Факторът Айнщайн

Сънища безкрай

Изобретателят Елиас Хоу работел усилено часове наред, опитвал какво ли не в желанието си да създаде първата шевна машина, обаче нищо не се получавало. Но ето че една нощ му се присънил ужасен кошмар. В съня си Хоу бягал от група преследващи го канибали. Те били толкова близо по петите му, че отчетливо виждал да проблясват върховете на копията им. Обзет от ужас, той изведнъж забелязал, че в острия връх на всяко копие има изрязана дупка, точно във формата на ухото на шевна игла. И в този момент се събудил, задъхан от страх.

Само след миг обаче Хоу осъзнал какво всъщност се опитвало да му каже с този кошмар неговото подсъзнание. Разбрал, че за да може неговата шевна машина да заработи, ухото на иглата трябва да бъде не в горния (както е при обикновените шевни игли), а в долния, в заострения й край. Точно решението на този проблем се опитвал да открие вече месеци наред. Така, благодарение на съня на Хоу, била изобретена шевната машина.

Проблемът със сънищата

Историята на изобретенията и на откривателствата изобилства от подобни на гореописания случай. Сънищата са вдъхновявали царе, пълководци, художници и други творци, учени и изобретатели още от библейски времена. Но и при тях има редица спънки. Най-голямата е това, че не подлежат на контрол. Все още не сме се научили да сънуваме „по поръчка“ (макар че е възможно и това да стане някой ден). Просто не сме в състояние да решим предварително какво да сънуваме. Пък и обикновено не помним сънищата си или почти веднага ги забравяме.

Психофизиологът Стивън Лаберж се е опитал да реши този проблем посредством разработената от него техника „Прозрачно сънуване“. Чрез нея той обучава хората как да идват в пълно, „будно“ съзнание посред някой сън.

Първата стъпка към това е да придобиете навика на кратки интервали през деня да си задавате въпроса „Това сън ли е?“. Щом започнете да го правите напълно автоматично, без изобщо да се замисляте, тоест когато навикът бъде затвърден, ще си задавате този въпрос и докато спите. Първия път, когато си го зададете по време на сън и си отговорите с „Да“, можете да се поздравите! Това ще е вашият пръв прозрачен сън.

Хората, усвоили техниката на прозрачното сънуване, много скоро се научават и да направляват успешно развоя на действието в сънищата си, а също и да подбират общата насока на онова, което искат да изживеят по време на сън. Мнозина разказват за свои вълнуващи и вдъхновяващи прозрачни сънища — как са се реели волно в облаците, изследвали са морските глъбини, превръщали са се в различни животни, както и за други удивителни и приятни изживявания „по желание“. Споделят как благодарение на техниката „Прозрачно сънуване“ са могли дълго да разговаряли на сън с интересни за тях хора; успели са да се отърсят от различни неврози; преодолели са собствените си страхове. Дори че тя им помага да спрат развоя на някой кошмар и да насочат действието към друг, по-приятен завършек. Ако тези въпроси ви интересуват, прочетете забележителните книги на Лаберж „Прозрачно сънуване“ (1985 г.) и „Изследване на света на прозрачните сънища“ (1990 г.).

Методът на Лаберж е многообещаващо средство за отключване на съкровищницата на човешкото подсъзнание, но все пак не е панацея, за каквато го обявяват мнозина негови ентусиазирани привърженици. Критиците на прозрачното сънуване обвиняват Лаберж, че почти не споменава за трудностите при усвояването на тази техника. Изглежда че само на малцина тя се отдава с лекота, докато повечето хора срещат големи затруднения. Често се налага и използване на уреди, чиято цена варира между 275 и 1000 долара. Например „Нова Дриймър“, апарат, който чрез светлинни и звукови сигнали уведомява подсъзнанието на спящия за началото на всяка от така наречените REM (Rapid Eye Movement) фази на съня — на няколко пъти повтарящи се по време на сън периоди с характерни бързи движения на очните ябълки, когато обикновено се сънува.

