Първият признак за кофти късмет дойде под формата на публично излагане от Европейския център за борба с болестите.
На двадесет и трети юли ученици от Алжир съобщиха за респираторна епидемия в района на Средиземноморието. Изявлението беше базирано на информация от транзитните системи на Алжир и Неапол.
ЦББ не реагира с незабавен коментар, но след по-малко от три часа се появиха подобни доклади и от други градове. Епидемията датираше от около седмица и вероятно беше започнала от Централна Африка.
Докато отделът за връзки с обществеността подготви изявление, заразата вече бе достигнала Индия и Северна Америка. Един журналист от Сиатъл бе успял да изолира и идентифицира заразния агент, който се оказа псевдомимивирус. За служителите на връзки с обществеността това беше най-голямата възможна излагация. В края на второто десетилетие на века ЦББ бяха оправдали огромния си бюджет с изграждането на сигурна защита срещу култа Ню Сънрайз. Треската Сънрайз беше второто по значимост бедствие в Европа през последните десет години. Единствено усилията на ЦББ бяха предотвратили разпространяването й по целия свят.
Треската Сънрайз беше базирана на псевдомимивируса.
Но в ЦББ все още работеха добри хора. Същите специалисти, които бяха спасили света през 2017-а. Те бързо се справиха с проблема от 23-ти юли и излязоха със следното изявление: Да, този псевдомимивирус не е обявен в стандартните съобщения. Това се дължи на софтуерна грешка в сайта на Центъра. И да, този вирус може да е дериват на треската Сънрайз. Различни мутации на оригиналния вирус продължаваха да се появяват по света. През тази година бяха засечени три, последния от които преди пет дни, на 18-и юли. Още повече (тук отделът възвърна обичайния си устрем), всички такива събития бяха без видими симптоми. Псевдомимивирусите имаха огромен геном (огромен, като за вирус). Култът Ню Сънрайз беше трансформирал този геном в смъртоносно оръжие, преодоляващо почти всяка защита. Но без подобна оптимизация вирусите бяха просто безвредни. „И така, в заключение ЦББ се извинява, че не е съобщил за това рутинно събитие.“
Изминаха две седмици без нови прояви на организма. Проучванията показаха, че епидемията не се е разпростряла извън Средиземноморието. Изявленията на ЦББ бяха верни. Щом само един на хиляда заразени получаваше хрема, вирусът трябваше да разчита на благотворителност, за да оцелее.
Обясненията на ЦББ бяха приети. Любителите бяха раздухали едно съвсем обикновено събитие.
Всъщност в изявлението имаше само едно невярно нещо и то успешно убягна на общественото внимание. Причината да не се обяви вирусът не беше в сайта. Грешката беше във вътрешната система за предупреждаване на Центъра. Така че специалистите бяха останали в неведение — също като обществото.
В разузнаването на Европейския съюз имаше хора, които не прощаваха такива грешки. Тези хора се бореха с терора ежедневно. За техните успехи рядко се чуваше, но провалите им можеха да са с по-ужасяващи последствия от треската Сънрайз.
Естествено те бяха настоятелни и параноични. ЕС назначи един от най-добрите си агенти, младия германец Гюнберк Браун, да извърши дискретна реорганизация в ЦББ. В средите на разузнаването Браун беше известен като най-вманиачения от вманиачените. Неговият екип набързо преструктурира докладната система на ЦББ, прегледа данните за последното полугодие и изготви план за учения, какъвто епидемиолозите дори не си бяха представяли.
Следващата половин година обещаваше да е мъчение за некомпетентните в ЦББ. Но учебният режим на Браун продължи само два месеца и бе прекъснат от една реклама по време на футболен мач.
Първата среща за Гръко-пакистанската купа беше в Лахор на 20-и септември. Купата имаше дълга традиция, а може би и зрителите бяха малко старомодни. Във всеки случай рекламирането беше в стила на двадесети век. Рекламите се виждаха от всички, дори и тези по паната около игрището.
