Иконом за един ден

Четиринайсета глава

Доли втрещено изгледа съпруга си. Предвижданията му се бяха оправдали — новината наистина я извади от равновесие. Междувременно госпожа Барлоу приключи с дихателните упражнения и започна да упражнява сложните стъпки на угубийски танц. По всяко друго време незабравимият спектакъл щеше да привлече вниманието на двамата съпрузи, ала сега тромавите й подскачания останаха незабелязани.

— Какво? — изхриптя Доли.

— Каквото чу.

— Щял да дойде тук ли?

— Още утре сутринта.

— Ама… как така? Нали го е шубе от русокосия младок.

Изражението на съпруга й стана още по-мрачно, ако това изобщо бе възможно.

— Май късметът започна да ни изневерява, сладурче. Работата се закучи. Чимп вече пет пари не дава за русокосия. Знаеш ли какво е направил онзи? Да вземе да изпрати писмо на Чимп, с което се извинява за обстрела! Вследствие на което нашият приятел се е успокоил, че не го преследва някой от многобройните му врагове! Историята е прекалено дълга, за да ти я разкажа цялата, но според Чимп младежът не го е замервал с тухли, а с някакви кексчета, от които е искал да се отърве, за да не обиди готвачката, после хукнал към кантората на потърпевшия да се извини. Не съм чувал по-шантава история, но може и да отговаря на истината.

— Да му се не види!

— И аз съм на същото мнение. Не ни стигат неприятностите, които ни създава русокосият, ами сега ще берем ядове и с Чимп. Няма начин бързо да се докопаме до диамантите, ако той се лепне за нас. Знаеш го какъв е — има очи и на тила!

Доли се замисли. На бърза ръка се беше окопитила от удара, нанесен й от безмилостната съдба, и вече кроеше планове за бъдещето.

— Налага се да разкараме Чимп, това е всичко — промълви най-накрая.

— Съгласен съм, умницата ми, но как?

— Ще намерим начин. Разходи се малко и ме остави да помисля.

Соупи покорно се подчини. Закрачи напред-назад по моравата, като час по час поглеждаше към съпругата си, за да разбере как върви мисловният й процес. Смяташе я за жена с неограничени възможности и твърдо вярваше, че ще намери изход от задънената улица, в която бяха попаднали. Никога не си беше затварял очите пред факта, че тя е мозъчният тръст на едноличната им фирма. Неговите способности бяха, тъй да се каже, ограничени. Можеше да направи чудеса, ако разполага с отзивчив слушател (за предпочитане човек, който в ранното си детство е бил ритнат по главата от муле), с половин час, за да рекламира несъществуващите си петролопреработвателни предприятия, и с достатъчно голямо пространство, за да ръкомаха на воля, но с това се изчерпваше скромният му талант. Когато подхвана шестата обиколка, видя, че Доли прекосява моравата и се приближава към него. Сърцето му подскочи от радост, като видя, че лицето на любимата му съпруга е озарено от ярката светлина на вдъхновението. Това му подсказа, че блестящият й интелект е открил изход от безнадеждното положение. Както обикновено, изпита едва ли не благоговение при мисълта, че е имал щастието да спечели любовта на такава жена… или по-скоро на такава вълшебница, която благодарение на сръчните си пръсти се снабдяваше безплатно с ръкавици, носни кърпички, парфюми, тоалетни принадлежности, гримове и дори с бижута, а в кризисни моменти, каквито понякога настъпваха в живота им, с лекота разрешаваше най-сложните проблеми.

— Да не би вече да си измислила нещо? — попита я почтително.

— Естествено. Просто ми трябваше малко време да си размърдам мозъка.

— Скъпа моя — прочувствено възкликна господин Молой, — днес вече не се раждат жени като теб! Сподели всичко със съпруга си, миличка. Целият съм слух.

Доли поруменя от щастие. Обичаше този човек и похвалите му стопляха сърцето й.

— Ето какво — подхвана. — Чимп е отседнал в странноприемницата, така ли?

— Точно така, щастие мое.

