Хлебарките

Четирийсет и пета глава

В седем сутринта Хари се върна на местопрестъплението. В пет се примири, че няма да успее да заспи, облече се и се качи в колата под наем, оставена в гаража. На самото местопрестъпление не завари никого. Групата за оглед беше прекъснала работа за през нощта и се очакваше да поднови работа най-рано след час. Той разкъса оранжевата заградителна лента и влезе.

На дневна светлина обстановката изглеждаше съвсем различно — безметежна и спретната. Само кръвта и тебеширените очертания на двете тела върху грубия дървен под свидетелстваха, че снощи е бил в същата стая.

Не откриха писмо. Въпреки това никой не се усъмни какво се е случило. Въпросът по-скоро беше защо Уве Клипра е застрелял Рюна, а после и себе си. Дали беше разбрал, че играта е изгубена? В такъв случай защо просто не я бе пуснал да си върви? А може би не е планирал да я застреля. Вероятно е натиснал спусъка, защото тя се е опитала да избяга или защото с някаква реплика го е извадила от релси. Убива нея, после гръмва и себе си. Хари се почеса по главата.

Загледа се в очертанията на нейното тяло и във все още неизмитата кръв. Беше я застрелял във врата с пистолет. Откриха го. „Дан Уесън“. Куршумът бе преминал през тялото ѝ, пробил сънната артерия и оттам мощна струя кръв беше изригнала чак до мивката, преди сърцето да спре. Според съдебния лекар Рюна бе изгубила съзнание веднага, защото притокът на кислород към мозъка секнал, а след три-четири удара на сърцето е издъхнала. Съдейки по дупката в прозореца от излезлия куршум, определиха къде се е намирал Клипра в момента на стрелбата. Хари застана в очертанията на тялото му. Ъгълът съвпадаше.

Наведе поглед към пода.

Съсирена кръв очертаваше с черен ореол мястото, където бе лежала главата му. Нищо повече. Беше стрелял, налапал дулото в устата си. Хари видя, че групата за оглед е отбелязала с тебешир мястото, където куршумът се е забил в двойната бамбукова стена. Представи си как Клипра ляга на пода, извърта глава и преди да натисне спусъка, поглежда момичето, вероятно чудейки се къде е.

Излезе навън и откри дупката в стената. Надникна и видя картината на отсрещната стена. Натюрморт. Странно. Очакваше да види очертанията от тялото на Клипра. Продължи към мястото, където снощи дебнеха с Лиз. Набиваше крак, за да избегне евентуална среща с влечуги, и спря до къщичката за духове. Вътре царствено седеше малка усмихната фигурка на Буда с шкембе. Имаше няколко увехнали цветя във ваза, четири цигари с филтър и две-три догорели свещи. Бяла дупчица в керамиката показваше къде се е забил куршумът. Хари извади джобното си ножче и изчегърта деформираното оловно топче. Пак погледна към къщата. Куршумът се бе движил хоризонтално. Следователно Клипра бе стрелял изправен. Откъде-накъде на Хари му хрумна, че е стрелял лежешком?

Върна се в къщата. Нещо не му се връзваше. Всичко изглеждаше твърде подредено и спретнато. Отвори хладилника. Оказа се празен. Никакви продукти за изхранването на двама души. Отвори кухненския долап. Оттам изпадна прахосмукачка и се стовари върху големия пръст на крака му. Изруга и запрати прахосмукачката обратно в долапа, но тя се изтърколи обратно, преди да хлопне вратичката. Огледа по-внимателно вътрешността на долапа. Откри кука, за която прахосмукачката да се закачи.

„Система — помисли си той. — Тук има система. Но някой е бърникал и я е разрушил.“

Отмести бирените бутилки върху фризера и вдигна капака. Срещу него се появи бледочервено месо. Не беше разфасовано в пликове, а пъхнато направо така, на едри парчета, по които тук-там тъмнееше черна ципа от замръзнала кръв. Хари повдигна един къс, огледа го щателно, прокле зловещите полети на въображението си и го върна обратно. Изглеждаше съвсем обикновено свинско месо.

Чу звук и се завъртя. На вратата се закова силует. Льокен.

— Да му се не види, Хари. Изкара ми акъла. Не очаквах да заваря човек. Какво правиш тук?

— Нищо. Оглеждам. А ти?

— Исках да проверя за материали, които да послужат за доказателство, че е педофил.

— И за какво са ви доказателства? Случаят приключи. Човекът е мъртъв.

Льокен сви рамене.

— Нужни са ни категорични доказателства в подкрепа на подозренията, защото разработката най-вероятно ще излезе на бял свят.

Хари погледна Льокен. Леко напрегнат ли му се стори?

— За бога, човече, нали имаш снимки. Колко по-категорични доказателства искаш?

Льокен се усмихна, но не достатъчно широко, за да се види златният му зъб.

— Сигурно си прав, Хари. В мен се обажда един боязлив дъртак, който все иска да се презастрахова. Откри ли нещо?

— Само това. — Хари му показа куршума.

— Хм. — Льокен го огледа. — Къде го намери?

— В къщичката за духове отвън. Нещо не ми се връзва.

— Кое?

— От посоката на куршума излиза, че Клипра е стоял прав, когато се е застрелял.

— Е, и?

— В такъв случай кръвта щеше да изпръска целия под в кухнята. Кръв от него обаче има само където е открито тялото му. Дори и там количеството е съвсем оскъдно.

Льокен хвана куршума с палец и показалец.

— Не си ли чувал за вакуума, който се създава при изстрел в устата?

— Не. Обясни ми.

