Хлебарките

Тринайсета глава

Хари нямаше представа с колко проститутки е седял в зала за разпити. Знаеше само, че броят им е внушителен. При разследването на убийства появата на платени жрици е толкова неминуема, колкото и появата на мухи върху говеждо лайно. Не защото непременно са замесени, а защото почти винаги имат какво да разкажат.

Хари ги беше слушал как се смеят, как ругаят, как плачат, беше се сприятелявал с тях, беше се карал с тях, беше сключвал сделки, беше нарушавал обещания, беше ставал мишена на плюнките им и на опитите им да го ударят. Въпреки това в тези женски съдби, в обстоятелствата, които ги бяха предопределили, Хари намираше нещо, с което се отъждествяваше и което разбираше. Не проумяваше обаче несломимия им оптимизъм: макар да бяха надничали в най-тъмните глъбини на човешката поквара, те сякаш не губеха вярата, че има и добри хора. Хари беше виждал немалко полицаи, неспособни на такъв подвиг.

Затова Хари потупа Дим по рамото и ѝ даде цигара, преди да започне разпита. Ни най-малко не се надяваше така да спечели благоразположението ѝ. Просто, съдейки по вида ѝ, проститутката се нуждаеше от никотин.

В погледа ѝ се четеше твърдост, а кожата около устните ѝ беше силно изопната — не се плашеше лесно. Сега обаче седеше на един стол пред масичка с плот от ламинат, кършеше нервно ръце в скута си и имаше вид, сякаш е пред разплакване.

— Пен янгай? — попита Хари. „Как си?“ Лиз го бе научила на тези две думи, преди да влезе в залата за разпит.

Нхо му преведе отговора. Нощем не можела да спи и не искала повече да работи в мотела.

Хари седна срещу нея, сложи длани върху масата и се опита да улови погледа ѝ. Напрегнатите ѝ рамене се поотпуснаха, но тя продължаваше да стои с отвърнато от него лице и прибрани в скута ръце.

Преповториха едно по едно събитията от онази вечер. Дим нямаше какво ново да добави. Потвърди, че заварила вратата затворена, но отключена. Никъде не видяла мобилен телефон. Нито пък служители на мотела — нито на влизане, нито на излизане от стаята.

Хари я попита дали е забелязала дипломатическия номер на мерцедеса. Тя поклати глава. Не била видяла никаква кола. Понеже тъпчеха на едно място, Хари си запали цигара и наслуки я попита кой според нея може да го е сторил. Нхо преведе. По лицето на Дим Хари разбра, че е напипал невралгична точка.

— Какво каза?

— Ножът бил Кун Са.

— Тоест?

— Не си ли чувал за Кун Са? — смая се Нхо.

Хари поклати глава.

— Кун Са е най-маститият доставчик на хероин в цялата история на Тайланд. Заедно с правителствата в Индокитай и с ЦРУ той контролираше трафика на опиум в Златния триъгълник от петдесетте години. Така американците се сдобиха със средства за операциите си в региона. Този тип имаше собствена армия в джунглата.

На Хари му просветна, че беше чувал за азиатския Ескобар.

— Преди две години Кун Са се предаде на бирманските власти и го настаниха в изправително учреждение — е, от по-луксозните, де. Носят се слухове, че финансирал новите хотели в Бирма, а според някои продължава да дърпа конците на опиумната мафия на север. Под „Кун Са“ Дим има предвид, че зад убийството стои мафията. Затова е изплашена.

Хари огледа замислено проститутката и кимна на Нхо.

— Ще я пуснем.

Нхо преведе и Дим се изненада. Обърна се и срещна погледа на Хари. Долепи дланите си на височината на лицето и се поклони. Вероятно се бе опасявала да не я арестуват за проституция.

Хари се усмихна. Дим се наведе над масата.

— Падате ли си по фигурно пързаляне, сър?

— Кун Са? ЦРУ?

