Хлебарките

Единайсета глава

Хари тръгна нагоре по алеята към дома на посланика и видя, че на вратата вече го очаква прислужник. Той го преведе през две просторни, изящно обзаведени помещения с мебели от ратан и тиково дърво и накрая излязоха в градината зад къщата. Там цъфтяха прелестни жълти и сини орхидеи, а покрай сенчестите върби, подобно на цветни хартийки, пърхаха пеперуди. До басейн с формата на пясъчен часовник откриха съпругата на посланика, Хилде Молнес. Седеше на ратанов стол, облечена в розов пеньоар. Питие в същия цвят се мъдреше пред нея, а слънчеви очила закриваха половината ѝ лице.

— Вие трябва да сте старши инспектор Хуле — подхвана тя; изговорът ѝ носеше чертите на диалекта от региона Сюнмьоре. — Тоние се обади да ме извести, че ще се отбиете. Нещо за пиене, инспекторе?

— Няма нужда.

— Помислете си пак. За ваше сведение, в такива горещини е важно да се приемат течности. Дори да не чувствате жажда, грижете се за водния баланс в организма си. На тези географски ширини ще се обезводните за нула време — преди тялото ви изобщо да успее да подаде сигнал.

Свали си очилата. Както Хари бе предположил по гарвановочерната ѝ коса и смуглата кожа, оказа се с кафяви очи: жизнени, но леко зачервени по краищата. „Заради скръбта или заради изгълтания алкохол?“ — запита се Хари. Или и заради двете.

Така, като я гледаше, ѝ даваше около четирийсет и пет, но беше добре поддържана. Застаряваща, леко повехнала хубавица от каймака на средната класа. И преди бе срещал жени от нейната прослойка.

Хари се разположи в отсрещния ратанов стол, който послушно прие извивките на тялото му; обгърна го като дългоочакван гост.

— Щом толкова настоявате, ще пийна чаша вода, госпожо Молнес.

Тя даде нареждания на прислужника и му махна да побърза.

— Вече уведомиха ли ви, че може да видите съпруга си?

— Да. Благодаря за загрижеността ви. — Хари долови свадлива нотка. — Чак сега ми позволяват да го видя. Мъжа, за когото бях омъжена цели двайсет години.

Кафявите ѝ очи почерняха. Като я гледаше, Хари беше склонен да допусне, че в преданията за множеството корабокруширали португалци и испанци, слезли по бреговете на Сюнмьоре, има зрънце истина.

— Ще се наложи да ви задам няколко въпроса.

— Действайте сега, докато джинът още не ме е пуснал.

Тя преметна грациозно елегантния си, потъмнял от слънцето и вероятно току-що избръснат крак върху коляното.

Хари извади бележник и молив. Записките изобщо не му трябваха, но бележникът му даваше възможност да не я гледа, докато му отговаря. Това обикновено улесняваше беседите с близките на жертвите.

Съпругът ѝ излязъл от къщи сутринта, разказа тя, и не споменал нищо за евентуално закъснение вечерта, но възникването на неочаквани ангажименти не било необичайно. В десет вечерта — още нямала никаква вест от него — го потърсила по телефона, ала не ѝ вдигнал нито в кабинета, нито на мобилния. Въпреки това не се разтревожила. Малко след полунощ Тоние Виг се обадила да ѝ съобщи, че посланикът е намерен мъртъв в мотелска стая.

Хари изучаваше най-внимателно лицето на Хилде Молнес. Тя говореше със стабилен глас и без драматични жестове.

От първия разговор с Тоние Виг не останала с впечатление причината за смъртта вече да е установена. На следващия ден съветничката на посланика я уведомила, че съпругът ѝ е бил убит, но от Осло разпоредили абсолютно всички да запазят пълно мълчание. Заповедта се отнасяла и за Хилде Молнес, без да е служителка на дипломатическата мисия, защото за всички норвежки граждани важала забраната да разпространяват информация, когато въпросът опира до „националните интереси“. Последното тя изрече с горчива насмешка и вдигна чаша за наздравица.

Хари само кимаше и си водеше записки. Попита я сигурна ли е, че съпругът ѝ не си е оставил мобилния вкъщи. Хилде Молнес потвърди. Воден от внезапно хрумване, Хари се поинтересува каква марка е бил телефонът му.

— Финландска — отговори тя.

Не можела да му помогне с имена на лица, евентуално заинтересовани от смъртта на посланика.

Хари почукваше с молива по бележника си.

— Вашият съпруг обичаше ли децата?

— И то много! — съвсем спонтанно отвърна Хилде Молнес и за пръв път Хари долови потреперване в гласа ѝ. — Атле беше най-добрият баща на света. Само да знаете колко беше грижовен.

Хари сведе поглед към бележника си. Нищо в погледа ѝ не подсказа да е схванала подтекста във въпроса му. Тя тънеше в пълно неведение — беше почти убеден Хари. Уви, на него се падаше нелекият жребий да направи следващата крачка и да я попита в прав текст в течение ли е, че посланикът притежава детско порно.

