Хирургът

19

Обиколи карето от сгради и този път почти не забеляза горещината, толкова вледенен беше от картините, заснети на видеокасетата. Изпита облекчение само от факта, че не е в конферентната зала, която за него вече бе тясно свързана с ужаса. Самата Савана, с гъстия си като сироп въздух и нежна зелена светлина, го караше да се чувства неспокоен. Град Бостън имаше остри ръбове и дразнещи гласове и всяка сграда, всяко намръщено лице бяха остро фокусирани. В Бостън човек знаеше, че е жив, дори само защото се чувстваше раздразнен. Тук нищо не изглеждаше на фокус. Виждаше Савана сякаш през лека мъгла, град на мили усмивки и сънени гласове, и се питаше какъв мрак се криеше от погледа зад всичко това.

Когато се върна в стаята на отдела, завари там Сингър да пише на лаптоп.

— Задръж така — каза Сингър и натисна програмата за проверка на правописа. — Да пази Господ да има правописни грешки в някой от неговите доклади. — След това, доволен, се усмихна на Томас. — Да?

— Открихте ли тетрадката с адреси на Капра?

— Каква тетрадка с адреси?

— Повечето хора държат до телефона си тетрадка или бележник с телефонни номера. Не видях такава на видеозаписа на апартамента му, нито я открих в списъка с имуществото.

— Говорим за неща, станали преди повече от две години. Ако я няма в списъка, значи изобщо не сме намирали такова нещо.

— Или е била изнесена от апартамента, преди да отидете там.

— За какво намекваш? Мислех, че си дошъл да изучаваш техниката на Капра, а не да решаваш отново случая.

— Интересуват ме приятелите на Капра. Всеки, който го е познавал добре.

— По дяволите, никой не го е познавал добре. Разпитахме лекарите и сестрите, с които е работил. Хазайката му, съседите. Отидох в Атланта, за да говоря с леля му. Единствената му жива роднина.

— Да, четох докладите за разпитите.

— Тогава си наясно, че ги е заблудил всичките. Чувах все едни и същи коментари: „Състрадателен лекар! Толкова любезен млад човек!“. — Сингър изпръхтя. — Нямали са представа кой всъщност е Капра.

Сингър се обърна отново към лаптопа си.

— Дяволите да го вземат, никой никога няма да разбере кои са чудовищата.

Време беше да изгледа последния видеозапис. Беше го оставил за накрая, защото не беше готов да се справи с картините, които го очакваха. Беше съумял да изгледа другите записи безстрастно, като си водеше бележки, докато изследваше спалните на Лиза Фокс, Рут Вурхийс и Дженифър Торрегроса. Беше връщал записа отново и отново, за да види добре кървавите шарки по стените и пода, възлите на найлоновото въже около китките на жертвите, оцъклените им в смъртта очи. Успяваше да гледа записите с минимум емоции, защото не познаваше тези жени и не чуваше в паметта си ехото на гласовете им. Фокусът му падаше не върху жертвата, а върху злокобното присъствие, преминало през стаята й. Извади касетата с документираната сцена на престъплението на случая „Вурхийс“ и я остави на масата. Неохотно взе последната касета. На етикета й бяха написани датата, номерът на случая и думите: „Жилището на Катрин Кордел“.

Помисли дали да не я отложи за другия ден сутринта, когато щеше да бъде със свеж ум. Вече беше девет часа и бе прекарал в тази стая целия ден. Държеше касетата, обмисляйки как да постъпи.

Миг по-късно осъзна, че Сингър стои на прага и го наблюдава.

— Боже. Още си тук — възкликна той.

— Документацията е огромна.

— Всички записи ли изгледа?

— С изключение на този.

Сингър погледна етикета.

— Кордел.

— Да.

— Давай, пусни я. Може би ще бъда в състояние да ти кажа някои подробности.

Мур пъхна касетата във видеото и натисна „плей“.