Но дори ако тези трудности бъдат преодолени, моите проучвания и опит показват, че сънищата могат да бъдат също толкова несъществени и дори подвеждащи, колкото и полезни. По време на дълбокия транс на REM фазите на съня, съзнанието сякаш разтваря врати пред онези наши потиснати мисли и чувства, които ежедневните изживявания и грижи са изтласкали толкова дълбоко в подсъзнанието ни, че в будно състояние често дори не си даваме сметка за съществуването им. Тълкуването на сънищата несъмнено може да допринесе известни познания и полза, пък и това е област, която никога не е преставала да привлича и да вълнува човешкия ум, но ако сте си поставили за цел да стимулирате творческото си мислене и да решавате специфични проблеми, ще ви е необходимо да се въоръжите с далеч по-директни и по-ефикасни техники.

Сънища наяве

Как бихте могли да получите най-пряк достъп до удивителния поток на собствените си подсъзнателни възприятия? Вярвам, че през последните двайсет и пет години успях да открия отговор на този въпрос. Техниката „Отприщване на образния поток“, която разработих въз основа на моите изследвания, разтваря ума за възприемане на скритата в подсъзнанието богата символна образност, също толкова ярка, колкото и всеки сън. За разлика от сънуването обаче, можете да практикувате отприщване на образния поток в будно състояние, буквално винаги и навсякъде. Ако прилагате тази техника за „сънища наяве“ дори само десет минути дневно, това ще е достатъчно, за да предизвика дълбока и положителна промяна в живота ви.

В действителност истината е, че ние винаги сънуваме. Според психофизиолозите, хората прекарват около 50% от времето си на този свят в сънища наяве и над 8% в сънуване по време на сън. А това означава, че всички ние прекарваме 58% от своя живот в пасивно възприемане на изплуваща от подсъзнанието ни мисловна образност. На пръв поглед това изглежда страшно много време, но редица изследвания сочат, че тази цифра е дори твърде занижена.

Има неопровержими доказателства, че образният поток никога не прекъсва. Дори когато умът ни е зает с работа, разговор или други изискващи внимание дейности, сетивните механизми в него продължават да го захранват с „въображаеми“ образи, звуци, миризми, вкусови усещания и чувства. Голяма част от тези наши „сънища наяве“ е съставена от спомени, чиято поява — на повече или по-малко съзнателно ниво — се „отключва“ в резултат на случайни асоциации. Друга част представлява един вид ехо или подсилване на съзнателните ни мисли в дадения момент.

„Сънищата наяве“ са една от няколкото области, в които скритият в ума ни Заглушител работи в наша полза. Защото ако той не потискаше образния поток, докато управлявате самолет примерно или докато оперирате някой пациент, животът на зависещите от дейността ви хора щеше да е застрашен. Образният поток щеше да ви разсейва и да ви пречи да си вършите работата.

Странната злочестина

Великият югославски изобретател Никола Тесла страдал от нещо, което той самият наричал „странна злочестина“. Като малък Тесла бил измъчван от ослепителни проблясъци на ярки спомени, които най-неочаквано изниквали пред очите му със зашеметяваща интензивност. Една-единствена дума, чута по време на разговор, изведнъж извиквала в съзнанието му отчетливия образ на човека, предмета или действието, свързани с нея. Тези „сънища наяве“ били толкова чести, реални и ярки, че — според собствените му думи — Тесла не винаги бил в състояние да отличи дали онова, което вижда, е действителност или не. Това го изпълвало с „потискащо чувство на неудобство и смазваща тревожност“. Постепенно той успял да овладее тази своя „странна злочестина“ посредством различни упражнения за ума и силна воля.

През двайсетте години съветските психолози започнали да изследват журналиста Соломон Шерешевиески, като се опитвали да открият каква е тайната на неговата потресаваща, почти съвършена памет. Необикновената дарба на Шерешевиески му създавала редица мъчителни проблеми. Отделни думи по време на разговор, някоя мисъл или случаен спомен изведнъж отприщвали буря от сетивни възприятия, които сякаш възпламенявали едновременно, неконтролируемо и почти болезнено и петте му сетива.

„Непрекъснато виждам цветове, когато чувам звуци — споделя той. — Ако, да речем, някой ми говори нещо, аз виждам думите му цветово, но го разбирам. Ако обаче се намеси гласът и на друг човек, в съзнанието ми избухва буря от хаотични цветове. Те сякаш извират от сричките и от отделните звуци в думите на двамата говорещи и аз вече не съм в състояние да разбирам казаното.“

По време на разговор с изтъкнатия съветски психолог Вигоцки, Шерешевиески възкликва: „Какъв скърцащ жълт глас имате!“. Затова пък гласът на кинорежисьора Айзенщайн му харесва: „Когато го слушам, от него сякаш извира вибриращ пламък и се насочва право към мен. Цветовата образност на неговия глас ме привлича толкова много, че изобщо не мога да следя и да схващам какво казва.“

Веднъж на улицата Шерешевиески приближил до количка за сладолед и попитал продавачката какви видове има. „Тути-фрути“, отвърнала жената.

