Краят на дъгата

25. В момента нямате връзка с…

Браун → Мицури, Ваз: По дяволите! Сега вече ще се намеси държавна сигурност. Заекът да не е откачил?

Мицури → Браун, Ваз: Според него този „танц“ ще провокира намесата на ФБР, а това ще ни даде още време.

Браун → Мицури, Ваз: Добре. Вече разполагам с цялата информация от нашата екипировка. Това би трябвало да е достатъчно, за да разберем какво става в тези лаборатории.

Алфред вече се ориентираше към приключване. Беше успял да заблуди приятелите си, но какво ставаше с Алис Гонг? Ако все още бе жива и здрава, всичко можеше да се провали.

— ФБР иска разрешение да се намеси.

— На какво основание? — Боб Гу продължаваше да наблюдава библиотеката. Дори и нормалната гледка бе впечатляваща. Бетонното чудовище се бе преместило, без да рухне.

— На основание, че има нарушаване на федерален закон, по-точно… — Пред очите на Боб се изсипа цял куп правна информация. — Според ФБР това си е атака срещу федерална сграда.

Боб се поколеба. Налице бяха няколко криминални нарушения, но пък университетската управа не бе подала оплакване. Към този момент ФБР не можеше да му е от помощ за смяната му. Неговата задача беше да наблюдава и да реагира. Но първо да наблюдава, а след това да реагира. Какво ли прикриваха тези безредици? Той погледна статуса на биолабораториите. Все още светеше в зелено.

— Не разрешавам. В момента тече разследване на държавна сигурност. Но за всеки случай дайте първичните ни анализи на полицейското управление на Сан Диего и университетската охрана. Бъдете готови да поддържаме извънредна мрежа.

— Първични анализи на ПУ на Сан Диего. Слушам, сър.

Боб отново насочи вниманието си към библиотеката. Сградата все още си беше здрава, но ситуацията беше опасна.

Поне така мислеха анализаторите му. В момента Алис даваше приоритет на инженерите. Въздухът се изпълни с текстови съобщения как точно е осъществено „прохождането“ на библиотеката и какви са опасностите за хората наоколо. Дори собствените му хора се намесиха в дискусията, а това беше недопустимо.

Боб се наведе напред и заговори:

— До всички отряди! Бойна готовност.

Шансовете за действие все още не бяха големи, но това щеше да прати хората му по превозните им средства и да ги държи нащрек.

Боб продължи да наблюдава. Библиотеката беше проходила. За прикритие на какво можеше да служи това? Неговата задача беше да внимава за най-смъртоносните заплахи. Например дали всичко в лабораториите е наред? И какво става в останалата част на Югозапада.

Той се обърна и тръгна по тесния тунел към капсулата си. Анализаторските екрани го последваха от дясната му страна. Алис беше включила още хиляда и петстотин специалисти, предимно биолози и фармацевти.

В края на коридора таванът се спускаше надолу. Капсулата му беше малко устройство, чиято цел бе да направи командира невидим. От тунела, се виждаше само отвореният люк и малка част от черния корпус. Боб седна на мястото си, без да затваря капака.

„Какво прави Алис?“ Видя, че анализаторският отдел се е разраснал като за операция от световен мащаб. Но цялото внимание беше фокусирано върху лабораториите. Вярно, че ситуацията там беше малко странна. Въпреки че персоналът участваше в безредиците навън, всичко изглеждаше спокойно. Това оправдаваше известно внимание, но пък правеше наблюдаването на лабораториите още по-лесно. „По дяволите!“ Алис бе ангажирала и анализатори, чиято задача бе да наблюдават преноса на товари в целия Югозапад.

Нямаше полза да се кара с водещия си анализатор, макар че подобна мономания щеше да е странна дори в битка.