Гледаха предната страна на къщата на Катрин. През нощта. Верандата беше осветена, вътре също светеше. Гласът на записващия каза часа и датата — беше два часа през нощта, и името си. Отново беше Спиро Патаки, който изглежда беше любимият оператор на всички. Мур чу доста шумове на втори план — гласове, отдалечаващият се вой на сирена. Патаки направи рутинния обход на околността и Мур видя мрачна групичка съседи, гледащи иззад лентата, която ги делеше от сцената на престъплението, лицата им бяха осветени от фаровете на няколко полицейски коли, паркирани на улицата. Това го изненада, имайки предвид късния час. Събитията трябва да бяха протекли доста смущаващо, за да събудят толкова много съседи.

Патаки се извъртя отново към къщата и се приближи към главния вход.

— Изстрели — заяви Патаки. — Това е първоначалният сигнал, който получихме. Жената от другата страна на улицата чула първия изстрел, после — дълга пауза, и накрая — втори изстрел. Обадила се на 911. Първият полицай пристигнал на мястото на престъплението за седем минути. Две минути по-късно била извикана линейка.

Мур си спомни жената от отсрещната къща, която го гледаше през прозореца.

— Прочетох показанията на съседката — каза той. — Не видяла никой да излиза през главния вход на къщата.

— Било е тъмно. Чула само двата изстрела. Станала от леглото след първия, погледнала през прозореца. После, може би след пет минути, чула втория изстрел.

„Пет минути — помисли си Томас. — Какво се е случило в паузата?“

Камерата мина през главния вход и Мур видя стенен гардероб, през чиято отворена врата зърна няколко палта на закачалки, чадър, прахосмукачка. Картината се размърда и на екрана се появи дневната. На масичката за кафе до дивана имаше две стъклени чаши и в едната все още имаше течност, приличаща на бира.

— Кордел го е поканила вътре — обади се Сингър. — Изпили по една-две чаши. После отишла в банята, върнала се, довършила бирата си. Преди да е минал час рохипнолът си казал думата.

Диванът беше с прасковен цвят с изящна цветна шарка, втъкана в плата. Мур не предполагаше, че Катрин би избрала дамаски с цветен мотив, но той беше навсякъде. Цветя имаше по пердетата, по възглавниците във фотьойлите. Цветове. В Савана е била заобиколена от много цвят. Представи си я седнала на този диван с Андрю Капра как слуша съчувствено свързаните с работата му притеснения, докато рохипнолът бавно преминава от стомаха в кръвта й. Докато молекулите на наркотика проникнат до главния й мозък. Докато гласът на Капра започне да избледнява.

Новото раздвижване ги отведе в кухнята, камерата обходи къщата, документирайки всяка от стаите така, както я бяха намерили в два часа сутринта през това съботно утро. В кухненската мивка се виждаше самотна водна чаша.

Внезапно Мур се приведе напред.

— Тази чаша… направихте ли ДНК-анализ на слюнката?

— Защо да го правим?

— Не знаете кой е пил от нея?

— В къщата е имало само двама души, когато е пристигнал първият полицай. Капра и Кордел.

— На масичката за кафе е имало две чаши. Кой е пил от третата?

— По дяволите, може да е престояла в тази мивка цял ден. Тя нямаше отношение към ситуацията, която заварихме.

Операторът приключи огледа на кухнята и насочи вниманието си към коридора.

Томас грабна дистанционното и върна назад лентата до началото на сегмента с кухнята.

— Какво? — попита Сингър.

Мур не отговори. Приведе се по-близко, докато картините се редуваха повторно на екрана. Хладилникът, по който бяха залепени ярки магнитчета във формата на плодове. Бурканите за брашно и захар върху кухненския плот. Мивката със самотната водна чаша. Тогава обективът мина покрай кухненската врата към коридора.

Мур върна отново лентата.

— Какво гледаш? — попита Сингър.

Записът тръгна от момента с водната чаша. Камерата започна да се извърта към коридора. Мур натисна „пауза“.

— Това — рече той — Кухненската врата. Къде води?

