Гибелна вълна

Осем

– Ти НЕ СИ принцеса Нийла – изсумтя заместник-помощникът на третия заместник-министър на вътрешните работи, на пряко подчинение на главния секретар на Императорските покои. – Принцеса Нийла не би облякла такива дрехи и под смъртна заплаха. Ти си самозванка. Очевидно имаш психичен проблеми. Вероятно си опасна. Напусни двореца веднага или ще извикам стражата.

Нийла изпъшка. От десет минути спореше със заместник-помощника, който играеше ролята на пазител на Императорските покои. При това, след като вече беше спорила с оперативния помощник на пазителя на подвижната врата над крепостния ров, с главния помощник на управителя на Императорския вътрешен двор и с втория помощник на главния домакин на Императорския външен двор.

Беше стигнала в двореца едва преди час. След като се гмурна в огледалото от инкантариума на речните вещици, тя се изгуби във Вадус и дълго се лута, докато открие път навън. Накрая едно огледало я отведе в магазин за дрехи в Матали. За щастие магазинът беше пълен, затова никой не забеляза как тя се появи от нищото в една от пробните. Никога преди не се бе радвала толкова да си е вкъщи. Когато изплува от магазина, видя двореца и както винаги самата гледка – позлатените му кубета, извисяващите се колони от планински кристал и сводестите коридори, я оставиха бездиханна.

Сърцето на двореца представляваше огромен осмоъгълник с кула на всеки ъгъл. От всяка кула се вееше знамето на Матали – дракон устобръснач със сребристосиньо яйце в ноктите си. Дворецът бе построен от император Ранаджит преди десет века върху скалистия шелф, дълбоко под водите до югозападния бряг на Индия. Когато на следващите императори им свърши мястото, те продължиха да издигат пристройки на близките скали и да ги свързват с основната сграда чрез покрити мраморни мостове. Тънките, изящни коридори позволяваха на министрите и царедворците, които живееха в пристройките, да плуват до двореца, без да рискуват да измачкат официалните си одежди от течението.

Когато Нийла се приближи до двореца, забеляза, че той изглежда различно. Капаците на прозорците бяха спуснати, портите – заключени. Наоколо патрулираха Pānī Yōd’dhā’ōṁ, маталийската войска.

– Извинете, бихте ли ми казали какво става? Защо дворецът е заобиколен от войници? – попита тя един минувач.

– Ти какво, да не си живяла под камък досега? Готвим се за война! Императорът и императрицата са убити. Престолонаследникът е изчезнал. Обявено е военно положение – обясни мъжът. – Ондалинианците стоят зад тази работа, така да знаеш.

Нийла бе толкова потресена, че се наложи да седне. Думите на мъжа се забиха като нож в сърцето ù. Когато вражеските войници нападнаха Серулия, тя се оказа разделена от семейството си. През следващите дни прие, че са взети в плен, но и за миг не си помисли, че може да са убити. Чичо ù Билаал и леля ù Ахади... мъртви. Скръбта се стовари върху нея внезапно. Тя скри лице в ръцете си. Защо? Чичо ù беше справедлив владетел, а леля ù – мила, добросърдечна жена. А Махди... той бе изчезнал. Това значеше, че сега родителите ù са император и императрица. Язид с тях ли беше? Беше ли успял да избегне касапницата?

След няколко минути Нийла вдигна глава. Осъзна, че като седи на пейката, не помага нито на себе си, нито на някого другиго. „Стани и направи нещо,“ каза си тя.

Беше си пробила път през войниците и бюрократите, за да стигне до Императорските покои, и сега искаше най-сетне да влезе вътре. Трябваше да види родителите си и да им разкаже всичко, което се бе случило. Това, което не ù трябваше, бе да прекара и една минута още в спорове със заместник-помощника.

– Аз съм принцесата! Бях в Серулия, когато я нападнаха. Оттогава съм по теченията. Затова изглеждам така! – извика тя, а плавникът ù ядно пляскаше във водата.

– Аха! Видя ли сега? Още едно доказателство, че си самозванка – рече самодоволно заместник-помощникът. – Принцеса Нийла никога не крещи.

Нийла доближи лице до неговото.

– Когато баща ми разбере, че съм била тук и ти не си ме пуснал вътре, ще те пратят да пазиш килера за метли!

Заместник-помощникът потупа нервно с пръст по брадичката си.

– Е, предполагам, че мога да ти дам да попълниш формуляр – реши той, обърна се и зарови из рафтовете, които покриваха стената зад него. – Сигурен съм, че имам от съответните бланки. Аха! Ето я. „Официална молба за потенциално разглеждане на евентуалната възможност за достъп до Императорското присъствие.“

Кипнала, Нийла попита:

– Ако го попълня, ще ме пуснеш ли?

– След шест месеца. Плюс-минус седмица.

В този момент вратите към Императорските покои се отвориха и оттам излязоха трима придворни. Нийла видя в това единствения си шанс и се промъкна покрай тях, а заместник-помощникът изпадна в нервна криза.