— Трябва да отидеш него, и то час по-скоро — всяка минута е ценна. Искам да изглеждаш като човек, който е изживял стрес. Я да видим можеш ли да се разтрепериш.

— Така добре ли е?

— Не те бива за артист! Не искам Чимпи да си помисли, че страдаш от паралич в напреднал стадий. Престори се, че си откачил от тревога, както би се случило в действителност, ако беше разбрал, че старият Кейкбред е набарал камъните и възнамерява рано сутринта да офейка със съкровището.

— Тази версия ли да разкажа на Чимп?

— Именно.

— Не ми е ясно каква е ползата за нас, мъничката ми.

— Използвай сивото си вещество, Соупи. Ако старият Кейкбред наистина беше намерил диамантите и възнамеряваше утре да напусне имението, би трябвало да предприемем спешни мерки, за да не изпуснем плячката, нали така?

— Безспорно.

— А за да се доберем до съкровището, е необходимо един от нас да претършува стаята му.

— Точно така.

— Ти не можеш да го направиш, защото имаш слаби нерви и ще се разтрепериш от страх само при мисълта за опасното начинание.

— Какво?

— Не се обиждай, глупчо, поучавам те какво да кажеш на Чимп.

— Ааа, ясно — това е част от играта.

— Позна. Може би нашият приятел ще се запита защо аз не обискирам леговището на стария откачалник.

— Няма да се хване, ако му кажа, че имаш слаби нерви.

— Естествено. Затова ще му обясниш, че се каниш да ме преметнеш. Лорд Кейкбред е споделил с мен радостта си от откриването на камъните, аз съм ти съобщила новината, а ти моментално си загрял, че се отваря възможност да ме извозиш. Предложи на Чимп двамата с него да свиете диамантите и да ме излъжете, че не сте ги намерили.

Господин Молой кимна:

— Хитро си го измислила. Той със сигурност ще се хване. Най обича да извози някого или да му забие нож в гърба. Дотук всичко ми е ясно. Какво следва по-нататък?

— Много просто — ще му кажеш, че той трябва го направи.

— Да проникне с взлом в стаята на Кейкбред ли?

— За взлом и дума не може да става! Излъжи го, че почти по всяко време може да влезе в скромната обител на иконома, но най-удобно е преди вечеря, когато Кейкбред е много зает и няма опасност да се върне в стаята си и да провали плановете ни. И не забравяй да му обясниш къде се намира въпросната стая.

— Ама… аз не знам къде е.

— Намира се на партера и е откъм гърба на сградата, с изглед към задния двор, където спират колите на доставчиците. Няма начин Чимп да се обърка — под прозореца има метален варел, а встрани се издига надгробен камък с надпис: „В памет на Понто, задето беше верен приятел до края на живота си“. Сигурно там е погребано куче — обясни Доли дълбокомъдро, заключавайки, че тленните останки на членовете на семейството едва ли са разхвърляни по цялата територия на имението.

Съпругът й буквално се втрещи:

— Божичко, откъде знаеш тези подробности?

— Ако си спомняш, онзи ден станах рано-рано и отидох да се поразходя. Тогава видях стария перко да прави утринна гимнастика на отворения прозорец на стаята си. Беше само по панталон и тиранти — добави тя и неволно снижи глас, тъй като гледката на голия до кръста лорд Уфнам, върху чиито масивни рамене бяха опънати широки лилави тиранти, й беше направила силно впечатление. — Бога ми, приличаше на Кинг Конг! Е, много се разприказвах, а нямаме време за губене. Да обобщим нещата. Съобщаваш на Чимп, че старият малоумник е скрил камъните в стаята си, обясняваш му къде е тази стая и кога обитателят й ще липсва, накрая му казваш, че той трябва да я претършува, защото теб не ти стиска. Ясно ли ти е какво трябва да направиш?

Господин Молой се поколеба. Не му се искаше да отговори отрицателно, защото се страхуваше, че тя ще го помисли за глупак. Случвало му се беше да забележи пренебрежителния й поглед в редките случаи, когато беше подлагал на съмнение гениалността на замисъла й.

Но още по-лошо бе да даде положителен отговор, след като абсолютно нищо не му беше ясно.

