Гибелна вълна

Четири

Серафина изпищя.

Завъртя се светкавично, замахна нагоре с кинжала си и го опря в гърлото на нападателя си.

– Май трябваше да почукам.

– Линг? – Серафина не можеше да повярва. Гласът ù трепереше почти колкото ръката с кинжала.

Линг се опита да кимне, но не можа. Върхът на кинжала опираше в кожата ù.

– За малко да те убия! – възкликна Серафина и свали ножа. – Почти те убих! Какво правиш тук?

– Държа те под око.

– Как успя да стигнеш дотук? – попита Сера.

– Огледалото на Вража ме изведе във Вадус. Една витрина ми каза, че съм в Залата на въздишките. Открих огледало, което водеше до дома на една змиорка, много ядосана змиорка. Когато ми каза, че съм втората русалка, която ù навлиза в личното пространство, разбрах, че си наблизо. Минаването през тунела ми беше малко трудно заради ей това – каза тя и потупа шината, която крепеше счупената ù ръка, – но все пак минах.

– Как разбра, че отивам в Атлантида?

– От Ава. Нали знаеш как понякога вижда бъдещето? Та тя видяла, че идваш насам и направи конвока, за да ми каже. Много беше разтревожена, затова ù казах, че ще тръгна след теб.

– Съжалявам, Линг.

– За какво?

– За това, че почти ти прерязах гърлото.

– Няма проблем – каза Линг с усмивка. – Ако ме беше убила – тя кимна към мозаечния портрет, – добрата стара Морса щеше да ме върне.

Линг заплува нагоре и зачете древния надпис над главата на богинята.

– Тук пише „Душеядка“ – съобщи тя.

Линг превеждаше много по-бързо от Сера. Тя беше всегласна, русалка, която знае всички езици.

– Душеядка. Аха. Колко успокоително – изкоментира Серафина.

Линг се върна долу и огледа камъка пред олтара.

– Охо! Това...

– Дали е кръв? Да, така мисля.

– И защо не е отмита? Как така не е отмита?

– И аз се чудех същото – призна Серафина. Тя отново посегна към тъмното петно.

– Какво правиш?

– Вадя кървава песен.

Дори и след четири хиляди години кръвта оживя под ръката на Сера. Стана по-ярка, сякаш току-що бе пролята, после се издигна от пода в бесен ален въртоп.

Русалките чуха глас. После друг. И още един. Десетки. Пищяха. Плачеха. Умоляваха. Крещяха. Звучаха толкова ужасени, че Серафина не можа да слуша повече. Замахна във водата с такава сила, че падна по гръб. Кръвта се върна обратно в камъка.

Линг се бе подпряла на стената.

– Тук е ставало нещо лошо – каза тя, пребледняла и разтреперана.

– Трябва да има начин да научим какво е било то – каза Серафина. – Може да обиколим други храмове. Да отидем в острокона и в Палатата на Шестимата. Да разчетем всеки надпис, който намерим.

– Да, може. Стига да имахме година-две – отбеляза Линг. Замисли се за момент, после очите ù светнаха. – На грешното място сме, Сера. Забрави за остроконите и храмовете. Трябва ни фризьорски салон. Или магазин за тоги. Някъде, където е пълно с огледала.

– Защо? – попита Сера. После се сети. – Витрини! Линг, ти си гениална!