Телефонната връзка от Осло пукаше и заради ехото гласовете на Хари и на Турхюс се застигаха.

— Извинете ме, инспектор Хуле, но да не сте получили топлинен удар? Човек е открит, наръган с нож, който би могъл да се купи навсякъде в Северен Тайланд, изрично ви молим да действате максимално дискретно, а вие ми сервирате, че се каните да погнете организираната престъпност в Югоизточна Азия?

— Не. — Хари изпъна крака върху бюрото. — Нямам подобни амбиции, Турхюс. Просто казвам, че музеен специалист определя ножа като рядък модел, вероятно изработен от народа шан. Такива антики не се намират в обикновен магазин. Според тукашната полиция ножът е знак за предупреждение от опиумната мафия да не се бъркаме, но аз не застъпвам това мнение. Ако мафията иска да ни каже нещо, има много по-лесни начини да го стори от жертването на нож с антикварна стойност.

— И откъде тогава произтичат трудностите ви?

— Казвам само, че за момента следите сочат в тази посока, но началникът на полицията в Банкок направо изперка, когато споменах думата опиум. В региона, оказва се, цари пълен хаос по отношение на борбата с дрогата. Човекът ми обясни, че доскоро правителството успявало до известна степен да държи положението под контрол; стартирали програми за подпомагане на най-бедните селяни, за които опиумът е основен поминък, за да си стъпят на краката, докато се преориентират към отглеждането на други култури, и същевременно им разрешили да отглеждат определено допустимо количество опиум за лична употреба.

— За лична употреба ли?

— Да, планинските племена имат това право. Пушат опиум от десетилетия и явно е безсмислено властите да се опитват да изкоренят тази стародавна традиция. Проблемът е, че вносът на опиум от Лаос и Мианмар е паднал драстично, цените са хвръкнали до небесата и производството в Тайланд почти се е удвоило, за да покрие потреблението. Въртят се луди пари, към пазара напират десетки нови играчи и в момента положението е необозримо. С други думи, шефът на полицията няма желание да бърка в гнездото на осите. Затова мисля да действам по метода на изключването на вероятностите. Например на вероятността посланикът да е бил замесен в престъпна дейност. По-конкретно в потребление на детска порнография.

В слушалката се възцари мълчание.

— Нямаме никакви основания да подозираме… — подхвана Турхюс, но остатъкът се изгуби в шум.

— Ще повторите ли?

— Нямаме никакви основания да подозираме посланик Молнес в педофилия — ако това намеквате.

— Що за… В момента не давате пресконференция, Турхюс. За да продължа работата си, трябва да знам цялата истина.

Пак настъпи мълчание. За миг Хари си помисли, че връзката се е разпаднала. После гласът на Турхюс отново прозвуча в слушалката. Макар линията да пращеше, макар да разговаряше с човек в другия край на земното кълбо, Хари усети осезаемо студенината.

— Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, Хуле. А то е следното: от вас се иска да заловите убиец, не ни пука кой е. Не ни пука и в какво е бил замесен посланикът, ако ще да е бил хероинов трафикант, дори и педераст, стига пресата или друг да не надуши. Евентуални скандални разкрития в публичното пространство ще се разглеждат като катастрофа и ще ви бъде потърсена лична отговорност, Хуле. Ясно ли се изразих, или са ви нужни още пояснения?

Турхюс избълва тирадата си на един дъх.

Хари ритна бюрото. И телефонът, и колегите подскочиха.

— Разбрах ви съвсем ясно — процеди той през стиснати зъби. — А сега ме чуйте вие.

Направи пауза и вдиша. Една бира, само едничка. Захапа цигара и се опита да прогони натрапчивата мисъл.

