Йоаким седи в бял мерцедес от другата страна на улицата, точно срещу входа на Държавното полицейско управление. Осветлението в колата е включено и лицето му изглежда уморено и самотно на слабата светлина. Когато Юна почуква на стъклото, той се стряска, като че ли е бил дълбоко потънал в мисли.
— Здравейте — казва той и отваря вратата. — Влезте и седнете.
Юна сяда на съседната седалка. Той чака. В колата се усеща слаба миризма на куче. На задната седалка е простряно космато одеяло.
— Знаете ли — казва Йоаким, — когато мисля за себе си, какъв бях, когато Йохан се роди, като че мисля за напълно непознат човек. Имах проблемно детство, бях в поправителен дом и приемно дете… Но когато срещнах Изабела, тогава се стегнах, започнах да уча сериозно. Дипломирах се като инженер същата година, в която се роди Йохан. Спомням си, че отидохме на почивка, никога преди не бях ходил на почивка, заминахме за Гърция и Йохан току-що се беше научил да ходи и…
Йоаким Самюелсон поклаща глава.
— Беше отдавна. Той много приличаше на мен… същите…
В колата става тихо. Един плъх, мокър и сив, тича, поклащайки се по тъмния тротоар покрай пълните с боклуци храсти.
— Какво искахте да ми разкажете? — пита Юна след малко.
Йоаким разтърква очите си.
— Сигурни ли сте, че Лидия Еверш е направила това? — пита той със слаб глас.
Юна кима.
— Съвсем сигурен съм — казва той.
— Добре тогава — прошепва Йоаким Самюелсон и преглъща трудно. — Там, в дома… Лидия беше само на четиринайсет, когато откриха, че е бременна. Естествено, се уплашиха, и я накараха да абортира. Трябваше да се потули, но… Станаха много усложнения, сериозна инфекция на матката, която стигна до яйчниците, дадоха й пеницилин и тя оздравя.
Ръцете на Йоаким треперят, когато ги слага на волана.
— След дома се преместих да живея с Лидия. Живяхме в къщата й в Рутебро и се опитвахме да си направим дете, беше обсебена от това. Но не се получаваше. Затова тя си запази час при гинеколог за преглед. Никога няма да забравя, когато се върна от посещението и ми каза, че е станала стерилна след онзи аборт.
— От теб ли забременя в дома? — казва Юна.
— Да.
— Значи, си й дължал едно дете — изрича Юна почти на себе си.