Куршум за двама

109.

Екипът бе инструктиран и изпратен по задачи. И докато Бриджис, Сандерсън и останалите обикаляха графството, че и извън пределите му, Хелън остана в стаята на разследването. Някой трябваше да координира това мащабно издирване, освен това я мъчеше неприятното усещане, че пропуска нещо важно, и искаше да прегледа отново всички факти и доказателства.

Бе проследила и най-малката нишка. Всеки градски съвет в Южна Англия бе помолен за съдействие и в момента служителите от съответните общински служби внимателно преглеждаха списъците с изоставени обекти, чакащи ремонт или събаряне. Пристанищните власти също бяха уведомени — подготвяше се списък със складове и плавателни средства, излезли от експлоатация. Течеше издирване и проверка на имоти под наем, но можеха да проучват само най-новите сделки, а кой би могъл да каже дали Сюзън не бе наела имот преди седмици.

Издирването беше мащабно и всеобхватно, но въпреки това Хелън се задушаваше от усещането, че всичките им усилия бяха напразни. Ако мястото, на което ги държаха в плен, бе избрано случайно, тогава какви бяха шансовете им да го открият?

Водена от страха си от провал, както и от усещането, че отговорът се намира точно под носа й, Хелън отново се върна към ключовите места от детството си, които бе споделяла със сестра си. Като малка боготвореше Мериан, по-силната от двете, и я следваше като сянка. Където е Мериан, там е и Джоди, така разправяха всички. Променяйки името си и живота си, Хелън се бе опитала да се измъкне от тази сянка, но сега тя отново висеше над нея заедно с мрака и отчаянието, които носеше със себе си.

И точно когато преглеждаше материалите си за „Ароу Секюрити“, Хелън усети онази първа тръпка на вълнение, оживлението, което предвещаваше появата на нова улика. В ерата на равенството между половете присъствието на охранител от женски пол не би трябвало да прави впечатление. Но колко жени наистина упражняваха тази професия? Нещо повече — тази жена бе започнала работа в „Ароу“ преди два месеца. Имаше за задача да държи под око имотите между Кройдън и Бромли, тъй като самата тя живееше в този район. Но препоръките й изглеждаха съмнителни и изфабрикувани и една бърза справка с администрацията доказа, че домашният адрес на въпросната служителка е фалшив.

Хелън изпрати по факс оригиналната снимка от досието на Сюзън, както и компютърно генериран образ на „състарена“ Мериан до „Ароу“, а разтревожената охранителна фирма незабавно й отговори. Жената от снимките много приличала на тяхна служителка, която се представяла с името Грейс Шийлдс.

Грейс. Вече нямаше съмнение. Но какво означаваше това — „майната ти“ или „ела тук“? Хелън заложи на второто и отново пое към „Чатъм Тауър“. Не можеше да е сигурна дали — и кога — сестра й очакваше от нея да открие тази връзка, но тя вече бе решила. Или Мериан, или Марк и Чарли се намираха някъде в „Чатъм Тауър“ и тя щеше да ги открие.

Хелън се изпълни с надежда, докато се носеше с висока скорост в северна посока. Влизаше във финалната фаза на играта.