Иконом за един ден

Пета глава

С бавни стъпки Джеф се върна в жилището си и тежко се отпусна на едно кресло. Чувстваше се уморен и безсилен. Понякога внезапната радост временно притъпява чувствата. Сякаш отдалеч чу гласа на мама Болсъм, осъзна, че тя се обръща към него, и разсеяно кимна. Преди да излезе, тя го посъветва да го изпие, докато е горещ, което му подсказа, че добродушната жена го е попитала дали да му донесе чай. Естествено след няколко минути тя отново се появи с поднос, отрупан с чаши и чинийки.

Джеф се втренчи в подноса, без да прояви ентусиазъм. Векове наред редица писатели са съчинявали похвални слова за благотворното въздействие на чая, но в живота на всеки мъж има мигове, когато приятната, но слаба напитка не го задоволява. След като мама Болсъм излезе, съветвайки го да опита поне вкусните кексчета, той почувства, че е настъпил именно такъв миг.

Искаше му се да отпразнува избавлението си с нещо по-силно от чай — имаше нужда от истинска напитка, която не само да го развесели и да го накара да забрави неприятните мисли, но и да му подейства като ухапване на пепелянка. По една случайност в шкафа му имаше бутилка с такава магическа течност. След пет минути се изтегна на креслото и облегна краката си на перваза на прозореца. Приятна топлина изпълваше тялото му, чувстваше се като на седмото небе.

Ала еуфорията му не трая дълго, скоро съзнанието му беше обсебено от сериозни мисли. Знаеше, че в подобни моменти не е достатъчно само да отпразнуваш щастливото събитие. Хрумна му и още нещо — че човек трябва да извлече полза от емоционалните кризи в живота си, да си вземе поука и никога да не допуска същите грешки. Ненадейно прозря, че съдбата нарочно му е поднесла подарък, освобождавайки го от годежа му с госпожица Шусмит.

Веднага се досети каква е била целта на Фортуна. Най-големият му недостатък беше слабостта му към представителките на нежния пол — отнасяше се с тях прекалено сърдечно и свойски. Харесваше всякакви момичета — високи и ниски, пълнички и слаби, брюнетки и блондинки. Винаги когато беше в компанията на привлекателна девойка, сякаш загубваше здравия си разум и се превръщаше в безмозъчен досадник.

Да, съдбата го беше пощадила този път, за да му даде полезен урок. Притежаваше способността да говори непрекъснато, преплитайки в монолога си шеговити забележки и ласкателства, и прекалено често по време на някое празненство се усамотяваше с най-красивото момиче и започваше да го ухажва.

Потръпна, като си спомни, че беше ухажвал дори Мъртъл Шусмит, а фактът, че се беше разминал със злощастната женитба на косъм, трябваше да му бъде като обица на ухото и да му напомня в бъдеще да се отнася по-дистанцирано към представителките на противоположния пол.

Мислено даде тържествена клетва, която възнамеряваше незабавно да приведе в изпълнение. В миналото момичетата говореха за Джей Джи Милър като за „добрия стар Джеф“ и често подхвърляха, че бил „върхът“. От днес нататък девойките шепнешком ще се питат една друга кой е мъжът със студено и непроницаемо изражение, който се обляга със скръстени ръце на стената и сякаш не ги забелязва.

В този момент погледът му попадна на чинията с кексчета върху подноса и тази гледка го върна към действителността.

Първата му мисъл бе, че никога не е виждал нещо по-противно. Проклетите тестени изделия сякаш злобно му се хилеха, а стафидите бяха като лукави очички. Представи си как отхапва от тях и като никога стомахът му се разбунтува — да се храни и да пие чай, изглеждаше твърде прозаично след възвишените размишления, на които се бе отдал.

След миг му хрумна, че не бива да позволи на икономката да изнесе препълнения поднос. Мама Болсъм беше толкова чувствителна, че сигурно щеше да се обиди, ако види, че любимецът й не си е взел дори едно кексче. Джеф беше надарен със златно сърце и не обичаше да оскърбява никого, най-малко любезната госпожа Болсъм, която се отнасяше с него като с роден син.

Пред него стоеше въпросът, който неизменно измъчваше героите от разказите му, а именно — как да се отърве от трупа. Докато размишляваше върху проблема, погледът му случайно попадна на отворения прозорец на отсрещната сграда, върху стъклото на който се мъдреше надпис „Джей Шерингам Ейдър“, и сякаш ярък лъч светлина озари съзнанието му.

От мястото си спокойно можеше да наблюдава помещението, което в момента изглеждаше необитаемо. Грозноватият човечец с напомадени мустачки, когото Джеф понякога виждаше да седи зад бюрото и да засуква с кибритена клечка рехавата растителност върху горната си устна, явно отсъстваше. Частните разследвания на частен детектив Ейдър вероятно изискваха присъствието му на друго място — може би беше отскочил до Скотланд Ярд, за да се допита до някой колега, или пък бе отишъл в пушалнята за опиум на моряка индус във връзка с кражбата на прочутия рубин на махараджата.

Джеф не знаеше какъв е поводът за отсъствието на частния детектив, но бе сигурен в едно — когато Шерингам Ейдър се върне в кантората си, може би няма да носи в джоба си рубина на махараджата, но ще си има куп кексчета. Със завидна точност, свидетелстваща за отлично зрение и стабилна ръка, младежът започна да запраща сладкиш след сладкиш в стаята, намираща се в отсрещната сграда.

