Хипнотизаторът

36.

Часът е пет следобед и слънцето е залязло преди два часа. Навън е студено и тъмно като в рог. Уличните лампи хвърлят мъглива светлина. Под парка Скансен градът изглежда като димящи светлинни петна. В палатките се виждат стъклодуви и златари. Юна минава през коледния пазар. Горят огньове, пръхтят коне, пекат се кестени. Деца тичат из един каменен лабиринт, някои от тях стоят и пият горещо какао. Чува се музика, семейства танцуват около високата елха на кръглия дансинг.

Телефонът звъни и Юна спира пред щанд с кренвирши и еленско месо.

— Да, Юна.

— Ерик Мария Барк се обажда.

— Здравей.

— Мисля, че Лидия е закарала Бенджамин в дървения замък на Юси, някъде извън Доротеа, в област Вестерботен, в Лапландия.

— Мислиш?

— Почти съм сигурен — мрачно отговаря Ерик. — Днес няма повече полети. Не си длъжен да идваш, но съм запазил три билета за утре сутринта.

— Добре — казва Юна. — Можеш ли да ми изпратиш съобщение с всички данни за този Юси, и ще се свържа с полицията във Вестерботен.

Докато Юна минава по една от тесните чакълести пътеки, водещи надолу към ресторант Солиден, той чува детски смях зад себе си и го побиват тръпки. Жълтият красив ресторант е украсен с лампички и елхови клонки. В трапезарията, на четири дълги маси, са сервирани коледни ястия и веднага щом влиза, Юна вижда колегите си. Те са седнали до големите прозорци, от които има фантастична гледка към залива Нюбровикен и квартал Сьодермалм, с увеселителния парк Грьона Лунд от едната страна и музея Ваза от другата.

— Тук сме — провиква се Аня.

Тя се изправя и маха. Юна усеща, че ентусиазмът й го радва. Той още изпитва неприятно, зловещо чувство след посещението при доктора в Улерокер.

Той поздравява и сяда до Аня. Карлос Елиасон седи срещу него. Той носи коледна шапка и весело кима на Юна.

— Вече пихме по няколко чашки — поверително казва той и обичайно бледо жълтеникавата му кожа поруменява.

Аня се опитва да го хване под ръка, но той става и казва, че трябва да си вземе храна.

Минава между масите с разговарящи, хранещи се хора и си мисли, че наистина не може да се настрои на подобаващо коледно настроение. Като че ли някаква част от него още е в дневната на родителите на Йохан Самюелсон. Или като че ли още се движи из психиатричната клиника Улерокер, нагоре по каменното стълбище и до заключената врата към дългия, приличащ на затворнически, коридор.

Юна взима чиния от купчината, нарежда се на опашката за маринована херинга и наблюдава колегите си отдалече. Аня е вмъкнала закръгленото си едро тяло в червена рокля от ангорска вълна. Тя още носи зимните си ботуши. Петер оживено разговаря с Карлос, главата му току-що е обръсната и лъщи от пот под полилеите.

Юна си сипва сладка маринована херинга, херинга в горчица и натурална херинга и остава прав. Гледа една жена от друга компания. Тя е облечена със светлосива тясна рокля и две малки момиченца с хубави прически я водят към масата с бонбони. Мъж в сиво-кафяв костюм бърза след тях с по-малко момиченце в червена рокля.

Картофите в месинговата тенджера са свършили. Юна чака доста дълго, преди една сервитьорка да дойде с купа и да напълни тенджерата с току-що сварени картофи. Любимото му ястие, финландски огретен с ряпа, липсва. Юна минава с чинията си покрай полицаите, които са на четвъртата си наздравица. На масата петимата криминалисти с вдигнати за наздравица малки, тънки чашки, гръмогласно пеят коледна песен. Юна сяда и веднага усеща ръката на Аня на крака си. Тя му се усмихва.

— Помниш ли, обеща да ми позволиш да те опипвам — шегува се тя. Навежда се напред и прошепва високо: — Искам да танцувам танго с теб тази вечер.

Карлос я чува и извиква:

— Аня Ларшон, ти и аз ще танцуваме танго!

— Ще танцувам с Юна — решително казва тя.

Карлос накланя глава настрани и казва дискретно:

— Запиши ме в списъка.

Аня нацупва устни и отпива от бирата си.

— Как беше в Улерокер? — пита тя Юна.

Той прави физиономия и Аня разказва за нейна леля, която не била особено болна, но й давали силни медикаменти, защото било най-удобно за персонала.

Юна кима и точно е на път да хапне парче студено пушена сьомга, когато се спира. Сега се сеща какво важно е разбрал от Лангефелт.

— Аня — казва той, — трябва ми един полицейски доклад.

Тя се кикоти.

— Но не и сега — казва тя.

— Тогава утре, но възможно най-рано.

— Какъв доклад?

— За нападение с телесна повреда. Лидия Еверш е била арестувана за нападение над дете на детска площадка.

Аня изважда химикалка и пише върху сметката пред нея.

— Утре е неделя, щях да спя до късно — недоволно казва тя.

— Ще пропуснеш спането.

— Ще танцуваш ли с мен тогава?

— Обещавам — прошепва Юна.

Карлос седи на стол до гардероба и спи. Петер и компанията му са отишли в града, за да продължат вечерта в заведението Кафе Опера. Юна и Аня са обещали да се погрижат Карлос да се прибере. Чакайки таксито, те излизат на студения въздух. Юна качва Аня на дансинга и я предупреждава за тънкия слой лед, който му се струва, че усеща върху дървения подиум под краката им.

Те танцуват и Юна тананика тихо.

— Ожени се за мен — прошепва Аня.

Юна не отговаря, мисли за Диса и тъжното й лице. Мисли за приятелството им през всички тези години, как е бил принуден да я разочарова. Аня се опитва да достигне ухото му и да го оближе, но той внимателно премества главата си малко настрани от нея.

— Юна — възкликва Аня. — Танцуваш толкова добре.

— Знам — прошепва той и я завърта.

Около тях мирише на огън и греяно вино, Аня се притиска все по-плътно до него и той си мисли, че ще бъде трудно да заведат Карлос до стоянката на такситата. Скоро трябва да тръгват към ескалатора.

В същия момент телефонът в джоба му звъни. Аня простенва от разочарование, когато той се отдръпва и отговаря:

— Юна Лина.

— Здравейте — казва притеснен глас. — Аз съм. Йоаким Самюелсон. Бяхте у нас по-рано днес…

— Да, знам кой сте — казва Юна.

Сеща се как зениците на Йоаким Самюелсон се бяха разширили, когато го попита за Лидия Еверш.

— Чудя се дали може да се видим — казва Йоаким Самюелсон. — Искам да ви разкажа нещо.

Юна поглежда часовника си. Часът е девет и половина.

— Може ли да се видим сега? — пита Йоаким и добавя без причина, че жена му и дъщеря му са заминали при родителите на жена му.

— Може — казва Юна. — Можете ли да дойдете до сградата на полицията, входа откъм улица Полхемсгатан, след четирийсет и пет минути?

— Да — казва Йоаким и звучи безкрайно уморено.

— Съжалявам, миличка — казва Юна на Аня, която стои и го чака по средата на дансинга. — Но няма да има повече танго тази вечер.

— Трябва да съжаляваш — навъсено отговаря тя.

— Не мога да пия повече — въздиша Карлос, когато започват да го водят надолу към ескалаторите и изхода.

— Не повръщай — рязко казва Аня, — защото тогава ще искам повишение.

— Аня, Аня — засегнато казва Карлос.