Хипнотизаторът

10.

Петък сутрин, единайсети декември

Часът е едва пет и половина сутринта, когато някъде в апартамента започва да се чука. Симоне чува звука като част от мъчителен сън, където тя трябва да повдига различни черупки на раковини и порцеланови капачета. Тя знае правилата, но въпреки това прави грешки. Едно момче чука по масата и показва колко грешки е направила. Симоне се върти в съня и стене, отваря очи и изведнъж е напълно будна.

Някой или нещо чука вътре в апартамента. Тя се опитва да локализира звука в тъмното, лежи напълно неподвижно и слуша, но почукванията са престанали.

Тя чува как Ерик хърка приглушено до нея. Нещо в тръбите пропуква. Вятърът бие в стъклата на прозорците.

Минава й през ума, че сигурно е преувеличила звука в съня си, когато чукането отново започва. В апартамента има някой. Ерик е взел таблетки и спи дълбоко. Звукът от някаква кола долу на улицата влиза шумно през прозореца. Похъркванията на Ерик утихват, когато тя слага ръка на рамото му. Той се обръща със сумтене в съня си. Колкото може по-тихо, тя се измъква от леглото и се промъква през вратата на спалнята, която е полуотворена.

Нещо свети в кухнята. Когато тя се придвижва през антрето, вижда някаква светлина да виси във въздуха като син газов облак. Това е лампата на хладилника. Фризерът и хладилникът стоят полуотворени. От фризера капе, водата е потекла по пода. Капки се стичат по размразените хранителни продукти и се приземяват с почукване върху пластмасовата настилка.

Симоне усеща колко е студено в кухнята.

Мирише на цигарен дим.

Тя поглежда към антрето.

Тогава открива, че външната врата стои полуотворена.

Забързва към стаята на Бенджамин. Но той спи съвсем спокойно. За малко тя остава там и се вслушва в неговото равномерно дишане.

Когато отива да затвори външната врата, дъхът й замира. Някой стои в пролуката на външната врата. Фигурата й кима и й подава някакъв предмет. Минават няколко секунди, преди тя да проумее, че това е сутрешният вестник. Той иска да й даде сутрешния вестник. Тя благодари, взима го и когато най-сетне затваря и заключва вратата, забелязва, че цялото й тяло се тресе.

Пали всички лампи и оглежда апартамента. Като че нищо не липсва.

Симоне застава на колене и събира водата от пода, когато Ерик влиза. Той взима една хавлиена кърпа, хвърля я върху пода и започва да подсушава с крак.

— Сигурно съм ходил насън — казва той.

— Не — отговаря тя уморено.

— Хладилникът е класически случай — бях гладен.

— Не е смешно, спя толкова леко, че… събуждам се всеки път, когато се обръщаш в леглото или спираш да хъркаш, събуждам се, когато Бенджамин отива до тоалетната, чувам, когато…

— Тогава ти си вървяла на сън.

— Обясни защо външната врата беше отворена, обясни защо… — Тя млъква, не знае дали да разкаже, или не. — Усетих ясно мириса на цигарен дим тук, в кухнята — казва накрая.

Ерик се засмива и бузите на Симоне почервеняват от гняв.

— Защо не вярваш, че някой е бил тук? — пита тя раздразнено. — След цялата мръсотия, която се изля срещу теб във вестниците? Не е чак толкова странно някой побъркан да се вмъкне и…

— Престани — прекъсва я той. — Не е логично, Сиксан. Кой би могъл да се вмъкне в нашия апартамент, да отвори фризера и хладилника, да изпуши една цигара и ей така да си тръгне?

Симоне хвърля кърпата на пода:

— Не знам, Ерик! Не знам, но някой вече го е направил!

— Успокой се — казва заядливо Ерик.

— Това ли ще ми кажеш?

— Мога ли да кажа какво мисля? Мисля, че малко цигарен дим не е нещо кой знае колко странно. Вероятно някой съсед е пушил до кухненския отдушник. Всъщност имаме общи вентилационни барабани с целия блок. Или някой ужасен човек си е дръпнал малко от цигарата на площадката пред вратата, без да мисли, че…

— Не е необходимо да бъдеш снизходителен — отвръща Симоне.

— Но за бога, Сиксан, недей да го правиш на толкова голям въпрос, всъщност мисля, че няма нищо страшно и че съвсем скоро всичко ще получи логично обяснение.

— Почувствах, че вкъщи има някой, когато се събудих — казва тя глухо.

Той въздиша и излиза от кухнята. Симоне гледа сивата хавлиена кърпа, с която подсушава пода около хладилника.

Бенджамин влиза и сяда на обичайното си място.

— Добро утро — казва тя.

Той въздиша и стои с глава, подпряна на ръцете си.

— Защо двамата с татко лъжете за всичко?

— Не е вярно — отговаря тя.

Той мълчи.

— Имаш предвид това, което ти казах в таксито…

— Имам предвид един куп неща — прекъсва я той високо.

— Не е необходимо да ми викаш.

— Забрави, че казах нещо — въздиша той.

— Не знам какво ще стане между нас двамата с баща ти. Не е толкова лесно — казва тя. — Сигурно имаш право, че просто сами се мамим, но това не е същото, като да лъжеш.

— Сега вече го каза — отговаря той тихо.

— И нещо друго ли имаш предвид?

— Нямам никакви снимки, когато съм бил малък.

— Разбира се, че имаш — отговаря тя усмихнато.

— Когато съм бил новороден — казва той.

— Нали знаеш, че имах помятане преди… А бяхме толкова радостни, когато се роди, че забравихме да направим снимки. Помня съвсем точно как изглеждаше, когато се роди, сбръчкани уши и…

— Престани — крещи Бенджамин и отива в стаята си.

Ерик влиза в кухнята и пуска в чаша вода една таблетка треокомб.

— Какво му има на Бенджамин? — пита той.

— Не знам — прошепва тя.

Ерик пие течността над мивката.

— Той смята, че го лъжем за всичко — казва тя.

— Така се чувстват всички тийнейджъри.

Ерик тихо се оригва.

— Без да искам, му казах, че ще се разделяме — казва тя.

— Как можеш да постъпиш толкова идиотски глупаво? — казва той подчертано твърдо.

— Казах просто това, което чувствах точно тогава.

— Но по дяволите, не можеш да мислиш само за себе си.

— Не аз съм тази, която го прави, не аз съм, която си ляга със стажанти, не аз съм…

— Млъкни — крещи той.

— Не съм аз тази, която взима един куп таблетки, за да…

— Нищо не знаеш!

— Знам, че взимаш силни болкоуспокояващи.

— На теб какво ти влиза в работата?

— Боли ли те нещо, Ерик? Кажи, ако…

— Аз съм лекар и мисля, че мога да преценя това малко по-добре от…

— Не можеш да ме измамиш — прекъсва го тя.

— Какво искаш да кажеш? — смее се той.

— Ти си пристрастен, Ерик. Ние не си лягаме заедно вече, защото ти взимаш един куп силни таблетки, които…

— А може би не искам да спя с теб — прекъсва я той. — Защо да искам, след като ти през цялото време си дяволски недоволна от мен?

— Тогава ще се разделим — казва тя.

— Добре — отговаря той.

Тя не може да го погледне, само бавно излиза от кухнята, усеща как в гърлото й нещо я стяга и я боли, как сълзите напират в очите й.

Бенджамин е затворил вратата към стаята си и е пуснал музика толкова високо, че стените и вратите кънтят. Симоне се заключва в банята, загасва лампата и плаче.

— По дяволите! — чува тя Ерик да вика от антрето, преди външната врата да се отвори и отново да се затвори.