Петата и последна „бомба“ улучи Чимп Туист по челото и за миг той изпита усещането, че горната част на главата му се отделя и полита в пространството.

Погрешното предположение на Джеф, че наемателят на кантората отсъства, бе предизвикано от обстоятелството, че секунди преди започването на обстрела с кексчета Чимп Туист се беше пъхнал под бюрото, за да търси монетата от шест пенса, която бе изпуснал. Ненадейно помещението се изпълни с неидентифицирани летящи обекти и той скочи на крака във възможно най-неподходящия момент.

Остана неподвижен, докато главата му се поизбистри, сетне се втурна към прозореца, като потриваше челото си. Видя младеж със сламеноруса коса и с разкривено лице, който сякаш се взираше в него с неприкрита враждебност. Господин Туист бе обзет от чувството, което често го връхлиташе в критичните мигове на съмнителната му кариера, а именно — че положението става напечено.

Длъжни сме да отбележим, че недоразуменията в живота ни често се оказват фатални. Читателят, на когото е известна причината, поради която Джеф запращаше кексчета в отсрещната стая, веднага би се досетил, че погледът на младежа изразява безпределно съжаление. В стремежа си да не обиди мама Болсъм той едва не беше причинил смъртта на нищо неподозиращия си съсед и сега стоеше втрещен и онемял от ужас. Всеки би видял в негово лице въплъщение на разкаянието.

Всеки, но не и Чимп Туист, чието положение беше малко по-особено. Също като американския град Чикаго, който той бе принуден да напусне преди няколко години заради нарастващата враждебност на населението му, Лондон бъкаше от хора, изгарящи от жажда за мъст, и гузната съвест му подсказваше, че сламенокосият младеж е един от враговете му.

Наистина лицето му изглеждаше непознато, но господин Туист не беше добър физиономист. Най-важното в момента бе, че човекът с гневния поглед го замеряше със смъртоносни предмети, чието естество частният детектив още не беше успял да установи. Чимп рязко отскочи назад и се притаи до стената, за да обмисли понататъшната си стратегия.

Междувременно Джеф беше напуснал стрелковата си позиция и слизаше по стълбата с намерението да изтича в отсрещната сграда и да се извини на съседа си. Съмняваше се, че жертвата ще се задоволи само с извинението му, но все пак беше длъжен да прояви елементарна учтивост. Благовъзпитаният джентълмен няма право да цапардосва с кексчета непознати господа и да се преструва на ни лук ял, ни лук мирисал. Правилата на етикецията трябва да се спазват дори при извънредни обстоятелства.

Чимп Туист, който след кратък миг на размисъл бе преценил, че е най-добре да офейка, преди да е станало прекалено късно, изскочи на площадката на стълбището и надникна през перилото, ала първото, което зърна, бе неумолимият преследвач, тичащ нагоре по стъпалата с очевидното намерение да се впусне в ръкопашен бой. Пътят за бягство беше отрязан.

Ала положението не беше съвсем безнадеждно. Тъкмо заради подобни извънредни ситуации Чимп Туист беше запазил грамадния шкаф, останал от предишния наемател на кантората. За части от секундата той изтича обратно в помещението и като подгонен заек се шмугна в убежището си. Сви се на топка в мрака, като се мъчеше да диша само през носа си. Джеф, който след миг нахлу в кабинета, откри, че злощастният му съсед е изчезнал.

До едната стена беше поставено масивно бюро. На пода бяха пръснати кексчета, но нямаше и следа от мустакати частни детективи, които с ледено изражение очакват обяснения за неоповестената бомбардировка. Първата мисъл на Джеф (на която биха се присмели всички, опознали отблизо Чимп Туист) бе, че ангели с огнена колесница са отнесли в рая наемателя на кантората. Необяснимото изчезване на човека с напомадените мустачки му вдъхна противоречиви чувства — отначало реши, че е станал свидетел на чудо или на неповторим илюзионен трик, сетне изпита облекчение, тъй като не изгаряше от желание да се извини за постъпката си, накрая надделя любопитството му.

За пръв път стъпваше в кантората на частен детектив и изведнъж му хрумна, че съдбата му е предоставила великолепна възможност да усети атмосферата, витаеща в светая светих на последователя на Шерлок Холмс, което щеше да му е от полза, когато се захванеше да пише следващия си роман. Седна зад бюрото и първото, което му направи впечатление, беше дебелият слой прах. Очевидно хрътките с човешки образ поставяха вето върху бърсането на прах, за да запазват отпечатъците от пръсти на посетителите.

Той се облегна на стола и се замисли. Горчиво съжаляваше, че доброто възпитание му пречи да прерови чекмеджетата и да прочете кореспонденцията на отсъстващия частен детектив. В този момент на вратата се почука и в помещението влезе девойка, при вида на която Джеф изпита усещането, че едно от кексчетата на мама Болсъм го е ударило по челото.

— Господин Ейдър? — промълви непознатата. Напевният й глас напомни на младежа за звъна на хлопките, окачени на шиите на агънца, които по залез-слънце се прибират от паша.

— Безсъмнено — отвърна той, реагирайки спонтанно, както му беше обичай. По-късно щеше да мисли за последствията от това, че се е представил за човека, когото младата дама търсеше.

Наистина преди малко бе дал тържествена клетва да се промени и да се отнася студено и с пренебрежение към всички девойки, но обещанието не се отнасяше за извънредни случаи като този.