„Но тя го каза с такъв тон — припомня си по-късно Шерешевиески, — че от устата й сякаш се изсипа купчина прегорели въглени и черна пепел. Просто не успях да преодолея тази си представа, породена от начина, по който ми отговори, и ми се отщя да си купя сладолед.“

Изживяванията на Тесла и на Шерешевиески не са халюцинации в клиничния смисъл на това понятие. Техните подсъзнателни умове са откликвали на света по-скоро по напълно нормален начин. Но и на двамата просто им е липсвала способността, която повечето от нас притежават, да заглушават при нужда своя мисловен образен поток.

Макар и мъчителна, ярката интензивност на образния поток на Тесла изглежда е стимулирала неговата гениалност. Наред с редица други таланти той е притежавал и забележителната дарба да вижда съвсем отчетливо и в най-малки подробности своите изобретения, още преди да е започнал да ги чертае. Тесла конструирал на ум съответния уред, детайл по детайл, подлагал го на различни технически изпитания, преработвал го в зависимост от получените при тях резултати — и целият този процес протичал само във въображението му! Неговите мисловни „чертежи“ били толкова прецизни, че той бил в състояние да диагностицира всеки проблем в която и да било машина само като си я представи как работи.

„За мен е абсолютно без значение дали наистина ще задвижа турбината, дали ще я изпитам как действа в работилницата ми — пише Тесла, — защото само като я погледна и вече знам има ли някакъв проблем или не. Резултатите от мисловните и от реалните изпитания на машините са винаги едни и същи.“

Именно по този начин — на ум — Тесла изобретява всички основни механизми на съвременната глобална електрическа мрежа, включително високоволтовите трансформатори, далекосъобщителните линии, хидроелектрическите генератори и трансформаторите за ток.

Шерешевиески също съумява да „впрегне“ своя образен поток за полезна работа, като демонстрира забележителни постижения на паметта. Още приживе (умира в 1950 година), той е прочут в целия свят като „човекът, който помни всичко“. Паметта му била феноменална, направо съвършена. При един тест психологът Луриа му дал списък от няколко страници с напълно безсмислени срички без никаква логична последователност помежду им, който започвал така:

Тъй като списъкът бил изключително дълъг, а сричките напълно безсмислени и сходни по звучене, обичайните трикове за запаметяване не вършели никаква работа. Шерешевиески не само запомнил с лекота целия списък, но когато осем години по-късно Луриа го подложил на изненадващ тест, „човекът, който помни всичко“ изредил отново целия списък, без ни една грешка — абсолютно всяка сричка си била точно на мястото в съответната колонка.

Трикът на Шерешевиески

Трикът на Шерешевиески се състоял в това, че той използвал своя необичаен мултисензорен образен поток на мисълта, за да тренира паметта си. Той твърди, че запаметявал дълги поредици от думи не само като си представял с фотографска прецизност как изглежда и какъв е смисълът на всяка една от тях, но и като ги „вкусвал и претеглял на тежина“, а също и посредством „цял комплекс от събуждани от тях чувства и усещания“.

Така например, когато прочел за първи път списъка на Луриа от безсмислени срички, Шерешевиески изведнъж се видял как върви през някаква гора, а от лявата му страна се появила тъничка, сивкаво-жълтеникава нишка.

