Хипнотизаторът

16.

Ерик върви към кабинета си в болницата, мислейки за пътуването с линейката сутринта, след като бе намерил Симоне безжизнена на пода, почти без никакъв пулс. Скоростното пътуване през оживения град и отдръпващите се встрани коли, качващи се на тротоара. Промиването на стомаха, енергичността на лекарката, спокойната й деловитост. Кислородната маска и тъмният монитор, показващ нарушен сърдечен ритъм.

Ерик си включва телефона в коридора, спира и прослушва всичките си нови съобщения. Вчера полицай на име Роланд Свенсон го бе търсил четири пъти, за да му предложи полицейска охрана. Няма съобщение от Бенджамин или от някой, свързан с неговото изчезване.

Обажда се на Айда и усеща как го облива вледеняваща паника, когато с тънкия си, уплашен глас тя казва, че няма представа къде може да е Бенджамин.

— Може ли да е отишъл до онова място в Тенста?

— Не — отговаря тя.

Ерик се обажда на Давид, стария приятел на Бенджамин от детството. Вдига майката на Давид. Когато казва, че не е виждала Бенджамин от няколко дни, той прекъсва разговора по средата на притеснения й словесен поток.

Набира номера на лабораторията, за да разбере резултата от анализа, но още не могат да отговорят — кръвта на Симоне току-що е пристигнала.

— Ще изчакам на телефона — казва той.

Слуша как работят и след известно време доктор Валдес взима слушалката и казва дрезгаво:

— Да, здравей, Ерик. Изглежда, става дума за рапифен или за нещо подобно със съдържание на алфентанил.

— Алфентанил? Аналгетикът?

— Някой е ограбил болница или ветеринарен кабинет. Тук не го използваме често, дяволски пристрастяващо е. Но изглежда, жена ти е имала страхотен късмет.

— Как така? — пита Ерик.

— Жива е.

Ерик се връща в стаята на Симоне, за да я разпита за детайлите при отвличането и да преговори всичко още веднъж, но вижда, че тя е заспала. Устните й са разранени и напукани от промивката на стомаха.

Телефонът звъни в джоба му и той бърза да излезе в коридора, преди да го вдигне.

— Да?

— Обажда се Линея от рецепцията, имаш посетител.

Минават няколко секунди, преди Ерик да осъзнае, че жената говори за рецепцията тук в болницата, в неврологията, и че тя е Линея Окесон, рецепционистка от четири години.

— Доктор Барк? — пита тя внимателно.

— Посетител ли имам? Кой е?

— Юна Лина — отговаря тя.

— Добре, помоли го да се качи до дневната. Ще го чакам там.

Ерик затваря и остава прав в коридора, мислите минават с невероятна скорост през главата му. Припомня си съобщенията на телефонния секретар за това, как полицаят Роланд Свенсон се е обаждал няколко пъти, за да му предложи полицейска охрана. Какво се е случило? Някой заплашил ли ме е? — пита се Ерик и изведнъж целият изстива и осъзнава колко необичайно е това инспектор от Държавната криминална полиция като Юна Лина да го потърси лично, вместо да се обади.

Ерик отива в дневната и застава пред пластмасовите чинии със сандвичи, усещайки сладникавата миризма на нарязания хляб. Гади му се. Ръцете му треперят, докато си налива вода в издраскана чаша.

Юна идва насам — мисли той, — за да ми каже, че са открили тялото на Бенджамин. Затова идва тук лично. Ще ме помоли да седна и после ще ми каже, че Бенджамин е мъртъв. Ерик дори не иска да допуска тази мисъл, но тя не излиза от главата му. Все по-бързо мислите му завъртат ужасяващи картини — тялото на Бенджамин лежи в канавката до магистралата, в черни чували за боклук в гориста местност, изплувало на кален бряг.

— Кафе?

— Моля?

— Да ви налея ли?

Млада жена с блестяща светлоруса коса стои до машината за кафе и му показва пълната кана. От прясното кафе се вдига пара. Гледа го въпросително. Той разбира, че държи празна чаша за кафе, само поклаща глава и същевременно вижда, че Юна Лина влиза в стаята.

— Да седнем — казва Юна.

Погледът му е притеснен и го отбягва.

— Добре — беззвучно отговаря Ерик след малко.

Сядат на най-вътрешната маса, с хартиена покривка и солница. Юна се почесва по веждата и прошепва нещо.

— Какво? — пита Ерик.

Юна леко се прокашля и казва:

— Опитвахме да се свържем с теб.

— Вчера не вдигах телефона — тихо казва Ерик.

— Ерик, съжалявам, че трябва да ти съобщя, че…

Юна се спира за малко, хвърля му гранитеносив поглед и казва:

— Йозеф Ек е избягал от болницата.

— Какво?

— Имаш право на полицейска охрана.

Устата на Ерик започва да трепери и очите му се пълнят със сълзи.

— Това ли трябваше да ми кажеш? Че Йозеф е избягал?

— Да.

Ерик е толкова облекчен, че му се иска да легне на земята и да заспи. Бързо избърсва сълзите от очите си.

— Кога е избягал?

— Вчера вечерта… уби една медицинска сестра и много тежко рани мъж — мрачно казва Юна.

Ерик кима няколко пъти и мислите му се свързват по нов, ужасяващ начин.

— Той е дошъл у нас посред нощ и е отвлякъл Бенджамин — казва той.

— Какво говориш?

— Отвлякъл е Бенджамин.

— Видя ли го?

— Аз не, но Симоне…

— Какво се случи?

— Симоне е била инжектирана със силен аналгетик — бавно казва Ерик. — Преди малко получих резултатите, става дума за вещество, което се казва алфентанил и се използва при сериозни хирургически намеси.

— Но тя добре ли е?

— Ще се оправи.

Юна кима и записва името на лекарството.

— Симоне твърди, че Йозеф е отвлякъл Банджамин?

— Не е видяла лицето му.

— Разбирам.

— Ще откриете ли Йозеф? — пита Ерик.

— Ще го открием, разчитай на това. Полицията е обявила национално издирване — казва Юна. — Ранен е сериозно. Няма да стигне далеч.

— Но нямате ли някаква следа?

Юна го поглежда сериозно.

— Смятам, че ще го заловим скоро.

— Добре.

— Къде се намираше ти, когато е дошъл у вас?

— Спях в стаята за гости — обяснява Ерик. — Бях взел приспивателно и не съм чул нищо.

— Значи, когато е дошъл у вас, е видял само Симоне в спалнята?

— Най-вероятно.

— Но това не се връзва — казва Юна.

— Лесно е да не забележиш стаята за гости, повече прилича на гардероб, и ако вратата на тоалетната е отворена, входът не се вижда.

— Не това — казва той. — Имам предвид, че не се връзва с Йозеф… Той не използва спринцовки, поведението му е далеч по-агресивно.

— Може би само ни се струва агресивно — казва Ерик.

— Какво искаш да кажеш?

— Може би през цялото време е наясно какво прави, имам предвид, не сте открили кръв от бащата по него.

— Не, но…

— Това говори, че действа систематично, хладнокръвно. Ами ако е решил да ми отмъсти, като отвлече Бенджамин?

Настъпва тишина. С периферното си зрение Ерик вижда как русата жена е застанала до машината за кафе, отпива от чашата си и гледа към сградите на болничния комплекс.

Юна поглежда надолу към масата, после среща погледа на Ерик и казва искрено с мекия си, благ финландски говор:

— Наистина съжалявам, Ерик.