Стефани Байнс бе потънала вдън земя. Странстващите работници са особено трудни за откриване, особено онези, които работят в барове. Професия, в която обещанието за няколко долара повече подтиква хората да скачат от едно работно място на друго. Стефани Байнс бе работила в повечето барове на Саутхамптън — привлекателна и забавна жена, но същевременно вятърничава и своенравна — и от известно време никой не я беше виждал.
След съдебното дело решила да се прибере у дома, но идеята да се завърне в Австралия с подвита опашка — все така непрокопсала и необвързана — не й допадала. Затова прескочила от Саутхамптън в Портсмут и започнала да прави същото, което правела и преди — работа, пиене, чукане, сън. Поредната отломка, изхвърлена на Южния бряг.
Не я откриха и на последния й известен адрес. Сандерсън го бе проверил лично, но мястото се оказа квартира с голямо текучество и седмичен наем и никой не бил виждал Стефани там от седмици. Собственикът, подозрителен към полицията и притеснен кого или какво биха могли да открият в евтините му стаи, не изяви желание да съдейства — поиска съдебно разпореждане, за да ги пусне да влязат. Екипът незабавно подаде молба за издаване на разрешително, но това щеше да отнеме време. Затова възобновиха издирването си в клубовете и баровете в централната градска част, в местните болници, в таксиметровите служби и прочее. Но все още нямаше и следа от нея.
Беше изчезнала.