„Тя изглежда отразяваше визуално факта, че всички съгласни в сериите бяха в двойка с гласната «а» — обяснява той по-късно. — После по линията бързо се появиха най-различни подутинки, петънца, мъглявинки, грахови зърна, всички в различен цвят, с различна тежина и дебелина. Това бяха съответните съгласни.“

Според Шерешевиески, винаги когато по-късно искал да възстанови в паметта си списъка със сричките, му било напълно достатъчно просто да си представи отново как върви по същата горска пътека и „веднага виждах, подушвах, усещах всяко петънце и всяка мъглявина по сивкаво-жълтеникавата нишка.“

Чиракът на магьосника

Но Шерешевиески трябвало да заплати определена цена за своята невероятна памет. Подобно на магията, направена от чирака на магьосника, тази негова способност се проявявала по най-непредсказуеми начини. Като начало Шерешевиески открил, че му е почти невъзможно да забрави каквото и да било. А това му създавало най-неочаквани проблеми. Ако например се опитвал да запамети поредици от думи, изписани на някаква черна дъска, паметта му ги свързвала и смесвала с други поредици от думи, които при предишни случаи били изписани на същата черна дъска. На Шерешевиески непрекъснато му се налагало да полага усилия да заличава едни спомени, за да отвори място в паметта си за нова информация — процес, който протича съвсем естествено при останалите хора.

Освен това той изпитвал различни затруднения и с човешките лица. Повечето от нас си спомнят някое познато лице само в най-общи линии. Не и Шерешевиески. Когато той си припомнял лицето на познат човек, то се появявало пред мисления му взор не само до най-малки подробности, но и от всевъзможни гледни точки, осветено по най-различни начини и с най-разнообразните изражения, които някога бил виждал да се изписват по него. И в цялата тази какофония от цветове, светлосенки и форми Шерешевиески едва разпознавал кому всъщност принадлежи лицето.

„Човешките лица са толкова променливи — оплаквал се той. — Но най-много ме объркват различните нюанси в израженията.“

Изглежда че гениалността е свързана с интензивността на подсъзнателната образност. Но за да бъде тя ефективна, е наложително да се научим да уравновесяваме дейността на Заглушителя с протичането на образния поток. Когато се стремим да получим достъп по наше желание до наситената и ярка образност на подсъзнанието си, трябва същевременно и да запазваме способността си да заглушаваме при необходимост избликващия от него порой от образи. Подобно равновесие между Заглушителя и мисловната образност може да бъде постигнато най-успешно посредством контролиран процес, какъвто е методът „Отприщване на образния поток“, който ни позволява сами да подбираме подходящо време и място за нашите „сънища наяве“, а също и да оставаме напълно будни и овладени.

Феноменът със запомнянето на сънищата

Всички ние притежаваме много по-голяма способност да направляваме дейността на съзнанието и на подсъзнанието си, отколкото ни се струва. Феноменът със запомнянето на сънищата е една от най-ярките илюстрации на тази наша способност. Някои специалисти, например неврологът Алън Хобсън, поддържат тезата, че когато човешкият мозък навлезе в REM фазата на съня, той престава да отделя химическите вещества (невротрансмитери), предизвикващи предаването на импулсите между невроните и необходими за дейността на паметта. Следователно, според Хобсън, за хората е физиологически невъзможно да си спомнят и да запомнят повечето от сънищата си. В действителност обаче, вие самите можете съвсем лесно да оборите тази теза.

Направете си един простичък експеримент. Задайте си въпроса „Какво се случи в първите три съня, които сънувах миналата нощ?“ Ако сте като болшинството хора, няма да можете да си спомните дори един-единствен сън, камо ли пък три последователни. Всъщност мнозина твърдят, че изобщо не сънуват, освен в много, много редки случаи. Но изследователите на съня са доказали, че всеки човек сънува средно пет отделни сънища всяка нощ, чиято обща продължителност е поне два часа. Тоест, всички сънуваме, но в момента на събуждането просто вече сме забравили сънищата си.

А после направете следното: преди да си легнете да спите тази нощ, оставете до възглавницата си бележник и химикалка. В мига, в който се събудите — дори да е за съвсем кратко посред нощ — веднага запишете всичко (дори най-дребни и неясни спомени), каквото помните от съня си. Вероятно през първите няколко дни няма да има никакви резултати, но ви гарантирам, че ако правите редовно това упражнение, след седмица-две ще откриете, че всяка сутрин се събуждате с ярки, живи спомени за три и дори повече различни сънища. И вече ще си спомняте толкова много подробности, че скоро ще ви се струва невъзможно да успявате да записвате всичко. Същите резултати ще постигнете и ако правите упражнението с касетофон, вместо да записвате на хартия.

Подсилвате ли нещо — получавате повече от него

Този добре известен феномен със запомнянето на сънищата илюстрира това, което бихме могли да наречем Първи закон на поведенческата психология: „Подсилвате ли нещо — получавате повече от него“.

