Хлебарките

Трийсета глава

Автомобилите едва-едва пъплеха, Хари го цепеше глава, а климатикът свиреше застрашително. Нхо спря пред бариерата за паркинга на „Баркли Тайланд“ и смъкна прозореца. Плосколик тайландец в прясно изгладена охранителна униформа му обясни, че Джим Лав не е на работа.

Нхо показа полицейската си значка и поиска да прегледа един от видеозаписите на охранителните камери, но мъжът поклати глава — не става — и го посъветва да се свърже с охранителната фирма. Нхо се обърна към Хари и сви рамене.

— Обясни му, че говорим за убийство — настоя Хари.

— Направих го.

— Значи, ще се наложи да навлезем в подробности.

Хари слезе от колата. Зноят и влагата го удариха право в лицето. Все едно повдигна капак на тенджера с вряща вода. Разкърши снага, бавно заобиколи колата и вече се почувства замаян. Охранителят сбърчи чело, когато близо двуметровият фаранг със зачервено лице се приближи, и сложи ръка върху дръжката на пистолета си.

Хари застана пред него, оголи зъби и сграбчи колана му с лявата си ръка. Охранителят нададе възклицание, но преди да окаже отпор, Хари издърпа колана му и мушна дясната си ръка в гащите му. Вдигна я и краката на тайландеца се отделиха от земята. Боксерките му се раздраха с праскане. Нхо извика нещо, но твърде късно. Хари вече размахваше триумфално белите боксерки над главата си. В следващия миг те полетяха над охранителната будка и се приземиха в храстите. Хари заобиколи бавно колата и се качи.

— Стар номер от гимназията — поясни той пред ококорения Нхо. — Оттук ти поемаш преговорите. Ама че отвратителна жега…

Нхо скочи от колата и след кратка размяна на реплики подаде глава в колата и кимна. Тримата слязоха в мазето. Охранителят — с озлобен поглед, благоразумно спазваше дистанция от Хари.

Механизмът на видеокасетофона изжужа. Хари запали цигара. От опит знаеше, че в определени ситуации никотинът оказва стимулиращ ефект върху мисловната дейност. Например, когато ти се прииска да си запалиш цигара.

— Значи, според теб Бреке казва истината, така ли? — попита Хари.

— Явно и ти си на моето мнение — отвърна Нхо. — Иначе нямаше да ме доведеш тук.

— Правилно. — Димът засмъдя в очите на Хари. — Пред теб са основанията ми да му вярвам.

Нхо гледа, гледа кадрите, но колкото и да се взираше, не видя нищо забележително. Поклати глава.

— Тази касета е от понеделник, десети януари. Записана е някъде към десет вечерта.

— Бъркаш — възрази Нхо. — Изгледахме последно именно този запис — от трети януари, деня на убийството. Датата дори е изписана в долния ъгъл на картината.

Хари пусна колелце дим. Отнякъде явно подвяваше, защото то мигом се сплеска.

— Записът е същият, но датата през цялото време е била погрешна. Нашият останал без гащички приятел сигурно ще потвърди колко лесно е за персонала, обслужващ камерите, да промени настройките на видеорекордера така, че при преглед на записа в ъгъла да се изписва друга дата и друг час.

Нхо погледна охранителя: онзи сви рамене и кимна.

— Това обаче не обяснява откъде знаеш кога е заснет този запис — не се предаваше Нхо.

Хари кимна към екрана.

— Хрумна ми, когато сутринта се събудих от трафика по моста „Таксин“ пред квартирата ми. Движението на автомобилите на записа е твърде рехаво. Говорим за паркинг на шест нива в оживена бизнес сграда между четири и пет следобед. Абсурдно е за цял час пред камерата да минат само две коли. — Хари изтръска пепелта от цигарата си. — После ми направиха впечатлението ето тези следи — той стана и посочи черните ивици върху цимента. — Следи от мокри автомобилни гуми. Два чифта следи. Кога за последно в Банкок пътищата бяха мокри?

— Преди два месеца, ако не и повече.

— Грешиш. Преди четири дни, на десети януари, между десет и десет и половина, валя манго-дъжд. Запомних го, защото здравата ми накваси ризата.

— Да му се не види! Прав си. — Нхо смръщи чело. — Но тези видеорекордери записват непрекъснато. Ако този запис не е от трети януари, а от десети, значи касетата, която е трябвало да се намира в рекордера на десети, е била извадена.

Хари помоли охранителя да открие касетата с надпис десети януари и след трийсет секунди установиха, че в 21:30 записът прекъсва и след петсекундна снежна виелица картината се възстановява.

— На това място касетата е била извадена — заключи Хари. — Тук виждаме кадри от минали записи — посочи датата. — От първи януари, 05:25.

Хари помоли охранителя да стопира записа и тримата го изучаваха втренчено, докато Хари си допуши цигарата.

Нхо долепи длан пред устата си.

— Значи, някой е манипулирал касетата да изглежда така, все едно колата на посланика изобщо не е била в гаража. Защо?

Хари не отговори. Гледаше часа. 05:25. Трийсет и пет минути преди новата година да настъпи в Осло. Къде ли е бил тогава, какво ли е правил? Дали е киснал в „Скрьодер“? Не, тогава трябва да е било вече затворено. Сигурно е спал. Защото не си спомняше да е гледал фойерверки.

От охранителната фирма потвърдиха, че Джим Лав е бил дежурен нощна смяна на десети януари, и предоставиха адреса и телефонния му номер, без дори да гъкнат в знак на протест. Нхо набра номера, но никой не вдигна.

— Изпратете патрулка на място да провери — поръча Лиз. Изглеждаше в приповдигнато настроение, задето най-сетне се е сдобил с конкретна отправна точка.