— Когато жертвата изпуска въздуха от дробовете си, за да лапне дулото на пистолета и да затвори уста, се създава вакуум и в резултат от него кръвта се стича надолу по гърлото, вместо да избликне от огнестрелната рана. Оттам преминава в стомаха и ни оставя подобни мистерийки.

— Това не го знаех. — Хари изгледа скептично Льокен.

— Щеше да е скучно, ако на трийсет и няколко човек знае всичко.

Тоние Виг се обади да съобщи за необичайното оживление на по-големите норвежки вестници. Повечето се свързали с посолството, а най-озверелите за сензационни новини се канели тези дни да изпратят свои кореспонденти в Банкок. В Норвегия акцентът във водещите заглавия засега оставал върху дъщерята на наскоро починалия посланик. Въпреки позициите си в Банкок Уве Клипра бил неизвестно име на норвежка почва. Е, преди две години „Капитал“ публикувал интервю с него, но понеже Клипра не бил гостувал нито в шоуто на Пер Столе Льонинг, нито в шоуто на Ане Гросвол, малцина знаели кой е.

„Посланическата щерка“ и „неизвестният норвежки магнат“ са били застреляни, съобщиха печатните издания, най-вероятно от влезли с взлом крадци или неизвестни нападатели.

В тайландската преса обаче снимката на Клипра преобладаваше върху заглавните страници. Журналист от „Банкок Поуст“ оспори версията на полицията за нападение. Той лансира тезата, че не е изключено Клипра да е убил Рюна Молнес, а после да е сложил край на живота си. Авторът на статията се впускаше и в спекулации около въпроса какви последствия ще има кончината на Клипра за бъдещото изпълнение на проекта BERTS. Хари остана впечатлен.

И двата водещи вестника в страната подчертаваха, че сведенията от тайландската полиция засега са повече от оскъдни.

Хари се изкачи с колата до портата на имението на Клипра и натисна клаксона. Иска или не, огромната тойота бе започнала да му харесва. Охранителят излезе, Хари свали прозореца.

— От полицията съм, обадих се да предупредя — напомни той.

Мъжът го стрелна със задължителния мнителен поглед и отвори портата.

— Ще отключите ли и входната врата? — поиска Хари.

Охранителят скочи върху стъпенката на джипа и Хари отново усети погледа му върху себе си. Паркира в гаража. Мъжът задрънка с ключовете.

— Входната врата е от другата страна — уточни той и Хари едва не изтърси „знам“. Оня пъхна ключа и преди да го завърти, се обърна към Хари: — Виждали ли сме се някъде, сър?

Хари се усмихна. Кое ли го бе издало? Афтършейвът? Сапунът? Твърди се, че миризмата е онова сетивно възприятие, което се запечатва най-трайно в мозъка.

— Едва ли.

— Простете, сър — усмихна се охранителят. — Сигурно съм се припознал. Всички фаранги ми изглеждат еднакви.

Хари понечи да завърти очи, но се сепна.

— Я ми кажете, спомняте ли си синя дипломатическа кола да е пристигнала тук точно преди Клипра да замине?

Охранителят кимна.

— Виж, колите ги помня лесно. Зад волана седеше фаранг.

— Как изглеждаше?

— Както ви казах… — засмя се охранителят.

— С какво беше облечен?

Мъжът поклати глава.

— В костюм?

— Вероятно.

— Жълт костюм? Патешкожълто?

Охранителят смръщи чело и го погледна.

— В патешкожълто ли? Кой си купува костюм в патешкожълто?

— Все някой — сви рамене Хари.

Озова се в коридора, откъдето се бяха вмъкнали двамата с Льокен, и забеляза малка кръгла дупка в стената. Някой сякаш се бе опитал да пробие дупка със свредел, за да окачи картина например, но се бе отказал. Или пък се бе появила по съвсем друга причина.

Качи се в кабинета, прелисти книжата, включи компютъра — действаше по-скоро наслуки, отколкото по предварителен план — и устройството му поиска парола за достъп. Хари опита с МАН Ю. Неправилна парола.

Не грешна, а неправилна.

Деликатен език е английският.

„ОЛД ТРАФОРД“. Пак неправилна парола.

Оставаше му още един, последен опит, преди системата да го изхвърли. Огледа стаята в търсене на отправна точка за предположенията си. Той, например, какви думи избираше за пароли? Позасмя се. Ами разбира се. Най-често използваната парола в Норвегия. Внимателно набра буквите: „ПАРОЛА“. Натисна ентър.

Компютърът сякаш се подвоуми. После угасна и на екрана се изписа вече не толкова деликатно съобщение с бели букви на черен фон, че системата му отказва достъп.

— Мамка му.

Опита се да рестартира компютъра, но се появи само бял екран.

Зае се отново да прелиства книжата, откри осъвременен списък с акционерите на „Пуридел“. Нов акционер, „Елем Лимитид“, беше вписан с три процента от акциите. „Елем“. Споходи го шантава идея, но той я отмина.

В едно долно чекмедже намери инструкциите за употреба на телефонния секретар. Погледна часовника и въздъхна. Не му оставаше друго, освен да ги изчете. След половин час Хари вече прослушваше записите. Гласът на Клипра нареждаше предимно на тайски, но въпреки това Хари чу на няколко пъти да се споменава името Пуридел. След три часа реши да прекрати. Разговорът с посланика в деня на убийството просто не фигурираше на запис. Всъщност в деня на убийството нямаше записан нито един разговор. Хари прибра една от лентите в джоба си, изгаси осветлението и не пропусна възможността на излизане от стаята да тегли един ритник на компютъра.