На този мач се случи нещо забележително (всъщност две, ако се брои победата на гърците). През почивката беше излъчена тридесетсекундна реклама на медена нуга. В рамките на следващия час петима-шестима маркетингови специалисти съобщиха за огромни продажби, започнали минути след рекламата. Печалбата от краткото клипче беше повече от сто пъти по-голяма от цената му. Това беше мечтата на всеки маркетингов специалист. Милиони хора обсъждаха това забележително събитие. Всеки детайл на рекламата беше анализиран. Всъщност клипчето се оказа не особено кадърно, както и компанията производител. Важното беше, че нямаше никакви заигравки на подсъзнателно ниво. Но забавянето и ръстът на продажбите бяха далеч извън нормалните нива. В края на деня повечето дискутиращи бяха съгласни, че това е поредното чудо на съвременните технологии: ако гледаш милиарди реклами, все една на милион ще предизвика реакция. До края на деня цялата афера беше заглъхнала — просто поредната вълничка в океана на обществения живот.
Но някои наблюдатели не загубиха интерес. Гюнберк Браун, както и повечето представители на Разузнавателното бюро на Европейския съюз, изпитваше огромно уважение към силата на информационния анализ. Един от неговите екипи забеляза Чудото с медената нуга и проследи дискусията. Събитието почти сигурно беше случайно, но все пак изникваха въпроси. Въпроси, към които правителството имаше специален интерес.
И тук стигаме до втория случай на кофти късмет. По хрумване на Браун ЦББ започва учение, като насочи аналитичните си ресурси към чудото с нугата. Каквото и да беше естеството на мистерията, Центърът трябваше да проведе спешно секретно разследване. Принципно това учение не беше по-откачено от предишните. Повечето специалисти вече бяха свикнали с подобни дейности и бързо създадоха хиляда предположения и половин милион теста, които щяха да са в основата на разследването.
През следващите дни аналитиците обработваха хипотезите, които можеха да запълнят цял едновремешен телефонен указател.
Нямаше връзка между рекламата и импулса за купуване и това беше доказано на практика. Всички клипчета от полувремето бяха показвани на различни групи хора. Само една реклама, на агенция за запознанства, предизвика лек интерес към нугата. Работата по тази хипотеза продължи и рекламата на агенцията беше пусната на различни зрителски групи. Например нямаше никакъв ефект върху зрители, изградили антитела срещу вируса на 23-ти юли.
Рекламата провокираше интереса на хората, заразени с по-ранната версия от 18-и юли. Тази, за която ЦББ бе съобщило навреме.
Като дете Гюнберк Браун често си представяше как би могъл да спре бомбардировката на Дрезден или нацистите и техните концлагери.
Мислеше си какво би направил, ако беше в радарен пост на Хавай на седми декември 1941 или агент на ФБР през лятото на 2001-ва.
Може би всички деца минават през такава фаза, без да се интересуват от историческите факти, понеже просто искат да са герои.
Но когато проучи последния доклад, Гюнберк осъзна, че се е натъкнал на нещо голямо почти колкото детските му фантазии. Вирусът от 18-и юли и рекламата всъщност представляваха добре маскиран тест на ново оръжие. Пред подобно оръжие треската Сънрайз щеше да е детска играчка. Най-сетне биологичната война беше станала прецизна като конвенционалната. В началото заразяваш населението с привидно безобидна болест и после можеш да премахваш поединично с мейл или пък милиони чрез предаване толкова бързо, че срещу заразата не може да има никаква защита.
Ако беше служител на ЦББ, Браун незабавно щеше да информира службите на Индоевропейския алианс и техните еквиваленти в Америка и Китай.
Но Браун не беше епидемиолог. Той беше шпионин и притесненията му бяха на друго ниво, Учението беше под негов контрол и нямаше проблеми информацията да се запази. Междувременно той се обърна към връзките си в разузнавателното бюро и скоро затъна в няколко проекта.
Извика най-добрия експерт по култове и й предостави всички доказателства. Прегледа докладите на военните за Централна Африка и всички нестабилни региони по света. Имаше ясни следи за произхода на вируса от 18-и юли. Това си беше като разследване на ЦББ, но аналитиците на Браун бяха по-многобройни, по-умни и с много по-голям бюджет. Въпреки това им беше нужен малко късмет. През следващите три часа те събраха две и две (и две, и две, и две). В края на деня вече имаше добро предположение кой стои зад оръжейното изпитание.
И за първи път в живота си Гюнберк Браун беше истински ужасен.