Имението на Фарнъм

Глава 9

Катрин Джоузефин надживя майка си с един ден. Хю я кръсти с това име и с капка вода един час, след като Карън почина; от самото начало бе ясно, че момиченцето няма да оцелее дълго. Нещо с дишането му не беше наред.

Веднъж, когато бебето започна да се дави, Барбара го върна към живота, като долепи устата си до неговата и изсмука нещо, което веднага изплю с отвращение. Известно време след това малката Джоузи се чувстваше по-добре.

Но Хю разбираше, че това е само временно; той не виждаше никаква възможност да запази живота на бебето достатъчно дълго — около два месеца, — за да може Барбара да го кърми. В склада им бяха останали само две кутии консервирано мляко.

Въпреки това те работеха денонощно, като правеха всичко възможно да го спасят.

Грейс приготви хранителната смес по памет — кондензирано мляко, гореща вода и една скрита кутийка сладък сироп. Всъщност те нямаха с какво да го хранят, нямаха дори биберон. Осиротялото бебе беше проблем, който Хю не бе предвидил. Сега, като се замислеше, това му се струваше един от най-вероятните критични моменти. Той се опитваше да не мисли за провала си и се посвети изцяло на задачата да опази жива дъщерята на Карън.

Една пипета за очни капки се оказа най-близкото до биберон, което успяха да открият. С нейна помощ те даваха от сместа на бебето, като се опитваха да я стискат в такт с опитите му да смуче.

Но очевидно не се получаваше нищо. Малката Джоузи продължаваше да има проблеми с дишането и се задавяше всеки път, когато се опитваха да я нахранят; опитите да прочистят гърлото й им отнемаха също толкова усилия, колкото и опитите да я нахранят. Очевидно тя нямаше никакво желание да суче от грубия заместител, а всеки път, когато те се опитваха да изцъркат част от сместа в устата й, тя винаги се задавяше. На два пъти Грейс успя да вкара почти по една пипета в гърлото й, но след това и двата пъти тя повърна. Барбара и Хю имаха още по-малко късмет.

На заранта един ден след раждането Хю беше събуден от писъка на Грейс. Бебето се бе задушило.

През дългия ден, докато тримата се опитваха да спасят бебето, Дюк и Джо изкопаха гроб високо на хълма, на едно слънчево място. Те направиха дълбока дупка и натрупаха купчина камъни; и двамата се ужасяваха при мисълта, че някоя мечка или койотите ще разкопаят гроба.

След като изкопаха дупката и натрупаха камъните, Джо с усилие попита:

— От какво ще направим ковчега?

Дюк въздъхна и избърса потта от челото си.

— Джо, не можем да направим ковчег.

— Трябва.

— Е, можем да отсечем няколко дървета, да ги разцепим и да издялкаме малко дъски — правили сме го при нужда. Когато сглобявахме кухненския шкаф. Но колко време ще ни отнеме? Джо, времето е много топло — Карън не може да чака!

— Тогава ще разглобим нещо и ще го използваме. Някое легло например. Книжните рафтове.

— Най-лесно ще е да разглобим гардероба.

— Да започваме.

— Джо. Нещата, които можем да използваме за ковчега, са в къщата. Мислиш ли, че Хю ще ни пусне вътре точно сега, за да тракаме, чукаме и режем? Ако някой събуди това бебе или го стресне точно тогава, когато се опитват да го нахранят, татко ще го убие. Ако Барбара или майка не го убият първи. Не, Джо. Никакъв ковчег.

Решиха да направят подземна гробница, като използваха целия запас от тухли; построиха кутия на дъното на гроба, след това нацепиха навеса, за да я уплътнят, и насякоха дървета, за да я покрият. Колкото и жалка да изглеждаше, те почувстваха облекчение.

На следващата сутрин положиха в гроба майката и дъщерята.