Сунторн влезе в кабинета и ѝ подаде папка.

— Джим Лав няма досие. Но Майсан, информатор към „Наркотици“, разпозна в описанието един от редовните си обекти. Ако наистина става дума за същия човек, нашият колега го е засичал няколко пъти при Мис Дуйен.

— Което ще рече…?

— Което ще рече, че може и да не е чак толкова невинен по делото с опиума, колкото се опита да се изкара — поясни Нхо.

— Мис Дуйен държи опиумна пушалня в Чайнатаун — уточни Лиз.

— Опиумна пушалня ли? Те не са ли… така де, забранени?

— Забранени са, разбира се.

— Извинявай, глупав въпрос. Просто си мислех, че полицията води борба с тези неща.

— Не знам как е там, откъдето идваш, Хари, но тук се опитваме да гледаме откъм прагматичната страна на нещата. Добре, ще затворим пушалнята на Мис Дуйен и още следващата седмица ще отворят нова. Или нещастниците ще продължат да си пушат по улиците. А „Мис Дуйен“ си има предимства: държим под око основния контингент; информаторите ни влизат свободно в пушалнята. Избралите да си съсипват мозъка с опиум го съсипват в що-годе прилични условия.

Някой се прокашля.

— А и плюс това Мис Дуйен сигурно киха добре — промърмори глас зад вестник „Банкок Поуст“.

Лиз се престори, че не го е чула.

— Понеже днес не се е явил на работа и не си е вкъщи, най-вероятно лежи на някоя бамбукова рогозка при Мис Дуйен. Предлагам двамата с Хари да се поразходите дотам, Нхо. Посъветвайте се с Майсан, той ще ви помогне. А и мястото е любопитно за туристи.

Майсан и Хари навлязоха в тясна уличка. Зноен вятър подмяташе боклуци покрай разнебитените стени на сградите. Нхо остана в колата. По преценка на Майсан отдалече вонял на ченге. Пък и се опасяваше да не събудят подозрения, ако тримата се изсипят вкупом при Мис Дуйен.

— Пушенето на опиум не е социална дейност — поясни Майсан с отворен американски акцент.

Хари се чудеше дали акцентът и тениската с щампа на „Дорс“ не са малко прекалена дегизировка за информатор към „Наркотици“. Майсан спря пред отворена порта от ковано желязо, опита се да стрие с тока на десния си ботуш угарката от цигарата си и се наведе, за да влезе.

Резкият преход от ярка слънчева светлина към сумрак първоначално обърка Хари, но той чу приглушен мълвеж и последва двата гърба пред себе си, които поеха към дъното на помещението.

— Мамка му! — Хари си цапардоса челото в горната рамка на врата и се обърна, чул познат смях.

В тъмното до стената сякаш различи грамадна фигура, но допускаше и да му се привижда. Ускори крачка, за да не изгуби другите двама. Те се спуснаха по едно стълбище. Хари се втурна подире им. След размяна на няколко банкноти се открехна врата — само колкото да се проврат през процепа.

Вътре миришеше на пръст, на урина, на дим и сладникав опиум.

Хари бе изградил представата си за опиумните пушални от филм на Серджо Леоне. Жени в копринени саронги ухажват Робърт де Ниро, докато той лежи в меки постели с бухнали възглавници, а жълта, опрощаваща светлина придава сакрален ореол на цялата картина. Поне такива бяха останали кадрите в неговото съзнание. Приликите с холивудската трактовка се изчерпваха с приглушената светлина. Напоеният с прах въздух затрудняваше дишането, а с изключение на неколцина, изтегнали се върху двуетажни легла покрай стените, повечето клиенти се бяха проснали на килими и бамбукови рогозки върху отъпкания пръстен под.

Мракът и сгъстеното пространство, изпълнено със сподавена кашлица и опити за прочистване на гърлото, първоначално създаде впечатление у Хари, че тук има едва шепа хора, но с привикването към мрака видя колко просторно е помещението. Вътре имаше няколкостотин души, почти всички мъже. Освен покашлянията цареше удивителна тишина. Повечето сякаш спяха, някои едва-едва помръдваха. Видя някакъв старец да стиска с две ръце мундщука на лулата. При силното всмукване съсухрената му кожа чак се опъваше върху скулите.

Лудостта имаше организиран характер: наркоманите лежаха в строги редици, разделени на квадрати. Помежду им се минаваше по пътеки — горе-долу като на гробище. Хари следваше Майсан, разглеждаше лицата и се опитваше да си сдържа дъха.

— Виждаш ли твоя човек? — попита информаторът.

— Адски тъмно е — поклати глава Хари.

Майсан се усмихна накриво.

— Опитаха се да монтират няколко луминесцентни лампи, за да пресекат кражбите, но посещаемостта намаля. Повечето клиенти са крадци.

Майсан потъна навътре в помещението. След малко изникна от полумрака и посочи изхода:

— Негърът понякога отсядал в „Юпа Хаус“, в края на улицата. Съдържателят позволявал гостите да пушат опиум, внесен отвън.

Точно когато зениците на Хари най-сетне се разшириха достатъчно, за да вижда в тъмното, той ги изложи на грамадната зъболекарска лампа, неизменно увиснала на небето отвън. Побърза да си сложи очилата.

— Знам едно място, където ще ти намеря евтини…

— Няма нужда, тези са си екстра.

Взеха Нхо. Персоналът на „Юпа Хаус“ сигурно щеше да изиска полицаите да се легитимират, преди да им покаже списъка с гости, а Майсан не изпитваше желание да разкрива самоличността си в този квартал.

— Благодаря — каза Хари.

— И умната — предупреди ги Майсан и изчезна в сенките.