Хари прокара длан по лицето си. Навярно така се чувства и хирургът със скалпел в ръка, когато не се решава да направи първия разрез. Дявол да го вземе, никога ли няма да се отърве от тази своя скапана мекушавост? Тя му пречеше, защото го обземаше всеки път при необходимостта да поднесе неприятна вест, да подложи невинни хора на страдание, разобличавайки мрачните тайни на любимите им хора, подробности, които нито са го молили да им разкрива, нито заслужават да им бъдат запратени право в лицето.

Хилде Молнес го изпревари:

— Толкова обичаше децата, че обмисляхме да осиновим момиченце — в очите ѝ избиха сълзи. — Изстрадало детенце от Бирма. В посолството все внимават и казват Мианмар, за да не засегнат някого, но аз съм възрастна и предпочитам Бирма.

Тя се засмя сухо през сълзи и се взе в ръце. Хари отмести поглед. Червено колибри пърхаше беззвучно във въздуха пред една орхидея подобно на миниатюрен макетен хеликоптер.

„Работата е ясна — заключи той. — Тя не знае нищо.“ Ако впоследствие нейните сведения за сексуалните влечения на съпруга ѝ се окажеха от съществено значение, Хари щеше да повдигне въпроса. В противен случай щеше да ѝ спести шокиращите разкрития.

Хари я попита от колко време се познават с мъжа ѝ и — без да е поискал повече подробности — Хилде Молнес пространно описа как се запознали, когато Атле, новоизлюпен политолог и ерген, се прибрал за коледна ваканция в Йорща. Семейството му било много богато, притежавало две фабрики за мебели, младият наследник бил изгодна партия за всяко младо момиче в селото и, съвсем естествено, конкуренция изобщо не липсвала.

— Аз бях Хилде Меле от най-обикновено семейство, но бях най-хубавата — каза тя със същия сух смях. Внезапно по лицето ѝ се изписа болка и тя бързо допря чашата до устните си.

Без каквито и да било затруднения Хари си представи каква младичка красавица е била днешната вдовица.

Особено му помогна фактът, че образът във въображението му се материализира до отворената плъзгаща се врата към градината.

— Рюна, миличка, ето те и теб! Този млад господин се казва Хари Хуле и е норвежки детектив. Ще помогне да открият какво се е случило с татко.

Дъщерята едва-едва ги удостои с поглед и без да отговори, се насочи към басейна. Имаше тъмната коса и тъмните очи на майка си. Съдейки по дългокракото ѝ слабо тяло в плътно прилепнал бански, Хари предположи, че е на около седемнайсет. Или просто го бе прочел в доклада, предоставен му, преди да тръгне насам. Вече не си спомняше.

Рюна щеше да е съвършена красавица като майка си, ако не беше една малка подробност, за която в доклада не се споменаваше нищо. Девойката мина от другата страна на басейна, направи три бавни, грациозни крачки към дъската за отскок, после събра крака и полетя над водата. В същия миг в стомаха на Хари заседна буца. Щръкналият от дясното ѝ рамо тънък чукан придаваше на тялото чудновата асиметрична форма — все едно самолет с отчупено крило — докато то се превърташе в салто с винт. Тялото ѝ проряза зелената вода, чу се само леко шляпване и тя потъна. На повърхността изплуваха мехурчета.

— Рюна тренира скокове във вода — поясни напълно излишно Хилде Молнес.

Хари продължаваше да се взира в мястото, където момичето се бе изгубило. До стълбичката в противоположния край на басейна изплува фигура, качи се и той видя мускулестия ѝ гръб; слънцето искреше в капките вода по кожата ѝ и придаваше блясък на мократа ѝ черна коса. Чуканът висеше надолу като крило на пиле. Оттегли се също толкова безшумно, колкото бе дошла и бе скочила. Без нито дума хлътна във вратата.

— Не знаеше за вашето посещение — поясни извинително Хилде Молнес. — Не обича непознати хора да я виждат без протеза.

— Разбирам. Как понася случилото се?

— Де да знаех. — Хилде Молнес отправи замислено поглед към вратата. — Намира се в трудна възраст и не споделя с мен. Впрочем не само с мен, не споделя с никого — тя вдигна чашата. — Рюна, боя се, е малко особено момиче.

Хари стана, благодари за сведенията и обеща пак да се обади. Хилде Молнес му обърна внимание, че не е близнал водата в чашата си, той се поклони и я помоли да му я запази за следващия път. Даде си сметка за малко неуместната си молба, но домакинята все пак се засмя и вдигна своята чаша за довиждане.

Докато вървеше към портата, по автомобилната алея се изкачи червено порше кабриолет. Хари мярна рус перчем над чифт слънчеви очила „Рейбан“ и сив костюм „Армани“, преди поршето да го подмине и да се изгуби в сянката пред къщата.