Всеки път, когато записвате сънищата си, вие всъщност подсилвате поведенческите реакции на мозъка си да ги запаметява. Така запомнянето им става все по-добро и по-добро. По същия начин, всеки път когато пропуснете да ги запишете, подсилвате поведенческите реакции на мозъка си да ги забравя и съответно запомнянето отслабва.

Методът „Отприщване на образния поток“ е изграден на същия принцип. Когато сте започнали да четете тази книга, вашият образен поток вероятно е бил много слаб, защото през целия си досегашен живот сте го пренебрегвали или потискали. Но когато започнете ежедневно да упражнявате техниката за отприщването му, много скоро ще откриете с изненада, че с течение на времето мисловната ви образност и въображението ви стават все по-богати, по-ярки и по-живи.

Как да отприщите образния си поток

Техниката за прилагане на метода „Отприщване на образния поток“ е удивително проста. Седнете някъде удобно, отпуснете се, затворете очи и започнете да описвате на глас всички образи, които се пораждат и протичат в ума ви. Три фактора са от съществено значение за успеха на метода. Наричам ги трите божи заповеди за отприщване на образния поток:

1. Трябва да описвате всички мисловни образи гласно, било пред друг човек, било пред касетофон. Ако го правите наум или ако само мърдате устни, ще обезсилите ефекта и резултатът ще е нулев.

2. В описанията си трябва да използвате всичките си пет сетива. Ако видите примерно покрита със сняг планина, не описвайте само как изглежда. Опишете също и вкуса на снега, какво изпитвате, когато го докосвате, ароматите, които долавяте, звука на вятъра в клоните и по чукарите.

3. Правете всичките си описания в сегашно време.

Експериментът на Райнърт

Първоначално разработих техниката за отприщване на образния поток като един вид „оракул по поръчка“. Идеята ми беше човек да може да зададе конкретен въпрос на подсъзнателния си ум и да получи смислен отговор посредством излъчваната от него мисловна образност — така, както сънят на Елиас Хоу му е подсказал как да реши проблема с иглата на шевната машина. Отприщването на образния поток наистина се оказа изключително ефективно средство за постигане на тази цел — въпрос, който по-нататък ще разгледаме по-подробно.

Но докато изпробвах използването на метода „Отприщване на образния поток“, за да разработя техниката „Оракул по поръчка“, се разкриха и редица други, неочаквани, благоприятни и полезни ефекти от прилагането му. Един от тези изненадващи странични ефекти се прояви при експеримент, проведен от Чарлз П. Райнърт, професор по физика в Югозападния щатски университет в Маршъл, Минесота. Райнърт поканил 79 от своите студенти първокурсници да вземат участие в изпробването на техники за ускорено обучение. Така през зимния семестър на 1988 година част от студентите прилагали метода на Уимби — стандартна програма, при която посредством словесни задачи се развиват аналитични умения. Останалите използвали един доста необичаен за онова време нов метод, наречен „Отприщване на образния поток“, чрез разработената от мен техника „Оракул по поръчка“.

Както в началото на курса, така и след него, Райнърт направил на всеки студент от двете групи тест за измерване коефициента на интелигентност. Резултатите били не само неочаквани, но и направо поразителни (виж Фигура 2.1). Студентите, които използвали при обучението си метода на Уимби, увеличили коефициента си на интелигентност средно с 0,4 пункта за всеки час практика. Докато онези, които се обучавали чрез техниката за отприщване на образния поток, увеличили коефициента си на интелигентност средно с невероятните 0,9 пункта за всеки час практика — тоест, „поумнявали“ с цял един пункт за всеки осемдесет минути практикуване на техниката! (Резултатите от този пръв експеримент на Райнърт в тази насока все още не са оповестени в научна публикация, поради което трябва да бъдат смятани за предварителни. Окончателните резултати и изводи ще бъдат публикувани, след като ученият приключи провеждания понастоящем дългосрочен експеримент.)

Защо отприщването на образния поток повишава коефициента на интелигентност? Отговорът на този въпрос е скрит в мозъчните ни клетки. Помислете си какво става, когато усвояваме някое ново умение, примерно да караме колело. Отначало ни се струва просто невъзможно да балансираме на две колелета, и то в движение. Но усвоим ли веднъж това умение, повече никога не го забравяме. И след двайсет години — дори ако междувременно сме карали съвсем малко или изобщо не сме карали колело — все още помним „как става номерът“.

