Гибелна вълна

Двайсет и пет

Серафина скочи от стола си толкова бързо, че го събори.

– Магистро! – извика тя.

– Богове, дете, какво ти става? – стресна се Фосегрим.

– Къде мога да намеря раковини за корабокрушения в Миромара?

– На осмо ниво – каза той. – Защо?

Серафина грабна торбата си и я преметна през рамо. После заплува към вратата.

– Принцесо, чакайте! Къде отивате? Навън е опасно – запротестира Фосегрим.

– Трябва да тръгвам, магистро. Ще се върна възможно най-бързо. След няколко дни, надявам се. Кажете довиждане на другите от мен. Може ли да взема компас? – попита тя и без да чака, грабна един от близката лавица.

– Да, разбира се. Но защо? – настояваше Фосегрим.

– Ще ви разкажа, когато се върна – каза Серафина, прегърна стария човек, взе една магмена лампа и изплува от бункера. След няколко минути беше на осмо ниво.

Infante.

Думата беше събудила спомен: образът на картина, окачена на стената в библиотеката на дука, преди да я открадне Рафе Тепрез. Картината бе портрет на далечна роднина на дука от миналото – Мария-Тереза, инфанта на Испания. Около шията ù имаше огърлица с огромен син диамант – скъпоценност, предавана от поколение на поколение испански кралици. Затова ли Мероу е била на испанския бряг? За да даде собствения си талисман на човек?

Колкото повече мислеше за това Серафина, толкова по-смислено ù се виждаше. Мероу е избрала човек, защото те са най-опасните врагове на морския народ. Въпросният човек трябва да е бил предтеча на инфантата, затова накрая диамантът се е оказал в нея. А Рафе Тепрез бе откраднал портрета, за да го покаже на Трахо, та да може той да знае точно как изглежда талисманът, който търси.

Единственото, което Серафина не разбираше, бе как Трахо е успял да свърже нещата, без да е гледал кървавата песен на Мероу в пещерите на йелите и без да е говорил с лейди Талия. Отново беше на един мах пред нея.

Сера лесно откри раздела с раковини за корабокрушения. Спомни си как дукът разказваше, че инфантата пътувала към Франция през 1582 на борда на „Деметер“, и скоро намери раковината с информация за кораба, включително точното място, на което е потънал – на двайсет и пет левги южно от френското градче Сен-Мари. Пиратът, който го нападнал, бил от Катей, Сингапур. Казвал се Амарафе Мей Фоо. Историците смятаха, че Мей Фоо не е намерил диаманта, но никой не знаеше какво всъщност се е случило с бижуто. Знаеше се само, че никой никога не го е виждал след това.

– Да се надяваме, че все още е на шията на инфантата – каза Серафина на глас и върна раковината на мястото ù.

Тя преметна торбата си на рамо. Беше открила това, което ù трябваше. Имаше още няколко часа до зазоряване. Щеше да напусне Серулия, преди да изгрее слънцето. После щеше да се свърже с Нийла, Ава, Линг и Бека, за да им каже какво е научила.

– Къде отиваш? Може ли да дойда с теб? – каза някакъв глас.

Серафина почти удари тавана с глава. Завъртя се рязко с ръка на ножа и видя Коко. И Абелар.

– Недей така! Изплаши ме почти до смърт!

Коко огледа торбата на рамото на Серафина.

– Отиваш някъде, нали? Вземи ме със себе си.

– Не, прекалено е опасно. Освен това, кой ще се грижи за Фосегрим?

Малката русалка се хвърли на врата на Серафина.

– Обещай ми, че ще се върнеш. Обещай.

– Обещавам – каза Серафина. Прегърна я силно и каза: – Сега трябва да тръгвам, Коко. Върни се в бункера на сигурно място.

Серафина се сбогува с момичето и отплува. Нямаше много време. Трахо също смяташе, че синият диамант на инфантата и Камъкът на Нерия са едно и също нещо. Освен това портретът беше у него. Знаеше как изглежда диамантът. Сигурно знаеше и за „Деметер“ и за това, че инфантата е потънала с кораба.

Серафина можеше само да се надява, че той не знае точното местоположение на потъналия кораб, на двайсет и пет левги южно от Сен-Мари.