— Ако Молнес е бил замесен в нещо, не е единственият норвежец, забъркан в незаконни дела. Силно се съмнявам обаче да е завързал тесни контакти с тайландския ъндърграунд за краткото си пребиваване тук. Пък и доколкото разбрах, е поддържал връзка предимно с норвежката общност в Банкок. Колкото и да са свестни сънародниците ни тук, все пак всеки от тях си е имал причини да напусне родината си — някои вероятно по-основателни от други. Неприятностите с органите на реда по принцип минават за изключително основателна причина за бърза емиграция в страна с приятен климат и без спогодба с Норвегия за експулсиране на престъпници. Прочетохте ли във вестниците за норвежеца, хванат на калъп с няколко момчета в Патая? Публикуваха го на първа страница във водещите издания. Полицията в Тайланд много си пада по такива заглавия. Така трупа престиж в медиите, пък и педофили се хващат много по-лесно от наркотрафиканти. Да предположим, че тайландската полиция вече е надушила лесна плячка, но смята да изчака случаят да бъде формално приключен и аз да се прибера в Норвегия, а след два-три месеца да огласи, че норвежци са замесени в употреба на детска порнография. Какво според вас ще стане тогава? Нашенските вестници ще изпратят тук цяла глутница кореспонденти и преди да сте се усетили, името на посланика ще цъфне в пресата. Ако заловим тези мъже сега, докато с тайландската полиция сме се разбрали да държим случая в графата „строго поверително“, вероятно ще избегнем грандиозен скандал.

По дишането на Турхюс Хари разбра, че онзи започва да си дава сметка как стоят нещата.

— Какво искате?

— Да знам какво премълчавате. В какво се е забъркал Молнес, с какво се е компрометирал.

— Знаете всичко необходимо. Няма друго. Толкова ли е трудно да схванете? — простена Турхюс. — Какво целите всъщност, Хуле? Да не би по-малко от нас да искате този случай да бъде приключен възможно най-скоро?

— Аз съм полицай и се опитвам да си върша работата.

— Трогателно, Хуле — разсмя се с цвилене Турхюс. — Знам разни неща за вас. Не го забравяйте. Театърът за честното ченге не ми минава.

Хари се изкашля в слушалката и ехото се върна като заглушен пистолетен изстрел. Промърмори нещо.

— Какво казахте, Хуле?

— Казах, че връзката е лоша. Пак помислете върху нашия разговор, Турхюс, и когато имате да ми казвате нещо ново, ми се обадете.

Хари се сепна в съня си, измъкна се замаян от леглото и едва успя да се добере навреме до банята. Повърна и веднага седна на тоалетната чиния — започна да тече и отзад. По тялото му се лееше пот независимо от усещането, че в стаята е студено.

„Миналия път беше по-зле — окуражи се той. — Ето, нещата се оправят. Става много по-добре“.

Преди да си легне, си би инжекция с витамин „B₁₂“ в бута. Заболя го ужасно. Мразеше игли. От тях му прималяваше. Сети се за Вера, проститутка от Осло, която от петнайсет години се друсаше с хероин. Веднъж му бе споделила, че всеки път, когато се боцвала, била на косъм да припадне.

В полумрака Хари мярна как нещо дребно изприпка върху умивалника. Две антенки се поклащаха напред-назад. Хлебарка. С големината на палец и оранжева ивица по гърба. Никога не беше виждал точно такава, но едва ли имаше нещо учудващо: беше чел, че хлебарките са над три хиляди вида. При долавяне на вибрации от приближаващо се тяло мигом се изпокривали. На всяка открита хлебарка се падали поне десет, които се измъкват незабелязано. Следователно наоколо гъмжеше от гадини. Колко тежи една хлебарка? Десетина грама. Ако в пукнатините и зад мебелите се спотайват повече от сто, значи в стаята имаше над един килограм хлебарки. Хари потръпна. Вероятността да са по-изплашени от него беше мижава утеха. Понякога имаше чувството, че алкохолът е започнал да му носи повече позитиви, отколкото негативи. Затвори очи и се опита да не мисли.