Това е така, защото съответното умение (в нашия пример — за каране на колело) се е затвърдило в мозъка ни посредством изграждането на широка, сложна плетеница от милиони различни, но свързани помежду си, неврони. Тази мрежа може да има наистина колосални размери. Учени от Нюйоркския университет обучили една котка да отличава две врати по двата концентрични кръга, нарисувани върху едната от тях. Независимо че съвършено произволно разменяли местата на вратите, котето доста бързо се научило, че ако бутне и отвори тази с двата кръга, ще получи купичка с храна. Учените обаче били истински шокирани, когато проследили с радиоактивен скенер дейността на котешкия мозък — оказало се, че при този привидно простичък акт на отличаване „пламвали“ едновременно между пет милиона и сто милиона неврона, тоест една десета от цялата мозъчна маса!

Този експеримент показва, че мозъкът сигурно използва едни и същи неврони за изграждане на много и най-различни мрежи за запаметяване. В противен случай, в целия котешки мозък щеше да има място за запаметяване само на десет умения. Следователно спомените се съхраняват не в самите клетки, а в съответна мрежа от електрични импулси, предавани между клетките. Но в такъв случай как се съхранява веднъж изградената мрежа? Дали ако в продължение на двайсет години нито веднъж не се качите на колело, въпреки това мозъкът ви през цялото време ще излъчва електричните импулси на запаметената мрежа „умение за каране на колело“? Не, разбира се. Мозъкът ви много бързо ще изтощи докрай „батериите си“, ако едновременно и непрекъснато поддържа в работно състояние 280-те квинтилиона бита информация, складирана в паметта ви — включително мрежите за всяко умение, което изобщо някога сте усвоили.

Чрез серия експерименти, проведени през четирийсетте години, психологът Доналд Хъб открива и доказва, че когато два съседни неврона си изградят навика да си прехвърлят електрични импулси един на друг, и в двете клетки настъпват неврохимични промени — те улесняват общуването помежду им и затрудняват това между тях и другите неврони, които не участват в мрежата на съответното заучено умение. Когато се учите да карате колело, между невроните, които участват в затвърждаването конкретно на това умение, се образуват така наречените дълготрайни свръзки на Хъб. Когато след двайсетгодишно прекъсване отново яхнете колелото, тези дълготрайни свръзки между съответните неврони преминават от латентно в работно състояние и по тях отново започват да протичат електрични импулси — точно както водата потича с лекота по вече прокопаните в земята напоителни канали.

Също като карането на колело, отприщването на образния поток е заучено умение. Колкото повече го практикуваме, толкова повече затвърждаваме и укрепваме милионите дълготрайни свръзки на Хъб между същностно важните за упражняването му сегменти в мозъка.

Механизъм за парализа

Един шейсет и седем годишен мъж периодично сънувал, че кара мотоциклет. В съня му друг мотоциклетист — негов съперник — непрекъснато напирал да го избута от пътя, а той яростно се съпротивлявал и се опитвал да изрита нападателя си.

За жалост този изпълнен с насилие кошмарен сън се пренасял и в реалния живот на мъжа. Съпругата му се оплаквала, че насън той я блъскал с юмруци и я ритал, а често скачал от леглото и се мятал като побеснял из стаята, все така без да се събужда. Психиатрите от университета в Минесота стигнали до заключението, че мъжът страда от нарушения в мозъчния механизъм за парализа.

Редица ключови сегменти от нашия мозък не правят разлика между сън и реалност. Когато виждаме, докосваме, вкусваме, помирисваме и/или чуваме нещо насън, съответните сетивни центрове в мозъка ни се включват и задействат така, сякаш наистина изпитваме всички тези усещания. По същия начин и физическите ни движения в сюжетното действие на съня активират съответните двигателни механизми, които биха ги предизвикали в реалния живот.

„От гледна точка на невроните — казва неврологът Алън Хобсън, — по време на REM фазата на съня мозъкът наистина вижда, чува, движи се и тъй нататък.“

За да не нараним себе си или други хора по време на сън, дълбоко в мозъчния ствол има предпазен механизъм, който се задейства по време на REM фазата и изключва мускулната система, като по този начин постига ефект на пълна парализа. При мъжа от дадения по-горе пример именно този механизъм е бил повреден.

