

Чрез този образ подсъзнанието на Ричард му давало недвусмислен знак, че ако отхвърли страховете си и прояви дързостта да предизвика общоприетите установени представи по отношение на въпросите, засегнати в Седма глава, ще успее да „яхне дракона“ и да постигне правдив и ефективен синтез между науката и хипотезите.

Нарушете правилата

Е, да, както вече отбелязахме по-горе, Ричард нарушил правилата, като обсъдил своя образен поток със съпругата си. Когато обаче й го казал, преизпълнен с угризения, тя дръзко отвърнала: „И какво от това? По дяволите правилата!“

Подобна дързост е в пълно съзвучие със смисловото значение на обяздването на дракона и всъщност е чудесен и полезен принцип, който не бива да забравяте, когато изследвате и тълкувате образния си поток. Няма правила, които да са толкова страшни и жизненоважни, че да не могат да бъдат нарушавани от време на време. Аз самият открих, че понякога ми е от огромна полза да обсъждам породените от въображението ми образи с други хора, особено с онези, които — като съпругата ми, например — познават много добре и мен самия като човешко същество, и личния ми код за нещата от живота. Постарайте се първо да стигнете самостоятелно до смисловото значение на образния си поток. Но ако почувствате, че зацикляте и се обърквате все повече, непременно потърсете съвет от други хора. Внимавайте обаче да не прилагате съветите им, водени единствено от подсъзнателно желание да проявите любезност и зачитане към мнението им. И особено внимавайте да не би да възприемате едни или други тълкувания само защото са направени от хора, които са си създали име на специалисти или имат повече авторитет в научните или в обществените среди, отколкото имате вие самите.

Принцип на приоритета

Вашият подсъзнателен образен поток знае много по-добре от вас кои теми са наистина от значение. Често той пренебрегва поставения му въпрос и отговаря на други въпроси, които вероятно и през ум не ви е минавало да зададете. Именно така станало с Боб С., чиито случай описахме в Първа глава, който непрекъснато се озовавал втренчен в някаква загадъчна автомобилна гума. По принцип подсъзнанието винаги подрежда приоритетите си, като поставя на първо място онзи въпрос или проблем, чието решаване е най-спешно за вас в дадения момент. Тази особеност на образния поток наричам „Принцип на приоритета“.

Ричард започва да изследва своя образен поток със съзнателното предположение, че най-важен за него е въпросът с краткия срок за написването на книгата. Ето защо той търси във всеки появил се от подсъзнанието му образ някакъв знак как би могъл да ускори процеса на писане или да съкрати главите и да свие обема на материала, без да наруши общото звучене и смисъла. Вместо това обаче, неговото подсъзнание му дава съвет по един напълно различен въпрос. Така то вероятно дори увеличава още повече работата му, вместо да я намали. Но пък решава именно онзи проблем, който се оказа най-важен и най-силно затормозяващ Ричард при писането.

Ами ако образният поток отказва да отговори?

Понякога образният ви поток отказва да отговори на някой ваш въпрос. Подобен отказ може да се прояви под формата на клатеща отрицателно глава фигура или дори в образа на някакво страшно, кошмарно създание, което сякаш ви предупреждава да не се занимавате със съответния проблем.

Някои мои колеги смятат, че винаги трябва да зачитаме подобни откази и моментално да преустановяваме всякакви по-нататъшни опити да стигнем до отговора на интересуващия ни въпрос. Аз обаче не съм съгласен с това. Моят опит показва, че тези откази често не са породени от подсъзнанието, а са по-скоро израз на съзнателни страхове или дори леност на ума.

Понякога отказът е своеобразна защита на някое свидно за нас, но подлежащо на съмнение убеждение или вярване. Всеки компетентен специалист по проблемите на душевното здраве ще ви каже, че е много по-добре да продължите и да подложите на изпитание убежденията си, отколкото да ги закриляте на всяка цена от евентуално накърняване или опровержение. За да бъде което и да е ваше вярване достойно да го съхраните и да живеете според него, то трябва да е в състояние само да защити правдивостта си на свободния пазар на идеи.