Алис реагира първа. Пред очите му се появиха предупредителни сигнали. Люкът на капсулата се затвори и двигателите се включиха. Пред очите му присветна надписът: „ИЗСТРЕЛВАНЕ, ИЗСТРЕЛВАНЕ, ИЗСТРЕЛВАНЕ“ и се появи часовник, който отброяваше на обратно тридесет секунди. Това беше изпреварваща реакция на анализаторите при положение, че след малко ще бъдат ударени от ядрена ракета. Всичко щеше да се изясни по време на полета.

Но в момента не се очертаваше подобна заплаха.

Целта беше университетът.

Часовникът показваше двадесет и пет секунди. Боб опита да се свърже с главния анализатор.

— Алис! Каква е причината за изстрелването?

Очите й бяха широко отворени.

— Много просто. Нападението беше бавно, но сега се е задълбочило. Това е продължително интегриране на заплаха. Невромодулатор Gat77 е превзет. Сигналите имат твърде много за анализ на MCog, но това демонстрира прогреса. — Тя му се намръщи и внезапно закрещя. — Не разбираш ли? Става нещо! Промените спират адаптивните отговори! Там…

Десет секунди до старта. Медицинските данни на Алис Гу бяха извън нормата.

Осем секунди. Боб отмени заповедта и освободи главния си анализатор: СТОП, СТОП, СТОП. Въобще не обърна внимание на успокояващата се капсула. Алис беше свела глава, но продължаваше да говори отчаяно. Блузата й беше опръскана със слюнка. Но той нямаше време за това. Повиши нейния заместник, една служителка на ЦРУ, която тази вечер беше доста пасивна. Но пък нямаше избор, след като такава звезда като Алис се бе сринала.

Агентката се стараеше максимално.

— Ще се възстановим за две минути, сър.

Междувременно смяната на Боб Гу беше ограничена до няколко много умни хора, наблюдаващи милиони късчета информация. Успя да получи медицинските данни: Алис бе получила НТ припадък, най-тежкия в кариерата й. Въпреки желанието й да комуникира бе заклещена в молекулярната биология.

— Сър, добре ли сте?

— Добре съм… — Боб наблюдаваше екраните. Агентката бе поискала помощ от останалите смени и сега полека възстановяваше всичко. Големи парчета от мрежата на Алис бяха свързани неправилно, но постепенно се избистряха. Може би агентката бе твърде съсредоточена върху университета. Според нея последните думи на Алис подсказваха за някакво вражеско действие. С оглед на тазвечерните събития това трябваше да се провери. — Добре съм.

За три месеца Заекът беше научил много; можеше да се каже, че е пораснал. Тази нощ всичко си идваше на мястото. На повърхността безредиците бяха достигнали кулминационната точка — усещането беше по-добро от секса. „Аз съм реалната ръка на вярващите кръгове на скуучитата!“ Естествено имаше и изненади. Събитията бяха създали (или просто му даваха шанс да се запознае със) същество, което може би му беше равно. В началото Заекът бе играл и за двете страни, но сега Опасното знание беше в ръцете на някой с невероятна креативност, който се забавляваше не по-малко от него. Така че си бе осигурил множество нови сътрудници и един интересен приятел.

Безредиците тотално превъзхождаха шпионските игрички, които трябваше да прикрият. Беше забавно, че въпреки всичките следи, които Заекът им бе оставил, Алфред и Ко не се досещаха откъде идват способностите му и колко са големи. Но нещо му подсказваше, че случващото се под земята също е важно. Сега беше моментът, в който да разбере какво е намислил Алфред — и евентуално да си отмъкне парче от баницата.

Сега беше моментът, но го бяха изключили. „Проклетият Алфред!“ Сега връзката минаваше през военната мрежа. Можеше да се обърне към ДС, но така щеше да унищожи всичко, постигнато дотук. Ха! Но всъщност към какво бе свързана военната мрежа на Алфред! Към няколко хиляди индоевропейски анализатори! А те вероятно не бяха толкова умни, щом се криеха по държавните бункери. Заекът започна да прескача от Брюксел до Ница и от Бомбай до Токио — и да се ослушва. Вече виждаше как може да използва методите, с които бе заблудил американското разузнаване. Привлече хиляди сътрудници и започна да подслушва милиони разговори. Едно последно парче от ХСС — и готово!