— Ъъъ… задния двор. Отваря се към една поляна.

— А какво има зад задния двор?

— Друг двор. Друга редица къщи.

— Разговаря ли със собственика на съседния двор? Дали е чул изстрелите?

— Какво променя това?

Томас се изправи и се приближи до монитора.

— Кухненската врата — рече той, като почука по екрана. — Тя е с верига, която не е закачена.

Сингър направи кратка пауза.

— Но вратата е заключена. Виждаш ли позицията на копчето на дръжката й?

— Виждам. Това са бравите, чието копче човек може да натисне при излизане и така да заключи вратата след себе си.

— И според теб това означава?

— Защо тя би натиснала бутона, но не би сложила веригата? Когато заключват дома си за през нощта, хората правят това едновременно. Натискат бутона и пускат веригата. Тя е пропуснала втората стъпка.

— Може просто да е забравила.

— В Савана са били убити три жени. Тревожела се е достатъчно, за да държи пистолет под леглото си. Не мисля, че е забравила. — Погледна събеседника си. — Може би някой е излязъл през тази кухненска врата.

— В къщата е имало само двама души. Кордел и Капра.

Мур помисли върху следващите си думи. Дали щеше да спечели, или да загуби повече, ако бъдеше съвършено прям.

Но сега Сингър разбра накъде отива разговорът.

— Казваш, че Капра е имал съдружник.

— Да.

— Доста сериозно заключение само от една не пусната верига.

Мур си пое въздух.

— Това не е всичко. През нощта на нападението Катрин Кордел е чула още един глас в къщата. Мъж, който говорел с Капра.

— Никога не ми е казвала подобно нещо.

— Информацията излезе по време на хипнотичен сеанс.

Сингър избухна в смях.

— Не прибягна ли до услугите на ясновидец, за да я потвърди? Защото тогава щеше да ме убедиш наистина.

— Това обяснява защо Хирургът знае толкова много за техниката на Капра. Двамата мъже са били партньори. И Хирургът продължава традицията дотам, че преследва единствената им оцеляла жертва.

— Светът е пълен с жени. Защо се е фокусирал върху нея?

— Недовършена работа.

— Е, аз пък имам по-добра теория. — Сингър стана от стола си. — Кордел е забравила да пусне веригата на кухненската си врата. Вашето момче в Бостън копира онова, което е прочело във вестниците. А вашият хипнотизатор е извадил лъжлив спомен. — Тръгна към вратата, клатейки глава. И на раздяла додаде саркастично: — Уведомете ме, когато хванете истинския убиец.

Мур не позволи тази размяна на любезности да го измъчва дълго. Знаеше, че Сингър защитава собствената си работа по този случай и не можеше да го вини за скептицизма. Той самият започваше да се съмнява в онова, което му казваше инстинктът. Беше дошъл чак в Савана, за да докаже или опровергае теорията за партньора и засега не беше открил нищо в нейна подкрепа.

Насочи вниманието си към телевизионния екран и натисна „плей“.

Камерата напусна кухнята и тръгна към коридора. Малко отклонение към банята — розови хавлии, перденце с многоцветни рибки на душа. Ръцете на Мур бяха потни. Страхуваше се от онова, което следваше, но не можеше да откъсне поглед от екрана. Камерата излезе от банята и продължи нататък по коридора, мина покрай закачения в рамка на стената акварел с розови божури. По дървения под се виждаха кървави следи от обувки, размазани от първите дошли на местопрестъплението полицаи и по-късно — от припрените санитари. Резултатът беше объркваща абстрактна драсканица в червено. Отпред се появи врата, гледката подскачаше пред държаната от нестабилна ръка камера.

Влязоха в спалнята.