Когато срещнете отказ, задайте на образния си поток следните въпроси:

• „Кой или какво в мен отказва да отговори?“

• „Какво бих могъл да направя още сега, за да бъда готов или достоен да получа информацията, която търся, без да наранявам себе си или когото и да било другиго?“

• „Ако отрицанието е породено от формата, под която съм задал въпроса си, как да го кажа по друг начин, така че да получа отговор?“

• „Мога ли да задам друг въпрос в същия контекст?“

Има случаи, когато отказът на подсъзнанието да отговори изглежда че наистина произтича от десния ни ум и е породен може би от вероятността това, което искаме да узнаем, да доведе до нараняване на нас самите или на други хора.

Някои проведени от мен експеримента показват, че поне моят образен поток се въздържа да ми дава отговор на въпроси, свързани със създаване на някое по-ефикасно оръжие или с начини за тотално поразяване на потенциален враг. Моето подсъзнание отказва да дава съвети и относно това как някой може да спечели от загубата на друг — примерно от лотария, при конни надбягвания и на борсата. Мои приятели, колеги и познати проведоха подобни експерименти, като и при тях резултатът бе същият. Това ми подсказва, че скритите в човешкото подсъзнание способности проявяват остра чувствителност не само по отношение на личните нужди и безопасност, но и спрямо тези на човечеството като цяло. И ако не сте в състояние да задавате въпросите си с пълно зачитане на нуждите и безопасността на другите хора, настоятелно ви препоръчвам да приемете отказът на подсъзнанието да ви отговори като правилен и единствено валиден.

Техника за изясняване на отговора

Да предположим, че току-що сте приложили техниката „Праг“ или нейната разновидност „Прекрачване на прага“ при някой особено труден и неясен образен поток. Вероятно сте минали два-три пъти през целия процес, но всяко прескачане или прекрачване на прага е водило единствено до натрупване на нови и нови образи, без да ви приближи ни на йота до търсената информация.

Време е да приложите техниката за изясняване на отговора. Ето как става това:

1. Изберете си нов „праг“, както е описано в Пета глава.

2. Излъчете към десния си ум топла благодарност за толкова многото неща, което ви е показал до този момент. После го помолете да ви помогне да изясните смисъла им.

3. Протегнете мислено ръка и докоснете предмета, избран от вас за „праг“.

4. Докато го докосвате, се обърнете мислено, но „високо“ към десния си ум: „Покажи ми същия най-правилен отговор на същия мой въпрос, но по напълно различен начин.“

5. Укрепете невропсихологичния си контакт с избрания „праг“, като го опишете най-подробно с помощта на петте си сетива.

6. Рязко открийте скритото зад него пространство за отговор, по най-подходящия начин за избрания от вас „праг“.

7. Пристъпете навътре в пространството за отговор, като описвате най-подробно посредством и петте си сетива всичко, което се разкрие пред мисления ви взор.

8. Служете си с проникновена наблюдателност. Докато оглеждате и описвате пространството за отговор, си задайте въпроса: „Какво е останало непроменено в цялата тази напълно различна картина?“ Независимо колко коренно различно може да ви се струва всичко от предишното ви преминаване отвъд прага, неминуемо ще откриете, че някой същностно важен елемент не се е променил. Именно в него се крие отговорът на вашия въпрос.

Разпит на конкретен образ

Можете да задавате конкретни въпроси относно буквално всеки предмет или лице, появили се във вашия образен поток. Да предположим, че току-що сте използвали проникновената си наблюдателност, за да откриете непроменения елемент в новата картина, разкрила се пред погледа ви след поредното прескачане или прекрачване на прага. Подходете към този елемент по същия начин, както бихте постъпили и по отношение на предмет праг, като му зададете някой от следните въпроси:

• „Защо си в тази сцена?“

• „Какъв е символният смисъл на положението ти спрямо тези (дървета, храсти, хора или които и да било други предмети или лица наоколо)?“

• „Защо си зелен (или какъвто и да било друг цвят или състояние)?“

• „Какво се предполага, че трябва да ми покажеш и да ми разкриеш?“

В повечето случаи подсъзнанието ви ще отговори, като промени сцената и ви предложи нов набор от образи, над които да размислите. Каквото и да видите след като зададете въпроса си, веднага започнете да го описвате. Понякога, макар и не толкова често, съответният образ може да ви отговори и с думи.