Заекът вече беше във военната мрежа! Промъкна се през аеробота на Алфред и отново се озова в Пилчнър Хол. Погледна медицинските данни на Ороско. Момчето все още бе живо. Алфред не беше чудовище, освен когато не го налагаше ситуацията. Каква ли бе целта му? „И може ли да отмъкна нещо?“

Проследи връзките към лабораториите. Нищо изненадващо. Ваз се възползваше от екипировката, която Робърт и останалите бяха инсталирали в ДженДжен, и изпращаше данни на приятелите си от Съюза. Заекът наблюдаваше внимателно: никой не задава въпроси, когато се старае да остане невидим. Зарови се в криптираната информация, отбелязваше си кое с какво си комуникира.

Все още не можеше да види смисъла. Изпратените данни не съответстваха на истинските. В този момент внезапно му просветна. Алфред не търсеше нищо! Той просто се опитваше да заблуди колегите си! „Алфред, дърт дявол такъв, правиш си изследвания с американска техника и го криеш от останалите!“ Какво ли заслужаваше подобна сложна и секретна операция? Това беше игра на гатанки — но Заекът беше по-добър от анализаторите на Индоевропейците, по-добър дори от Алис Гу и нейния екип.

Оп. Нещо му подсказваше, че Алис е в беда. Заекът беше изиграл голяма роля в нейното наблюдение, а това вероятно бе план да я отстранят. Но как ли щеше да се случи? Внезапно случващото се под земята го заинтригува още повече.

Изследванията на Алфред бяха съсредоточени върху молекулярната биология. Информацията от останалите места беше съвсем вярна и невинна. Заекът се съсредоточи върху зоната MCog. Веднага му се наби фразата „животински модел“. Животински модел, животински модел. Терминът обикновено се отнасяше за животно, придобило аналог на някакво човешко състояние, например болест. Заекът не смяташе, че Алфред ще иска да лекува нещо. А в зоната имаше много животни, повечето всъщност насекоми. Милиони мушици, всяка описана и проучена. Заекът се зарови в информационната база. Явно Алфред се занимаваше с ТДВМ технологии, но детайлите бяха трудноразбираеми. Заекът невинаги успяваше да се ориентира бързо. Понякога трябваше да преспи с въпроса и утрото му носеше отговора.

В този случай утре щеше да бъде късно. След пет минути даже можеше да е късно. Когато Алфред приключеше, инсталираните устройства вероятно щяха да се самоунищожат. Заекът се замисли. Имаше някакво лошо предчувствие. Разузнавателните служби уж трябваше да се борят с тероризма. Но това, което бе намислил Алфред, можеше да надмине и най-ужасяващите кошмари.

„Може би трябва да повикам ДС.“ Дори без Алис Гу те щяха да се справят с Ваз за пет минути. Заекът обмисли сериозно тази възможност, което му отне около… две секунди. След това на лицето му изгря широка усмивка.

Беше пълен с идеи. А една беше особено настоятелна, откакто се бе промъкнал във военната мрежа. „Освен с по-добър интелект вече разполагам и с физическото предимство!“

Алфред разполагаше с добра връзка и достъп до информация, но бе ограничен до една стая и само един робот. А членовете на Кабала все още бяха в лабораториите. Вярно, малко далеч от ДженДжен, но пък можеше да се свърже с тях по кабела. „И какво имаме тук?“ Китайската нинджа-принцеса с леко наднормено тегло. Тя не беше част от плана, но пък можеше да стане. Какво странно и чудесно момиче.

Време беше за работа. Вече бе започнал да подготвя резервни планове и документи. „Ако съм много внимателен, ще успея да се промъкна по кабела и да разкажа на Робърт и останалите правилната история. И след това ще разполагам с работна ръка.“

Това, което планираше Алфред, можеше да е ужасяващо. „Но ако тази сила попадне в мои ръце… е, ще е невероятно забавно!“