— Честно да си призная, миличко, страхувам се, че трудът ми ще отиде залудо. Нашият приятел тайно се промъква в стаята на иконома и естествено не намира диамантите, защото не са там. Какво печелим ние, освен че ще избудалкаме Чимп? Абсолютно нищо! Надявах се да измислиш как да направим така, че госпожа Корк да не го приеме за член на колонията.

— Нали току-що те запознах с плана си!

— Не виждам как ще удържим нашия приятел далеч от Шипли Хол.

На Доли й се искаше да отговори, че той няма да види Импайър Стейт Билдинг, дори ако стои на отсрещната страна на улицата и наблюдава небостъргача с телескоп, но се въздържа — отчасти, защото обичаше съпруга си и не искаше да нарани чувствата му, но най-вече защото моментът не беше подходящ за хитроумни забележки.

— Слушай ме внимателно — подхвана тя. — Какво ще стане, когато лорд Кейкбред залови Чимпи на местопрестъплението?

— Но нали това няма да се случи, защото лордът ще бъде зает с поднасянето на вечерята?

— Не съм казала подобно нещо. Задачата ти е да накараш нашия приятел да повярва, че ще бъде в безопасност, докато търси скъпоценните камъни. Веднага щом ми телефонираш, че се е съгласил да участва в заговора срещу мен, ще предупредя лорда да бъде нащрек, тъй като случайно съм научила за намерението на един мерзавец вечерта да обискира стаята му. Досещаш ли се какво ще се случи? Кейкбред ще устрои засада и ще залови Чимп. Може би ще му тегли един хубав бой, може би само ще го изгони. Но ако на другата сутрин господин Туист цъфне в Шипли Хол и се представи за милионер, проявяващ интерес към философията на угубийците, лорд Кейкбред ще се намеси и ще каже на госпожа Корк: „Милионер ли? Как не! Този тип е долен крадец!“. Тогава госпожата ще грабне пушката и ще извика на Чимпи, че му дава две минути да напусне територията на имението, преди да му е напълнила гащите с олово и да е насъскала кучетата по него. Е, сега загря ли най-сетне?

Господин Молой не си посипа главата с пепел, макар че му се искаше да го стори в знак на разкаяние. Мислено се зарече никога повече да не подлага на съмнение плановете на тази велика жена, дори в случаите, когато изобщо не ги проумява или му се струват неосъществими и непрактични. Ясните му очи радостно проблеснаха:

— Браво, скъпа! Планът ти е гениален!

— И аз така мисля — скромно отвърна Доли.

— Успехът ни е в кърпа вързан.

— И аз така мисля — повтори тя.

— Ще се отървем от Чимпи!

— Точно така.

— Веднага отивам в странноприемницата да разговарям с него.

— Добре… и побързай! Обади ми се от пощенската станция, ако нашият приятел се хване на въдицата. Нямаме време за губене.

Соупи почти на бегом потегли към странноприемницата — по принцип избягваше да се движи пеш, особено на дълги разстояния, ала сега въодушевлението го окриляше. Измина дистанцията за рекордно кратко време, проявявайки небивала издръжливост, и само след половин час телефонира на Доли, че Чимп Туист е лапнал въдицата и че всеки момент ще бъде на уговореното място, след което изобретателната госпожа Молой се запъти към сутеренната стаичка на лорд Уфнам.

Замъгленият поглед на мнимия иконом, който отново беше дал почивка на съзнанието си, мигом се избистри, щом видя дамата, чиито чести посещения в скромната му стаичка го бяха накарали да я причисли към добрите си приятели. Тромаво се изправи на крака като бизон, излизащ от плитък вир, и тъкмо когато се канеше да й предложи чаша портвайн, забеляза стиснатите й юмруци и гневно проблясващите й очи. От пръв поглед разбра, че се е случило нещо, което е разтърсило симпатичната млада дама, и сърцето му се сви. Винаги когато зърнеше дребничката Доли, изпитваше непреодолимо желание да я защити, да бди над нея. Изглеждаше толкова нежна и крехка, толкова неспособна да се справи с проблемите на ежедневието!