В търсене на словесен отговор

Мнозина хора предполагат, че словесният отговор би бил по-ясен и не толкова двусмислен, колкото зрителният, но много рядко е наистина така. Както и при зрителните образи, най-добрите словесни отговори обикновено са онези, които най-малко очакваме и затова те ни изненадват най-много. Но на пръв поглед те често ни се струват и най-загадъчни. В действителност изобщо не е по-лесно да разтълкувате думите „лакирана кутийка“, отколкото образа на лакираната кутийка.

И все пак, има хора, които се чувстват по-удобно и по-непринудено, когато боравят с думи, а не с образи. Няма нищо лошо в това да помолите на въпроса ви да бъде отговорено словесно. Подсъзнанието ви може да уважи молбата ви, а може и да не й обърне внимание. Но не забравяйте, че словесните отговори пренасочват работата на съзнанието ви отново към левия, аналитичен ум и го отклоняват от десния, който направлява образния ви поток. Това отклоняване на възприятията обикновено нарушава или дори напълно прекъсва процеса на творческото мислене.

Срещал съм консултанти, наставници или гурута, които почти не правят разлика между думи и образи, когато водят своите клиенти или ученици към постигане на „по-висша съзнателност“ посредством метода „Направляване на мисловната образност“. Сякаш хората имат пред себе си разтворена „Книга на вселенската мъдрост“ или нещо подобно, от която да четат.

„Да видим сега — казва консултантът, — какво се казва в тази книга?“

(Мълчание.)

„Добре — продължава консултантът, — отворете на някоя страница. Какво се казва там?“

(Мълчание.)

„Добре де, каква е първата дума! Можете ли да кажете поне първата буква?“

И тъй нататък. Според мен обаче, подобни наставления могат само да отклонят безпомощния ученик от пълноводния поток на мисловната образност на неговия десен ум и, принуждавайки го да борави със словото, да го подтикнат отново към мисловна нагласа за работа с левия ум. Каквито и резултати да бъдат постигнати по този начин, те са невалидни и недостоверни, а мнозина ученици дори биха се поддали на изкушението съзнателно да си измислят какво ли не, само и само да удовлетворят своя наставник.

Езикът на десния ум е език на образите, на символите и на метафорите. В действителност, дори ако проявявате склонност да възприемате посланията на подсъзнанието си в словесна форма, ако искате да постигнете истински успех е необходимо, след като ги изкажете на глас с думи, да опишете някои сцени или образи, които да са свързани с тези думи.

Например, ако в съзнанието ви изневиделица изплува думата „свобода“, кажете я гласно, а после опишете картинно как орелът се рее над планинските върхове, гордо поел срещу буреносните облаци, осеяли лятното привечерно небе — или каквато и да било друга образна картина, която олицетворява за вас понятието „свобода“.

Трябва да отбележим, че някои хора стигат до напълно удовлетворителна информация изцяло чрез словесни отговори. В това няма нищо лошо. Ако непрекъснато получавате словесни отговори, направете си няколко теста за самопроверка. Преминавайте последователно от словесни към зрителни отговори и обратно, за да откриете при кой тип стигате до по-голяма оригиналност и до по-дълбоки прозрения. После използвайте онзи метод, който ви осигурява най-добри резултати. Примерно веднъж месечно правете отново този тест, за да сте сигурни, че избраният метод все още е по-успешен от другия.

Разбира се, няма причина да не използвате и словесния, и зрителния метод в един и същ образен поток. В този случай основното правило е първо да боравите с образи, а после с думи. Когато прилагате техниките за прескачане или прекрачване на праг и за разпит на конкретен образ, изчакайте отговорът да се появи първо зрително. Едва след като картината стане пределно ясна и отчетлива, можете да започнете да се вслушвате по-настойчиво за словесен отговор.

Това е необходимо, защото след като веднъж вече има оформен образ, за съзнателните ви очаквания става по-трудно да влияят и да предопределят смисъла на последвалите думи. Словото е по-полезно за доизясняване на смисловото значение на отговора, който вече ви е бил даден чрез образа.