Томас усети как стомахът му се преобърна, не защото онова, което виждаше, беше по-шокиращо от другите сцени на престъпление, на които беше станал свидетел. Не, изживяваният от него ужас беше вътре в самата му същност, защото познаваше и обичаше жената, която бе страдала тук. Беше изучавал снимките на тази стая, но те нямаха същото зловещо въздействие като видеозаписа. Макар Катрин да я нямаше в тези картини — по това време тя вече беше закарана в болницата — доказателството за нейното изпитание крещеше към него от телевизионния екран. Той видя найлоновото въже, с което са били завързани китките и глезените й, то все още не беше срязано от леглото. Видя хирургически инструменти — скалпел и ретрактори — оставени на нощното шкафче. Видя всичко това и въздействието беше толкова мощно, че се олюля назад на стола си, сякаш беше блъснат с юмрук.

Когато обективът най-сетне се премести към трупа на Андрю Капра върху пода, Томас не изпита почти никаква емоция, вече беше вцепенен от видяното преди секунди. От коремната рана на Капра бе изтекла много кръв и под торса му се беше образувала голяма локва. Вторият куршум, улучил окото му, беше причинил фаталната рана. Спомни си петминутната пауза между двата изстрела. Картината, която видя, я потвърди. Ако се съдеше по количеството изтекла кръв, Капра бе лежал жив и кървящ в продължение поне на няколко минути.

Видеозаписът свърши.

Мур продължи да се взира в тъмния екран още известно време, преди да излезе от парализата си и да се размърда, за да изключи видеото. Чувстваше се прекалено изтощен, за да помръдне от стола си. Когато най-сетне го направи, получи сили единствено от желанието си да се измъкне от това място. Взе кутията с пресниманите документи от разследването в Атланта. Тъй като това не бяха оригинали, а копия от документи, съхранявани в Атланта, можеше да ги прегледа другаде.

Щом се върна в хотела, взе душ и хапна хамбургер с пържени картофи, които поръча на румсървис. Даде си един час пред телевизора, за да се освободи малко от напрежението. Но през цялото време, докато превърташе каналите, единственото му истинско желание беше да се обади на Катрин. След като изгледа последния видеозапис, направен на мястото на престъплението, той доби представа точно що за чудовище я преследваше сега и тази мисъл не му даваше покой.

На два пъти взе телефона и после пак го остави. Взе го пак и този път пръстите му сами набраха номера, който знаеше прекалено добре. След четвъртото позвъняване му отговори телефонният секретар на Катрин.

Затвори, без да остави съобщение.

Взира се дълго в телефона, засрамен от лекотата, с която бе рухнало решението му. Беше си обещал да се държи здраво в ръце, беше приел молбата на Маркет да стои на разстояние от Катрин, докато трае разследването. „Когато всичко свърши, все някак си ще оправя нещата между нас.“

Погледна към купчината документи от Атланта върху бюрото. Беше полунощ, а още не беше започнал. С въздишка отвори първата папка от кутията.

Случаят „Дора Чиконе“, първата жертва на Андрю Капра, определено не беше привлекателно четиво. Вече знаеше основните подробности, бяха обобщени във финалния доклад на Сингър. Но Мур не беше чел докладите от Атланта, въз основа на които беше направен финалният, затова сега се върна назад във времето, изучавайки най-ранния доказан случай на Андрю Капра. Ето къде започваше всичко. В Атланта.

Прочете първоначалния доклад за престъплението, после прегледа разпитите. Прочете показания на съседи на Чиконе, на бармана в местната кръчма, където я бяха видели жива за последен път, и на приятелката, която беше открила тялото. Имаше също така папка със списък от заподозрени и техните снимки, Капра не беше сред тях.

Дора Чиконе беше двайсет и две годишна студентка в „Еймъри“. В нощта на смъртта й я бяха видели около полунощ да пие „Маргарита“ в „Ла Кантина“. Четирийсет часа по-късно тялото й било открито в дома й, голо и завързано за леглото с найлоново въже. Матката й била отстранена, а шията — прерязана.