Мостове между полюсите

Също както и по време на сън въображаемите гледки, звуци и различни други усещания при отприщването на образния поток активират съответните мозъчни центрове в почти съвършено наподобяване на реалността. От гледна точка на неврологията, при отприщване на образния поток човек говори, слуша, вижда, подушва, вкусва, чувства, анализира, отреагирва, чуди се и твори едновременно на две нива — в реалния свят, в който се намира, но и в също толкова реалната за мозъка му избликнала от подсъзнанието образна действителност.

Тази необичайна комбинация от умствени дейности сякаш прехвърля мостове между противоположните „полюси“ на мозъка (виж Фигура 2.2). През последните петнайсетина години стремежът да бъде постигнато равновесие между изявите на рационално мислещото, аналитично ляво мозъчно полукълбо и творческото, чувствително дясно мозъчно полукълбо се превърна почти във всеобща мания. Понастоящем в най-големите корпорации се смята за престижно и стана рутинна практика инструктори да „настройват“ праволинейните суховати служители за „по-развинтено“ десномозъчно мислене. Дори вече съществуват „салони за настройка на мозъка“, където посредством светлинни импулси и специално модулирани звукови вълни най-дръзките последователи на тази нова мания могат да подобрят цялостния синхрон на мозъчната си дейност.

Но подобно противопоставяне на лявото и на дясното мозъчно полукълбо е доста преувеличено. В действителност значимите мозъчни функции могат в равна степен да бъдат преразпределяни между горната и долната, предната и задната, лявата и дясната части на мозъка. Буквално всяка дейност, която свързва противоположните страни или „полюси“ на мозъка, допринася за цялостното му уравновесяване и за неговия синхрон.

От всички методи, които познавам, прехвърлянето на мостове между полюсите задейства най-уравновесено най-обширна част от мозъчната маса, като стимулира до краен предел активността на съзнанието и създава мощни мрежи от дълготрайни свръзки на Хъб из целия мозък — не само в лявото и дясното полукълбо, но и в горната, долната, предната и задната му част. Техниката за отприщване на образния поток е само едно от многото упражнения за прехвърляне на мостове между полюсите на мозъка и, поне засега, се очертава като най-ефективното от тях.

Равновесие в мозъка

Ефектът от прехвърлянето на мостове между мозъчните полюси бе категорично потвърден от експеримента на Райнърт. Освен това, при него бе доказано, че техниката за отприщване на образния поток не само повишава коефициента на интелигентност, но и помага на мозъка да си изгради един по-уравновесен стил за възприемане на учебния материал. Това бе потвърдено посредством стандартен тест, наречен „тест на Колб за отчитане стила на обучение“, на който студентите бяха подложени преди и след участието им в експерименталния курс по физика на професор Райнърт.

Тестът на Колб отчита степента, в която съответният човек използва всеки от четирите основни стила за усвояване на нов учебен материал или на ново умение — конкретен личен опит, абстрактно изграждане на концепции, рефлексивно наблюдение и активно експериментиране. В идеалния вариант четирите стила би трябвало да се уравновесяват. Студентите от курса на Райнърт, които прилагали при обучението си метода на Уимби, показали голямо отклонение от „златната среда на равновесие“, като мисълта им станала значително по-рефлексивна и по-конкретна, но много по-малко активна и абстрактна — впрочем според някои изследвания, това е ефект, който се наблюдава по време на всеки курс, при всеки типичен университетски семестър, независимо дали се използва или не методът на Уимби. От друга страна, при всички студенти, които по време на експеримента на Райнърт прилагали техниката за отприщване на образния поток, се наблюдавало постепенно изграждане на идеален общ стил на обучение, с уравновесяване и на четирите основни стила.

И така — да започнем

Сигурно вече горите от нетърпение да започнете да отприщвате образния си поток. Но имайте предвид, че — както става и с всичко друго в този наш живот — някои хора ще успяват да го правят по-лесно и по-естествено, отколкото други. И освен това, трябва да сте наясно, че — както е при почти всички други дейности — колкото повече се упражнявате, толкова по-добре ще се справяте. В следващата глава ще откриете набор от доказано ефективни техники, способни доста бързо да раздвижат и най-мудния образен поток.