Хората, които изследват образния си поток, за да постигнат така нареченото „бистро пророкуване чрез видения“, отбелязват странни изживявания, когато се опитват да четат и да пишат във въображението си. Немският лекар Харалд Моерс-Месмер, проучвал и експериментирал с този феномен през трийсетте години, пише, че във всичките му „сънища наяве“ буквите се превръщали в йероглифи всеки път, щом се опитвал да фокусира мисления си поглед върху тях. Д-р Стивън Лаберж — съвременният популяризатор на метода за „бистро пророкуване чрез видения“ — споделя, че изписаните във въображението му думи променяли формата си винаги, когато ги прошепнел. При обичайното изследване на образния поток не се забелязват подобни затруднения. Изглежда че те са присъщи по-скоро на „бистрото пророкуване чрез видения“, при което думите се появяват в резултат на съзнателното усилие на съответния човек.

Струва ми се, че също както при отприщването на образния поток, така и при „бистрото пророкуване чрез видения“, хората изпадат под твърде силното влияние на десния си ум, поради което не са в състояние да се съсредоточат върху смисъла на писаното слово. Изглежда че при тези две мозъчни дейности се проявява ефект на взаимно изключване. Когато едната от тях се включва на работен режим, другата се изключва. Ето защо, когато се стремите към постигане на словесни отговори е по-добре да го правите в говорна, а не в писмена форма. Убеден съм, че изговорените думи допринасят по-успешно за уравновесяването на функциите на двете мозъчни полукълба.

Техника „Аналитик шегобиец“

„Много истини се крият зад шегата“ гласи една стара поговорка. Чувството за хумор извира от същата тази дясна част на мозъчната кора, която управлява по-изтънчените и по-чувствителните човешки способности и откъдето извира и мисловната образност. Понякога с помощта на хумора можем да постигнем именно онази допълнителна връзка, която ще ни помогне да обединим в едно смислено цяло различните елементи в даден образен поток. Игривостта и закачливостта на мисълта ни помагат да се отпуснем и да забравим поне за миг сковаващата ни вътрешна нужда винаги да сме „прави“ и да постъпваме „правилно“. А по този начин — и да открием ума си за по-широки хоризонти и за нови, неочаквани възможности.

Когато спонтанно протичащият образен поток сякаш не е в състояние да ви даде удовлетворителен и смислен отговор на вашия въпрос, от помощ може да ви бъде техниката, наречена „Аналитик шегобиец“. Тя се прилага по следния начин:

1. Представете си, че сте Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Милтън Ериксон или друг някой учен, изследващ в дълбочина загадките на символичността в човешката мисловна дейност и психика. Представете си, че вашият собствен образен поток, който току-що сте изживели и регистрирали (най-добре пред касетофон), е „сън наяве“ на ваш пациент.

2. Започнете свободно и непринудено да излагате писмено или на запис различни предположения за смисловото значение на образите и сцените в „съня на пациента“.

3. Старайте се, докато говорите, да имитирате жаргона, мимиката и маниерите на избрания от вас велик учен, но колкото се може по-хумористично.

4. Предположете, че всеки аспект от „съня на пациента“ е зареден със смисъл и с пищна метафоричност и спокойно преувеличавайте и разкрасявайте без никакви задръжки тълкуванията на символите.

5. Забавлявайте се. Помнете, че при това упражнение е много по-важно да използвате хумора и да се шегувате, отколкото да се стараете да бъдете прави.

6. Говорете колкото ви е възможно по-бързо, за да можете да заобиколите или да прескочите вътрешния си цензур (Заглушител или Редактор).

7. Поддържайте в продължение на няколко минути този ритъм на непринудено шеговито тълкуване на образния поток.

8. Преслушайте записа или препрочетете бележките, които сте направили като аналитик шегобиец. Ще се убедите, че ако сте успели да се отпуснете и да се вживеете в ролята, в монолога си ще откриете някои ключови прозрения за тълкуване на съответния образен поток.

Рефлекс за изясняване

Колкото повече овладявате езика, на който се изразява десният ви ум, изживяването на образния поток ще се превръща все повече и повече в оживен диалог между съзнанието и подсъзнанието ви. При появата на всеки по-смътен образ или при смислово неясен развой на действието в образния поток, ще започнете да използвате напълно рефлексивно техниките за прескачане или прекрачване на праг, за разпит на конкретен образ и за изясняване на отговора, като при това ще ги прилагате бързо, на секундата, без изобщо да се замисляте и да нарушавате ритъма си.