Намери предполагаемото развитие във времето, определено от полицията. Беше просто приблизителен план, написан с твърде нечетлив почерк, сякаш детективът от Атланта го беше направил само за да задоволи нечие изискване. Почти подуши провала в тези страници, прочете го в депресиращо клюмналия почерк на детектива. Той самият беше усетил в гърдите си тежестта, която се натрупва там, когато минеш двайсет и четири часовата граница, после след изтичането на една седмица, после — на месец, а все още не разполагаш с насоки, към които да насочиш разследването. Ето с това разполагаше детективът от Атланта — с нищо. Убиецът на Дора Чиконе не беше намерен.

Мур отвори доклада от аутопсията.

Касапницата, на която беше подложена Дора Чиконе, не беше нито толкова бърза, нито толкова умела като по-късните убийства на Капра. Назъбената линия показваше, че Капра не е имал увереността да направи един чист разрез в долната част на корема. Беше се колебал, беше връщал острието назад, разкъсвайки кожата. След срязването на кожния слой, процедурата бе деградирала до аматьорско сечене, острието беше засегнало сериозно пикочния мехур и червата при изваждането на трофея. При първата си жертва не беше направил шевове, за да завърже артериите. Кървенето било обилно и Капра явно беше работил на сляпо, тъй като анатомичните му ориентири били потопени под постоянно увеличаващата се алена локва.

Единствено милостивото срязване на шията бе извършено що-годе умело. Беше изпълнено само с един разрез, сякаш след като вече беше задоволил глада си и действията му не бяха толкова трескави, най-сетне бе в състояние да се контролира и да довърши започнатото с хладна експедитивност.

Мур остави доклада от аутопсията и насочи внимание към остатъците от вечерята си върху подноса пред себе си. Тъй като внезапно му се догади, занесе подноса до вратата и го остави в коридора. После се върна до бюрото и отвори следващата папка, която съдържаше лабораторните отчети по престъплението.

Първият лист беше от микроскопските анализи: „Идентифицирани са сперматозоиди в секрета, взет от влагалището на жертвата“.

Знаеше, че ДНК-анализът по-късно потвърждава, че въпросната сперма е на Капра. Преди да убие Дора Чиконе, той я беше изнасилил.

По-нататък Мур откри наръч доклади от отдел „Косми и влакна“. Окосмената срамна част на жертвата бе внимателно огледана и там бе намерен червеникавокафяв косъм, който по-късно се оказва от срамната област на Капра. Прегледа другите доклади за анализи на различни косми, открити на мястото на престъплението. Повечето бяха от жертвата — от срамната й област или от главата. От килима бе изваден също така къс рус косъм, за който по-късно, поради сложния строеж на сърцевината, се установява, че не е човешки. Поставената по-късно добавка, написана на ръка, гласеше: „Майката на жертвата притежава голдън ретрийвър. Подобни косми са открити на задната седалка на колата на жертвата“.

Стигна до последната страница от доклада на отдел „Косми и влакна“ и спря. Тя беше отчет за анализа на друг косъм, който беше човешки, но така и не беше идентифициран. Беше открит върху възглавницата. Във всеки дом могат да бъдат открити косми с различен произход. Всеки човек отделя всекидневно десетки косми и в зависимост доколко усърден домакин е и колко често използва прахосмукачка, килимите, мокетите и диваните съдържат микроскопична информация за всеки посетител, прекарал известно време в къщата. Този косъм, открит върху възглавницата, можеше да бъде на любовник, гост, роднина. Сигурно беше, че не е на Андрю Капра.

Trichorrhexis invaginata. Бамбуков косъм.

Хирургът е бил там.

Мур се облегна назад, зашеметен. По-рано същия ден беше прочел лабораторните доклади за Фокс, Вурхийс, Торрегроса и Кордел. На нито една от сцените на тези престъпления не беше открит косъм с Trichorrhexis invaginata.

Но съучастникът на Капра беше присъствал на всички тях. Беше останал невидим, не беше оставял след себе си нито сперма, нито ДНК. Единственото доказателство за неговото присъствие беше косъмът и погребаният спомен на Катрин за неговия глас.

Партньорството им е започнало още от първото убийство. В Атланта.