— Какво се е случило, мадам? — попита загрижено, превъплъщавайки се в идеалния иконом. — Изглеждате разтревожена.

Доли преглътна и промълви:

— Не съм разтревожена, а съм бясна като мокра кокошка.

При други обстоятелства лордът щеше да потъне в абстрактни размишления за това, до каква степен стига лудостта на мокрите кокошки, какви са проявленията й и дали умопомрачението им ги прави ексцентрични примерно като членовете на угубийската колония на госпожа Корк. Ала сега не му беше до размишления, прекалено загрижен бе за състоянието на младата дама.

— Какво се е случило? — повтори и по навик добави любимото си възклицание: „Да му се не види!“, което изобщо не подхождаше на аристократичния Кейкбред. Читателите навярно вече са разбрали, че той стриктно се придържаше към ролята си, но очевидното страдание на Доли го беше извадило от равновесие.

— Ще ви съобщя неприятна новина! — задъхано произнесе тя. — Току-що научих, че тази вечер стаята ви ще бъде претърсена от една кука.

— Не ви разбрах, мила госпожо. Какво означава „кука“?

— Ченге, ето какво. Ще извърши обиск в стаята ви под предлог, че сте скрили там откраднати вещи. Да знаете, че побеснях от гняв. Неприятно ми е да петнят вас, най-почтения човек на света!

Ан вече беше съобщила на чичо си, че именно госпожа Молой първа е опетнила репутацията му и е препоръчала в Шипли Хол да се настани детектив, който да го държи под наблюдение, ето защо той спокойно можеше да парира Доли с добре премерена язвителна забележка. Ала лордът отдавна беше простил на младата си приятелка прегрешението, което — в това беше абсолютно сигурен — никога не би извършила, ако го познаваше добре, както сега.

— Кой ще бъде неканеният посетител? Сигурно онзи младеж, който се представя под името Ейдър.

Доли реши, че е уместно да се престори на изненадана, все едно не подозира, че лордът знае за фалшивата самоличност на русокосия.

— Божичко, нима ви е известно какъв е този човек? — възкликна.

Възрастният джентълмен самодоволно се усмихна:

— Да, знам всичко за него.

— Възхищавам се от вашата проницателност. Имате ум като бръснач!

— И други са ми го казвали — заяви лордът, без да назовава конкретни имена. — Да му се не види, нямам нищо против младият Ейдър да обискира стаята ми.

— Няма да бъде той, а друг детектив — промърмори Доли. — Преди малко разговарях с един от досадните старчоци, който май се казва Тръмпър. Изглежда, той не се доверява на Ейдър — намира го прекалено млад и лекомислен. Ето защо, без да попита госпожа Корк, наел за своя сметка друго ченге, което тази вечер ще извърши обиска.

Самодоволната усмивка на лорд Уфнам помръкна и той гневно възкликна:

— Не думайте! Кога смята да тършува из вещите ми?

— Нали ви казах — тази вечер. Всеки момент може да се промъкне тук. Казали са му, че по това време сте зает с поднасянето на вечерята. Мисля, че е най-добре да се спотаите някъде, после неочаквано да изскочите от скривалището си и хубавичко да го подредите.

— Ще го направя на кайма, мръсника му с мръсник!

— Сещате ли се къде да се скриете?

— Знам едно идеално място — зад паравана.

— Браво, така ви искам! Имате лъвско сърце! — възкликна Доли и въодушевено изръкопляска. — Инсталирайте се зад паравана и стреляйте само в краен случай.

На връщане от трапезарията, където бе отишъл да даде последни наставления за поднасянето на вечерята и бе осведомил персонала, че му се налага да отсъства един-два часа, лорд Уфнам се сблъска с господин Тръмпър, който се беше запътил към залата за билярд. Унищожителният му поглед накара дребния човечец да се разтрепери като птичка, озовала се лице в лице със змия — кой знае защо в присъствието на иконома господин Юстас Тръмпър винаги се чувстваше неловко, сякаш си е сложил вратовръзка на ластик или си е взел от суфлето, използвайки вилицата, предназначена за рибни ястия.