Джо и Дюк ги спуснаха вътре, като Дюк настоя баща му да остане в къщата и да се погрижи за Грейс и Барбара. Представи си колко трудно ще му бъде да спусне сам телата в гроба и да ги нагласи; не би допуснал и Джо до гроба, но имаше голяма нужда от помощник. Дюк предложи майка му изобщо да не се приближава до гроба.

Хю поклати глава.

— Мислил съм за това. Опитай се да я убедиш. Аз не успях. Нито пък Дюк. Но когато изпрати Джо да повика останалите, сестра му и дъщеря й лежаха мирно на дъното на гроба, спретнато покрити със саван. Нямаше никакви следи от усилията, които бяха положени за пренасянето им тук, от дострояването на тухлената кутия, която се оказа малка, или от най-ужасния момент, когато мъничкото телце се беше изсипало от чаршафа, с който се опитаха да свалят долу и двете едновременно. Лицето на Карън изглеждаше спокойно, а дъщеря й беше сгушена върху ръката й и сякаш спеше.

Дюк внимателно стъпи на двете тухлени стени и коленичи над нея.

— Сбогом, сестричке — прошепна той. — Съжалявам.

Той покри лицето й и внимателно излезе от гроба. По хълма се задаваше малката процесия. Хю подкрепяше жена си, а Джо помагаше на Барбара. Над убежището се вееше знамето, свалено наполовина.

Те се подредиха край гроба, Хю над главата, жена му отдясно, синът отляво, а Барбара и Джо при краката. За голямо облекчение на Дюк никой не поиска лицата да бъдат открити и майка му като че ли приемаше всичко спокойно.

Хю измъкна малка черна книга от джоба си и я отвори на отбелязаното място.

— Аз съм възкресението и животът… Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне.

Грейс проплака и коленете й започнаха да се подгъват. Хю пъхна книгата в ръцете на сина си, за да подкрепи жена си.

— Продължи нататък, синко.

— Отведи я, татко.

— Не, не! Искам да остана — промълви тихо Грейс.

— Дочети го, Дюк. Отбелязал съм пасажите.

— … Трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере… Защото съм странен при Тебе и пришелец, както всичките мои бащи. Остави ме да отдъхна, за да се съвзема… Човекът, роден от жена, е кратковременен и изпълнен с тъга… На Всемогъщия Бог предаваме тялото на нашата сестра — на нашите сестри — и полагаме телата им в земята; пръст при пръстта, пепел при пепелта, прах при прахта…

Дюк спря за момент и пусна малка бучка пръст в гроба. После отново погледна в книгата и внезапно каза:

— Да се помолим.

Отведоха Грейс обратно в убежището и я сложиха в леглото. Джо и Дюк се върнаха на хълма, за да засилят гроба. Хю реши, че жена му е заспала, и започна да духа свещите. Тя отвори очи.

— Хюбърт…

— Да, Грейс?

— Казах ти. Предупреждавах те. Но ти не ме чу.

— За какво говориш, Грейс?

— Казах ти, че трябва да повикаме лекар! Но ти не го направи. Гордостта ти беше твърде голяма. Жертва дъщеря ми на олтара на своята гордост. Детенцето ми. Ти я уби.

— Грейс, тук няма лекари. Знаеш много добре.

— Ако беше истински мъж, изобщо нямаше да си търсиш извинение!

— Грейс, моля те. Да ти донеса ли нещо? Един милтаун? Или предпочиташ инжекция?

— Не, не — извика рязко тя. — Точно така ме измами, когато реших да извикам лекаря. Независимо от твоето желание. Никога повече няма да ти позволя да ме подмамиш с твоите лекарства. Нито ще ти позволя да ме докосваш. Убиец.

— Добре, Грейс. — Той се обърна и излезе.

Барбара седеше на верандата, подпряла главата си с ръце.

— Барбара, знамето трябва да е вдигнато вече — каза Хю. — Искаш ли аз да го направя?

— Толкова скоро?

— Да. Животът продължава.