– Чакай – развика се той. – Не може без молба! Така се вършат нещата тук! Винаги е било така!

Императорските покои бяха невероятно пищни, за да предизвикват страхопочитание и у враговете, и у съюзниците на империята. Сводестите прозорци бяха покрити с фини коралови решетки. По белите мраморни стени стояха мозайки с портрети на членове на императорското семейство, направени от малахит, ахат и перли. Стотици магмени лампи в стъклени сфери с розов оттенък осветяваха залата. В ниши в стената стояха статуи на мурти, свещени морски духове. Огромният купол на тавана бе инкрустиран с шлифовани късчета планински кристал, които улавяха светлината и я запращаха към два златни трона върху висок подиум. На троновете седяха Аран, новият император, и Сананда, неговата императрица. Под тях, в залата, куп придворни плуваха насам-натам.

Нийла за миг спря да диша, когато зърна родителите си в царствените им одежди. Изглеждаха така, сякаш плуваха в тях, и бяха толкова далечни на високите си тронове. Знаеше, че си има правила за доближаване до императора и императрицата, които даже тя трябваше да спазва, но беше прекалено щастлива, че ги вижда. Забрави всичко за кралския протокол и бързо заплува към тях.

Беше забравила и дворцовите стражи, които стояха в плътен обръч около императора и съпругата му. Когато се приближи, те извадиха сабите си и я спряха.

– Кой е допуснал тази авантюристка да доближи Императорското присъствие? – прогърмя гласът на великия везир Келефу.

Нийла беше почти неузнаваема. Изрусената ù коса бе събрана на кок. Беше облечена с палто с рибарски куки вместо копчета.

– Келефу, не ме ли позна? – попита тя, разстроена.

Великият везир, с цялото величие на синята си куртка и златистия тюрбан, изобщо не ù обърна внимание.

– Не знаем как е влязла, господарю – призна един страж.

– Ще се наложи да се попълват формуляри – каза Келефу заплашително. – Много формуляри. Изведете я веднага.

– Не, чакай! Келефу, аз съм – Нийла!

Изумени от непристойното ù поведение, придворните занемяха.

Когато чу името на дъщеря си, Сананда обърна глава към шумотевицата с надежда в очите. Щом видя младата русалка, раздърпана и парцалива, надеждата помръкна и бе заменена от разочарование.

– Отведи я, Келефу – каза тя и махна с обсипаната си с бижута ръка.

– Мата-джи[2]! Това съм аз, дъщеря ти! – изплака Нийла.

Сананда изсумтя и я изгледа презрително.

– Моята дъщеря никога не би... – тя внезапно замлъкна.

– Слава на Нерия – прошепна след малко. Заплува към Нийла и я взе в прегръдките си. Аран заплува след нея и здраво притисна дъщеря си и жена си.

Когато се пуснаха, Сананда сложи ръце на бузите на Нийла.

– Мислех, че никога няма да те видим отново. Аз... мислех... мислех, че си...

– Недей, мата-джи. Да не говорим за това – каза Аран, пресипнал от вълнение. – Сега е тук.

Сананда кимна. Тя отново целуна Нийла и я пусна.

– Язид тук ли е? – попита Нийла с надежда.

– Не – отвърна баща ù тъжно. – Нищо не знаем за него. И за Махди.

Нийла кимна, преглъщайки разочарованието си.

– Надявах се, че все някак са избягали.

– Не бива да губим надежда – каза Аран твърдо. – Знаеш ли какво стана със Серафина? И с Дезидерио?

– Сера е жива. За Дез не знам.

– А ти къде беше досега? Полудяхме от тревога! – каза Сананда.

Нийла внезапно усети, че всички погледи са вперени в нея и всички уши са наострени, затова понижи глас.

– Ситуацията е много... сложна. И много спешна. Ще ви разкажа, докато пием чай.

Чаят в Матали включваше лека следобедна закуска, която се поднасяше на императорското семейство в частната им трапезария, далече от двора. Нийла знаеше, че там ще може да говори, без да се притеснява, че някой я подслушва. Опитът ù я бе научил да бъде предпазлива. Навсякъде можеше да има шпиони.

– Келефу, ще пием чай сега – заповяда Аран.

– Сега ли, Ваша милост? Това би било много необичайно. Сега е едва три часът и двайсет и една минути, а чаят се сервира точно в четири часа и петнайсет минути – каза Келефу.

– Сега, Келефу.

Келефу се поклони, нещастен.

– Както пожелаете.

Преди обаче да изпълни заповедта на Аран, един разтревожен, пребледнял министър се приближи до него и му прошепна нещо. Келефу го изслуша, кимна мрачно и каза:

– Свикана е спешна среща на военния съвет, Ваша милост. Изисква се присъствието ви.

– Ще дойда – каза Аран и се обърна към Нийла. – Боя се, че чаят ще трябва да почака.