За да развиете този ваш рефлекс за изясняване, е добре да си създадете навика да си задавате следните въпроси всеки път, щом ви се стори, че образният ви поток става объркващ или неясен.

• „Моля, покажи ми в нова картина всичко онова, което не съм разбрал напълно от видяното досега.“

• „Какъв друг въпрос е добре да задам сега?“

Бъдете като Язон

В една известна от Библията история се разказва как веднъж ангел Господен слязъл от небесните селения при мъж на име Язон, за да го призове да вземе меча и да освободи Израел от игото на медианитите. На Язон обаче му било трудно да повярва, че Бог е избрал именно него за такава благородна и отговорна задача. Затова решил да го изпита чрез неговия пратеник и го предизвикал не веднъж, а цели два пъти да потвърди волята си чрез някакво чудо.

Вместо да накаже Язон за проявените неверие и дързост, Господ Бог го възнаградил първо с поредица очевидни чудеса, свързани с намирането на едно златно руно, а после и с чудодейна победа. Само с триста души Язон победил вражата войска, наложил четирийсетгодишен мир и бил провъзгласен и възхваляван като „велик войн“.

В друга история от Библията Тома Неверни предизвикал Бога да му представи доказателство за възкресението на своя син Исус. В резултат на тази негова дръзка постъпка църквата го възнаградила, като го въвела в ранг на светец.

Хората често смятат напълно погрешно, че Светото писание зове само към сляпо подчинение на Божията воля. Лично аз съм дълбоко убеден, че истории като тези за Язон и Тома Неверни повече от очевидно насърчават вярващите да подлагат под въпрос и да изпитват онова, което се смята за Божие слово. По такъв начин ние всъщност препитваме не Бог, а точността на собствените си възприятия и възгледи.

В същия дух на творческо съмнение настоятелно ви препоръчвам да подлагате под въпрос всяко послание от страна на образния си поток. Едва ли би имало нещо по-опасно и по-плашещо от предположението, че посланията на образния поток са непогрешими. За нас подсъзнанието си остава загадъчна и непозната сила. Все още сме твърде далеч от знанията и способността да разбираме поне малка част от дейността и мотивацията му. Най-добре ще е да възприемате посланията от образния поток като храна за размисъл, като извор на идеи, на които може да се вярва и разчита само тогава, когато сте в състояние да ги проверите на практика и те докажат своята правдивост.

Мое основно правило е, че колкото по-ясно и по-недвусмислено ви се струва някое послание, толкова по-наложително е да бъдете като Язон. Един от начините да го постигнете е като зададете на образния си поток въпроса: „Как мога да се уверя, че това, което ми казваш, е наистина така?“ или „Какво да направя, за да разбера дали това е истина?“

При всички случаи е необходимо да изпитвате посланията от образния си поток, точно по същия начин, както бихте постъпили и с всяка друга идея или хрумване, която се зароди в главата ви — чрез внимателно обмисляне и чрез практическо действие. Тоест, винаги трябва да бъдете активни скептици. Доверете се на интуицията си. Никога не предприемайте и не се придържайте към каквото и да било действие, за което имате усещането, че е неправилно или съмнително само защото образният ви поток бил казал да постъпите по този начин. Подхождайте към всичко със здрав разум.

Благородно занимание

Откакто свят светува способността за тълкуване на сънища и видения е била високо почитана както от простите хорица, така и от високообразовани люде, от царе и императори. И до ден-днешен умението да се разбира езика на десния ум си остава рядък и безценен дар, като се смята, че онзи, който го владее, притежава необичайна сила и власт. Трябва да знаете, че описания в тази глава метод може да ви помогне бързо и естествено да научите до съвършенство този език. Настоятелно съветвам всеки читател да прояви упоритост в практикуването на предложените техники и упражнения. По всяка вероятност тълкуването ще ви се стори най-трудното от всички описани в тази книга умения, но ако проявите настойчивост за овладяването му, ще бъдете богато възнаградени. Несравнимото предимство да разполагате с преносимо, винаги готово за ползване средство за гениално решаване на проблеми, достъпно и удобно разположено в собствената ви глава, определено си струва да положите усилия и да отделите време и внимание за овладяването на това умение.