– Пита-джи, да не сме... – Нийла не можа да се накара да завърши въпроса.

– Във война ли? – довърши Аран. – Мнозинството в съвета иска да нападнем Ондалина. Съветниците ни са убедени, че Колфин е в дъното на заговора за убийството на Билаал и Ахади. Смятат, че държи Махди и Язид в плен. Опасявам се, че въпросът не е дали да обявим война, а кога да го направим. Пратих послания на владетелите на всички морски царства с молба да се съберем на Съвет на шестте води.

Той поклати глава.

– Изабела е най-вероятно мъртва, Колфин стои зад заговора, така че ако изобщо се съберем, това ще е Съвет на четирите води. Сега трябва да се видя със съветниците си.

Той целуна Нийла.

– Скоро ще поговорим, дете мое.

Нийла се загледа след него, докато той отплуваше. Движеше се спокойно и царствено, но раменете му бяха превити. Той бе втори син и не бе подготвян за император. Нийла виждаше колко му тежат загубата на брат му и новите му отговорности.

А скоро и аз ще добавя към тази тежест, помисли си тя.

– Келефу, доведи Сума. Кажи ù да се погрижи за принцесата. Да занесат в стаята ù храна и напитки, да приготвят пясък за изтъркване и чисти дрехи – нареди Сананда.

– Да, Ваша милост – каза Келефу.

– Но мата-джи, трябва да ти разкажа всичко. Веднага. Не мога да чакам. Може ли да отидем в личните ти покои?

Сананда се взря в лицето на Нийла и се намръщи.

– Какво? Какво има? – попита Нийла нетърпеливо.

– Под очите ти има сенки! Лицето ти е изпито – заговори Сананда. – И, извини ме, но съм ти майка и трябва да го кажа – в средата на челото ти има бръчка, а преди я нямаше.

Разстроената Сананда щракна с пръсти и веднага ù поднесоха блюдо с чилауонди. Тя веднага си взе една сладка. Ококори се, когато Нийла не последва примера ù.

– Мила моя, какво ти е? Болна ли си?

– Добре съм. Просто не съм гладна – обясни Нийла.

Докато беше при йелите, Нийла бе загубила страстта си към сладкишите. Трябваше да учи трудни заклинания като конвоката и покрай тях беше забравила всички бингбанги, зизита и подобните им.

Сума, амата на Нийла, се появи в залата. Старата бавачка ù хвърли един поглед и пребледня.

– Велика Нерия, дете, какво е станало с косата ти!

Нийла изпухтя от нетърпение. Беше оцеляла след жестокото нападение над Серулия и бе успяла да избяга от Трахо и от Тепрез. Беше плувала в опасни морета, за да стигне до йелите, и беше получила задачата да унищожи Абадон. А сега трябваше да слуша как майка ù откача заради една бръчка и как бавачката ù драматизира заради прическата ù.

С треперещи ръце Сума извади шепа зизита от джоба си. Предложи едно на Нийла.

– Не, благодаря ти, Сума – каза Нийла, леко раздразнена.

Не успя да види как майка ù се вкопчва в перлената си огърлица от ужас, но Сума я видя.

– Дете мое, трябва веднага да свалим тези мръсни парцали от теб – каза амата успокояващо. – Видно е, че си преминала през тежки изпитания. Ще наредя да донесат храна и освежителни напитки, а после можеш да си починеш.

– Не искам да се преобличам и не искам да си почивам! Трябва да говоря с майка си! – настоя Нийла.

– С императрицата! – преряза водата нов глас.

Нийла се извърна и видя как две придворни дама се стрелнаха към майка ù и я хванаха точно преди да падне в несвяст. Трета придворна дама забърза към нея с морско ветрило в ръка и започна да ù вее.

– Мата-джи! – възкликна Нийла и заплува към нея.

Сананда ù махна да не се притеснява.

– Няма нищо, мила моя. Добре съм – каза тя с немощен глас. – Просто трябва да поседна.

– Елате, принцесо. Оставете императрицата да си поеме дъх – каза Сума и прегърна Нийла през раменете. – Доста ù се събра. Знаете колко е чувствителна. Мръсната коса и лошите прически дълбоко я покъртват.

– Но, Сума...

– Тихо сега. Хайде да отидем и да ви оправим външния вид. Когато ви облечем в чисто сари и ви сложим малко бижута, тя ще се почувства много по-добре.

Нийла си пое дълбоко дъх и си заповяда да прояви търпение с майка си и амата. Вече не бе същата русалка, която беше напуснала Матали преди няколко седмици. Не бяха виновни, че още не можеха да го осъзнаят.

– Добре, Сума – съгласи се тя. – Ще се изтъркам с пясък и ще се преоблека. Но няма да си почивам. Всъщност искам да видя баща си в момента, в който приключи срещата на Военния съвет.

Тя заплува към стаята си. Гледаше право напред, затова не видя как амата погледна през рамо към императрицата и двете размениха мрачни погледи.